Ъптон Синклер
Цар Въглен (113)

25

Едуард би положил всички усилия да отведе брат си веднага, но влак имаше едва към полунощ. Хал се качи в стаята, където го очакваха с нетърпение Мойлън, Хартман, Мери Бърк и мисис Замбони. Наложи се Хал да разправя няколко пъти историята си, докато останалите членове на комисията, които бяха отишли да вечерят, се връщаха на малки групи в стаята. Те посрещнаха разказа му със същия възторг, както публиката при Реминицки.

След изблиците на веселие и задоволство обсъдиха бъдещето. Мойлън се връщаше в Уестърн сити, а Хартман в бюрото си в Шеридън, откъдето щеше да уреди изпращането на нови организатори в Норт Вали. Картрайт положително ще уволни мнозина — и тези, които са били активни по време на стачката, и онези, които продължават да говорят открито за профсъюза. Но на мястото на уволнените трябваше да назначат други, а профсъюзът знае чрез кои агенции компанията набира работници. Миньорите в Норт Вали щяха да разберат, че по някакъв тайнствен начин в мината пристига профсъюзна литература, щяха да намират книги и брошури под възглавниците си, до съдинките за храна, по джобовете си.

Пропагандата трябва да продължи и между онези, които щяха да бъдат уволнени, та да могат, където и да идат, да разнасят идеята за трейдюнионизма. Хал научи, че още сутринта, когато разбрали какво е станало в Норт Вали, миньорите в мина „Барела“ изразили солидарност с колегите си. Десетки миньори били уволнени, вероятно уволненията щели да продължат. Ето това е работа за членовете на комисията; например Тим Рафърти — има ли той нещо против да остане в Педро една-две седмици, да се срещне с тези хора, да поговори с тях и да им раздаде литература?

Предложението беше добре дошло, защото точно в този момент животът беше безнадежден за ирландчето. Той беше без работа, баща му беше осакатен, семейството му безпомощно и без средства. Разбира се, трябваше да напуснат дома си, в Норт Вали нямаше вече място за никого от Рафъртови. Къде ще идат един бог знае. Тим щеше да стане скитник, да живее далеч от своите, щеше да гладува, за да праща у дома оскъдните си спестявания.

Хал гледаше момъка и сякаш четеше тези негови мисли. Той, Хал Уорнър, щеше да изиграе ролята на провидението в този и в още няколко такива тъжни случаи. Имаше правото да подписва баща си под чековете, смяташе, че може да запази тази привилегия и като започне да играе ролята на Харун ал Рашид при злополуките в мините. Но какво ще стане при другите минни злополуки и неуспели стачки, когато нямаше да се намеси никакъв Харун ал Рашид? Какво ще стане и с другите, тук в Норт Вали, които не са разказали на Хал за своите патила? Той разбра, че ако иска да запази поне малко от самообладанието си, трябва да обърне гръб и да избяга. Тази приятна и дивна на вид цивилизация беше като костница или бойно поле — където и да поразрови с лопата под повърхността, човек открива ужаси, потресаващи гледки и смрад, от които му се повдига.

Ето например Русик: той имаше жена и две деца, а нямаше пукнат долар. Повече от година беше работил усърдно и упорито, копаейки въглища за Питър Хариган, и досега не беше в състояние да задели нещо, след като се разплатеше в магазина на стария Питър. Цялото му имущество можеше да се събере в един вързоп, а и това той можеше да отнесе на гърба си, ако му разрешат шерифът и охраната. Русик щеше да тръгне да търси работа, профсъюзът ще му плати билета. Може би ще намери работа, може би не. При всички случаи той може да се надява най-много на това да заработи за някой друг Хариган и да задлъжнее в магазина на някоя друга компания. В същото положение бяха и сърбинът Хобианич, и мексиканецът Ернандес, само че първият имаше четири, а другият шест деца. Бил Уокъп хранеше само жена си, децата им — както се изрази той — слава богу! — бяха измрели. Увещанията на Джим Мойлън като че ли не го трогнаха много, той беше закъсал, щеше да хване пътя и да бъхти на изток, за да се завърне в Англия. И това тук ми било свободна страна! По дяволите, ако вземе да разправя патилата си, я се намери някой английски миньор да му повярва, я не!

Хал каза на тези хора истинското си име и адреса си и ги накара да му обещаят, че ще му се обаждат. Щял да им помогне малко, рече той, а в себе си се питаше какво трябва да направи. Докъде трябва да иде човек в старанието си да облекчи гладуващите, та да може да се храни спокойно в клуба? Кой казуист ще разреши този проблем — да му каже на какъв процент да помогне от гладуващите, които той лично познава, от онези, които той среща по улиците, от онези, за които чете в правителствените доклади за поскъпването на живота! До каква степен му е разрешено да затваря очите си, когато върви към клуба си? Доколко му е разрешено да не чете тези доклади, когато тръгва с годеницата си на бал? Светилата на висшата математика бяха забравили да разрешат тези проблеми, мъдрите академици и светите отци в църквата също бяха пропуснали да изнамерят формули. А Хал, който се мъчеше да разреши тези проблеми с простите сметки наум, намери резултата за крайно незадоволителен.