Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

Васалите на Цар Въглен
Част трета

1

Хал възнамеряваше да стигне колкото се може по-бързо до Уестърн сити и да потърси местните вестникари. Но първо трябваше да намери пари за път, а това щеше да стори най-лесно като намери Йон Едстрьом. Той слезе от влака, последван от Пийт Ханън. Като попита тук и там, Хал намери собственика на погребалното бюро, който беше погребал жената на Едстрьом; той му каза, че старият швед е отседнал наблизо, в дома на един работник.

Едстрьом го посрещна с нетърпеливи въпроси: кой е убит, какво става там горе. Хал накъсо му разказа случилото се. Когато спомена, че му трябват пари, Едстрьом заяви, че има малко и ще му ги даде, но няма да стигнат за билет до Уестърн сити. Хал се заинтересува за двайсет и петте долара, които Мери Бърк беше изпратила в препоръчано писмо. Старецът не знаеше нищо за тези пари, не беше ходил в пощата.

— Хайде да отидем сега! — предложи Хал. Но докато слизаха по стълбите, възникна ново затруднение. Отвън на улицата дебнеше Пийт Ханън, който сигурно знаеше от Джеф Котън за тези пари; възможно беше той да спре Едстрьом и да вземе парите.

— Имам едно предложение — рече старецът. — Ела да те запозная с моя приятел Ед Маккелър. Той може да ни даде някакъв съвет, може дори да измисли как да отворим шахтата.

Едстрьом обясни, че Маккелър, стар шотландец, по-рано бил миньор, но сега е сакат и работи някаква дребна работа в Педро. Той бил заклет враг на апарата на Алф Реймънд и веднъж едва не го убили. Домът му бил наблизо и скоро можели да се посъветват с него.

— Добре — каза Хал и двамата веднага тръгнаха натам. Пийт Ханън ги следеше на десетина крачки отзад, но не им пречеше и те стигнаха до вратата на една къщурка. Някаква жена им отвори и ги покани в столовата, където намериха Маккелър — беловлас старец, схванат от ревматизъм и принуден да ходи с патерици.

Хал разкажа случката. Шотландецът беше израснал по мините и не стана нужда да му обясняват обстановката в подробности. Когато Хал спомена идеята си да се обърне към вестниците, другият го прекъсна бързо:

— Няма защо да ходите в Уестърн сити. Сега тук има човек, който ще ви свърши работа: Кийтинг от „Газет“.

— От „Уестърн газет“ ли? — възкликна Хал. Чувал беше за него: вечерен вестник, който струваше един цент и се четеше от работниците. Образованите хора го имаха за „булеварден“ вестник.

— Зная — рече Маккелър в отговор на възклицанието на Хал. — Но това е единственият вестник, който ще публикува подобна история.

— Къде е този Кийтинг?

— Отиде горе в мината. Много жалко, че не сте го срещнали.

— Мога ли да се свържа с него сега?

— Може и да се е върнал в Педро. Питайте в хотел „Америкън“.

Хал позвъни в хотела и след минутка вече слушаше в слушалката за първи път бодрия глас на бъдещия си другар и адютант Били Кийтинг. След още няколко минути притежателят на този глас, бършейки потта от полуолисялото си чело, беше вече в дома на Маккелър. Били беше кръглолик като месечина и жизнерадостен като Фалстаф; като го поопознаеше, човек разбираше, че той е верен като нюфаундлендско куче. Въпреки масивната си физика, Кийтинг беше истински журналист, отдаден всецяло на професията си.

Той заразпитва младия миньор още щом се запознаха, и Хал бързо разбра, че е попаднал тъкмо на необходимия му човек. С точните си въпроси Кийтинг само за няколко минути си изясни цялата история.

— По дяволите! — извика той. — Последното ми издание! — Погледна часовника си и скочи към телефона. — Междуградски! — Сетне продължи: — Свържете ме с редактора на „Уестърн газет“. И вижте, моля ви, дали не може да ускорите разговора. Работата е спешна, а последния път трябваше да чакам близо половин час.

Отново се обърна към Хал с допълнителни въпроси, като междувременно издърпа от джоба си куп листа и започна да си взема бележки. Отбеляза си изявленията на Хал, че в мината не се пръска, че липсват аварийни изходи, че е забавен монтажът на вентилатора и че крият броя на останалите в шахтата работници.

— Знаех си, че там горе потулват нещата! — възкликна той. — Но нямах отправна точка. По петите ми непрекъснато вървеше някакъв тип. Познаваш ли някой на име Предович?

— Зная го — рече Хал. — Продавачът в лавката на компанията. Веднъж ми пребърка джобовете.

Кийтинг изкриви устни в погнуса:

— А, този същият ми правеше компания. Можеш ли да допуснеш, че с този подлец по петите ми миньорите ще говорят с мен! Казах на главния надзирател: „Нямам нужда от никакви спътници из мината“. А той ми се ухили гадно: „Не искаме да ви се случи нещо, мистър Кийтинг“. „Но вие не смятате за необходимо да пазите живота на останалите репортери“, отбелязах аз. „Не, призна той, но виждате ли, вашият вестник си спечели много врагове“. „Престанете да ме баламосвате, мистър Картрайт“, рекох аз. „Наумили сте си да ме следите, докато съм тук?“ А той ми отговори: „Можете да смятате, че е така, ако мислите, че с това ще зарадвате читателите на «Газет».“

— Жалко, че не се срещнахме — рече Хал. — Или поне да бяхте попаднали на някого от моята група.

— О! Да знаеш нещо за онази работа с контрольора? Подочух нещичко, та точно затова днес съм тук. Казаха ми за някой си Едстрьом, изхвърлили го от мината за размирици. Мислех си, че ако го намеря, ще попадна на някаква следа.

Хал и Маккелър погледнаха към стария швед, сетне и тримата избухнаха в смях.

— Ето човекът, когото търсиш! — рече Маккелър.

— А ето ви и контрольорът! — добави Едстрьом, като посочи Хал.

Незабавно репортерът се залови отново за работата си и започна да задава нова поредица от въпроси. Щеше да използува темата за контрольора като продължение в сутрешния брой на вестника, за да поддържа интереса към събитията в Норт Вали. Тази тема беше и тясно свързана с катастрофата, защото показваше с какво се занимават собствениците в Норт Вали, вместо да се погрижат за безопасността на труда в мината.

— Ще го напиша днес следобед и ще го пратя по пощата — каза Кийтинг. Сетне добави с усмивка: — Едно от преимуществата да се занимаваш с новини, които другите вестници няма и да помиришат — няма защо да се страхуваш, че конкурентите ще ти грабнат „сензацията“!