Ъптон Синклер
Цар Въглен (5)

5

Катърът е известен като нечестиво, отритнато от бога създание, нещо като недоразумение на природата, грешка, от която тя се черви и на която не е позволено да се повтаря. Трийсетте катъра, поверени на Хал, бяха отгледани в среда, разчетена да изяви най-проклетите черти от техния характер. Той скоро разбра, че „коликите“ на неговия предшественик са били предизвикани от един къч на катъра в корема му. И Хал разбра, че ако иска да избегне тази опасна болест, не трябва да се разсейва нито за миг.

Катърите прекарваха живота си в мрака на земната утроба. Извеждаха ги горе само когато се разболяваха, за да се попекат на слънце и да се потъркалят из зелените пасища. Един от тях — викаха му „Италианеца“ — беше се научил да дъвче тютюн и да тършува по джобовете на миньорите и на техните помощници. Като не знаеше как да изплюе сока, добичето се разболяваше, а сетне се заричаше да не повтаря тази своя слабост. Но катърджиите и момчетиите в шахтата знаеха този негов недостатък и изкушаваха „Италианеца“, докато той тръгна по-кривия път. Хал скоро откри тази морална трагедия и с болка в душата вършеше ежедневната си неблагодарна работа.

Слизаше в шахтата с първата клетка, което ставаше много рано сутринта, хранеше и поеше питомците си и помагаше при запрягането им. Сетне, когато заглъхваше тропотът и от последните четири копита, почистваше обора, поправяше амуницията и изпълняваше нарежданията на всички по-възрастни от него, които се навъртаха наоколо.

След катърите най-много го мъчеха момчетата, които обслужваха вентилационните отвори, и другите момчетии, с които си имаше работа. Беше новак и те се занасяха с него, освен това работеше и по-долна работа от тях — гледането на катъри им се струваше нещо унизително и смешно. Между тях имаше хлапаци от десетина нации в Южна Европа и Азия: плосколики татари, смугли гърци и дребни хитрооки японци. Те говореха на някакъв компромисен език, който се състоеше предимно от английски ругатни и нецензурни думи. Наплодената от умовете им мръсотия беше нещо невероятно за човек, роден и отрасъл под слънцето. Те сквернословеха по адрес на майките и бабите си, не щадяха и Дева Мария — единствената митологическа личност, за която бяха чули. Клети малки непросветени създания, чиито души се омърсяваха и очерняха много по-бързо и безвъзвратно от лицата им!

Хал беше посъветван от шефа си да потърси храна и квартира при Реминицки. По здрач той се изкачи с последната вагонетка и беше упътен към слабо осветена барака от гофрирана ламарина, където бе посрещнат от един пълен руснак. Той му каза, че ще се погрижи за него за двайсет и седем долара месечно, като в цената влизаше и легло в стая с осем други ергени. При удръжки долар и половина на месец за кръчмарите, петдесет цента за пастора на компанията и долар за лекаря, петдесет цента месечно за правото да ползува пералнята и петдесет цента за помощния фонд при болест и злополука, на Хал му оставаха четиринадесет долара на месец, с които трябваше да се облича, да създаде семейство, да си купува бира и тютюн и да посещава библиотеките и училищата, основани от човеколюбивите собственици на каменовъглените мини.

Вечерята в пансиона на Реминицки беше почти привършила, когато Хал пристигна. Видът на пода беше такъв, сякаш там са се гощавали людоеди, а и остатъците от храната бяха студени. Той разбра, че с него винаги ще бъде така и трябваше да се примири с това. Столовата на този пансион, чийто собственик и администратор беше кампанията „Дженеръл фюъл“, му припомни посетения веднъж от него щатски затвор — редиците от мъже, насядали мълчаливо по пейките, хранейки се с нишестена каша от алуминиевите чинии. Тукашните чинии бяха от порцелан с дебелина половин инч, но кашата беше същата. Изглежда, готвачът у Реминицки работеше по рецептата „Ако не знаеш как, добави мас и вари!“. Колкото и гладен да беше след продължителното бъхтене и тежкия труд под земята, Хал едва преглъщаше тази храна. В неделя, единствения ден, когато се хранеше на светло, мястото гъмжеше от мухи и Хал си спомни думите на един лекар, че културните хора трябва да се страхуват повече от мухата, отколкото от бенгалския тигър.

Пансионът му предостави легло и достатъчно количество гадини, но не и одеяло, което беше необходимост в планинските райони. Затова след вечерята Хал трябваше да потърси шефа си и да уреди да му открият кредит в магазина на компанията. Разбра, че с готовност ще му отпуснат известен кредит, защото това ще даде възможност на началника на минната полиция да му попречи да напусне. Нямаше такъв закон да се задържа човек за задължения, но Хал вече знаеше колко ги е еня за закона полицейските началници.