Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
King Coal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2012)
Допълнителна корекция
liliyosifova (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Ъптон Синклер. Цар Въглен

Американска, трето издание

ИК „Профиздат“, София, 1979

Редактор: Цветан Николов

Коректор: Таня Паскалева

История

  1. — Добавяне

14

Хал вдигна ръце и помоли за тишина.

— Момчета! — извика той. — Отвлякоха нашата комисия. Мислят, че така ще смажат стачката, но ще разберат, че бъркат!

— Така е! Прав си! — откликнаха десетки гласове.

— Забравят, че имаме профсъюз. Ура за профсъюза в Норт Вали!

— Ура-а! Ура-а! — Виковете отекнаха от стените на каньона…

— Ура и за профсъюзната централа, която ще ни подкрепи, за Миньорския профсъюз на Америка!

И виковете отекнаха отново и отново:

— Ура за профсъюза! Ура за Миньорския профсъюз!

Ферис, едър американски миньор, беше в първите редици на тълпата и гласът му бучеше в ушите на Хал като параходна сирена.

— Момчета — продължи Хал, когато шумът поутихна, — помислете малко сега. Предупредих ви, че ще се опитат да ви предизвикат! За тях би било добре дошло тук да стане сбиване, това ще им даде възможност да смажат нашия профсъюз. Не забравяйте това, момчета: ако ви подмамят към бой, ще смажат профсъюза, а той е нашата единствена надежда!

Отново избухнаха викове:

— Да живее профсъюза!

Хал ги остави да викат до насита на двайсетина езика.

— Ето какво, другари — продължи той, — те експедираха нашата комисия. Може да изхвърлят и мен по същия начин…

— Няма да могат! — ревнаха няколко души, а Ферис измуча вбесен: — Само да опитат! Ще ги изгорим в леглата им!

— Те могат да ме изхвърлят! — възрази Хал. — Знаете, че са по-силните в тази игра. Могат да извикат шерифа, могат да викнат и армията, ако е необходимо. Ние не можем да им се противопоставяме със сила, във властта им е да изгонят всички от селището — мъже, жени и деца. Трябва да разберете добре едно: че дори и това няма да смаже нашия профсъюз! Нито пък профсъюзната централа, която ще ни подкрепя. Можем да устоим и да ги принудим накрая отново да ни вземат на работа.

Като схванаха към какво се стреми Хал, някои от неговите приятели му се притекоха на помощ.

— Никакви боеве! Никакво насилие! Дръжте се за профсъюза!

Хал продължи да ги убеждава, че дори компанията да уволни всички, профсъюзната централа, която обединява четиристотин и петдесет хиляди миньори в цялата страна, ще ги храни, ще призове и другите работници в окръга да ги подкрепят. Така че собствениците, които смятат чрез глад да ги принудят към подчинение, ще видят как мините им стоят без работа. Те ще бъдат принудени да отстъпят, ще възтържествува тактиката на солидарност.

Хал продължи в същия дух, като си припомняше съветите на Олсън и ги прилагаше на практика. Видя как по лицата им отново се изписа надежда, която разсея негодуванието и гнева.

— А сега, момчета — заяви той, — отивам да видя главния надзирател. Тъй като изгониха комисията, аз ще бъда вашата комисия.

— Ха тъй, Джо Смит! — избуча отново параходната сирена на Ферис.

— Добре, а сега внимавайте какво ще ви кажа. Ще видя главния, а сетне ще сляза в Педро. Тази сутрин там са пристигнали няколко представители на Миньорския профсъюз. Ще им опиша положението и ще помоля да ни подкрепят. Това искате, нали?

Да, това искаха те, големия профсъюз!

— Добре, ще направя всичко, каквото мога, и ще намеря начин да ви съобщя. А вие бъдете твърди. Господарите ще ви лъжат, ще се мъчат да ви измамят, ще пуснат шпиони и провокатори между вас, но вие се дръжте и имайте вяра в профсъюзната централа.

Хал загледа ликуващата тълпа, спря поглед на някои от обърнатите към него лица: клети, изнурени лица, всяко от тях зовящо за помощ и сякаш разказващо своята тъжна история за страдания и поражение. Сега те отново бяха преобразени, светеха с онази нова странна светлина, която той видя за пръв път предишната вечер. Изчезнала за миг, тя отново засия и никога нямаше да угасне в сърцата на хората, които вече бяха разбрали каква сила им дава тя. Нищо досега не беше развълнувало Хал толкова много, както това възраждане на ентусиазма. Колко великолепно и колко страшно беше това!

Хал погледна брат си, за да разбере как му е по-действувало всичко това. И видя, че по лицето на брат му е изписано задоволство, безгранично облекчение. Всичко излезе добре, Хал си отиваше оттук!

Хал отново се обърна към работниците, те му се сториха още по-клети след погледа, който беше хвърлил към Едуард. Защото Едуард беше въплъщение на силата, срещу която стояха те — невидимата страхотна сила, която се канеше да ги смаже. За миг го облада страхът от поражението. Той си представи какво щяха да бъдат те без ръководител, който да ги напътствува, видя ги как очакват, как у тях се промъква отново вкорененият навик към покорство, обладани от хиляди страхове, нападани от хиляди слухове — зверове, насъскани срещу тях от хитрия враг. Те ще страдат — не само за себе си, но и за жените и децата си, и това ще бъдат същите ужасни болки, които измъчваха Хал, когато си мислеше за онзи старец в Уестърн сити, когото лекарите бяха предупредили да избягва всякакво вълнение.

Ако останат твърди, ако държат на думата, която са дали на ръководителя си, те ще бъдат изхвърлени от домовете им, заплашва ги студът на идващата зима, гладът и черните списъци. А той, какво ще прави той през това време? Каква дума им даде той? Ще говори за тях с главния надзирател, ще остави съдбата им в ръцете на „големия профсъюз“… а сетне ще поеме своя весел и безгрижен живот. Ще яде бифтеци и топъл хляб в изискано обзаведения клуб, където достолепните сръчни лакеи ще следят всеки негов знак! Да танцува в извънградския клуб с изящни създания в шифон и атлаз, от които струят благоухания, сладки усмивки, безгрижие и прелести! Не, така е лесно! Може да нарича това дълг пред баща си и пред брат си, но в душата си ще знае, че това е предателство; чувствуваше се така, сякаш дяволът го е качил на висока планина и оттам му показва земните царства.

Подтикнат от внезапен импулс, Хал отново вдигна ръце:

— Момчета, разбрахме се сега, нали? Няма да се връщате на работа, докато не ви каже профсъюзната централа. Аз от моя страна ще бъда с вас. Вашето дело е и мое дело, ще продължа да се боря за вас, докато не получите правата си, докато не заживеете и не заработите като хора. Така ли е?

— Така е! Така е!

— Много добре, да се закълнем! — Хал вдигна ръка, работниците последваха примера му. И докато те викаха и бясно размахваха шапки, Хал им даде тържествено обещание и знаеше, че с него обвързва съвестта си. Направи го нарочно в присъствието на брат си. Това вече не беше само отделна атака срещу един окоп, Хал се записа за участие в цялата война! Но дори и в този миг на въодушевление Хал би се изплашил, ако можеше да разбере колко дълго щеше да трае този конфликт, всичките тези години на изнурителна и отчаяна борба, на която посвещаваше живота си.