Ъптон Синклер
Цар Въглен (105)

17

Излязоха през задната врата на сградата, качиха се в колата и минаха през селището, без да ги види никой. По целия път през каньона Едуард придумваше Хал да остави всичко и веднага да се върне у дома. Отново повдигна трагичния въпрос за баща им; когато това не помогна, прибягна до заканите. Ами ако престанат да изпращат пари на Хал, ако Хал изведнъж разбере, че баща им го е лишил от наследство — какво ще прави тогава? Хал отговори сериозно:

— Винаги мога да започна работа като организатор в Профсъюза на миньорите.

Едуард изостави тази тактика.

— Ако не се върнеш у дома — заяви той, — ще остана с теб, докато не промениш мнението си!

— Добре — съгласи се Хал. Не можа да сдържи усмивката си при тази страшна закана. — Но ако те развеждам насам-натам и те запознавам с моите приятели, не забравяй, че нещата, които ще чуеш, са поверителни.

Другият направи гримаса на отвращение.

— Защо, по дяволите, ще седна да говоря за приятелите ти?

— Не зная какво може да се случи. Предстои ти среща с Питър Хариган, ще вземеш неговата страна; не мога да зная какво можеш да сметнеш за свой дълг.

Другият внезапно избухна:

— Ще ти кажа още сега! Ако се опиташ да се върнеш в мината, кълна ти се, че ще се отнеса до съда и ще ги накарам да те натикат в някой санаториум. Мисля, че няма да ми е много трудно да убедя някой съдия, че си смахнат.

— Разбира се не — рече Хал през смях, — особено тукашен съдия!

Сетне, като спря за миг поглед върху лицето на брат си, Хал сметна, че може би е по-добре да не оставя подобна идея да се загнезди в мозъка на Едуард.

— Почакай само да видиш моя приятел Били Кийтинг от „Газет“ и да чуеш какво може да направи от подобен сюжет! — рече Хал. — Той просто гори от нетърпение да му разреша да „рекламира“ моята борба със стария Питър!

Разговорът секна, но Хал беше убеден, че Едуард ще запомни добре последните му думи.

В Педро спряха пред дома на Маккелър и Едуард почака в автомобила, а Хал влезе в къщата. Старият шотландец го поздрави сърдечно и му разправи последните новини. Джери Минети идвал сутринта и по негова молба Маккелър телефонирал в седалището на профсъюза в Шеридън, откъдето разбрал, че Джек Дейвид е съобщил за стачката още предишната вечер. От предпазливост при разговора не било споменато никакво име, защото такива неща се „разчуват“ лесно по телефона, но станало ясно кой е пратеникът. В резултат на този разговор председателят на местния профсъюз на миньорите Йохан Хартман сега бил в хотел „Америкън“ в Педро, където обсъждал въпроса със секретаря на окръжната профсъюзна организация Джеймс Мойлън, който пристигнал от Уестърн сити със същия влак като Едуард.

Дотук всичко беше добре, но Маккелър прибави още нещо, което внесе елемент на отчаяние: представителите на профсъюза заявили, че в момента не могат да подкрепят стачката! Тя била прибързана и щяла да доведе само до провал и обезсърчение на хората, а профсъюзът подготвял по-широки действия.

Хал сам беше предвидил подобен развой на нещата още от самото начало. Но беше присъствувал на раждането на свободата в Норт Вали, бе видял лицата на гладните, изпити от труда хора, които търсеха подкрепа от него. Тази гледка го беше развълнувала и той започна да смята, че и представителите на профсъюза ще бъдат трогнати по същия начин.

— Не могат да не ни подкрепят! — възкликна той. — Не бива да разочароваме хората! Ще загубят всякаква надежда, ще потънат в пълно отчаяние! Хората от профсъюза трябва да разберат това, трябва да ги накарам да разберат.

Старият шотландец отговори, че и Минети мислел същото. Той забравил всякаква предпазливост и хукнал към хотела да говори с Хартман и с Мойлън. Хал реши да стори същото и се върна при автомобила.

Обясни на брат си как стоят нещата. Разбира се, заяви Едуард, нали той беше предвидил точно това! Бедните подведени миньори сега ще се върнат на работа, а набеденият им ръководител трябва да признае своето безразсъдство. След два-три часа има влак за Уестърн сити, ще бъде много любезно от страна на Хал, ако успее да го хване.

Хал отговори кратко, че отива в хотел „Америкън“. Брат му би могъл да го откара дотам. И Едуард нареди на шофьора да кара към хотела. Между другото Едуард заразпитва за магазините за облекло в града. Докато Хал в хотела се молеше за живота на новосъздадения профсъюз, Едуард щеше да потърси костюм, в който ще се почувствува като човек.