Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

4

На Хал предстояха едноседмични приключения като скитник, истински скитник, без никакви десетдоларови банкноти в колана, които да лишат от реалност неговите приключения. Преброи наличните си вещи и се запита дали още изглежда като конте. Спомни си, че имаше усмивка, която пленяваше дамите; дали тя ще подействува сега в съчетание с това посинено око? Тъй като нямаше други средства за препитание, Хал изпробва усмивката пред податливи на вид стопанки, и то с такъв успех, че за малко не се усъмни в благоразумието на честния труд. Вече не пееше песента на Хариган, а една скитническа песен, която бе чул веднъж:

„О, каква е ползата от бачкане,

Щом има жени по света?“.

На втория ден се запозна с двама други бродяги, които бяха наклали огън край линията и препичаха бекон. Те го посрещнаха и като чуха историята му, приеха го в братството и го запознаха с техния начин на живот. Много скоро Хал се запозна с друг скитник, който преди бил миньор. Той беше в състояние да даде необходимите на Хал сведения, с които Хал възнамеряваше да опита късмета си в друг каньон.

„Холандецът Майк“ беше името на въпросния скитник, който не обясняваше защо е наречен така. Той беше черноок опасен на вид нехранимайко. Като стана дума за мини и миньорския занаят, от устата му се отприщи изумителен поток от псувни. За него тази игра е свършена — той си харизва работата на Хал или на който и да било друг проклет глупак. И ако тази игра още продължава, то е само защото по света има толкова много идиоти и проклети глупци. „Холандецът“ заразправя по-нататък страховити случки от живота в мините и започна да призовава един след друг духовете на разни шахтни майстори и да ги предава на кладата на вечните мъки.

— Работеше ми се, докато бях млад — обясни той. — Но вече се излекувах, и то завинаги.

Беше започнал да гледа на света като на място, създадено специално, с цел да го накарат да работи, и беше впрегнал целия си талант за осуетяването на този заговор.

Приседнал край лагерния огън близо до потока, който бълбукаше надолу по долината, Хал прекара приятни часове, обяснявайки на „Холандеца Майк“, че като клинчи от работа, той полага повече усилия от другите хора, които работят. Но, изглежда, скитникът не се тревожеше от това — за него то беше принципен въпрос и той беше готов на саможертви за убежденията си. Дори когато го бяха изпратили в изправителен дом, беше отказал да работи; бяха го хвърлили в тъмницата, където предпочиташе по-скоро да умре от диетата на хляб и вода, отколкото да работи. Ако всички вършеха същото, твърдеше той, скоро щяхме да „разпердушиним“ всичко.

Хал хареса този непринуден революционер и поскита с него два дни, като през това време го подпитваше в подробности за миньорския живот. Повечето компании ползуваха услугите на бюрата за трудови резерви, както бе споменал пазачът. Лошото беше, че тези бюра удържаха нещо от заплатата на миньора продължително време — шефовете играеха „комбина“ с тях. Хал се позаинтересува дали това не е незаконно.

— Я зарежи тая работа, хубавецо! — рече спътникът му. — Като поработиш малко, ще разбереш, че законът в мината е това, което ти казва шефът.

Скитникът поясни по-нататък убеждението си, че когато един раздава работите, а другите трябва да се боричкат за тях, законът никога няма много тежест в сделката. Хал оцени по достойнство тази проницателна мисъл и му се прищя да я препрати на професора по политикономия в колежа Хариган.

На втората вечер от запознанството му с „Холандеца Майк“ в техния скитнически „приют“ нахлуха един полицай и пет-шестима негови помощници: точно тогава в този район се полагаха решителни усилия да се прогонят скитниците или да ги накарат да работят в мините. Приятелят на Хал, който спеше като заек, драсна в тъмнината и Хал го последва, като финтира нападателите с един футболен трик. Пропаднаха им храната и одеялата, но „Холандецът Майк“ не се трогна много от тази загуба и — за да не си загубят настроението през нощните часове — сви някакво пиле от един кокошарник, а на другия ден задигна по смяна бельо, от някакъв простор. Хал хапна от пилето, подноси бельото и отбеляза по този начин началото на кариерата си като престъпник.

Разделяйки се с „Холандеца Майк“, той се върна в Педро. Скитникът му беше казал, че съдържателите на пивници почти винаги имат приятели в мините и могат да помогнат на човек да си намери работа. Хал започна справките и още вторият кръчмар му каза, че ще му даде писмо до един човек в Норт Вали; ако Хал получи работа, приятелчето ще му удържа по един долар месечно от заплатата. Хал се съгласи и забъхти отново нагоре по друг каньон, като се подкрепи предварително със сандвич, изпросен в едно ранчо при входа на каньона. Пред друга укрепена врата на компанията „Дженеръл фюъл“ той показа писмото, адресирано до някой си О’Калахън, който се оказа също кръчмар.

Пазачът дори не отвори писмото, той пропусна Хал, който издири своя човек и поиска работа. Човекът каза, че ще му помогне, но ще му удържа месечно по един долар за себе си и по един за приятеля си в Педро. Хал се опъна и последва ожесточен пазарлък; накрая, когато Хал си тръгна и се закани да се обърне направо към „шефа“, кръчмарят отстъпи на долар и половина.

— Разбираш ли от миньорство? — попита той.

— Отрасъл съм с него — рече Хал, който вече имаше жизнен опит.

— Къде си работил?

Хал спомена няколко мини, за които беше понаучил нещо от скитниците. Беше си избрал името Джо Смит, което според него фигурираше в платежните ведомости на всяка мина. Не беше се бръснал повече от седмица и брадата беше добра дегизировка, а беше понаучил и доста псувни.

Кръчмарят го отведе при мистър Алек Стоун, шахтен майстор в мина №2, който веднага го попита:

— Разбираш ли нещо от катъри?

— Работил съм в конюшня — каза Хал. — Разбирам от коне.

— Да, ама катърите са друго нещо. Един от катърджиите ми оня ден го присви стомахът и не зная дали въобще ще ми върши работа.

— Изпробвайте ме — рече Хал. — Ще се оправя с тях.

Майсторът го огледа.

— На вид си свестен момък — констатира той. — Ще ти дам четирийсет и пет месечно, а ако се проявиш, ще ги направя петдесет.

— Добре, сър. Кога започвам?

— Час по-скоро, ако питаш мен. Де са ти парцалите?

— Това е всичко — каза Хал и посочи вързопа с откраднатото бельо в ръката си.

— Добре, хвърли го там в ъгъла — каза майсторът. После изведнъж млъкна и изгледа намръщено Хал.

— Да не си в някой профсъюз?

— Опазил ме бог!

— Бил ли си някога в някой?

— Не, сър. Никога.

Втренченият поглед на мъжа сякаш уличаваше Хал в лъжа и загатваше, че ей сегичка потайната му душица ще бъде разгадана.

— Ще трябва да се закълнеш в това, разбираш ли, преди да заработиш тук.

— Добре — рече Хал. — Готов съм.

— Ще те викна за тая работа утре — каза другият. — Не нося документа у себе си. А, каква религия си?

— Адвентист от Седмия Ден.

— Боже помилуй! Какво е това?

— Няма нищо страшно — обясни Хал. — Не бива да работя в събота, но аз си работя.

— Ей, да не вземеш да го проповядаш тук! Имаме си наш проповедник. Давате по петдесет цента месечно за него от заплатите си. Тръгвай сега, ще те заведа долу.

Това беше началото на кариерата на Хал.