Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

3

Хал Уорнър се затътри надолу по пътя, но не беше в състояние да стигне до града. Добра се до едно ручейче, което се спускаше от склона и от което можеше да пие, без да се страхува от тиф. Там лежа гладен целия ден. Привечер загърмя и заваля и той потърси подслон под една скала, но напразно. Единственото му одеяло бързо прогизна и той прекара една нощ почти толкова отвратителна, колкото и предишната. Не можеше да спи, но можеше да мисли, и той размишляваше за случилото се е него. Бил каза, че мината не е футболно игрище, но на Хал му се струваше, че в крайна сметка двете много си приличаха. Беше доволен, че по професия не е профсъюзен организатор.

Призори изпълзя изпод скалата и продължи пътя си, изнемощял от студа и необичайната липса на храна. През деня стигна до една електроцентрала близо до дъното на каньона. Нямаше пари за ядене и се страхуваше да проси, но видя някакъв колониал сред групата сгради край пътя, влезе и поиска сушени сливи. Те вървяха по двайсет и пет цента фунта. Цената беше висока, но такава беше и надморската височина и, както Хал разбра след време, обясняваха едното с другото. Не обясняваха обаче защо цената винаги беше по-висока от надморското равнище на магазина. Над щанда Хал видя обява: „Изкупуваме фишове с десет на сто намаление“. Беше чул да се говори за някакъв закон в щата, с който се забранява изплащането на заплатите във „фишове“, но сега не попита нищо, взе доста лекия плик със сливи, седна край пътя и ги задъвка.

Малко зад електростанцията, надолу по железопътната линия, се издигаше колибка с градина зад нея. Хал отиде там и намери стар еднокрак пазач. Поиска разрешение да преспи на пода в колибата, и като видя, че старецът разглежда посиненото му око, обясни:

— Опитах се да почна работа в мината, а те ме взеха за профсъюзен организатор.

— Не ми трябват никакви профсъюзни организатори тук — рече старецът.

— Но аз не съм — заоправдава се Хал.

— Отгде да знам какъв си? Може да си шпионин на компанията.

— Не искам друго, освен сушина да преспя. Сигурно няма да ви навреди да ме подслоните.

— Не съм толкова сигурен — отвърна другият. — Както и да е, постели си одеялото в ъгъла. Но да не говориш за никакви профсъюзни работи с мен.

Хал нямаше никакво желание да говори. Уви се в одеялото и спа като човек, който не се тревожи нито от любов, нито от любознателност. На сутринта старецът му даде порязаница просеник и няколко стръка пресен лук от градината, които му се сториха по-вкусни от всякакви закуски, предложени му дотогава. Когато на раздяла Хал поблагодари на домакина, последният отбеляза:

— Добре, млади момко, можеш да ми се отплатиш само с едно — да не споменаваш нищо за това. Когато човек има бели коси на главата и само един крак, по-добре ще е за него да се удави в реката, отколкото да загуби работата си.

Хал обеща да не приказва и продължи пътя си. Натъртените места вече не го боляха толкова и той беше в състояние да върви. Виждаха се вече ферми — Хал имаше чувството, че изведнъж се е върнал в Америка!