Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

15

Дали ще чакат до сутринта или ще дойдат по-скоро? Последното му се струваше по-вероятно, затова той само леко се сепна, когато един-два часа по-късно чу как дръжката на вратата се превъртя. Миг след това се чу трясък и вратата отхвръкна, очевидно подпряна от нечие солидно рамо.

В стаята мигновено настъпи объркване. Някои от хората рипнаха с викове, други седяха замаяни, все още в полусън. В стаята стана светло от електрическото фенерче в ръцете на един от нападателите.

— Ето го негодника — изкрещя нечий глас, когото Хал мигновено разпозна като гласа на Джеф Котън, минния шериф. — А сега, горе ръцете! Ти, Джо Смит!

Хал се покори още преди да види блясъка на револвера.

Последва тишина. Тъй като драмата се играеше за другите, необходимо беше да им се даде време да се разбудят напълно и очите им да привикнат със светлината. Междувременно Хал стоеше с вдигнати нагоре ръце. Зад фенерчето различи лицата на шерифа, на Бъд Адамс, на Алек Стоун, на Джейк Предович и на двама-трима други.

— Така — рече накрая Котън, — значи вие сте някои от тези, дето искат контрольор. И това е човекът, когото сте избрали. Така ли е?

Отговор не последва.

— Сега ще ви покажа що за човек е. Той отишъл при мистър Стоун и му предложил да ви продаде.

— Това е лъжа, момчета — рече спокойно Хал.

— Той е взел пари от мистър Стоун — продължи шерифът.

— Това е лъжа — обади се отново Хал.

— Парите още са у него! — извика другият.

Тогава Хал на свой ред извика:

— Мъчат се да ми скалъпят нещо, момчета! Не се оставяйте да ви изиграят!

— Млък! — отсече шерифът и се обърна към работниците. — Ще ви докажа. Струва ми се, че парите още са у него. Джейк, претърси го!

Джейк пристъпи към Хал.

— Внимавайте, момчета! — възкликна Хал. — Искат да сложат нещо в джобовете ми.

После се обърна към стария Майк, който в гнева си бе тръгнал към тях:

— Спокойно, Майк! Остави ги!

— Джейк, свали си сакото — нареди шерифът. — Запретни ръкавите и покажи ръцете си.

Всичко беше съвсем като атракция на илюзионист. Малкият евреин свали сакото си и запретна ръкави над лактите. Показа ръцете си на зрителите, като ги въртеше насам-натам, след това, протегнал ги пред себе си, бавно доближи до Хал като хипнотизатор, който се кани да го приспи.

— Наблюдавайте го — рече Котън. — Зная, че тези пари са у него.

— Отваряйте си очите! — извика Хал. — Ако няма, те ще ги сложат там.

— Дръж ръцете горе, момко — изкомандува шерифът. — А вие там настрана от него! — Това се отнасяше до Майк Сикориа и до другите зрители, които се бутаха напред и надничаха над раменете на предните.

Сега всичко беше много сериозно, но после, когато Хал си припомни сцената, го избиваше на смях от чудноватата фигура на Предович, той тършуваше из джобовете му, като се държеше колкото е възможно по-далеч от него, та всеки да види, че парите наистина ще излязат от джоба на Хал. Предович пребърка първо вътрешните джобове на сакото на Хал, а после и джобовете на ризата му. Тази кулминация отне доста време.

— Обърни се — заповяда Котън. — Хал се обърна и евреинът пребърка джобовете на панталоните му. Едно след друго той извади часовника на Хал, гребена и огледалото, носната му кърпичка. Той ги разглеждаше, вдигаше ги високо и ги пускаше на пода. Когато стигна до кесията на Хал и започна да я отваря, всички притаиха дъх. Благодарение на алчността на компанията в кесията имаше само няколко дребни монети. Предович я затвори и я пусна на пода.

— Чакайте! Още не е свършил! — извика церемониалмайсторът. — Момчета, парите са някъде у него! Търси ли в страничните джобове, Джейк?

— Още не.

— Внимавайте сега! — извика шерифът. — Всички любопитно се наведоха напред, докато Предович коленичи и бръкна първо в единия джоб на сакото, сетне в другия.

Той извади ръката си и изписаният на лицето му смут беше толкова очевиден, че Хал с мъка се сдържа да не се разсмее.

— Няма ги и там! — обясни Предович.

— Какво? — изрева Котън и двамата се спогледаха. — За бога, той се е отървал от тях!

— Няма пари у мен, момчета! — обяви Хал. — Това беше номер, с който се помъчиха да ни минат.

— Скрил ги е! — извика шерифът. — Намери ги, Джейк!

И Предович отново затърси, бързо и без много церемонии. Вече не мислеше толкова за публиката, колкото за хубавата сумичка, отишла на вятъра! Накара Хал да свали сакото си и разпра хастара, разкопча панталоните му и забърка вътре, плъзна пръсти и в обувките му.

Но парите ги нямаше и търсачите се намериха в безизходица.

— Продал ви е за двайсет и пет долара на мистър Стоун! — заяви шерифът. — Успял е някак си да се отърве от тях.

— Момчета — извика Хал, — те изпратиха тук шпионин и му наредиха да сложи пари в джоба ми. Докато говореше, Хал гледаше Апостоликос и видя как той се сепна и се дръпна назад.

— Той е! Той е негодник! — извика старият Майк. — Бас държа, парите са у него! — И тръгна към гърка.

Шерифът изведнъж разбра, че е време да пусне завесата на тази драма.

— Стига с тия глупости — рече той. — Хванете негодника! — И за миг двама от компанията сграбчиха Хал за ръцете, а трети го пипна за яката. Преди миньорите да разберат какво става, онези извлякоха затворника си от стаята.

Следващият четвърт час мина доста неспокойно за злощастния контрольор. Навън в мрака шерифът беше свободен да излее яда си, същото стори и Алек Стоун. Те обсипаха Хал с ругатни, ритници и юмруци по пътя. Единият от онези, които го държаха за ръцете, заизвива ръката му, докато Хал извика от болка. Сетне ругатните се засилиха и му наредиха да си държи езика. Минаха бързо по тъмната и притихнала улица, през канцеларията на шерифа и се изкачиха на горния етаж до стаята, която служеше като затвор на Норт Вали. Хал доста се зарадва, когато го оставиха там самичък и затръшнаха зад себе си желязната врата.