Ъптон Синклер
Цар Въглен (95)

7

Събраха се на уреченото място без произшествия. Хал вече беше намислил как да бъде разбран от тази полиглотна тълпа. Знаеше, че половината от хората не разбират нито дума английски, а половината от останалите — съвсем малко. Ако искаше да им обясни нещата ясно, трябваше да ги разпредели по националности и за всяка група да намери надежден преводач.

Сортирането отне доста време и бе съпроводено с безкрайни викове и закачливо блъскане: поляците тук, чехите там, гърците, италианците… Когато групите бяха оформени и за всяка националност беше намерен човек, който разбираше достатъчно английски, за да превежда на другарите си, Хал започна речта си. Но още след първите изречения настъпи хаос. Всички преводачи започнаха да превеждат едновременно, при това колкото им глас държи; получи се нещо като предизборно шествие, при което всички музики свирят едновременно. Хал онемя от учудване, сетне се разсмя и различните групи последваха примера му; ораторите млъкнаха в недоумение, след което и те започнаха да се смеят. Тълпата бе обхваната от пристъпи на веселие, настроението изведнъж се измени — от гняв и решителност към необуздано веселие. А Хал извлече първата поука как да се оправя с тези хора, чието настроение се менеше бързо, както при децата, и които можеха да избухнат всеки момент.

Трябваше най-напред да свърши речта си, след което да отдели една от друга групите и те поотделно да изслушат преводачите. Но тук възникна ново затруднение. Как би могъл да контролира словоизлиянията на преводачите, как да бъде сигурен, че думите му няма да бъдат изопачени? Олсън го беше предупредил, че понякога детективи на компанията се представят за работници и печелят доверието на работниците, за да ги насъскват към насилие. А видът на някои от преводачите положително не вещаеше нищо добро и Хал можеше само да предполага, че думите му звучат странно в техен превод.

Ето например преводачът на гърците. Буен мъж, с буйна коса и див поглед, от когото чувствата бликаха неудържимо. Той бе застанал върху един варел, осветен от две миньорски лампи, а наоколо му се бяха скупчили двайсетина негови съотечественици. Човекът жестикулираше, разтърсваше юмруци, крещеше, ръмжеше. Но когато Хал, обезпокоен, отиде натам и запита друг грък, който знаеше английски, какво им се превежда, отговорът беше: преводачът им обещава, че законите в Норт Вали ще се съблюдават.

Хал се загледа в този буен човечец, който сякаш бе изтъкан от жестове. Той свиваше рамене назад и излъчваше гърдите си, като едва не падаше от варела, и обещаваше на миньорите, че ще живеят като хора; привеждаше се и стенеше, склонил ниско глава — обясняваше им какво ще стане, ако отстъпят; заравяше пръсти в дългата си черна коса и скубеше отчаяно; дърпаше, дърпаше, а сетне показваше празните си ръце, сетне пак заскубваше косата си с такова усърдие, че на човек му идеше да изкрещи от болка само като го гледа. Хал се заинтересува какво означава това. Отговорът беше:

— Той казва: „Дръжте се за профсъюза! Дърпаш един косъм, откъсваш, дърпаш коса — нищо не откъсваш!“.

Хал си спомни за времето на Езоп и за неговите басни.

Том Олсън беше разказал на Хал как трябва да действува един организатор, за да ограмоти тези невежи тълпи. Трябваше нещата да се повтарят и потретват, докато и най-тъпият схване техния смисъл, докато в главата му влезе великата идея за солидарност.

Когато преводачите свършиха работата си, Хал, повтори цялата си реч отново в едносрични думи, на онзи жаргонен английски, който се говори из мините. На места подсилваше мисълта си с някои гръцки, италиански или славянски думи, които беше научил в мината. Друг път красноречието му въодушевяваше отново някои от преводачите и Хал трябваше да изчака, докато онзи изкряска няколко изречения на сънародниците си. Нямаше никаква опасност да доскучае на аудиторията, всички бяха търпеливи, дълго страдали хора, които сега бяха страшно сериозни.

Щяха да създават профсъюз, при това истински профсъюз, с членски карти и със служители, избрана чрез гласуване. Хал им обясняваше нещата постепенно. Няма смисъл да се организират, ако не възнамеряват да останат организирани. Ще си изберат ръководители, по един за всяка група; тези хора ще се съберат и ще изготвят искания, които ще бъдат представени на събрания пред всички; ако исканията бъдат одобрени, тогава ще ги представят пред надзирателите с предупреждението, че докато не бъдат удовлетворени, нито един миньор няма да влезе в мината.

Джери Минети, който беше вещ в профсъюзната дейност, посъветва Хал да запише хората начаса; той разчиташе на психологическия ефект от това всеки да излезе напред и да каже името си. Но ето че се натъкнаха на ново затруднение — липсата на средства. За записването бяха необходими хартия и моливи, а Хал беше изпразнил джобовете си за Джек Дейвид. Хал поиска назаем четвърт долар и прати човек до магазина. Решено бе всеки при записването си да внесе по десет цента. Щяха да трябват пари за телеграми и за телефон, ако се наложи да искат помощ отвън.

Избран беше временен комитет в състав Тим Рафърти, Уокъп и Хал. Комитетът щеше да води списъците и средствата и да ръководи всичко до определеното за другия ден събрание. За охрана на комитета избраха десетина яки и сигурни мъже.

Донесоха тетрадки и моливи. Седнали на земята, на светлината на миньорските лампи, преводачите записаха имената на всички, които пожелаха да влязат в профсъюза, а всеки новопостъпил се заричаше да пази дисциплината и солидарността. Събранието прекъсна работата си до сутринта и работниците се разотидоха по домовете си радостни и с някакво ново усещане за сила, познато досега на малцина от тях.