Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (17)

Шестнадесета глава

Калан усети как по бузите й потичат сълзи.

— Ричард — Тя преглътна стона си. — Ричард, знаеш, че никога… Не вярваш, че бих могла… Кълна се в живота си. Никога не бих… Трябва да ми повярваш.

Той я притисна до себе си и тя загуби контрол над чувствата си, потънала в море от мъка.

— Ричард — зарида в гърдите му. — Никога не бих те предала. За нищо на света. Нито дори ако това ще ме спаси от вечни мъки в ръцете на Пазителя.

— Знам. Разбира се, че го знам. А ти, както и аз, знаеш, че едно пророчество не може да се тълкува според думите му. Не се оставяй да те нарани. Нали точно това иска Джаганг. Той дори не знае какво означава пророчеството. Написал го е там просто защото думите му звучат като нещо, което би искал да чуе.

— Но… — тя не можеше да спре да хлипа.

— Шшш. — Той притисна главата й с голямата си ръка.

Ужасът от предишната нощ и още по-огромният ужас от пророчеството я хвърлиха в неконтролируемо ридание. Никога не бе плакала пред лицето на битка, но изпитала сигурността на ръцете му, този път не можа да се въздържи. Отнесе я поток от сълзи, не по-малко буен от потока в отводнителния тунел.

— Калан, не допускай да повярваш на това пророчество. Моля те, недей.

— Но в него се казва… Ще те…

— Чуй ме. Не ти ли казах да не ходиш да разпитваш Марлин? Не те ли уверих, че сам ще го направя веднага щом се върна, че там долу е опасно и не искам да се забъркваш?

— Да, но се страхувах за теб и просто исках…

— Престъпи желанията ми. Независимо какви са били подбудите ти, тръгна пряко волята ми, нали така?

Тя кимна, заровила лице в гърдите му.

— Може точно това да е предателството, за което се говори в пророчеството. Беше ранена, кървеше. Предаде ме, а по тялото ти имаше кръв. Твоята кръв.

— Не бих нарекла онова, което направих, предателство. Сторих го заради теб, защото те обичам и се притеснявах за сигурността ти.

— Но нима не разбираш? Думите в едно пророчество невинаги изразяват онова, което ни се счува. В Двореца на пророците в Стария свят и Натан, и Уорън ме предупреждаваха, че пророчествата не се разбират чрез думите. Думите са само далечно свързани с едно пророчество.

— Но не виждам как…

— Казвам, че причината би могла да е толкова проста. Не можеш да допуснеш някакво пророчество да вземе контрол над страховете ти. Не го позволявай.

— И Зед така ми казваше. Спомена, че имало пророчества за мен, които не би ми казал, защото на думите не можело да се вярва. Че с право пренебрегваш думите в пророчествата. Но това тук е различно, Ричард. В него се казва, че ще те предам.

— Нали вече ти дадох пример за това колко просто би могло да се окаже всичко.

— Светкавицата не е просто нещо. Удар от светкавица символизира убийство. Или поне е ясна декларация на начина, по който ще умреш. В пророчеството се казва, че ще те предам и поради тази причина ще умреш.

— Не вярвам, Калан. Обичам те. Знам, че не е възможно да ме предадеш. Никога не би го направила, не би ме наранила. Знам го.

Калан се вкопчи в ризата му и простена:

— Точно затова Шота е изпратила Надин. Иска да се ожениш за друга, защото знае, че ще стана причина за твоята смърт. Шота се опитва да те спаси. От мен.

— И преди си мислеше подобно нещо, но се оказа, че греши. Помниш ли? Ако беше постигнала своето, нямаше да можем да спрем Мрачния Рал. И досега щяхме да сме под неговата власт, ако бяхме повярвали на предсказанията й за бъдещето. С това пророчество е същото. — Ричард я сграбчи за раменете и я бутна на една ръка разстояние, за да може да я погледне в очите. — Обичаш ли ме?

Рамото, притиснато от силната му ръка, я заболя, но тя не се отдели от него.

— Повече от самия живот.

— Тогава повярвай ми. Няма да позволя пророчеството да ни унищожи. Обещавам. Накрая всичко ще се подреди. Ще видиш. Да не мислим за проблема, а за разрешението му.

Тя избърса сълзите от очите си. Звучеше толкова уверен в себе си. Убедеността му я успокои и повдигна духа й.

— Прав си. Извинявай.

— Искаш ли да се омъжиш за мен?

— Разбира се, но не виждам как ще изоставим отговорностите си за толкова дълго време…

— Плъзгата.

Тя примигна.

— Моля?

— Плъзгата, в Магьосническата кула. Мислех за това. Пропътувахме с нея целия път до Стария свят и обратно. С магията й. Отне по-малко от ден в едната посока. Мога да я събудя и да пътуваме с нея.

— Но тя ще ни отведе в Стария свят, в Танимура. А Джаганг е някъде там.

— Това е доста по-близо до селото на Калните от Ейдиндрил. Освен това мисля, че Плъзгата може да пътува и до другаде. Попита ме къде искам да отида. Това означава, че може да ходи и другаде. Може да ни заведе много по-близо до Калните, от Танимура.

Калан, забравила сълзите си пред перспективата да осъществят съкровеното си желание, се загледа в Кулата.

— Може би ще успеем да стигнем при Калните, да се оженим и да се върнем само за няколко дни. Толкова можем да си позволим.

Ричард се усмихна и я прегърна.

— Разбира се.

Калан избърса и последната сълза от очите си и се завъртя в ръцете му.

— Как винаги успяваш да измислиш всичко?

Той кимна с глава към леглото:

— Имам силна мотивация.

Калан, цъфнала в усмивка, тъкмо се канеше да го награди с нещо не съвсем благоприлично, когато на вратата се почука. Без да дочака отговор, в рамката се подаде главата на Нанси.

— Добре ли си, Майко Изповедник? — Тя погледна многозначително Ричард.

— Да. Какво има?

— Лейди Надин пита дали може да ви смени мехлема.

— Сега ли? — мрачно попита Калан.

— Да, Майко Изповедник. Но ако сте… неразположена, мога да я помоля да почака, докато…

— Пусни я да влезе, щом е така — каза Ричард.

Нанси се поколеба.

— Ще трябва да свалим горната част на роклята ви, Майко Изповедник. За да стигнем до превръзката.

— Няма проблем — прошепна Ричард в ухото на Калан. — И без това трябва да поговоря с Бердин. Имам малко работа за нея. Искам да поработи върху дневника на Коло.

— Защо?

Той я целуна по челото.

— Знанието е оръжие. А аз възнамерявам да бъда изключително добре въоръжен. — Той погледна Нанси. — Имаш ли нужда от помощта ми за роклята?

Нанси успя едновременно да се намръщи и изчерви.

— Предполагам, това означава, че ще се справиш. — На вратата той се обърна към Калан. — Ще почакам Надин да приключи, а после най-добре да отидем да видим този Дрефан. Имам една задача за него. Бих искал… бих искал да си с мен.

Щом той излезе, Нанси приглади назад късата си кестенява коса и отиде зад Калан, за да й помогне да разкопчае роклята си.

— Роклята на Майка Изповедник, с която бяхте вчера, е невъзвратимо повредена.

— Очаквах го.

Все едно. Изповедниците имаха по цяла колекция рокли. Роклите на всички Изповедници бяха черни, само Майката Изповедник се обличаше в бяло. Помисли си за синята сватбена рокля, която щеше да облече.

— Нанси, спомняш ли си времето, когато те ухажваше съпругът ти?

Нанси се спря.

— Да, Майко Изповедник.

— Тогава сигурно помниш и какво е някой непрекъснато да се мотае наоколо, когато си насаме с него?

Нанси смъкна роклята от рамената на Калан.

— Майко Изповедник, на мен не ми беше позволено да оставам насаме с него преди сватбата. Бях малка и неопитна. Родителите ми с право ме надзираваха и обуздаваха импулсите на младостта.

— Нанси, аз съм голяма жена. Аз съм Майката Изповедник. Не искам ти и другите момичета да надзъртате в стаята ми всеки път, когато Ричард е при мен. Ох!

— Извинявайте. Моя беше вината. Не е прилично, Майко Изповедник.

— Това решавам аз.

— Щом казвате, Майко Изповедник.

Калан вдигна ръка, за да може Нанси да измъкне ръкава й.

— Да, казвам.

Нанси хвърли поглед към леглото.

— Била сте зачената в това легло. Кой знае колко Майки Изповедници преди вас са заченали дъщерите си в него. То поддържа традицията. Само омъжени Майки Изповедници могат да водят мъжете си в него, за да заченат дете.

— И никой от тези мъже не е бил обичан. Аз не съм зачената от любов, Нанси. Моето дете, ако имам такова, ще бъде рожба на любовта.

— Още по-сериозна причина това да стане с благословията на добрите духове — в светостта на брака.

Калан не й каза, че добрите духове бяха завели нея и Ричард на едно място между световете, за да осветят връзката си.

— Добрите духове знаят какво изпитват сърцата ни. За нас двамата не съществува никой друг, нито някога ще съществува.

Нанси си намери работа с превръзката.

— И вие сте нетърпелива да го направите. Също както дъщеря ми и нейният избраник.

Де да знаеше Нанси колко е нетърпелива Калан.

— Не е това. Просто не искам да надзърташ в стаята ми, когато Ричард е при мен. Скоро ще се оженим. Обрекли сме се невъзвратимо един на друг. Нали знаеш, има разлика между това да обичаш някого и просто да скочиш в леглото му. Разбираш ли? Не мога да целувам бъдещия си съпруг и да му позволявам да успокоява болката от раните ми, ако ти през две минути си пъхаш главата през вратата. Нали?

— Да, Майко Изповедник.

Надин почука.

— Може ли?

— Да, разбира се. Ето, остави си сака на леглото. Нататък мога и сама, Нанси, благодаря.

Нанси поклати недоволно глава и затвори вратата след себе си. Надин седна на леглото до Калан и се зае да доразвърже бинта. Калан изгледа смръщено роклята й.

— Надин, тази рокля… не е ли същата, с която беше вчера?

— Да, същата е.

— Изглежда…

Надин се огледа.

— Момичетата ми я изпраха, но е… О, разбрах какво имаш предвид. В тунела се скъса, докато плувахме. Част от плата се повреди и трябваше да я взема малко, за да я спася. Откакто напуснах дома си, мислейки за… искам да кажа по време на пътуването, нямам много апетит. Имах си доста грижи и поотслабнах малко. Така че можах да я стесня и да я спася. Не е много тясна. Добре си е.

— Като благодарност за помощта ти мога да се погрижа да получиш нова рокля, в която ще се чувстваш по-удобно.

— О, няма нужда, тази ми е достатъчно удобна.

— Да, разбирам.

— Е, раната ти не е по-зле от сутринта. Това е окуражаващо. — Тя внимателно избърса мехлема. — Видях Ричард на излизане. Изглеждаше ми развълнуван. Надявам се, не сте се карали?

Добрият тон на Калан се изпари:

— Не. Беше развълнуван поради друга причина.

Надин се сепна и прекъсна работата си. Наведе се над сака си и извади костено шишенце. Когато го отвори, в стаята се разнесе аромат на смола. Намаза раната и Калан трепна. Щом остана доволна от резултата, започна да намотава бинта обратно.

— Няма причина за притеснение — продължи Надин небрежно. — Понякога любовниците се карат. Това невинаги разтурва връзката им. Сигурна съм, че Ричард ще се осъзнае. Постепенно.

— Всъщност — каза Калан — му казах, че знам за вас двамата. За това какво се е случило. Затова се развълнува.

Надин забави движенията си.

— Какво имаш предвид?

— Споменах му за онова, дето ми разказа — че си направила така, че да те хване да се целуваш с брат му. Че си го „подтикнала“. Нали се сещаш.

Надин омота двата края на бинта около ръката й и пръстите й изведнъж започнаха трескаво да връзват.

— О, това ли.

— Да, това.

Надин не смееше да вдигне очи. Подаде на Калан ръкава на роклята й. Веднага щом Калан пъхна ръката си в него, Надин прибра шишенцето в сака си.

— Това би трябвало да свърши работа. Ще сменя мехлема по-късно днес.

Калан я проследи с поглед как си взима чантата и се отправя към вратата. Повика я. Надин се спря с неохота и се извърна леко.

— Както изглежда, май си ме излъгала. Ричард ми каза какво е станало всъщност.

Бръчиците на Надин изчезнаха в пламналото й лице. Калан се изправи и посочи мек кадифен стол.

— Имаш ли нещо против да изясним нещата? Да ми разкажеш твоята версия?

Надин остана като статуя за миг, после се смъкна върху стола. Скръсти ръце в скута си и заби поглед в тях.

— Казах ти. Трябваше да го подтикна.

— И ти наричаш това „подтикване“?

Надин почервеня още повече.

— Ами — тя махна с ръка, — знаех, че момчетата си изгубват акъла… когато ги удари хормонът. Реших, че това е най-добрият начин да го накарам да… да ме опозори.

Калан изпита смущение, но не позволи да й проличи.

— Май е било малко късничко за това.

— Е, не съвсем. Когато позволих на Ричард да ме завари с брат му така — гола върху него, явно изпитваща удоволствие, — бях решила в крайна сметка да спечеля единия от двамата. Майкъл бе само игра, това е сигурно.

Калан повдигна вежда.

— И как си си представяла, че…

— Бях отработила всичко. Ричард трябваше да влезе след мен. Като ме види върху Майкъл да викам от удоволствие, трябваше гледката и желанието ми да възбудят в него страст. Тогава да си загуби ума, задръжките и накрая да поиска да ме има.

Калан я гледаше като онемяла.

— И как щеше да ти спечели това Ричард?

Надин се покашля.

— Ами, бях го намислила така: предполагах, че Ричард с радост би ме имал. Щях да се постарая това да стане. После, следващия път, когато ме поиска, щях да кажа не и той щеше да ме пожелае толкова силно — след като веднъж е видял какво е, — че да ме опозори. Ако Майкъл пожелаеше да направи същото, тогава щях да имам възможност да избирам. И щях да избера Ричард. Ако Ричард не ме опозореше и забременеех, щях да кажа, че е от него, и той щеше да се ожени за мен, защото детето можеше да е и негово. Ако не забременеех, а той не ме опозори, е, тогава все пак ми оставаше Майкъл. Реших, че е по-добре да смъкна летвата, вместо да остана на сухо.

Калан не знаеше какво се е случило. Ричард не й беше разказал. Опасяваше се, че Надин ще прекъсне историята до тук. Не можеше да признае пред себе си, че е сигурна в края й, и по-лошо — не искаше да чуе на глас колко успешно е завършил странният план на Надин. В първата версия, тази с целуването, Ричард просто си беше излязъл. Но Калан вече знаеше, че тази версия е лъжлива.

Видя вената на слепоочието на Надин да пулсира. Скръсти ръце и зачака. Накрая Надин се посъвзе и продължи:

— Е, такъв поне ми беше планът. Звучеше ми изпълним. Така в най-добрия случай щях да получа Ричард, а в най-лошия — Майкъл. Но не стана както го мислех. Ричард влезе в стаята и се вцепени. Усмихнах му се през рамо. Поканих го да се присъедини към нас и да се позабавляваме или пък да ме изчака и да го направим двамата по-късно.

Калан не смееше да диша.

— Тогава за пръв път видях онзи поглед в очите му. Не каза нито дума. Просто се обърна и излезе.

Надин пъхна ръка под косата, надвиснала над лицето й и обърса носа си с длан. Подсмръкна.

— Мислех, че така ще получа поне Майкъл. Когато му казах, че ме е опозорил, той ми се изсмя в очите. Просто се изсмя. След това никога повече не ме пожела. Беше получил каквото искаше. Повече не му трябвах. Премина на други момичета.

— Но щом толкова си искала… Добри духове, защо просто не си изкусила Ричард?

— Защото се опасявах, че може да очаква да го сторя и да си е изградил устойчивост. Не бях единственото момиче, с което беше танцувал. Опасявах се, че ако просто се опитам да го съблазня, няма да поддаде, че ще е подготвен за това и ще ми откаже. Носеше се слух, че така е постъпил с Бес Пратер, когато е опитала да направи същото. Явно при нея не се беше получило. Опасявах се, че няма да е достатъчно. Реших, че ревността ще е онова, което може да го накара да прескочи прага. Че планът ми ще го изненада толкова, че просто ще си изгуби ума от ревност и страст и тогава ще е мой. Бях чувала да казват, че няма по-силно нещо за един мъж от ревността и страстта.

Надин отметна с две ръце косата от лицето си.

— Не мога да повярвам, че Ричард ти е казал. Не мислех, че ще го сподели с някого.

— Не ми е казвал — прошепна Калан. — Когато му подметнах, че си ми разказала историята с Майкъл, само ме погледна. Не ми е казвал нищо. Ти сама го направи току-що.

Надин хвана лицето си в шепи.

— Може да си израсла с Ричард, но не го познаваш. Добри духове, та ти не знаеш най-важното за него.

— Можеше да се получи. Не знаеш толкова, колкото си мислиш. Ричард е просто едно момче от Града на елените, което никога не е имало нищо и изведнъж му се е замаяла главата от хубави вещи и хора, готови да изпълняват заповедите му. Точно затова можеше и да се получи. Защото той иска онова, което вижда. Просто се опитвах да го накарам да види онова, което мога да му предложа.

Главата на Калан пулсираше. Допря пръст между очите си и ги затвори.

— Надин, добрите духове са ми свидетели, ти ще се окажеш най-глупавата жена, която познавам.

Надин скочи от стола.

— За толкова глупава ли ме вземаш? Ти го обичаш. Искаш го. — Тя заби пръст в гърдите си. — Знаеш какво е, какво означава да го искаш ето тук. Аз го искам не по-малко от теб. Ако трябваше, и ти щеше да направиш същото. Дори сега, колкото и добре да го познаваш би направила същото, ако мислеше, че това е единственият ти шанс. Единственият! Кажи ми, че не би го направила!

— Надин — спокойно каза Калан. — Ти не знаеш най-важното нещо в любовта. Любовта не е да вземаш каквото искаш. А да желаеш щастието на онзи, когото обичаш.

Надин се наведе напред със страховито изражение:

— Ако трябваше, щеше да направиш същото като мен!

В главата на Калан изплуваха думите от пророчеството:

„Светкавицата ще го завари поел по този път, защото онази в бяло, истинската му любима, ще го предаде в кръвта си.“

— Грешиш, Надин. Не бих. За нищо на света не бих рискувала да нараня Ричард. За нищо на света. По-скоро бих живяла самотен живот, потънал в мизерия, отколкото да го нараня. По-скоро бих позволила ти да го имаш, отколкото да го нараня.