Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (10)

Девета глава

Докато Калан следваше Надин по стълбата, отдолу я лъхна влажен, тежък въздух. Тъй като с ръката, с която държеше факлата, трябваше и да се крепи, пламъкът почти пареше на лицето й, но поне катранът убиваше вонята от дупката. По-надолу танцуващите пламъци на факлите осветиха нещо повече от голи стени — фигурата, закована неподвижно в средата на стаята.

Калан слезе от стълбата тъкмо когато Кара пъхаше факлата си в решетка на хлъзгавата от влагата стена. Калан постави своята в другия край на помещението. Надин стоеше изумена, втренчена в потъналия в засъхнала кръв мъж пред тях. Калан я заобиколи и застана до Кара, която оглеждаше подробно Марлин.

Главата му висеше отпусната, очите му бяха затворени. Дишаше дълбоко, бавно и на равни интервали.

— Спи — прошепна Кара.

— Наистина ли? — прошепна в отговор Калан. — Как е възможно да спи в подобна поза?

— Не… не знам. Винаги караме новите си пленници да стоят прави, понякога с дни. Без да говорят с някого, нито да правят нещо — само за да имат време да размишляват над съдбата си. Това скършва решимостта им — изстисква желанието им за съпротива. Коварен начин на мъчение. Срещала съм хора, които са ме молили да ги бия, вместо да стоят така самотни, час след час.

Марлин тихичко похъркваше.

— Колко често се случва това — просто да заспиват?

Кара вдигна ръка на хълбока си и избърса устните си с другата.

— Случвало се е да се унасят, но със сигурност веднага се будят. Ако мръднат от мястото, където съм им казала да стоят, връзката с мен предизвиква болка. Не е нужно да съм там. Връзката действа независимо от местоположението ми. Никога досега не съм чувала някой да е заспивал прав.

Калан погледна през рамо, погледът й се плъзна покрай Надин и нагоре по стълбата към светлината, идваща отгоре. Видя главите на войниците, но никой от тях не беше толкова смел, че да погледне в дупката, където можеше да се вихрят магически дела.

Надин пъхна глава между двете.

— Може да е заклинание. Някаква магия.

Отговориха й гневни погледи.

Повече от любопитство, колкото от желание да го събуди, Кара леко побутна Марлин по рамото. После го бодна в гърдите и в корема.

— Твърд е като камък. Мускулите му са като стомана.

— Сигурно затова успява да се задържи. Може да е някакъв номер, който е научил като магьосник.

На Кара явно й се стори не много вероятно. С едва доловимо движение на главата, което Калан почти не забеляза, прехвърли Агиела в ръката си. Болката, която Калан знаеше, че Морещиците изпитват, когато стиснат Агиела си, не се изписва на лицето им. Никога.

Калан я хвана за ръката.

— Не е нужно да го правиш. Просто го събуди. И не използвай връзката си със съзнанието му, с магията му, освен ако не е абсолютно наложително. Докато не ти кажа.

На лицето на Кара се изписа недоволство.

— Мисля, че е наложително. Това, което виждаш, не е нормално. Не бива да се колебая да упражня контрола си над него.

— Кара, предпазливостта и колебанието са две много различни понятия. От самото начало всичко около Марлин е прекалено странно. Нека я караме стъпка по стъпка. Нали каза, че имаш контрол над него. Да не пришпорваме нещата. Нали е под твоя власт?

На устните на Кара се разля усмивка.

— О, да, без съмнение. Но ако настояваш, ще го събудя по начина, по който понякога събуждаме животинчетата си.

Кара се наведе през кръста, плъзна лявата си ръка около врата му, килна глава и нежно целуна Марлин в устата. Калан усети как се изчервява. Знаеше, че и Дена е събуждала Ричард по този начин, преди да продължи с мъченията.

Кара се дръпна назад с доволна усмивка.

Като коте, събудено след дрямка, Марлин отвори клепачи. Очите му излъчваха отново същото нещо — онова което караше душата на Калан да потръпне.

Този път видя повече, отколкото преди. Това не бяха очите на старостта. Бяха очи, посетени от страха.

Докато ги оглеждаше с бавен, немигащ, преценяващ поглед, изви стиснатите си юмруци към китките и изпъна гръб. Лицето му се изкриви в пошла усмивка, злобата започна да пълзи по цялото му лице като петно, просмукващо се в парче ленен плат.

— И така. Двете ми красавици се завърнаха. — Неспокойните му очи явно виждаха повече, отколкото се полага, знаеха повече от нормалното. — И са докарали нова кучка с тях.

Преди гласа на Марлин бе звучал почти момчешки. Сега беше дълбок и гробовен, сякаш глас на два пъти по-възрастен човек — глас, изпълнен с неподлежаща на съмнение власт и сила. Излъчваше непобедимост. Калан никога не бе чувала по-страховит глас.

Отстъпи назад, вкопчена в ръката на Кара, дърпайки я със себе си.

Макар Марлин да не помръдна, се почувства надвисналата заплаха.

— Кара — Калан се протегна назад и бутна Надин, преди да отстъпи още крачка. — Кара, кажи ми, че го контролираш. Кажи ми, че е под твоята власт.

Кара беше зяпнала Марлин с широко отворена уста.

— Какво?…

Внезапно освободи мощен удар. Бронираната й ръкавица само леко блъсна главата му. А би трябвало да го отдели от мястото му.

Марлин я изгледа с кървава усмивка. Изплю счупен зъб.

— Добър опит, скъпа — каза грубо. — Но връзката ти с Марлин е под моя контрол.

Кара го ръгна с Агиела в корема. Тялото му потръпна, ръцете му неконтролируемо се стрелнаха нагоре. Но очите му не загубиха нито за миг зловещия си поглед. Усмивката му не помръкна, докато той се взираше в лицето й.

Тя отстъпи назад, този път без Калан.

— Какво става? — прошепна Надин. — Какво има? Доколкото си спомням, казахте, че бил безпомощен.

— Излизай оттук — припряно прошепна Кара на Калан. — Веднага — Стрелна с поглед стълбата. — Ще го задържа. Заключи вратата.

— Тръгвате ли си вече? — попита Марлин дрезгаво, щом те се приближиха до стълбата. — Толкова бързо? И преди да сме си поговорили. Приятно ми е да ви слушам как си разговаряте. Научих доста неща. Досега не бях чувал за Морещиците. Но вече знам.

Калан спря.

— Какво искаш да кажеш?

Хищният му поглед се премести към Калан.

— Научих за вълнуващата ти любов към Ричард Рал. Беше наистина затрогващо, че разкри границите на дарбата му. Имах известни подозрения, но ти потвърди размерите й. Освен това затвърди подозренията ми, че той е способен да разпознае друг, роден с дарбата, и че това ще повдигне подозрения у него. Дори ти успя да видиш, че нещо не е наред с очите на Марлин.

— Кой си ти? — попита Калан и избута Надин назад към стълбата.

Марлин се разтресе от мощен смях.

— Ами никой друг освен най-ужасния ви кошмар, скъпи мои.

— Джаганг? — невярващо попита Калан. — Така ли е? Ти си Джаганг?

Мощният смях отекна в каменните стени на помещението.

— Притисна ме до стената, признавам. Аз съм самият пътешественик по сънищата. Взех на заем съзнанието на това клето момче, за да ти погостувам малко.

Кара заби Агиела си отстрани във врата му. Ръка като на марионетка я плесна настрани.

Кара се върна почти инстинктивно, врязвайки се в бъбреците му, опитвайки се да го повали. Той не помръдна. С резки движения се протегна надолу, сграбчи я за плитката и я запрати към стената зад себе си, сякаш беше сламена кукла. Калан примигна, чула как Кара се сгромолясва върху камъка, изтърколва се по лице на пода, а в русата й коса се просмука кръв.

Калан блъсна Надин към стълбата.

— Изчезвай!

Надин се вкопчи в една от степенките.

— Какво смяташ да правиш?

— Видях достатъчно. Стига ми толкова.

Калан тръгна към Марлин или Джаганг, или който там беше. Трябваше да използва силата си и да сложи край на това.

С крясък Надин се стрелна покрай Калан, прехвърчайки по пода, сякаш засилила се по лед. Марлин хвана олюляващата се жена, извърна я и я сграбчи за гърлото с една ръка. Надин, ококорила очи, едва си поемаше въздух.

Калан се закова на място пред вдигнатия предупредително пръст на Джаганг.

— Тц, тц. Ще й прекърша гърлото.

Калан отстъпи назад. Той отпусна гърлото на Надин, която успя да глътне малко въздух.

— Един живот за всички онези, които и без друго ще убиеш? Мислиш ли, че Майката Изповедник няма да пожелае да направи подобен избор.

При тези думи Надин, изпаднала отново в паника, се загърчи в хватката му, пръстите й бясно се впиха в ръцете му. Дори Марлин да не й строшеше гърлото, я държеше и ако докоснеше него със силата си, Надин също щеше да е загубена.

— Може и така да е, но нима не искаш да узнаеш какво търся тук, скъпа? Не искаш ли да чуеш какви планове имам за любимия ти, великия Господар Рал?

Калан се обърна и изкрещя нагоре към светлината:

— Колинс! Затвори вратата! Заключи я!

Вратата горе се тресна. Дупката остана да се осветява само от пламъка на слабите факли. Към ехото от дрънченето на вратата се прибави и съсъкът на пламъка.

Калан се извърна към Марлин. Без да сваля очи от него, започна бавно да отстъпва към ъгъла на помещението.

— Какво си ти? Кой си ти?

— Ами всъщност това е доста сложен философски въпрос, ако трябва да ти отговоря така, че да ме разбереш. Пътешественикът по сънищата може да се промъква в безкрайните пространства на времето между мислите, когато човек — който и да е той, в своята същност — не съществува, и да се засели в съзнанието му. Това, което виждаш пред себе си, е Марлин — един от моите верни питомци. Аз съм бълхата на гърба му, която той вкара в къщата ти заедно със себе си. Той е домакинът, който исках да използвам за… определени цели.

Надин се задърпа в ръцете на похитителя си, принуждавайки го да затегне хватката си, за да я удържи. Калан стисна устни и я накара да се отпусне. Ако продължаваше да му се дърпа, щеше да си спечели някой удар. Сякаш разбрала важността на казаното от Калан, Надин притихна, при което най-сетне успя да си поеме дъх.

— Домакинът ти скоро ще бъде труп — каза Калан.

— Той е заменим. За ваше нещастие, благодарение на Марлин, вредата вече е причинена.

Поглеждайки крадешком встрани, Калан продължи да се приближава бавно към Кара.

— Защо? Какво е направил?

— Ами Марлин доведе вас двамата с Ричард Рал при мен. Разбира се, чака ви още много страдание, но началото положи той. За мен остана привилегията да бъда свидетел на удоволствието от това.

— Какво си направил? Какво правиш в Ейдиндрил?

Джаганг се изкикоти.

— Ами забавлявам се. Вчера дори отидох да гледам Джа’Ла. И ти беше там. Както и Ричард Рал. Видях ви и двамата. Не ми хареса, дето е сменил брока с някаква си лека топка. Превърнал е играта в забавление за слабаци. По замисъл трябва да се играе с тежка топка, и то от най-силните, най-агресивните и брутални играчи — тези, които наистина я играят със страст. Знаеш ли какво означава Джа’Ла, скъпа?

Калан поклати глава, докато изброяваше наум възможностите и предимствата си. Най-нагоре в списъка й беше да използва силата си, за да може да предотврати бягството на този човек от дупката, но преди това трябваше да изтръгне колкото се може повече от него, ако искаха да осуетят плановете му. Веднъж вече се бе провалила. Не можеше да си позволи втора грешка.

— Произлиза от родния ми език. Пълното и точно име е Джа’Ла д’Джин — Играта на живота. Не ми харесва как Ричард Рал я е опорочил.

Калан почти беше стигнала до Кара.

— Значи си се вселил в съзнанието на този мъж, за да дойдеш да гледаш една детска игра? Мислех, че великият и всесилен император Джаганг си има по-съществени занимания.

— О, имам си по-съществени занимания. Много по-съществени. — Усмивката му беше влудяваща. — Нали разбираш, мислехте си, че съм мъртъв. Исках да разберете, че не сте успели да ме убиете в Двореца на пророците. Дори не бях там. В същото време се наслаждавах на прелестите на една млада дама. Една от последните ми робини.

— Значи не си мъртъв. Трябваше да ни изпратиш писмо и да не си създаваш всичките тези неприятности. Дошъл си по друга причина. Водиш със себе си Сестра на мрака.

— Сестра Амелия е тук с една малка задача, но се опасявам, че вече не е Сестра на мрака. Измени на клетвата си към Пазителя на отвъдния свят, за да мога да унищожа Ричард Рал.

Кракът на Калан докосна Кара.

— Защо не ни каза всичко това преди, когато за пръв път хванахме Марлин? Защо изчака досега?

— Е, ами трябваше да изчакам Амелия да се върне с онова, за което я изпратих. Не обичам да рискувам, нали разбираш. Вече не.

— И какво трябваше да открадне тя за теб от Ейдиндрил?

Джаганг се изкикоти дразнещо.

— О, не от Ейдиндрил, скъпа.

Калан се наведе над Кара.

— И защо се е отрекла от Пазителя? Не че не се радвам, но защо е изменила на клетвата си?

— Защото я овързах с двойна връзка. Дадох й да избира дали да бъде запратена при господаря си, където да страда за вечни времена, измъчвана от безмилостните му ръце заради предишния си провал с вашата любов, или да го предаде и засега да избяга от хватката му и да отложи мъстта му. И скъпа, трябва да си много нещастна, защото това ще бъде краят на Ричард Рал.

Калан се насили да проговори:

— Празни заплахи.

— Не отправям празни заплахи. — Усмивката му грейна. — Защо си мислиш, че преминах през всичките тези проблеми? За да присъствам лично, когато стане, и да ти кажа, че именно аз, Джаганг, го причиних. Не ми се иска да те карам да мислиш, че е било просто случайност.

Калан скочи на крака и пристъпи гневно към него.

— Кажи ми, копеле! Какво си направил!

Главата на Марлин се стрелна нагоре, вдигна се пръст. Надин изхърка.

— Внимавай, Майко Изповедник, или ще отричаш пред самата себе си, че си чула това.

Калан отстъпи назад. Надин зяпна за въздух.

— Така е по-добре, скъпа. Разбираш ли, Ричард Рал си мислеше, че като унищожи Двореца на пророците, ще ми попречи да се добера до знанието, което се съдържа там. — Кукленският пръст на Марлин се раздвижи. — Не стана. Пророчествата не се пазят единствено в Двореца на пророците. Навсякъде има Пророци, както и пророчества. Тук например пророчествата се пазят в Магьосническата кула. В Стария свят също има пророчества. Открих доста, докато правех разкопки в древен град, процъфтявал по времето на Голямата война. Сред тях открих едно, което със сигурност ще доведе до гибелта на Ричард Рал. Това е изключително рядко срещано пророчество, наречено „подсигурено разклонение“. То овързва жертвата в двойна примка. Именно него предизвиках.

Калан нямаше ни най-малка идея за какво става дума. Бързо се наведе и повдигна главата на Кара. Тя й се намръщи в отговор.

— Идиотка такава — едва чуто прошепна Морещицата. — Добре съм. Остави ме. Получи отговорите. После ми дай знак и ще използвам връзката си, за да го убия.

Калан пусна главата на Кара и се изправи. Заотстъпва бавно назад.

— Говориш глупости, Джаганг. — Тя се забърза, надявайки се той да реши, че е намерила Кара мъртва на пода.

Беше прекосила половината разстояние до стълбата, макар да нямаше намерение да прави опит за бягство. Възнамеряваше да освободи силата си срещу него. Със или без Надин.

— Не разбирам нищо от пророчества. Това, което казваш, не ми говори нищо.

— Е, скъпа, нещата стоят така, независимо дали Ричард Рал ще остави огнената лава на стореното от мен да се изплъзне от контрола му, изпълвайки едното разклонение на пророчеството, в който случай ще загине, или ще се опита да прекъсне действията ми и ще осъществи другото разклонение на пророчеството. В това разклонение той ще бъде унищожен. Разбираш ли? Няма как да спечели, независимо от избора му. Може да се случи само едно от две възможни събития, да се поеме по едно от двете разклонения. Той има силата да избере по кое, но и двете водят към неговата гибел.

— Ти си глупак. Ричард няма да избере нито едното.

Джаганг избухна в смях.

— О, напротив. Вече задвижих пророчеството чрез Марлин. Веднъж задействано, подобно пророчество не може да бъде спряно. Но ти се наслаждавай на самозаблудата си, щом ти харесва. Това ще направи загубата още по-болезнена.

Калан спря насред крачка.

— Не ти вярвам.

— Ще ми повярваш. О, как ще ми повярваш.

— Празни заплахи!

— Щом луната почервенее, ще получиш доказателството.

— Няма такова нещо. Пълен си с празни заплахи.

Калан вдигна пръст към него, страхът й преля в огнена вълна от ярост.

— Но искам да чуеш моята заплаха, Джаганг. И тя не е празна. Видях телата на жените и децата, които заповяда да бъдат изклани в Ебинисия, и се заклех в нескончаема мъст към твоя Императорски орден.

Ако не друго, трябваше поне да го провокира да разкрие пророчеството. Разберяха ли кое е, може би щяха да имат шанс да го предотвратят.

— Това е моето пророчество за теб, Джаганг. За разлика от твоите празни заплахи, то е изречено с думи.

Мощният му смях изпълни дупката:

— Празни заплахи? Нека ти покажа пророчеството тогава.

Една от ръцете на Марлин се повдигна. В дупката избухна светкавица. Калан покри ушите си и се гмурна надолу, за да предпази главата си. Във въздуха се разхвърчаха каменни отломки. Една охлузи ръката й, прониза я остра болка. Друга я лизна по рамото. Над главите им светкавицата подскочи и заигра в помещението, описвайки по каменните стени странни знаци, които тя едва успя да различи на фона на ослепителната светкавица. Изведнъж всичко потъна в черен мрак, само пред очите й останаха да танцуват светли кръгове, мирисът на прах и дим задръстваше дробовете й, главата й бучеше.

— Ето, скъпа.

Калан се изправи и се взря в стената.

— Врели-некипели. Това е. Не означава нищо.

— Написано е на високо Д’Харански. Според записите през последната война сме заловили магьосник, Пророк, и, разбира се, след като е бил верен на Дома Рал, на предците ми пътешественици по сънищата е бил отказан достъп до съзнанието му. Така че те го измъчвали. В състояние на делириум, след като бил загубил половината от вътрешностите си, изрекъл пророчеството. Накарай Ричард Рал да ти го преведе. — Той се наведе към нея с отровна усмивка. — Макар да се съмнявам, че ще ти каже какво означава.

Той стисна силно Надин по бузата.

— Е, малкото ми пътешествие ми достави истинско удоволствие, но се опасявам, че Марлин трябва вече да тръгва. Жалко за всички вас, че Търсачът не беше тук с Меча си. Щеше да сложи край на мъченията на Марлин.

— Кара! — Калан се втурна към него, мислено молейки за милост духовете за онова, което щеше да се наложи да стори на Надин.

Кара скочи на крака. С невъзможна сила Джаганг захвърли жената, която стискаше в ръцете си, във въздуха. Тя изкрещя и се сгромоляса тежко върху Калан, която падна по гръб върху камъка.

Пред погледа й се завъртяха звездички. Не чувстваше нищо. Уплаши се да не й е счупил гръбнака. Но усещанията й се възвърнаха с леко гъделичкане, щом се извъртя на една страна. Зяпна да си възстанови дишането и се опита да стане.

В далечния ъгъл на стаята Кара нададе остър, пронизителен писък. Строполи се на колене, покривайки ушите си с ръце, без да спира да крещи.

Марлин скочи върху стълбата, докато двете с Надин се опитваха да се освободят една от друга. Сграбчил с две ръце стълбата, се отправи на подскоци нагоре като котка, катереща се по дърво. Факлите изпукаха за последен път и помещението потъна в тъмнина.

Джаганг се катереше нагоре, заливайки се в смях. Кара крещеше така, сякаш откъсваха крайниците й един по един. Калан най-сетне успя да се отскубне от Надин и се стрелна в посоката, откъдето се чуваше подигравателният смях на Джаганг. Усети по ръкава й да се стича кръв.

Желязната врата се взриви навън, издрънчавайки в каменния коридор. Звукът отекна надалеч. Тежката плоскост блъсна някой от войниците и той нададе див вой. Сега, когато вратата я нямаше, стълбата се освети от сноп светлина. Калан се вдигна на крака и се втурна към отвора.

Щом протегна ръце към стълбата, болката в рамото я преряза на две. Протегна се и изтръгна от плътта си острото парче камък. Кръвта, затискана от него, бликна навън.

Заизкачва се колкото се може по-бързо. Трябваше да спре Марлин. Нямаше кой друг да го стори. Без Ричард тя беше магия срещу магия за всички тези хора. Ранената й ръка се разтрепери от усилието и тя едва можеше да се държи за стълбата.

— Побързай! — подкани я Надин, която я следваше по петите. — Ще се измъкне!

Виковете на Кара, идващи отдолу, раздираха нервите й.

Веднъж, макар и за секунда, Калан бе изпитала нечовешката агония, предизвиквана от Агиела. При всяко използване на Агиела си Морещиците изпитваха същата болка, но лицата им оставаха напълно спокойни. Морещиците живееха в свят на болка. Годините мъчения ги бяха дисциплинирали в способност да не й обръщат внимание. Калан не можеше да си представи какво би могло да накара една Морещица да крещи по този начин. Каквото и да ставаше с нея, то я убиваше — в това нямаше съмнение.

Кракът й се подхлъзна на едно от стъпалата. Пищялът й се удари болезнено в горното стъпало. Тя се освободи и пак се втурна напред след Джаганг. Плътта й остърга желязото, задра в нещо, което се заби надълбоко в бедрото й. Изруга от болка и продължи нагоре по стълбата. Задрапа през отвора и най-сетне се изкачи, строполявайки се на ръце и колене в истински ад от човешки вътрешности. Сержант Колинс се взираше в нея с мъртви очи. Назъбени парчета бели ребра стърчаха през прокъсаната му кожена униформа и ризница. Целият му торс, от врата до слабините, беше раздран.

На пода се гърчеха в агония още, десетина войници. Други бяха неподвижни като трупове. Мечовете им бяха прибрани в ножниците си и залепени за каменната стена. Там бяха подредени и ятаганите им, сякаш врязани в меко дърво.

Явно тук бе вилняла магическа сила, но не без определена цена. Наблизо се въргаляше ръка, отсечена над лакътя. По дрехите Калан разпозна притежателя й — Марлин. Пръстите се свиваха и отпускаха ритмично.

Калан се изправи и се извърна към вратата. Помогна на Надин да излезе.

— Внимателно.

Надин зяпна пред кървавата гледка. Калан очакваше от нея да припадне или да закрещи истерично. Надин не го направи.

Отляво по коридора се втурнаха мъже, извадили мечове, брадви, лъкове. Десният коридор беше празен, тих и тъмен, осветен бледо от една-единствена факла. Калан пое надясно. Надин се спусна по петите й.

От крясъците, идващи от дупката, по гърба й пробягаха иглички.