Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (6)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Temple of the Winds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 80 гласа)

Информация

Лека корекция
goblin (16.01.2007)
Корекция
GeOrg (август 2008)
Сканиране
Пламен Матеев
Допълнителна корекция
hammster (2016)

Издание:

Тери Гудкайнд

Храмът на ветровете

1 част

 

Първо издание

 

Terry Goodkind

TEMPLE OF THE WINDS

Tom Doherty Associates, 1998

 

Превод: Невена Кръстева

Редактор: Марта Владова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Силвия Янева

 

Печат: „ИНВЕСТПРЕС“ АД

ИК „Прозорец“ ООД, 1998

 

 

Издание:

Тери Гудкайнд

Храмът на ветровете

2 част

 

Първо издание

 

Terry Goodkind

TEMPLE OF THE WINDS

Tom Doherty Associates, 1998

 

Превод: Невена Кръстева

Редактор: Марта Владова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Силвия Янева

 

Печат: „ИНВЕСТПРЕС“ АД

ИК „Прозорец“ ООД, 1999

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от GeOrg
  3. — Корекция на правописни и граматически грешки

Единадесета глава

Докато падаше, Надин извъртя факлата и фрасна Марлин през носа. Той я пусна и яростно задраска с ръце, за да махне горящото кълбо от очите си. Течението го отнесе.

Калан стисна Надин за ръката, която все още държеше факлата над водата, и я изтегли обратно на камъка за втори път. Двете се облегнаха на стената, дишайки бясно и треперейки от ужас.

— Добре — накрая каза Калан. — Поне знаем накъде тръгна.

Надин се тресеше неудържимо от второто падане. Косата й беше прилепнала за главата и врата.

— Не мога да плувам. Сега разбрах защо никога не съм искала да се науча. Не ми харесва.

Калан се усмихна вътрешно. Тази жена се оказа посмела, отколкото си бе представяла. Но усмивката й угасна, щом се сети за причината, поради която Надин беше тук, и кой я беше изпратил.

Калан осъзна, че в шока си бе пропуснала възможността да докосне Джаганг.

— Пусни ме да вървя напред.

Надин държеше факлата с две ръце. Калан я подхвана за кръста и двете се вдигнаха на пръсти, за да могат да си сменят местата върху камъка. Надин беше студена като риба. Калан не бе по-топла в мокрия тунел и с пълните с вода ботуши. Пръстите й се бяха вкочанили.

— Ами ако преплува по течението и избяга? — попита Надин. Зъбите й тракаха.

— Не ми се вярва да успее само с една ръка. Вероятно ни е чакал от засада с приготвен камък, потопен до гуша във водата.

— Ами ако го направи отново?

— Сега аз съм отпред. Ще хване мен, което ще му бъде последната грешка.

— Ами ако изчака да минеш и пак ми се нахвърли?

— Тогава ще ти се наложи да удряш по-здраво.

— Ама аз го фраснах с всичка сила!

Калан се усмихна и окуражително стисна Надин за ръката.

— Знам. Постъпи правилно. Справи се чудесно.

Те продължиха покрай стената, тунелът направи още няколко плавни завоя. Очите им не се отделяха от повърхността на водата, в очакване да забележат дебнещия поглед на Марлин. И двете се стряскаха от разни неща, които виждаха във водата, но всеки път се оказваха просто плаващи предмети.

Факлата запращя повече, явно скоро щеше да угасне. Всички тунели водеха навън, а вече бяха вървели доста по този. Калан знаеше, че скоро ще му се види краят.

Веднага осъзна, че мисълта й е повече надежда, отколкото реална ориентация. Като малка бе изучавала тунелите и каналите тук долу, макар тогава да не бяха толкова подгизнали и остарели. Но колкото и добра представа да имаше къде се намира, не можеше да каже колко още им остава. Спомни си, че някои от тунелите бяха отчайващо дълги.

Докато вървяха, й се стори, че шумът от бученето на водата се променя. Не можеше да каже със сигурност какво означава това. Тунелът пред тях завиваше вдясно.

Някакво тупване, което по-скоро усети с гърдите си, отколкото чу, я накара да застине. Протегна ръка не само за да покаже на Надин да спре, но и за да я предупреди да пази тишина.

Влажните камъни на стената пред тях станаха по-светли, заблестяха в синкаво от някакъв източник, скрит зад завоя. Надигна се ниско жужене, което постепенно се усили и се извиси отчетливо над шума от водата.

Зад завоя избухна врящо огнено кълбо. Забушуваха жълти и сини пламъци, които тръгнаха да изпълват целия тунел, като се носеха стремглаво към двете жени.

Течен огън, помитащ всичко по пътя си с всепоглъщаща злоба.

Магьоснически огън.

Калан сграбчи Надин за косата.

— Поеми си въздух!

Повличайки я със себе си, тя се гмурна под водата точно преди да я помете яростта на бушуващия огън. Ледената вода й подейства толкова шокиращо, че едва не се нагълта.

Под нивото на бясната стихия човек трудно се оправяше с посоките. Калан отвори очи. Видя вълнистия образ на ада, развихрил се над главите им. Надин се дърпаше да излезе над повърхността. Калан пъхна лявата си ръка под един от камъните за стъпване, за да може да се задържи. С другата си ръка притисна жената до себе си. Надин, изпаднала в паника, че ще се удави, се бореше с всички сили да се освободи от хватката й. Паниката се промъкваше и в душата на Калан.

Когато всичко горе почерня, Калан, с дробове, изгарящи за глътка въздух, изскочи над водата и издърпа Надин след себе си. Онази започна да се дави и да кашля. Дълги, подгизнали кичури коса се преплитаха върху лицата и на двете.

В тунела се втурна второ кълбо магьоснически огън.

— Поеми си дълбоко въздух! — изкрещя Калан.

Самата тя го направи и повтори същата процедура. Скриха се под повърхността, без да губят нито миг. Калан знаеше, че ако има избор, Надин би предпочела да изгори, вместо да се удави, но водата беше единственият им шанс. Магьосническият огън изгаряше със смъртна решителност, с категоричността на магьосника, който го изпраща.

Не можеха да издържат дълго така. Водата беше толкова ледена, че Калан вече се тресеше неконтролируемо. Знаеше, че сама по себе си студената вода също може да убие човек. Не можеха да останат вътре. Това щеше да ги убие толкова сигурно, колкото и магьосническият огън. А през него нямаше да могат да се доберат до Джаганг. Ако искаха да го хванат навреме, имаха един-единствен шанс: да минат под огъня. Под водата.

Калан потисна паниката си при мисълта за удавяне, увери се, че стиска здраво Надин, и се отблъсна от камъка, за който се държеше с всичка сила.

Течението ги понесе в ледената си хватка.

Усети как се завърта под водата, дращейки камъните и блъскайки се в тях. Щом рамото й се удари в нещо, едва не извика, но мисълта, че ще изгуби и последната си глътка въздух, я накара да си затвори устата още по-здраво.

При крещящата необходимост от въздух и дезориентиращия мрак наоколо Калан знаеше, че трябва да се покаже над водата. Със здравата си ръка стискаше Надин, сякаш от това зависеше животът й. С другата успя да се хване за камък. Прибавила към тежестта си и тази на Надин, тя се чувстваше така, сякаш течението ще откъсне ръката й.

Щом главата й се подаде над повърхността, видя светлина. На по-малко от шест метра разстояние от тях имаше каменна решетка.

Щом Калан дръпна главата на Надин над водата, притисна устата й с ръка.

Встрани, стъпил на един от страничните камъни близо до каменната порта, с гръб към тях стоеше Марлин.

Калан видя счупените краища на поне петнайсетина стрели, стърчащи от гърба му. По тромавата походка, влачеща тялото му от камък на камък, разбра, че едва ли ще изкара още дълго.

Чуканът на лявата му ръка не кървеше. Де да можеше да разчита, че ще умре, преди да стигне до Кулата. Джаганг очевидно безмилостно тикаше ранения мъж напред. Калан изтръпваше при мисълта на какво е способен императорът по отношение контрола върху съзнанието на Марлин, за да го накара да се движи и да остане жив. Ни най-малко не го беше еня за живота, в който се беше вселил, и тя знаеше, че няма да се поколебае да причини на Марлин каквито и да е страдания, за да постигне желанията си.

Марлин вдигна ръка с разперени пръсти към каменната решетка. Калан бе израснала сред магьосници. Марлин сгъстяваше въздух. Парче от решетката избухна напред в облак прах и каменни парчета. През отвора нахлу още светлина.

Внезапно уголемилият се отвор започна да пропуска повече вода и течението се усили. Ранената ръка на Калан нямаше повече сили и освободената мощ на прилива я откъсна от камъка. Тя изпусна Надин. В буйното течение ръката й яростно затърси за какво да се хване, но не намери. Загърчи се и се замята под водата, мъчейки се с крака и ръце да докопа нещо. Не беше успяла да си поеме дълбоко въздух и в същото време се опитваше да се пребори с ужаса от крещящата необходимост да диша.

Пръстите й напипаха остър камък на ръба на взривената дупка. Водата я засмука надолу и я блъсна силно в долната част на решетката. Едва успя да измъкне над водата главата и част от рамото си. Струваше й се, че диша повече вода, отколкото въздух.

Вдигна очи. Посрещна я зловещата усмивка на Джаганг. Беше само на няколко крачки от нея.

Силата на бушуващата вода я прилепяше плътно до решетката. Беше невъзможно да преодолее мощната струя. Колкото и да опитваше, нямаше как да се добере до Марлин. Всичко, на което бе способна, бе да диша.

Погледна през рамо. От гледката загуби дъха, за който толкова яростно се бе борила. Намираха се в източната част на Двореца — по-високата. Водата с гръм и трясък изскачаше от отводнителния тунел и се разбиваше в скалите от близо двайсет метра височина.

Джаганг се изкикоти.

— Виж ти, виж, скъпа, колко мило от твоя страна да присъстваш на бягството ми.

— Къде си тръгнал, Джаганг? — успя да каже тя.

— Мислех да намина до Кулата.

Калан зяпна за глътка въздух, но вместо това устата й се напълни с вода. Закашля се и я изплю.

— И какво ще търсиш в Кулата? Какво интересно има там?

— Скъпа, дълбоко се лъжеш, че ще разкрия пред теб нещо, което не бих искал да знаеш.

— Какво направи на Кара?

Той се усмихна, но не отвърна. Вдигна ръката на Марлин. Мощна въздушна струя разтърси още една част от решетката.

Камъкът, за който се държеше Калан, поддаде. Гърбът й се одраска в назъбения край. Тя напипа здраво парче и се вкопчи в него само миг преди да бъде повлечена в бездната. Щом погледна надолу, видя скалите под основите. Над главата й бушуваше вода.

Прокара пръсти по повърхността на ръбест камък, отчаяно опитвайки се да се върне зад остатъците от решетката. Усилията й се умножаваха от обземащата я паника, добра се до вътрешната страна, но не можеше да се откъсне от нея. Водата я приковаваше на място.

— Проблеми ли имаш, скъпа?

Калан искаше да му изкрещи, но единственото, което можеше да направи, бе да се бори за глътка въздух и да внимава да не бъде отнесена от мощната струя. От усилията ръцете й пареха. Не можеше да измисли как да го спре.

Помисли си за Ричард.

Джаганг отново повдигна ръката на Марлин и разпери пръсти.

Надин изникна над водата точно зад него. В едната си ръка стискаше каменен блок. В другата все още стърчеше мъртвата факла. Сякаш избутана на ръба на лудостта, тя замахна мощно към сгъвките на коленете му.

Краката на Марлин се подвиха под него и той се пльосна във водата точно пред Калан. Хвана се с една ръка за счупената решетка. Видял какво го чака навън, френетично се забори да се върне назад. Очевидно не беше помислил, че няма изход от тунела.

Надин се вкопчи за един от камъните за стъпване и се притисна с всички сили.

Калан протегна назад ранената си ръка, пъхна дланта си през дупка в решетката под водата и стисна юмрук. С другата си ръка докопа Марлин за гърлото.

— Виж ти, виж — изсъска той през зъби — Всъщност, скъпа — чу се отвратителният, стържещ глас на Джаганг, — си хванала Марлин.

Тя се приближи до лицето му.

— Така ли мислиш? Знаеш ли, че магията на Изповедниците действа по-бързо от мисълта? Затова след като веднъж докоснем някой, той няма никакъв шанс. Никакъв. Магическата връзка на верността ми към Ричард Рал отказва достъп на пътешественика по сънищата до съзнанието ми. Бойното поле на битката ни е съзнанието на Марлин. Мислиш ли, че магията ми ще действа по-бързо от твоята? А? Минава ли ти през мозъка, че мога да те отнеса заедно с Марлин?

— Две съзнания наведнъж? — ухилено каза той. — Не мисля, скъпа.

— Ще видим. Може да се справя и с теб. Може да привършим войната и да унищожим Императорския орден веднъж завинаги.

— О, скъпа, каква глупачка си. Човек е обречен да прочисти света си от мръсотията на магията. Дори да ме убиеш тук и сега, което не може да стане, няма да сложиш край на Ордена. Той ще надживее всеки от нас, дори мен, защото той е въплъщение на борбата на цялото човечество.

— Нима искаш да ме убедиш, че не правиш всичко това заради себе си? За голата власт?

— Ни най-малко. Доставя ми удоволствие да управлявам. Но вече препускам с пълна сила. Ще те изпреваря. Ти си една глупачка, която следва отмиращата религия на магията.

— Една глупачка, която те е стиснала за гърлото — великият Джаганг, който обявява, че желае човекът да триумфира над магията, и въпреки това използва магия!

— Засега. Но щом магията загине, аз ще бъда онзи, който ще се осмели и ще може да управлява без магия.

Калан бе обзета от ярост. Човекът пред нея бе разпоредил за смъртта на хиляди невинни хора. Това бе палачът на Ебинисия. Онзи, който иска да завладее света.

Човекът, който иска да убие Ричард.

В покоя на съзнанието си, в ядрото на силата си, където не съществуваше студ, изтощение, страх, цялото време на света й принадлежеше. Не направи опит за бягство, но дори да беше направил, щеше да е безнадежден. Той беше неин.

Калан направи онова, което бе правила безброй пъти — освободи силата си.

За неуловима част от секундата се появи нещо различно. Там, където преди всичко течеше гладко, почувства съпротива. Стена.

Подобно на гореща стомана върху стъкло, силата й проби съпротивата.

Магията взриви съзнанието на Марлин.

Гръмотевица без гръм.

От тавана полетяха скални отломки. Завихриха се водни капки. Въпреки буйния поток на водата около двамата затанцуваха вълнички, обгърнати в пелена от мъгла и прах.

Надин, вкопчила се в камъка, изкрещя от болка, бидейки твърде близо до мястото на освобождаване на Изповедническата магия.

Устата на Марлин увисна безжизнена. Щом веднъж човек е докоснат от силата на Изповедник, се превръща в обвивка, нуждаеща се от нейните заповеди.

Марлин не предложи услугите си.

От носа и ушите му потече кръв. Главата му клюмна настрани върху потока. Мъртвите му очи гледаха втренчено.

Щом ръката му падна от решетката, Калан пусна гърлото му. Течението го отнесе. Тялото му се плъзна през отвора на решетката и полетя в пропастта.

Калан разбра — почти беше пипнала Джаганг, но се провали. Мислите му, способностите му на пътешественик по сънищата действаха твърде светкавично в сравнение с Изповедническата й магия.

Надин си проправяше път към нея.

— Хвани ме за ръката! Не мога да се държа повече.

Калан се вкопчи в китката й. Използването на силата изтощаваше Изповедника до смърт. След като бе изразходвала магията си, дори Калан, Майката Изповедник, вероятно най-силният Изповедник, раждал се някога, имаше нужда от няколко часа, за да се възстанови, преди да може да използва отново силата си. Още повече време й бе необходимо, за да се възстанови напълно. Беше изтощена и не можеше повече да се бори с течението. Без Надин също щеше да политне в пропастта.

Подтиквана от Надин, Калан успя да се върне на каменните стъпала. Треперейки от студ, двете успяха да се изправят на крака. Осъзнала отминалия ужас, който едва ги бе оставил живи, Надин зарида. Калан беше твърде изтощена да направи същото, но знаеше как се чувства Надин.

— Не го докосвах, докато ти използваше магията си срещу него, но ми се стори, че тялото ми се разчленява на съставните си части. Не си… ми направила нещо, нали? Нещо магическо? И аз ли ще умра?

— Не, ти си добре — увери я Калан. — Почувства болката, защото беше твърде близо, това е всичко. Ако го беше докоснала, щеше да е къде-къде по-лошо. Щеше да е свършено с теб.

Надин само кимна в отговор. Калан я прегърна и й прошепна благодарност в ухото. Надин се усмихна, прогонвайки сълзите.

— Трябва да се върнем при Кара — каза Калан. — Да побързаме.

— Как? Факлата я няма. Не можем да минем отвън, а опитаме ли се да се върнем назад, ще бъде тъмно като в гроб. Не искам да се връщам в тъмното. Невъзможно е да се оправим, преди войниците да са дошли да ни търсят с факли.

— Няма невъзможни неща — уморено възрази Калан. — Винаги завивахме надясно, така че сега можем да вървим по лявата стена и по нея, по нея, да се върнем обратно.

Надин протегна ръка, посочвайки в тъмнината:

— Докато следвахме коридора, всичко беше наред, но после преминахме в този тунел и прекосихме от другата страна. Тук няма стъпала. Никога няма да намерим пътя.

— Водата, която тече над стъпалото в средата, издаваше различен звук. Не забеляза ли? Ще го позная. — Калан я хвана за ръката, за да й вдъхне кураж. — Трябва да опитаме. Кара има нужда от помощ.

Надин застина за миг в безмълвен ужас, после каза:

— Добре, но почакай малко.

Тя отпори ивица плат от ръба на роклята на Калан и овърза раната на ръката й, стягайки възможно най-силно. Докато завързваше възела, Калан подскочи от болка.

— Да вървим — каза Надин. — Но внимавай с раната, докато не я зашия и не я намажа с мехлем.