Ъптон Синклер
Цар Въглен (34)

5

Хората, които се препитаваха от копаенето на въглища, гледаха на това съзаклятие като на зловеща действителност. Но Хал дори и в най-тежките моменти, продължаваше да изпитва романтични тръпки. Беше чел неща за революционери и за полицаите, които ги преследват. Знаеше, че човек може да преживее подобни неща в Русия, но ако някой му беше казал, че такива работи стават и в неговата свободна Америка, на няколко часа път от родния му град и от университета, не би повярвал на подобно твърдение.

На другата вечер шахтният надзирател спря Хал на улицата. При тази внезапна среща Хал се изплаши като джебчия, който е налетял на полицай.

— Здравей, момко — рече надзирателят.

— Здравейте, мистър Стоун.

— Искам да си поговорим.

— Добре, сър — съгласи се Хал и си помисли: „Пипна ме!“.

— Ела в дома ми — покани го Стоун. Хал го последва с чувството, че белезниците вече бяха на ръцете му. — Слушай — рече Стоун, докато вървяха, — нали трябваше да ми кажеш, ако чуеш някакви приказки из мината?

— Не съм чул нищо, сър.

— Да-а, май ще трябва да се поразшаваш, във всяка мина си има мърморковци. — Това предизвика дълбока облекчителна въздишка у Хал. Напразно беше брал страх!

Стигнаха до дома на надзирателя, той изнесе стол на верандата и кимна на Хал и той да си изнесе друг стол. Поседяха така в здрача, сетне Стоун заговори тихо:

— Впрочем сега искам да поговорим за нещо друго — за изборите.

— Избори ли, сър?

— Не знаеш ли, че идат избори? Конгресменът в нашия район умря и след три седмици във вторник ще има допълнителни избори.

— Разбирам, сър. — И Хал вътрешно се зарадва, сега сам ще разбере онова, което Том Олсън му беше препоръчал да разбере.

— Не си ли чул нищо за това? — попита надзирателят.

— Абсолютно нищо, сър. Никога не обръщам много внимание на политиката, не разбирам нищо от нея.

— Ето това бих искал да чуя от всеки миньор — каза надзирателят приятелски. — Ако всички бяха достатъчно умни да оставят политиката на политиците, щяха да бъдат къде по-добре. От тях се иска да си гледат работата.

— Да, сър — съгласи се смирено Хал, — както и човек трябва да се грижи за катърите, за да не заболее от колики.

Стоун се усмихна одобрително:

— По-умен си от другите. Ако се държиш за мен, има шанс да напреднеш.

— Благодаря ви, мистър Стоун. Вие само ми дайте възможност.

— Ами ето тези избори. Всяка година ни изпращат купчина пари за тях. Част от парите могат да бъдат твои.

— Май няма да са ми излишни — рече Хал и явно се пооживи. — Какво трябва да сторя?

Последва пауза, докато Стоун дърпаше от лулата си. Сетне той продължи делово:

— Трябва ми някой, който да поразузнае как стоят нещата и да ми докладва. Дойде ми наум, че ще е по-добре да не използувам хората, които обикновено работят за мен, а някой, когото не подозират. В Шеридан и Педро разправят, че демократите бая са се пораздвижили и това тревожи компанията. Предполагам, че знаеш, че „Дженеръл фюъл“ е републиканска?

— Чувал съм това.

— Може да ти се струва, че един конгресмен няма кой знае колко общо с нас, като е чак във Вашингтон, но ако му разрешим на предизборната кампания да разправя на хората, че компанията ги мами, това ще има лошо влияние. Та бих искал да пообиколиш малко, да поговориш с хората за политика и да разбереш дали някои са слушали Макдъгъл — той е тукашният демократ, разбираш ли. И искам да разбереш дали демократите внасят позиви в мината и дали са изпратили агенти тук. Виждаш ли, те настояват да дойдат тук, да държат речи и да правят разни други неща. Норт Вали се води към града, така че законът донякъде е на тяхна страна; и ако им попречим да дойдат тук, ще вдигнат врява по вестниците и става лошо. Та ще трябва да ги минем тихомълком. За наш късмет тук няма зала за събрания, а една тукашна наредба забранява събранията на открито. Ако се опитат да внесат позиви, ще трябва да им се случи нещо, преди да бъдат разпространени. Разбираш ли?

— Разбрано — каза Хал и си помисли за пропагандната литература на Том Олсън.

— Ще разгласим, че компанията иска да бъде избран републиканецът. А ти се оглеждай и виж как ще възприемат това в мината.

— Това ми се струва доста лесна работа. Но кажете ми, мистър Стоун, защо се тревожите? Нима толкова много от тези макаронаджии имат избирателни прана?

— Работата не е толкова до макаронаджиите. Ние ги натурализираме нарочно — за чаша бира те гласуват, както искаме. Но английски говорещите, или чужденците, които отдавна са тук и са станали самонадеяни — това са хората, които трябва да наблюдаваме. Такива почнат ли да политиканствуват, не можеш ги спря; преди да се усетиш, започнали да слушат профсъюзните агитатори, а после почват да искат те да въртят работите тук.

— О, сега разбирам — рече Хал с надеждата, че го е казал убедително.

Но надзирателят бе потънал в своите си грижи.

— Оня ден казах на Сай Адамс: трябват ми хора, които да говорят някакъв нов жаргон — такъв, дето никой няма да може да го разбере. Но това пък ми се струва много несериозно. Няма как да им попречиш да понаучат малко английски.

Хал реши да се възползува от случая да понаучи нещо повече.

— Мистър Стоун, но нали може да не броите изобщо гласовете, ако не искате!

— Хм, ще ти обясня: това е най-лесният начин да свършиш работата. Когато бях главен надзирател в Хепи Гълч, хич не си губехме времето с политика. Тогава компанията беше към демократите. През нощта преди изборите просто написахме четиристотин гласа за кандидатите на демократите. Но не щеш ли републиканците замъкнаха в града маса хора и ги накараха да се закълнат, че са гласували за тях в мината. Републиканските вестници гръмнаха цялата история и някакъв побъркан съдия нареди повторно преброяване на гласовете. Цяла нощ висяхме над новите бюлетини. Купища неприятности ни струва тази работа!

Стоун се разсмя и Хал благоразумно стори същото.

— Та виждаш, че и това трябва да се учи. Ако в мината са подадени гласове за кандидата на противника, това се разчува, и ако резултатите показват премного гласове за нашия кандидат, започва страхотно мърморене. Много от шефовете не ги е еня, но тогава аз си взех поука и сега си имам собствена система: да не допускам зараждането на никаква опозиция. Разбираш ли?

— Да.

— Може би минният майстор няма право да се бърка в политиката, но по едно нещо той има решителната дума и това е кой работи в мината му. Най-лесното нещо е да прочистваш, да прочистваш…

Хал никога нямаше да забрави движението на мускулестите ръце на Алек Стоун, с което той придружи думите си. Когато Стоун продължи, от гласа му вече липсваше обичайният добродушен тон:

— Онези, които не искат да гласуват така, както аз искам, могат да гласуват, където си искат другаде. Това е всичко, което мога да кажа за политиката!

Последва нова пауза и Стоун задърпа от лулата си. Тогава може би му хрумна, че едва ли са нужни толкова много подробности при дресирането на един политически новобранец. И Стоун се върна отново към добродушния си тон:

— Ето какво ще направиш, момко. Утре си изкълчваш китката, та да не можеш да работиш няколко дни. Това ще ти даде възможност да поскиташ насам-натам и да чуеш какво се говори. Междувременно аз ще се погрижа да получиш заплатата си за това време.

— Виж, това е добре — рече Хал, но показа пред своя събеседник само част от истинското си задоволство!

Надзирателят стана и изчука тютюна от лулата си.

— И умната — искам работа от теб! Пуснал съм и друг по тая част и сравнявам резултатите. Пък и отде да знаеш — може да пратя някого да следи и теб.

— Разбирам — ухили се Хал, — ще се помъча да не забравям това.