Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (54)

Петдесет и трета глава

Вирна затвори вратата колкото можа по-безшумно, след като Уорън се вкопчи в жената, размахваща яростно ръце. Дланта му притискаше устата й толкова здраво, колкото мрежата му пристягаше дарбата й. Вирна не би могла да контролира магията й по-добре от Уорън. Дарбата на един магьосник е по-силна от тази на чародейка — пък била тя и Вирна.

Тя запали пламъче в обърнатата си нагоре длан. Очите на жената се разшириха, после се изпълниха със сълзи.

— Да, Джанет, аз съм, Вирна. Ако обещаеш да не викаш и да не ни издадеш, ще накарам Уорън да те пусне.

Джанет закима енергично. Вирна стисна дакрата в другата си ръка, скривайки я назад — просто в случай, че е сбъркала. Кимна на Уорън да пусне младата жена.

Щом се усети на свобода, Джанет се хвърли на врата на Вирна. Проплака тихичко от радост. Уорън вдигна длан, запалвайки отгоре малко пламъче, за да могат да виждат. Малката стаичка бе иззидана от големи блокове тъмен камък — като останалата част на крепостта. По цепнатини в стената се стичаше млечнобяла вода, оставяйки ръждиви следи.

— О, Вирна — прошепна Джанет, — нямаш представа какво щастие е да видя лицето ти.

Вирна прегърна треперещата жена, която се разрида тихичко, вкопчила се в наметалото на Вирна. В юмрука си, зад гърба на Джанет, Вирна все още стискаше дакрата.

Дръпна се назад, за да се усмихне на обляното в сълзи лице на приятелката си. Посегна с длан да я избърше и приглади тъмните й кичури коса.

Джанет целуна безименния си пръст — древен жест, търсещ защита от Създателя. Макар Вирна с основание да бе сигурна, че Джанет е вярна на Светлината, с облекчение отбеляза потвърждението.

Сестра на мрака, врекла се на Пазителя на отвъдния свят, никога не би целунала безименния си пръст. Това бе жест, изразяващ символичното свързване на този, който го прави със Създателя.

Подобно нещо Сестра на мрака не може да направи. Тя не може да крие верността си към Пазителя, своя истински господар, като целува безименния си пръст. Това би предизвикало гнева на зловещия й повелител.

Вирна използва момента, докато Джанет се обръщаше към Уорън, и пъхна дакрата в ръкава си. Уорън и изненаданата жена си размениха усмивки.

И Вирна, и Уорън забелязаха странното облекло на Джанет. Жената беше боса. Торбестата роба, пристегната в кръста с бяла връзка, я покриваше от глезените до шията и до китките на ръцете, но тъканта бе толкова прозрачна, че тя спокойно можеше да е гола.

Вирна попипа между палеца и показалеца си прозрачната материя.

— Защо, в името на Създателя, си облякла това?

Джанет се погледна.

— Джаганг кара всичките си робини да се обличат така. След известно време свикваш и изобщо не ти прави впечатление.

— Ясно — Вирна забеляза, че Уорън полага усилия, за да не гледа.

— Вирна, какво правиш тук? — със сериозен глас попита Джанет.

Вирна се усмихна широко и щипна приятелката си по бузата.

— Дойдох да те измъкна, глупаче. Да те спася. Нали сме приятелки — да не мислеше, че ще те оставя тук?

Джанет запримига удивено.

— Прелатът те е пуснала да дойдеш да ме освободиш?

Вирна вдигна ръка, показвайки на жената специфичния си пръстен.

— Аз съм Прелатът.

Джанет зяпна. Свлече се на пода и започна да целува ръба на роклята на Вирна.

Вирна я сграбчи за раменете и я вдигна на крака.

— Престани. Нямаме време за това.

— Но… но как така? Какво е станало? Как е възможно? Какво се е случило?

— Вирна, мрежите няма да издържат дълго — шепнешком я предупреди Уорън. — Вече превишихме времето си.

— Джанет, чуй ме. Ще говорим после, след като те измъкнем оттук. Онова, което направихме, за да влезем, ни дава съвсем малко време за връщане. Опасно е да се задържаме тук.

— И аз така мисля — каза Джанет. — Прелате…

— Вирна. Ние сме приятелки. Аз си оставам Вирна.

— Вирна, как в името на Създателя, успяхте да проникнете в крепостта на Джаганг? Трябва веднага да се махате. Ако бъдете открити…

Вирна свъси чело и докосна халката на долната устна на Джанет.

— Какво е това?

Джанет пребледня.

— Белег, че съм робиня на Джаганг. — Тя започна да трепери. — Вирна, спасявай се. Изчезвай оттук. Трябва незабавно да се махаш! — нервно зашепна тя.

— Съгласен съм — прошепна Уорън през зъби. — Да вървим!

Вирна се загърна в наметалото си.

— Знам. Сега, когато те открихме, можем да вървим.

— Скъпи Създателю, нямате представа колко ми се ска да тръгна с вас, но ако го направя… не знаете какво ще ми причини Джаганг. О, скъпи Създателю, не можете дори да гадаете.

Очите й плувнаха в сълзи при самата мисъл. Вирна я прегърна за миг.

— Джанет, чуй ме. Аз съм ти приятелка, знаеш, че не бих те излъгала. — Тя изчака другата да кимне. — Има начин да държим пътешественика по сънищата далеч от съзнанието ти.

Джанет се вкопчи в роклята на Вирна.

— Вирна, не ме измъчвай с напразни надежди. Нямаш представа колко ми се иска да ти повярвам, но знам…

— Вярно е. Чуй ме, Джанет. Сега аз съм Прелат. Не мислиш ли, че Джаганг би посегнал към мен, ако можеше? Защо мислиш, не е прибрал и останалите? Не може, затова.

Джанет отново започна да трепери, по бузите й се изтърколиха сълзи.

Уорън я докосна по гърба.

— Това, което казва Вирна, е вярно, Сестра Джанет. Джаганг не може да проникне в нашето съзнание. Ела с нас и ще бъдеш на сигурно място. Побързай.

— Как? — прошепна Джанет.

Вирна се надвеси над нея.

— Помниш ли Ричард?

— Разбира се. Пакости и чудеса, събрани в един човек.

Вирна се усмихна на истинността на определението.

— Той притежава дарбата, затова отидох да го търся. О, има и още нещо. Той е роден с двете страни на магията като капак, е от рода Рал. Преди три хиляди години, по време на Голямата война предтеча на Ричард е създал магия, която забранявала на пътешествениците по сънищата от неговото време да обладават съзнанието на хората му. Тази магия се предавала с поколенията на онези от неговия род, които били родени с дарбата.

Джанет стисна още по-силно роклята на Вирна.

— Как? Как става това?

Вирна се усмихна.

— Толкова е просто, че чак не е за вярване. С най-могъщата магия понякога е така. Всичко, което трябва да направиш, е да му се вречеш във вярност — в сърцето си. Тогава магията му започва да те предпазва от пътешественика по сънищата. Докато Ричард е жив и се намира в този свят, Джаганг няма да може да влиза в съзнанието ти.

— Да се закълна във вярност на Ричард и ще съм свободна от Джаганг?

Вирна кимна пред слисаното лице на жената:

— Да.

— Какво трябва да направя?

Вирна вдигна пръст, за да потуши възраженията на Уорън. Падна на колене, придърпвайки Джанет след себе си.

— Повтаряй думите след мен, като се стремиш да ги осмислиш със сърцето си. Ричард е магьосник-войн и е наш водач в борбата срещу Джаганг. Ние се доверяваме изцяло на него, на сърцето му, с цялата си душа и сърце. Кажи думите след мен и им повярвай със сърцето си и ще се освободиш.

Джанет кимна и сключи молитвено длани. По бузите й потекоха сълзи. Вирна произнесе отдаването, правейки паузи, за да може Джанет да повтори думите след нея:

„Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.“

Джанет повтори като ехо думите на Вирна.

Вирна я целуна по бузата.

— Вече си свободна, приятелко. А сега да побързаме, трябва да изчезваме оттук.

Джанет сграбчи Вирна за ръкава.

— Ами другите?

Вирна се поколеба:

— Джанет, не бих искала нищо повече от това да освободя и другите ни Сестри, но в момента не мога да го направя. Трябва да тръгваме. По-късно ще се върнем за тях. Ако се опитаме сега, Джаганг ще ни хване. Дойдох за теб, защото си ми приятелка и те обичам. Ние петте се клехме винаги да си помагаме една на друга. Фийби вече е с нас. Оставаш само ти. Колкото и да ми се иска да освободя останалите Сестри, се налага да изчакаме. Обещавам ти, че няма да ги забравя, нито да ги оставя. Но сега не можем да го направим — не може всички наведнъж.

Джанет отпусна глава, забила поглед в пода.

— Джаганг уби Кристабел. Видях го с очите си. Писъците и още навестяват кошмарите ми. Писъците й и Джаганг.

Нещо сви Вирна в корема. Кристабел беше най-близката й приятелка. Не искаше да чува подробностите. Кристабел се бе обърнала към Пазителя.

— Точно затова искам да те измъкна оттук, Джанет. Страхът ми за теб и за онова, което ти причинява Джаганг, навестява моите кошмари.

Джанет вдигна глава.

— Ами Амелия? Те бе една от нас петте. Не можем да я оставим.

Вирна изгледа Джанет с равен поглед.

— Амелия е Сестра на мрака.

— Беше — поправи я Джанет. — Вече не е.

— Моля? — не повярва на ушите си Вирна.

Уорън се наведе напред.

— След като веднъж си се заклел пред Пазителя, не можеш да върнеш нещата назад. Не можеш ей така да се довериш на думите й, сестра Джанет. А сега да вървим. Тя се е клела на Пазителя.

Джанет поклати глава.

— Вече не. Джаганг я изпрати на някаква мисия, в която имаше замесена магия. За да може да изпълни мисията си, беше принудена да измени на Пазителя.

— Не е възможно! — промълви Вирна.

— Вярно е — настоя Джанет. — Тя се върна. Отново е положила клетва пред Създателя. Говорих с нея. По цяла нощ седи и хлипа, целувайки безименния си пръст. Моли се на Създателя да й прости.

Вирна се приближи плътно до нея и я изгледа в очите.

— Джанет, чуй ме, видяла ли си я със собствените си очи да целува безименния си пръст? Напълно ли си убедена, че не е докосвала до устните си друг пръст?

— Бях до нея, опитвах се да я утешавам. Видях я — Джанет целуна пръста си и тихо произнесе клетва, че ако не казва истината, гръм да я удари.

— Просто така? Целува пръста си просто ей така?

— Да. Целува го и плаче, и се моли на Създателя да я убие заради онова, което е сторила.

— И какво е сторила?

— Не знам. Винаги щом я попитам, направо пощурява от крясъци и рев. Джаганг не й позволява да се самоубие. Контролира съзнанието й, както и на останалите от нас. Не би допуснал никоя от нас да се самоубие. Трябва да продължаваме да му служим. Вирна, не можем да оставим Амелия. Трябва да я вземем с нас. Няма да я оставя. Аз съм единствената й утеха тук и в целия свят. Нещата, които прави с нея Джаганг…

Вирна извърна глава. При мисълта да изоставят Амелия, когато тя се е отрекла от предишния си господар, стомахът я сви. Петте бяха най-добри приятелки близо сто и петдесет години — откакто бяха съвсем млади послушници.

Животът на Сестра на светлината е труден. Бяха се клели да си помагат една на друга винаги и във всичко.

— Вирна, тя е една от нас, отново е Сестра на светлината. Тя е една от нас петте. Моля те, Вирна. Предпочитам да остана, отколкото да я оставя сама тук.

Вирна погледна в тревожните очи на Джанет.

— Вирна, кара ни да го наричаме Негово сиятелство — треперейки от ужас промълви Джанет. — Ако нещо не му хареса, независимо по каква причина, ни праща да служим за една седмица в палатките.

Уорън повика Вирна с нарастващо нетърпение и тревога в гласа. Вирна му даде знак да замълчи.

— В палатките ли? Какво означава това?

Очите на Джанет отново плувнаха в сълзи.

— Дава ни на войниците за една седмица. Имаме златни халки на устните си, така че нямат право да ни убиват, тъй като жените със златни халки са собственост на Джаганг. Но като изключим това, имат право да правят абсолютно всичко друго. Дори възрастните Сестри биват изпращани в палатките. Джаганг го нарича урок по дисциплина, който всеки трябва да научи.

Джанет се свлече на колене, задавяйки се от стонове, покрила устата си с две ръце. Вирна се отпусна до нея, утешавайки я.

— Нямаш представя какво правят с нас хората на Джаганг — проплака Джанет. — Не можеш да си го представиш, Вирна!

— Разбирам — прошепна Вирна. — А сега спокойно. Всичко е наред, ще те изведем оттук.

Джанет поклати глава в рамото на Вирна.

— Няма да оставя тук Амелия. Аз съм всичко, което тя има. Аз съм Сестра на светлината. Създателят никога има да ми прости, ако я изоставя. Ако го направя, все едно да изоставя дълга си към Него. Тя ми е приятелка. Тя върна при Светлината. Върна се при Създателя. Джаганг отново я прати в палатките. Ако не съм тук, когато се върне, ще полудее. Няма кой да я утеши. Сестрите на мрака не припарват до нея, а Сестрите на светлината не искат да й простят. Аз съм единствената й приятелка. Единствената, която й прости и я прие обратно в Светлината. Щом се върне от палатките, ще представлява едно кърваво парче месо. Нямаш представа какви са хората на Джаганг. Освен за счупена кост Джаганг не ни позволява да използваме дарбата си, за да се лекуваме една друга, щом се върнем от палатките. Казва, че това е част от урока, че душите ни може да принадлежат на Създателя, когато умрем, но в този живот Джаганг е властелин на телата ни. Можем да наместим счупените си кости, щом се върнем, но дотогава трябва да понасяме нечовешката болка наред с останалите неща. Ако не съм тук, когато Амелия си дойде, никой няма да иска да направи това за нея, никой няма да й е утеха.

Джанет почти бе изпаднала в истерия.

— Няма да тръгна без Амелия.

На Вирна й прилоша. Сърцето й щеше да се пръсне от ужас. В гърлото й се надигна буца. Каза с пречупен глас:

— Как издържате на всичко това?

Джанет притисна юмруци в сърцето си.

— Ние сме Сестри на светлината. Трябва да издържим заради Създателя.

Вирна се вгледа продължително в смутените очи на Уорън.

— Знаеш ли къде можем да я намерим? Може би ще успеем да я открием и да я отведем с нас?

Джанет поклати глава.

— Разпределят ни между палатките. Може да е навсякъде. Армията се е разпростряла на километри разстояние, във всички посоки. Наскоро тук бяха доведени още заловени жени. Крясъците са навсякъде, така че не можеш да тръгнеш по тях. Освен това ако тръгнем да се лутаме между палатките, няма да изкараме и пет минути, докато някоя ръка ни дръпне вътре.

— Колко? — попита Вирна. — Колко време остава до завръщането на Амелия?

— Пет дни, но няма да може да ходи поне ден след това, може би два дни.

Вирна се стараеше с всички сили да удържи гнева си.

— Никой не може да ми забрани да използвам дарбата си и да я излекувам.

Джанет вдигна глава.

— Права си. Тогава пет дни. Утре вечер е пълнолуние.

На четвъртия ден след пълнолунието.

— Дали ще можеш да напуснеш това място? За да се срещнем? Едва ли ще успеем да се промъкнем обратно.

— Не мога да се отдалечавам много. Дори не мога да си представя как сте успели да се промъкнете.

Вирна й се усмихна.

— Ненапразно съм Прелат. Пък и Уорън помогна. Ще се върнем на четвъртия ден след пълнолунието.

— Вирна, има още нещо. Ако Джаганг не може да влезе в сънищата ми, ще заподозре, че нещо не е наред.

Вирна притисна длани в лицето си.

— Но ти вече се закле. Не можеш просто да се отречеш от клетвата си — така тя няма да означава нищо. Вече обрече сърцето си на Ричард.

— Значи трябва да внимавам.

— Ще се справиш ли? Ще успееш ли да направиш нещо?

Джанет притисна пръсти в устните си.

— Нима има друг избор? Ще се наложи.

Вирна извади дакрата си.

— Вземи. Поне да можеш да се защитаваш.

Джанет дръпна ръката си, сякаш й бяха подали отрова.

— Ако ме хванат с това нещо, ще изкарам в палатките най-малко година.

— Е, сега поне ще можеш да използваш дарбата си — Джаганг не може да ти попречи.

— Няма да има смисъл. Джаганг владее изцяло всички обитатели — Сестри и магьосници. Би било като да плюеш срещу бурята, ако се опитам да използвам дарбата си срещу тях.

— Знам. Точно затова не можем да се опитаме да освободим другите веднага. Няма да успеем. Сестрите на мрака ще ни се противопоставят и с помощта на тяхната Субстрактивна магия ще ни разкъсат на парченца. — Вирна стисна устни. — Джанет, сигурна ли си, че ще се справиш?

— Ако не помогна на Сестра в крайна нужда, тогава каква стойност има клетвата ми на Сестра на светлината? Една душа се завърна при нас от Пазителя, може да ни научи как да върнем и останалите.

Вирна никога не бе помисляла за това. Уорън й правеше нетърпеливи знаци с очи. Скулите му потрепваха нервно.

Джанет също го забеляза. Сграбчи Вирна за раменете и я целуна по бузата. Обърна се и прегърна Уорън.

— Моля те, Вирна, тръгвайте, преди да е станало късно. Все ще издържа пет дни. Знам как да се кланям и пълзя пред Джаганг. А и напоследък е зает. Може би ще успея да се скрия от погледа му за толкова време.

— Добре. Къде ще се срещнем? Дойдохме по брега на Графан, не познавам разположението на местността.

— По брега ли? Значи сте минали покрай наблюдателницата, близо до пристанището.

— Да, видях наблюдателница, вътре имаше войници.

Джанет се наведе напред.

— Както сама каза, нищо не те спира да използваш силата си. Постовете се сменят по залез-слънце. Изчакайте смяната и им затворете устите. Там ще можете да изчакате почти до сутринта. През нощта двете с Амелия ще сме при вас.

— Значи наблюдателницата. В четвъртата нощ след пълнолунието.

Джанет бързо я прегърна.

— Пет нощи и сме свободни. Побързайте. Изчезвайте оттук.

Уорън сграбчи Вирна за ръката и я издърпа навън.