Ъптон Синклер
Цар Въглен (38)

9

След като разреши въпроса за комисията, Хал разказа на събранието как Алек Стоун е поискал от него да шпионира работниците. Каза им, че според него те трябва да знаят това.

— Могат да ви кажат, че съм предател — предупреди ги Хал, както сам беше предупреден от Олсън. — Трябва да ми вярвате.

— Вярваме ти! — извика разпалено Майк и останалите закимаха в знак на съгласие.

— Добре. Може да сте сигурни поне в едно — ако отида на кантара, вас повече няма да ви мамят!

— Браво, браво! — извика Големият Джек и в стаята настъпи оживление. Присъствуващите не смееха да вдигат много шум, но дадоха да се разбере, че искат точно това.

Хал седна и започна да сваля превръзката от ръката си. — Тя май вече не ми трябва — рече той и обясни защо е трябвало да я носи.

— Какво? — извика, старият Майк. — Да ме метнеш така лесно? — Той сграбчи китката му и като се увери, че няма никакъв оток, започна така да я разтърсва, че едва не я навехна наистина този път. И старикът се разсмя до сълзи. — Ах, ти, кучи сине!

Междувременно Кловоски обясняваше случката на Замиеровски, а Джери Минети се помъчи да я обясни на Ресмак на онзи завален английски, който говореха по мините. Хал не бе чувал такъв буен смях, откакто беше дошъл в Норт Вали.

Но конспираторите нямат много време за веселие. Те пак се върнаха към работата. Решено бе комисията да говори с главния на другия ден след работа. Сетне Едстрьом предложи да съгласуват план на действие в случай на насилие срещу тях.

— Мислиш, че може да се стигне дотам? — попита някой.

— И още как! — извика Майк Сикориа. — Веднъж в Сийдър Маунтин отиваме при шефа да му кажем, че вентилацията не работи. И к’во мислиш направи с нас? По един в муцуната, по три ритника в задника и ни изхвърли!

— Хм, ако се стигне до нещо такова, трябва да сме готови — рече Хал.

— Какво ще правим? — попита Джери.

Дойде моментът Хал да покаже качествата си на ръководител. — Ако той ми перне един и аз ще го блъсна в муцуната, това е всичко.

Неколцина се възхитиха от тази декларация на Хал. Ето как трябва да се говори! Хал пожъна първите си радости като ръководител. Но самоувереността му получи внезапен удар — „един по носа“, така да се каже. От ъгъла долетя женски глас, тихо и безкомпромисно.

— Да! И като награда за вашите старания, ще ви убият!

Той погледна към Мери Бърк. Изразителното й лице беше пламнало от яд.

— Какво искате да кажете? — попита Хал. — Предпочитате да се обърнем и да бягаме?

— Да, предпочитам това, отколкото да ви убият. Какво ще направите, ако насочи револвера си срещу вас?

— Нима ще вземе да плаши комисията с револвер?

Старият Майк отново се намеси.

— Веднъж в Барела… Не съм ли ви разправял дето ми крадяха вагонетките? Казвам на кантарджията, че някой ми краде вагонетките, а той ми тикна револвера под носа и разправя: „Пръждосвай се от кантара, стар козел, докато не съм те напълнил с дупки!“.

В колежа Хал беше свикнал да спори с колегите си и да доказва, че единственият правилен подход е да кажеш на обирника, вмъкнал се в дома ти: „Карай, приятелю, не се стеснявай! Тук няма нищо, заради което си струва да бъда убит“. Каква ценност могат да имат вещите в сравнение с човешкия живот? Всеки би помислил, че сега е удобният момент Хал да приложи на практика тази своя теория. Но неизвестно защо Хал дори не можа да си опомни за нея. Той действуваше така сякаш един тон въглища на ден беше единственото, важно нещо в живота.

— Какво ще правим ли? — рече той. — Не искаме да отстъпваме.

Но още докато й отговаряше, Хал разбра, че Мери е права. Той говореше като човек от своята класа — свикнал на охолен живот, свикнал да се налага. Но макар че също пламваше лесно, Мери сега му даваше урок по самообладание. За втори път тази вечер тя накърняваше гордостта му, но сега той й прости, преизпълнен от възхищение, от самото начало знаеше, че е умна и може да му помогне. Възхищението му се засили от думите на Едстрьом, който започна да ги увещава, че не бива да правят нищо, което би навредило на делото на „големия профсъюз“, затова, каквото и да става, не трябва да прибягват до физическа съпротива.

Другата страна заспори ожесточено.

— Ще се бием! Ще се бием! — заръмжа старият Майк и изведнъж извика, сякаш вече беше получил един по носа. — И ми разправяте да търпя това?

— Ако отговорим на удара с удар — рече Едстрьом, — всички ние ще претърпим поражение. Компанията ще каже, че сме започнали първи и ще стовари всичко върху нас. Трябва да решим, че ще разчитаме само на моралната сила.

Последваха нови спорове и накрая решиха: всички ще проявяват сдържаност — доколкото могат! Всички си стиснаха ръце и си обещаха да бъдат твърди. Но когато събранието беше обявено за закрито и един по един се изнизаха в нощта, те бяха една много сдържана и угрижена компания от съзаклятници.