Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (6)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Temple of the Winds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 80 гласа)

Информация

Лека корекция
goblin (16.01.2007)
Корекция
GeOrg (август 2008)
Сканиране
Пламен Матеев
Допълнителна корекция
hammster (2016)

Издание:

Тери Гудкайнд

Храмът на ветровете

1 част

 

Първо издание

 

Terry Goodkind

TEMPLE OF THE WINDS

Tom Doherty Associates, 1998

 

Превод: Невена Кръстева

Редактор: Марта Владова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Силвия Янева

 

Печат: „ИНВЕСТПРЕС“ АД

ИК „Прозорец“ ООД, 1998

 

 

Издание:

Тери Гудкайнд

Храмът на ветровете

2 част

 

Първо издание

 

Terry Goodkind

TEMPLE OF THE WINDS

Tom Doherty Associates, 1998

 

Превод: Невена Кръстева

Редактор: Марта Владова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Силвия Янева

 

Печат: „ИНВЕСТПРЕС“ АД

ИК „Прозорец“ ООД, 1999

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от GeOrg
  3. — Корекция на правописни и граматически грешки

Двадесет и шеста глава

Калан бе седнала на пищния стол на Майката Изповедник — най-високия на полукръглата катедра, — под величествените портрети на Магда Сеарус — първата Майка Изповедник, — и нейния магьосник Мерит. Бяха изрисувани отвътре на купола, врязан във високия таван на огромната заседателна зала. Калан проследи с очи как представителите пресичат просторния мраморен под към нея.

От високото си място на почит и уважение Магда Сеарус бе станала свидетел на многовековната история на Средната земя. Бе видяла и края й, оповестен от Ричард. Калан се молеше духът на първата Майка Изповедник да разбере и одобри причините, подтикнали Ричард към подобни действия. Те наистина бяха благородни, макар на пръв поглед да изглеждаше другояче.

Кара бе застанала зад дясното й рамо. Калан набързо бе събрала екип от чиновници, които да поемат протоколните дейности като подписване на документи за капитулация и търговски постановления. Бе повикала и няколко офицери от армията на Д’Хара, които да се заемат с военните въпроси. Всички чакаха безмълвно зад лявото й рамо.

Тя се опита да се съсредоточи върху предстоящата среща, върху нещата, които трябва да направи и каже, но думите на Ричард за Храма на ветровете не й даваха мира. Според него Храмът имаше разум. Ветровете преследваха Ричард. Храмът го преследваше. Тази заплаха се просмукваше във всяко тъмно ъгълче на мисълта й.

Стъпките на представителите и тежките крачки на войниците, които ги ескортираха, изпълниха широките мраморни пространства и я извадиха от унеса й. Приближаващата група се плъзна под искрящите снопове светлина, просмукваща се през кръглите прозорци в долната част на купола. Калан си сложи маската на Изповедник, както я бе учила майка й — маска, по която не можеше да се прочете нищо, която прикриваше ставащото в душата й.

Околовръст на помещението се виждаха сводести отвори, водещи към стълби за балконите горе, обезопасени с полирани махагонови перила. Този ден зад перилата нямаше посетители.

Групата, водена от Д’Харанските войници, спря пред великолепната гравирана маса. Тристан Башкар от Джара и Леонора и Уолтър Чолбейн от Гренидон застанаха най-отпред. Зад тях се подредиха посланиците Селдон от Мардовия, Векслер от Пендисан и Брумфорд от Тогреса.

Калан очакваше Джара и Гренидон — богати земи с многочислени армии — да настояват да запазят известна самостоятелност въпреки капитулацията. Беше наясно, че най-напред ще трябва да пречупи увереността им в силите им. От позицията на власт и сила, която бе заемала през целия си живот, отначало като Изповедник, а после и като Майката Изповедник, Калан добре познаваше естеството на работата си. Познаваше тези хора, начина им на мислене. Те не биха имали нищо против да обявят капитулация, стига да запазят властта си спрямо други страни и при положение че получат уверения, че няма да се упражнява намеса над вътрешнодържавните им дела.

Подобна позиция обаче вече не бе приемлива за Ричард и Калан. Ако искаха да имат някакъв шанс срещу Императорския орден, не биваше да толерират такова поведение. Калан трябваше да държи на думата на Ричард и да отстоява условията на капитулацията. Бъдещето на всички страни в Средната земя зависеше от това.

За да може новото обединение да победи Императорския орден, нямаше как да съществуват суверенни държави, всяка със свой план за действие. Сега всички трябваше да се превърнат в един — а не да се обединяват в коалиция, която в даден момент може да се разпадне и да даде възможност на Императорския орден да пороби всички.

— Господарят Рал е зает с дела, касаещи сигурността на всички ни в тези размирни времена. Упълномощена съм от него да чуя решенията ви. Думите ви ще му бъдат предадени дословно. Като Майка Изповедник, Кралица на Галеа, Кралица на Келтон и бъдеща съпруга на Владетеля на Д’Хара имам властта да говоря от името на Д’Харанската империя. Казаното от мен — както и онова, което би казал Господарят Рал — е окончателно.

Това за „Д’Харанската империя“ се изплъзна неволно от устата й, но си беше така. Ричард бе неин върховен водач, висша власт.

Представителите се поклониха и измърмориха, че разбират.

Подтиквана от желание да покаже на застаналите пред нея хора, че нещата вече са се променили, че не са такива, каквито са били някога, Калан преобърна протоколния ред.

— Посланик Брумфорд, моля, заповядайте напред.

Тристан Башкар и Леонора Чолбейн моментално запротестираха. Беше нечувано по-малка страна да говори първа.

Свирепият поглед на Калан ги накара да замлъкнат.

— Когато ви помоля да говорите от името на вашите народи, ще говорите. Не и преди това. Докато дадена страна не се присъедини към нас чрез капитулация, тя няма позиция пред мен. Не очаквайте арогантността ви да бъде отминавана снизходително, както е ставало преди, докато съществуваше Съюзът на Средната земя. Него вече го няма. Сега стоите пред Д’Харанската империя.

Над помещението се разстла ледена тишина.

Първия път, когато разбра, че Ричард е произнесъл подобни думи пред събралото се в същата зала множество, Калан се почувства смазана. Постепенно осъзна, че това е единственият начин.

Тристан Башкар и двамата Чолбейн, към които бяха насочени думите й, пламнаха, но не казаха нито дума. Тогава Калан отмести поглед към посланик Брумфорд, и той, откликвайки на поканата й, пристъпи сковано напред.

Миролюбиво настроеният посланик Брумфорд събра в една ръка пищните поли на виолетовата си роба и положи коляно върху мраморния под, свеждайки ниско глава.

— Майко Изповедник — каза той, след като се изправи, — Тогреса е готова да се присъедини към вас и всички свободни хора в съюза ни срещу тиранията.

— Благодаря ви, посланик. Приветстваме Тогреса като член на Д’Харанската империя. Народът на Тогреса ще е равноправен на всички останали членове. Убедени сме, че хората ви ще изпълнят задълженията си.

— Така ще бъде. Благодаря ви, Майко Изповедник. Моля, предайте на Господаря Рал, че с радост ставаме част от Д’Хара.

Калан му се усмихна непресторено.

— Господарят Рал и аз споделяме радостта ви, посланик Брумфорд.

Той се отмести встрани, щом Калан повика мускулестия, набит посланик Векслер от Пендисан, който гледаше със свиреп поглед.

— Майко Изповедник — поде той, щом се изправи и намести кожената си дреха. — Пендисан е малка страна и разполага с ограничен брой войска, но ние сме жестоки бойци, както може да потвърди всеки, изправял се срещу мечовете ни. Майката Изповедник винаги се е борила за нас със същата жестокост. Ние винаги сме спазвали законите на Средната земя и сме се придържали към Майката Изповедник, така че придаваме голяма тежест на думите ви. С най-дълбоко уважение приемаме съвета ви да се присъединим към Д’Хара. Сваляме мечове пред вас и Господаря Рал. Народът на Пендисан, както притежаващите само мускули и сила, така и надарените с магически таланти, желаем да се понесем във вихъра на борбата срещу нашествениците, дошли отвъд Дивото, за да може врагът да вкуси от горчивината на жестокостта ни. От днес нататък ще бъдем известни като Д’Харанците от Пендисан, ако такова е желанието ви.

Трогната от думите му, Калан сведе глава пред него. Жителите на Пендисан имаха склонност към драматизъм, но го проявяваха от все сърце. Колкото и малка да бе страната им, на тях не биваше да се гледа с леко око. Гордите думи на посланика за жестокостта им в боя не бяха само празни приказки. Само дето числеността им не можеше да се мери с всеотдайността им към битките.

— Не мога да ви обещая да сте във вихъра на военните действия, посланик Векслер, но за нас ще е чест вашите хора да минат на наша страна във войната. Ще оценим помощта ви, независимо от начина, по който я предоставяте.

Тя извърна безизразно лице към посланика на Мардовия. Мардовианският народ също беше горд и не по-малко жесток в битки. Държавата им беше малка, но при суровите условия на живот посред Дивото нямаха друг избор, освен да бъдат борбени и свирепи.

— Посланик Селдон, моля, излезте напред и обявете решението на Мардовия.

Посланик Селдон се плъзна към подиума и очите му уморено огледаха присъстващите. Поклони се от кръста, бялата му коса се разля над извезаните със златна нишка рамене на червената му дреха.

— Майко Изповедник. Съветът на седемте на Мардовия в главния ни град Ренуолд ми възложи това дълго пътуване до Ейдиндрил, за да оповестя решението ни. Съветът на седемте няма желание, нито намерение да предава властта в ръцете на чужденци, независимо дали те са от Д’Хара или от Императорския орден. Вашата война с Ордена не е наша война. Съветът на седемте реши Мардовия да остане суверенна държава и да запази неутралитет.

В тишината зад нея един войник се закашля. Звукът отекна в каменното помещение.

— Посланик Селдон, земята на Мардовия се намира в източната част на Дивото, недалеч от Стария свят. Ще бъдете уязвими на атаки.

— Майко Изповедник, стените, ограждащи столицата ни, са издържали проверката на времето. Както казвате, ние живеем сред народите на Дивото. Те неведнъж са се опитвали да ни унищожат. Никой досега не е успял да постигне повече от одраскване на стените, да не говорим за побеждаване на защитниците на града. Наместо това сега редица народи от Дивото търгуват с нас, а Ренуолд се превърна в център на търговията за източната част на Дивото, град, уважаван от всички онези, опитали се в миналото да ни завладеят.

Калан се надвеси напред.

— Посланик, Орденът не идва от Дивото. Те ще ви смажат. Нима Съветът на седемте не съзнава това?

Посланик Селдон се усмихна снизходително.

— Майко Изповедник, разбирам загрижеността ви, но както вече отбелязах, стените на Ренуолд са ни служили добре. Можете да бъдете сигурна, че Ренуолд няма да падне пред Императорския орден. — Лицето му придоби сурово изражение. — Нито пък пред този нов съюз, който сформирате с Д’Хара. Многочислеността не означава много срещу каменните зидове насред Дивото. Кандидат-нашествениците скоро се уморяват да си трошат зъбите с толкова нищожна хапка. Малките ни размери, разположението ни и стените около града ни убеждават нападателите, че не си струваме труда. Ако се присъединим към вас, ще бъдем уязвими, защото ще представляваме съпротива. Неутралитетът ни не е подтикван от неуважение към вас. Не бихме отказали да търгуваме с вашия съюз, както не бихме отказали да го правим с Императорския орден. Не желаем зло никому. Но ще защитаваме своето.

— Посланик Селдон, жена ви и децата ви са в Ренуолд. Нима не разбирате опасността за семейството си?

— Любимата ми съпруга и децата ми са на сигурно място зад стените на Ренуолд, Майко Изповедник. Не се страхувам за тях.

— А вашите стени ще издържат ли на магия? Орденът използва хора, владеещи магия. Или сте твърде опиянени от миналото, за да не виждате заплахата за бъдещето си?

Лицето му пламна.

— Решението на Съвета на седемте е окончателно. Не се страхуваме за безопасността си. Ние също разполагаме с хора владеещи магия, които да пазят стените на града ни срещу чужда магия. Неутралитетът не, означава заплаха. Може би няма да е зле да се помолите на добрите духове за милост, тъй като вие се стремите към война. Да живееш с жестокост означава да я поканиш в дома си.

Калан забарабани с пръсти по масата, всички очакваха думите й. Знаеше, че дори да успее да убеди мъжа пред себе си, няма да постигне нищо. Съветът на седемте бе обявил решението си и този тук не би могъл да го промени, дори и да иска.

— Посланик Селдон, до края на деня трябва да напуснете Ейдиндрил. Ще се върнете при Съвета на седемте в Ренуолд и ще им предадете, че Д’Хара не признава неутралитет. Това е война за нашия свят — дали ще процъфтяваме под лъчите на Светлината, или ще гнием в сянката на тиранията. Господарят Рал обяви, че странични наблюдатели не се допускат. Аз от своя страна се заклех да не проявявам милост към Императорския орден. По този въпрос сме на едно мнение. Или сте с нас, или сте против нас. Императорският орден гледа на нещата по същия начин. Предайте на Съвета на седемте, че Мардовия застава срещу нас. Един от нас, или Д’Хара, или Императорският орден, ще завладее Мардовия. Кажете им да се молят на добрите духове и да поискат от тях ние, а не Орденът, да завладеем Ренуолд. За упорството си ще бъдете жестоко санкционирани. Но хората ви ще останат невредими. Ако паднете под игото на Ордена, те ще избият до крак защитниците ви и ще заробят хората ви. Мардовия ще се превърне в пустош сред пепелта на миналото.

Снизходителната му усмивка грейна още по-широко.

— Не се притеснявайте, Майко Изповедник. Ренуолд ще устои на всяко нашествие, дори и на Императорския орден.

Калан го изгледа с леден поглед, искрящ от ярост.

— Разхождах се сред труповете зад стените на Ебинисия. Видях как Орденът посича мирни граждани. Знам какво правят с живите. Ще се моля за нещастниците, кои то ще страдат заради налудничавите убеждения на Съвета на седемте.

Калан ядно махна към гардовете да изведат мъжа от помещението. Знаеше какво ще се случи на Мардовия, ако Орденът нападне пръв. Знаеше още и че Ричард не би рискувал живота на съюзниците си, за да нападне Ренуолд и да го спаси. Мардовия се намираше прекалено далеч. Калан щеше да е против, както и всеки от генералите му.

Мардовия беше загубена. Неутралитетът им щеше да привлече Ордена като кръв глутница вълци.

Беше минавала през портата на масивните стени около Ренуолд. Бяха наистина впечатляващи. Но не и неустоими. Орденът разполагаше с магьосници като Марлин. Стените нямаше да удържат под магьоснически огън, колкото и талантливи да са надарените с магия защитници на Ренуолд.

Калан се опита да не мисли за съдбата на Ренуолд, извика двойката от кралската фамилия на Гренидон.

— Каква е позицията на вашата страна? — попита мрачно тя.

Уолтър Чолбейн се покашля. Заговори сестра му.

— Гренидон, земя с изключително влияние и огромна площ, където се произвежда…

Калан я сряза:

— Попитах каква е позицията на вашата страна.

Леонора потри ръце една в друга и се опита да прецени погледа на Калан.

— Кралският дворец ви предлага капитулацията си, Майко Изповедник.

— Благодаря, Леонора. Радваме се за вас и вашия народ. Моля, погрижете се на офицерите ми да бъде предоставена необходимата информация, за да може армията ви да бъде координирана с централното ни командване.

— Да, Майко Изповедник — заекна тя. — Майко Изповедник, налага ли се да изпратим силите си срещу Ренуолд и да ги завладеем?

Гренидон се намираше на север от Мардовия и бе в най-добра позиция за нападение, но Калан знаеше, че няма да предприемат нашествие срещу свой търговски партньор. Нещо повече, сред членовете на семействата на някои от Съвета на седемте имаше омъжени в кралската фамилия Чолбейн.

— Не. Ренуолд е град-мъртвец. Лешоядите ще се справят с него. Междувременно търговията с Мардовия е забранена. Ние търгуваме единствено с онези, които се присъединяват към нас.

— Да, Майко Изповедник.

— Майко Изповедник — обади се брат й Уолтър, — бихме искали да обсъдим някои от условията с Господаря Рал. Имаме какво да предложим, а също ни се ще да повдигнем някои интересни въпроси за обсъждане.

— Капитулацията е безусловна. Няма какво да се обсъжда. Господарят Рал ми заръча да ви припомня, че няма да преговаря с никого. Или сте с нас, или сте против нас. И така, бихте ли искали да оттеглите капитулацията си, преди да сте подписали документите, като наместо това се присъедините към съдбата на Мардовия?

Той стисна устни и си пое дълбоко дъх:

— Не, Майко Изповедник.

— Благодаря. Скоро, щом Господарят Рал има време — както се надявам, — с голям интерес ще изслушаме каквото имате да ни казвате в качеството ви на уважаван член на Д’Харанската империя. Само не забравяйте, че вече сте част от Д’Хара и че неин Господар и владетел е Ричард Рал.

Калан се държеше към тях с по-малко уважение, отколкото бе проявила към първите две по-малки страни, обявили капитулацията си. Ако не го бе направила, щеше да ги насърчи да се държат по-арогантно, което би създало повече проблеми. Тези двамата бяха сред гостите, които винаги изискваха да бъдат настанявани в червени стаи.

Уолтър и Леонора като че си отдъхнаха, след като Калан ги изслуша. Семейство Чолбейн можеха да бъдат опърничави и упорити до края, но след като веднъж дадат думата си, никога не се обръщаха назад и никога не обсъждаха какво би станало при друг избор. Това тяхно качество правеше поносими отношенията.

— Разбираме, Майко Изповедник — каза Уолтър.

— Да — прибави сестра му. — И с нетърпение чакаме деня, в който Императорският орден няма да представлява заплаха за народа ни.

— Благодаря и на двама ви. Знам, че условията може би ви се струват тежки, но искам да разберете, че с радост Ви приемаме сред нас.

Докато те се отдръпваха настрани, за да подпишат документите и да поговорят с офицерите, Калан се обърна към Тристан Башкар от Джара.

— Министър Башкар, каква е позицията на Джара?

Тристан Башкар бе член на кралското семейство на Джара. По законите на неговата страна рангът министър бе най-високопоставената длъжност. Сред събралите се пред нея представители единствен той притежаваше властта да промени решението на държавата си, без да е необходимо да се завръща у дома си за консултация. Ако сметнеше, че има достатъчно сериозни причини, можеше да промени инструкциите на своето кралско семейство, а оттам и позицията на Джара.

Към края на тридесетте си години, той носеше възрастта си с достойнство. Използваше външния си вид, за да отклонява вниманието на хората от бързата си мисъл. След като събеседниците му биваха обезоръжавани от приветливата му усмивка, светлите кафеникави очи и ласкателния език, можеше да извлече от тях отстъпки, преди още другият да се е усетил.

Отметна гъст кичур коса от челото си — по навик. Или може би за да привлече вниманието на отсрещната страна към очите си — които често разсейваха събеседниците му. Разпери извинително ръце.

— Майко Изповедник, опасявам се, че не е толкова просто, като да отговоря с да или не, макар да искам да ви уверя, че сме съгласни с великата сила Д’Хара и се възхищаваме на мъдростта както на Господаря Рал, така, разбира се, и на вас. Винаги сме се вслушвали в съветите на Майката Изповедник и сме ги поставяли над всичко друго.

Калан въздъхна.

— Тристан, не съм в настроение за обичайните ти игрички. Двамата с теб сме се срещали в тази зала повече пъти, отколкото мога да преброя. Не ме поставяй на изпитание поне днес. Не ми е до това.

Като член на кралското семейство той бе добре обучен в изкуството на войната и в миналото се бе отличавал в боеве. Широкоплещест и висок, имаше чудесна фигура. Слънчевата му усмивка, винаги готова да изгрее на устните, лесно разсейваше всяка заплаха, когато и да се появи тя. В очите му блестеше игриво пламъче. Калан никога не се бе обръщала с гръб, образно казано, към Тристан Башкар.

Той небрежно откопча тъмносиньото си сако и отпусна длан на хълбока си. През процепа блесна орнаментираният нож, втъкнат в колана му. До Калан бяха достигали слухове, че по време на битка Тристан предпочитал да използва ножа, а не меча си. Мълвеше се още и че извличал садистично удоволствие от заколването на врага.

— Майко Изповедник, признавам, че в миналото с нежелание разкривах истинската си позиция, за да осигуря най-сигурна защита на народа си от чужди алчни ръце. Но този път е по-различно. Нали разбирате, така, както гледаме на ситуацията…

— Не ме интересува как гледате на ситуацията. Искам само да знам дали сте с нас или срещу нас. Ако сте срещу нас, Тристан, ви давам дума, че до сутринта към двореца в Сандилар ще препускат войски, които ще се завърнат или с безусловната ви капитулация, или с главите на членовете на кралското семейство. Генерал Болдуин се намира в Ейдиндрил със значителна войскова част от Келтонци. Ще изпратя него — Келтонците никога не биха предали Кралицата си, нито биха се успокоили, преди тя да бъде доволна от тях. Сега аз съм Кралица на Келтон. Искате ли да се биете с генерал Болдуин?

— Разбира се, че не, Майко Изповедник. Не желаем да се бием, но ако ме изслушате…

Калан удари с ръка по масата, за да го накара да замълчи.

— Когато Императорският орден държеше Ейдиндрил, преди Ричард да го освободи, Джара беше в Съвета, присъединил се към Ордена.

— Както и Д’Хара по онова време — учтиво й припомни той.

Калан го стрелна гневно с поглед.

— Бях изправена пред Съвета и обвинена в престъпления, измислени от Ордена. Магьосник Рансън от Ордена поиска смъртна присъда. Съветникът от Джара си стоеше спокойно на мястото и гласува да бъда обезглавена.

— Майко Изповедник…

Калан завъртя пръст надясно.

— Седеше ей там и поиска да бъда осъдена на смърт.

Тя отново се вгледа в кафявите очи на Тристан.

— Ако се вгледаш по-внимателно, съм сигурна, че ще забележиш петното, стекло се по предната част на масата ето там. Когато Ричард освободи Ейдиндрил, обезглави тези предателски съветници. Петното остана от съветника от Джара. Чух, че Ричард го бил съсякъл буквално на две — толкова бил разгневен от предателството му спрямо мен и народа на Средната земя.

Тристан я гледаше любезно, без да дава израз на емоциите си.

— Майко Изповедник, това, което съветникът е говорил от името на Джара, не е било становището на кралското семейство. Той беше марионетка на Ордена.

— Тогава се присъединете към нас.

— Бихме искали и възнамеряваме да го сторим. Всъщност съм изпратен с пълномощията да го направя.

— Каквото и да искаш, Тристан, няма да го получиш. Предложението ни е еднакво за всички, на никого не се предоставят специални условия.

— Майко Изповедник, ще бъде ли възприето като специално условие, ако поискам да ме изслушате?

Калан въздъхна.

— Карай накратко и не забравяй, Тристан, че усмивката ти не ми въздейства.

Той все пак се усмихна.

— Като член на кралското семейство притежавам властта и правомощията да ви предоставя капитулацията на Джара, с което страната ни да се присъедини към вашия съюз. Ако имаме избор, такова е нашето желание.

— Тогава го направете.

— Червената луна възпрепятства плановете ни.

Калан се изправи на стола.

— Какво общо има това?

— Майко Изповедник, Джавас Кедар, нашият гадател по звездите, е много близък с кралското семейство. Във връзка с капитулацията ни той се допита до небесните светила и сподели убеждението си, че те се отнасят благосклонно към подобни действия. Преди да тръгна, Джавас Кедар ми каза, че звездите ще дадат знак, ако обстоятелствата се променят, че трябва да следя за подобен знак. Червената луна ми показа, че промяната е дошла.

— Луната и звездите не са едно и също.

— Луната се намира на небето, Майко Изповедник. Джавас Кедар ни съветва в значението и на символите на луната.

Калан въздъхна и потърка носа си с палеца и показалеца.

— Тристан, нима ще допуснеш народът ти да бъде сполетян от нещастие поради някакви си суеверия?

— Не, Майко Изповедник. Но честта ми ме задължава да се вслушвам във вярванията на хората от моя народ. Господарят Рал каза, че капитулацията не означава, че трябва да се разделим с обичаите и поверията си.

— Тристан, притежаваш отегчителния навик да пропускаш неща, в които не ти изнася да се вслушваш. Ричард каза, че не е необходимо отделните народи да се отричат от обичаите си, доколкото те не пречат на никого другиго и не противоречат на общите закони на съюза. Влизаш в опасни територии.

— Майко Изповедник, по никакъв начин не желаем да попречим на думите му, нито пък да навлизаме в негови територии. Просто имам нужда от малко време.

— Време. За какво?

— Да се убедя, Майко Изповедник, че червената луна не е била знак, който да ми подскаже, че би трябвало да се пазя от съюзничество с Д’Хара. Сега мога или да се върна у дома и да се посъветвам с Джавас Кедар, или пък да изчакам малко тук, ако така предпочитате, за да се убедя, че червената луна не е знак за опасност.

Калан знаеше, че Джарианците и особено кралското семейство на Джара вярват убедено в знаците на звездите. Колкото и време и сили да отдаваше Тристан в преследване на фусти, Калан беше убедена, че би зарязал всяка красавица, стига звездите да му покажат, че са против.

Би му отнело най-малко месец, за да се завърне в Джара, да се посъветва с гадателя и да се върне в Ейдиндрил.

— Колко време ще трябва да изчакаш в Ейдиндрил, за да се почувстваш спокоен и с чиста съвест да обявиш капитулацията?

Той смръщи чело и се замисли за миг:

— Ако Ейдиндрил остане спокойно място за няколко седмици след подобен явен знак, ще мога да приема, че не е било лоша поличба.

Калан забарабани с пръсти.

— Имаш две седмици, Тристан.

— Благодаря, Майко Изповедник. Надявам се след две седмици да можем да обявим присъединяването си към Д’Хара. — Той се поклони. — Приятен ден, Майко Изповедник, очаквам с нетърпение звездите да бъдат на наша страна.

Той отстъпи назад и се обърна.

— Между другото, дали не знаете някое място, където бих могъл да отседна за толкова време? По време на битката ви с „Кръвта на братството“ дворецът ни бе разрушен. Пък и при цялостното състояние на разрушение в Ейдиндрил трудно ще мога да си намеря подслон.

Тя разбираше накъде бие той — да бъде близо, за да може да види дали звездите ще са против управлението на Д’Хара. Мъжът имаше прекалено високо мнение за себе си, мислеше се за по-умен, отколкото всъщност бе.

Калан се усмихна.

— О, да, знам такова място. Ще останеш тук, където ще можем да те държим под око, докато изтекат двете седмици.

Той закопча синьото си сако.

— О, благодаря, Майко Изповедник, за гостоприемството. Това е голяма чест за мен.

— И, Тристан, докато си гост под моя покрив, ако докоснеш с пръст или направиш нещо на коя да е от жените, които живеят и работят в Двореца, ще се погрижа да се разделиш с едно нещо.

Той се засмя пресилено.

— Майко Изповедник, нямах представа, че вярвате на мълвата, която се носи за мен. Опасявам се, че често ми се налага да прибягвам към кесията си, за да си осигуря компания, но, от друга страна, съм поласкан, че ме смятате за толкова талантлив в отношенията с очарователни млади дами. Ако си позволя да наруша правилата ви, ще очаквам да бъда изправен на съд и да получа заслуженото си наказание по ваше усмотрение.

Съд.

Ричард спомена, че хората, отпратили Храма на ветровете, били изправени на съд. В Магьосническата кула се пазеха документи от всички процеси, проведени там. Тя никога не бе разлиствала подобни книги, но знаеше, че съществуват. Може би от документите за процесите ще могат да научат какво се е случило с Храма на ветровете.

Докато Калан изпращаше с поглед Тристан Башкар, съпровождан от двойка гардове, си мислеше за Ричард и е питаше какво ли ще открие той. Дали ще загуби още един брат?

Калан познаваше повечето жени, работещи в Двореца Изповедниците. Те уважаваха Ричард като човек на честа. Не й се нравеше, че могат да се превърнат в жертва на човек, спечелил ги благодарение на доверието им в Ричард.

Изпита болка и тъга за него. Знаеше, че се надява в лицето на Дрефан да открие брата, с който да се гордее. Силно й се искаше да вярва, че лечителят няма да им създава проблеми. В съзнанието й изплува образът на ръката му върху тялото на Кара.

Калан се извърна към Морещицата:

— Още трима с нас, един загубен и един, който не е решил.

Кара се усмихна съучастнически.

— Сестрата на Агиела е способна да всява страх в сърцата на хората. Майко Изповедник, носиш с чест Агиела. Счу ми се, че докато идваха към теб, коленете на някои от тях трепереха.