Ъптон Синклер
Цар Въглен (85)

22

У Хал все още витаеше мисълта, че Джеси трябва да бъде научена на някои неща, независимо дали иска или не. Влакът щеше да отпътува чак след два часа и Хал се замисли как най-добре да оползотвори това ценно време. Спомни си, че Роза Минети се е върнала у дома си, за да се грижи за бебето. И изведнъж видя Джеси в тази къщурка. Роза беше мила и добра, а малкият Джери положително щеше да спечели сърцето на Джеси.

— Скъпа — рече той, бих искал да се поразходим.

— Но нали вали, Хал!

— Какво от това, че ще развалиш една от роклите си, имаш толкова много!

— Нямах предвид това…

— Много бих искал да дойдеш.

— Не ми е удобно, Хал; аз съм гостенка на Пърси и може да не му е приятно.

— Ще го попитам дали има нещо против да се поразходиш — заяви Хал с престорена важност.

— Не, не! Така ще бъде още по-лошо! — Джеси нямаше никакво чувство за хумор в подобни случаи.

— Виви Кас беше навън, някои от другите излизат сега. Пърси не повдигна никакви възражения.

— Зная, Хал. Но той знае, че при тях всичко е наред.

Хал се разсмя.

— Хайде, Джеси! Пърси няма да те държи отговорна за моите грехове. Предстои ти дълго пътуване с влака и малко чист въздух ще ти бъде от полза.

Тя разбра, че трябва да отстъпи, ако иска да запази поне част от влиянието си върху него.

— Добре — рече тя смирено, изчезна и не след дълго се появи отново. Гъст воал падаше над лицето й, за да го прикрива от любопитните очи на репортерите. Джеси беше облякла мушама, на краката си имаше ботинки, а в ръката чадър — солидна защита срещу дъжда. Двамата се прокраднаха навън, чувствувайки се като двойка престъпници.

Заобиколиха струпаната около отвора на шахтата тълпа и стигнаха разкаляния, непавиран район на селището, където живееха италианците. Хал я държеше за ръка и ловко я превеждаше през миниатюрните блата и реки. Тръпнеше от удоволствие, че тя е с него, че вижда прелестното лице и слуша любимия глас. Неведнъж в мислите си я виждаше тук, при него, разказваше й за преживяното от него!

Сега Хал пак й разказваше: за семейство Минети, за първата му среща с големия и малкия Джери на улицата, за това как го бяха приели в дома си, а сетне от страх го бяха оставили да си отиде. Разправи й историята с контрольора, започна да разправя как Джеф Котън го беше арестувал, но вече бяха стигнали до дома на Минети и страшният разказ остана недовършен.

Отвори им малкият Джери. Бузите му бяха щедро наплескани с остатъци от закуската. Хлапакът зазяпа слисан тайнствената забулена фигура. Вътре завариха Роза да кърми бебето, седнала на един стол. Тя стана объркано, но не смееше да обърне гръб на гостите; мъчейки се да прикрие гърдата си, тя стоеше пред тях зачервена, прелестна, почти като момиче.

Хал представи Джеси като своя стара позната, която пожелала да се запознае с новите му приятели. Джеси отхвърли воала и приседна. Изпълнявайки нареждането на майка си, малкият Джери избърса лицето си и застана така, че да може добре да наблюдава чудно хубавото видение.

— Разправях на мис Артър какви грижи полагаше ти за мен — обясни Хал на Роза. — Тя пожела да дойде и да ти благодари за това.

— Да — добави любезно Джеси. — Аз съм признателна на всеки, който е добър с Хал.

Роза измънка нещо в отговор, но малкият Джери се намеси със звънливото си гласче:

— А защо го наричаш Хал? Той се казва Джо!

— Ш-ш-т! — нареди му Роза, но Хал и Джеси се разсмяха и това продължи американизирането на малкия Джери.

— Имам много имена — обясни Хал. — Когато бях хлапак като теб, наричаха ме Хал.

— Че тя оттогава ли те знае? — позаинтересува се хлапакът.

— Разбира се.

— Тя ли е гаджето ти?

Роза смутено се засмя, а Джеси се изчерви и стана прелестна. Тя долови смътно социалната разлика: хората тук приемаха като нещо естествено съществуването на „гаджета“ и не криеха интереса си към тази страна на живота.

— Само че това е тайна — предупреди го Хал. — Не ни издавай!

— Знам да пазя тайни — рече малкият Джери. Сетне снижи глас и добави: — Трябва да пазиш тайни, щом работиш в Норт Вали.

— Разбира се — потвърди Хал.

— Баща ми е социалист — продължи хлапакът, обръщайки се към Джеси. Сетне, един вид „от дума на дума“: — Баща ми е бомбаджия.

— Какво е това бомбаджия? — попита Джеси, за да се покаже общителна.

— Господи! — възкликна малкият Джери. — Ама ти нищо ли не разбираш от миньорство?

— Не — призна Джеси. — Обясни ми.

— Без бомбаджията няма никакви въглища — заяви малкият Джери. — Бомбаджията трябва също да е добър, а то иначе може да вдигне мината във въздуха. Баща ми е най-добрият бомбаджия тук.

— Какво прави той?

— Ами, имат една бургия — дълга, дълга, ето толкова, колкото цялата стая, въртят я и пробиват дупки във въглищата. Понякога пробиват дупките и с машини, само че ние не харесваме тези машини, щото вземат работата на хората. Като пробият дупките, идва бомбаджията и възпламенява барута. Трябва един такъв — и тук малкият Джери изговори бавно и много грижливо всяка сричка — спе-ци-а-лен барут, дето не дава пламък. Трябва също да знаеш точно колко барут да сложиш в дупката. Ако сложиш много, раздробяваш въглищата и миньорът вдига олелия. Сложиш малко, за него остава много работа и той пак вдига олелия. Та трябва да имаш добър бомбаджия.

Джеси изгледа Хал и той прочете в погледа й както слисване, така и неподправен интерес. Той прецени, че разказът на хлапака дава добра възможност на Джеси да поразшири познанията си, и предразположи малкия Джери да разкаже и други неща от миньорския живот: за това как мерят вагонетките ексик, за извънредната работа, за подкупването на надзирателите и шерифите, за лавките и пансионите на компанията, за агитаторите социалисти и за профсъюзните организатори. Малкият Джери разкриваше чистосърдечно тайните на каменовъгления район.

— Ти можеш да знаеш тези неща — отбеляза той сериозно. — Ти си момичето на Джо!

— Ах, ти, херувимче такова! — възкликна Джеси.

— Какво е това херувимче? — позаинтересува се малкият Джери.