Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

13

Когато свирката извести края на работното време, Майк Сикориа побърза при Хал да разбере какво е станало. Майк ликуваше, защото още няколко души бяха дошли при него и предложиха да участвуват в движението за контрольор. Старецът не знаеше дали това се дължеше на неговото агитаторско красноречие или на напетия млад американец, който му беше помощник, но и в двата случая се гордееше. Той подаде на Хал бележка, която някой бе пъхнал в ръката му, и Хал видя, че тя е написана от Том Олсън. Профсъюзният организатор му съобщаваше, че в целия каменовъглен район говорят за контрольора и че от пропагандна гледна точка могат да смятат постигнатото дотук за успех, независимо какво могат да предприемат шефовете. В бележката се добавяше, че няколко души трябва да правят компания на Хал тази нощ, за да има свидетели, ако компанията се помъчи „да измъти нещо“. „И внимавай с новите хора, един-двама от тях сигурно са шпиони“, добавяше Олсън.

Хал и Майк обсъдиха плановете за втората нощ. И двамата не искаха да спят пак на открито — старият словак заради кокалите си, а Хал забеляза, че сега около тях се навъртат няколко шпиони. На вечеря у Реминицки поговори с някои от онези, които бяха предложили подкрепата си, и ги попита дали са готови да прекарат нощта с него в жилището на Едстрьом. Никой не се помъчи да се изплъзне от тази проверка на лоялността, взеха, завивките си и се запътиха към уговореното място. Там Хал запали лампата и пое ръководството на импровизираното събрание по въпроса за контрольора — и между другото се позабавлява малко с лов на шпиони!

Един от новопристигналите беше поляк на име Войциковски, това име и Замиеровски накараха Хал да се откаже от усилията си да нарича поляците с техните имена. „Войци“ беше сериозен дребен мъж с тъжно, уморено лице. Той обясни присъствието си сред тях с това, че вече му е дошло до гуша да го грабят, готов е да плаща своя дял от заплатата на контрольора. Ако го уволнят, какво от това — ще отиде на друго място, а компанията да върви по дяволите! След тази декларация той се уви в одеялото и скоро захърка на пода. Това май не съвпадаше много с поведението на един шпионин.

Вторият беше италианец на име Фаренцена — човек с мрачна и зловеща външност, който би играл сполучливо ролята на злодей, в която и да е мелодрама. Той седеше, опрял гръб в стената, и говореше гърлесто. Хал го наблюдаваше с дълбоко подозрение. Не беше лесно да се разбере неговия английски, но Хал в края на краищата успя да разбере историята, която разправяше този човек: че бил влюбен в една „фанциула“[1] и че тя само си играела с него. Той вече почти бил убеден, че тя е кокетка и не си струва да се занимава с нея, затова пет пари не дава, ако го натирят от мината. „Вече не се боря за фанциулата, боря се за контрольор!“, завърши той речта си с ръмжене.

Друг доброволец беше един гръцки работник, приказлив млад момък, който по обед беше приседнал при Хал. Беше казал, че името му е Апостоликос. Той завърза непринудено разговор с Хал, обясни му колко много се интересува от плана за контрольора, искаше да знае какво точно смятат да правят, какви са изгледите за успех, кой е инициаторът на движението и кой участвува в него. Отговорите на Хал идваха под формата на кратки проповеди за солидарността на работническата класа. Всеки път, когато гъркът започваше да го подпитва, Хал му обясняваше значението на това начинание за миньорите, за това как трябва да се сплотят и да правят жертви за благото на всички. След като Хал му развива абстрактни теории половин час, Апостоликос се предаде и се примъкна към Майк Сикориа. Предупреден с едно смигване от Хал, Майк говореше само за стачкоизменници и за страхотиите, които ще извършат с тях честните работници. Когато най-сетне гъркът отново се умори и се просна на пода, Хал отиде при Майк и му пошепна, че малкото име на Апостоликос сигурно е Юда!

Бележки

[1] Вероятно неправилно произношение на думата „французойка“. — Б.пр.