Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (14)

Тринадесета глава

Надин застина на място, потопила пръст в шишето.

— Кой…?

— Някакъв лечител — прошепна Калан, загледана в отмерените движения на мъжа. — От Д’Хара. Докладваха ми, че е дошъл да предложи услугите си на Ричард. Май е някаква важна клечка.

Надин изгрухтя пренебрежително:

— И какво ще направи без никакви билки или други пособия? — Тя се наведе напред да го види по-добре. — Така като го гледам, не носи нищо.

Калан я скастри да мълчи. Мъжът се извърна, под петите му прахолякът изскърца и шумът отекна в притихналото помещение. Той се приближи с отмерени стъпки. Факлата се падаше зад гърба му, така че Калан не можеше да различи чертите му, скрити под качулката на тежкото наметало от груб плат, влачещо се по пода.

На ръст беше колкото Ричард, също толкова широк в раменете.

— Морещица — отбеляза той с толкова равен и властен глас, че и това й напомни за Ричард.

Подаде ръката си изпод наметалото и направи знак на Калан. Тя се подчини и остави главата на Кара върху каменния под. Поради съсредоточеността, с която новодошлият оглеждаше тресящото се тяло на Морещицата, Калан реши да не го прекъсва да се запознават. Единственото, което искаше, бе някой да помогне на Кара.

— Какво е станало с нея? — със също толкова дълбок и мрачен глас попита той, скрит в сянката на качулката.

— Беше установила контрол над един човек, който…

— Човек с дарба? Била е свързана с него?

— Да — отвърна Калан. — Така го нарече.

Той изръмжа нещо гърлено, сякаш осмисляйки вътрешно информацията.

— Оказа се, че човекът е бил обладан от пътешественика по сънищата и…

— Какво е това пътешественик по сънищата?

— Ами доколкото разбрах, е човек, който може да завладее съзнанието на друг човек, промъквайки се в празнините между мислите му. По този начин установява контрол над жертвата си. Пътешественикът по сънищата владееше изцяло човека, с когото тя се бе свързала.

Онзи се замисли за миг.

— Разбирам. Продължавай.

— Слязохме тук, за да разпитаме човека…

— За да го измъчвате.

Калан въздъхна с раздразнение.

— Не. Казах на Кара, че просто ще го разпитаме, за да получим отговори, ако успеем. Човекът беше убиец, изпратен за Господаря Рал, и ако не отговореше на въпросите, Кара беше готова да направи необходимото, за да го принуди… За да защити Господаря Рал. Но не се стигна дотам. Установихме, че този пътешественик по сънищата упражнява контрол над него, над дарбата му. Пътешественикът по сънищата използва дарбата му, за да напише на стената онова пророчество.

Лечителят не се обърна да го погледне.

— И после?

— После щеше да избяга и да започне да убива хора. Кара се опита да го спре…

— С връзката си ли?

— Да. Нададе вик, какъвто не бях чувала никога през живота си и се строполи на земята, притискайки ушите си с ръце. — Калан направи знак с глава. — Двете с Надин тръгнахме да го гоним. За щастие вече е мъртъв. Щом се върнахме, открихме Кара да се гърчи на пода в конвулсии.

— Не е трябвало да я оставяте сама. Могла е да се задави до смърт в собственото си повръщано.

Калан стисна устни, но си замълча. Човекът просто стоеше неподвижен и наблюдаваше как Кара се гърчи.

Накрая Калан не издържа:

— Тя е сред личните гардове на Господаря Рал. Важна персона. Възнамерявате ли да й помогнете, или просто ще стоите и ще гледате?

— Тишина! — заповяда той гневно. — Три пъти мери, един път режи. Или може да навредиш повече, отколкото да помогнеш.

Калан хвърли яден поглед на тъмната фигура. Най-сетне мъжът коленичи и се отпусна назад на пети. Взе китката на Кара в една от големите си ръце и прокара пръст между ръкавицата и ръкава й. С другата ръка посочи вещите на пода.

— Какви са тия неща?

— Мои са — обади се Надин. Повдигна брадичка. — Аз съм лечителка.

Без да изпуска китката на Кара, мъжът вдигна една от кожените кесийки и огледа знаците. Върна я обратно, после взе двете шишенца от скута на Надин.

— Трескавица — каза и й подхвърли съдинката. Огледа символите, изписани върху другото. — Бетония. — Хвърли и него.

— Ти не си лечителка — каза накрая, — а билкарка.

— Как се…

— Даде ли й друго освен лавандулово масло?

— Откъде…? Нямах време за нищо повече.

— Добре — обяви той. — Лавандуловото масло няма да й помогне, но поне няма да й навреди.

— Ами, разбира се, знам, че няма да спре гърчовете. Намазах я само за да поуспокоя болката. За другото щях да й дам тинктура от плодове на пасифлора.

— Така ли? В такъв случай цяло щастие е, че пристигнах навреме.

Надин скръсти ръце пред гърдите си.

— Какво искаш да кажеш?

— Че най-вероятно тази тинктура щеше да я убие.

Надин се намръщи, отпусна ръце и ги премести на хълбоците си, свити в юмруци.

— Пасифлората е силно болкоуспокоително. Най-вероятно щеше да спре гърчовете й. Ако не се беше намесил, досега да се е оправила.

— Нима? Провери ли пулса й?

— Не. — Надин настръхна. — Защо? Какво би показало това?

— Пулсът й е слаб, накъсан и напрегнат. Жената се бори с всички сили да не спре сърцето й. Ако й беше дала от твоята пасифлора, щеше да стане както казваш — да я успокоиш. И сърцето й да спре.

— Не… не виждам как…

— И най-обикновената билкарка би трябвало да знае, че се изисква голямо внимание при работа с магия.

— С магия — подскочи Надин. — Аз съм от Западната земя. Никога преди не съм се сблъсквала с магия. Не знаех, че може да влияе върху лечението с билки. Съжалявам.

Той не обърна внимание на извинението й и посочи:

— Разкопчай дрехата й и я разгърди.

— Защо? — попита Надин.

— Направи го! Или предпочиташ да я гледаш как умира? Няма да издържи още дълго.

Надин се наведе и започна да разкопчава двете дълги редици малки червени копчета на дрехата на Кара. Щом приключи, той й направи знак да разгърне деколтето й. Надин хвърли бърз поглед към Калан, която кимна. Надин направи каквото й бе казано и изпод червения кожен плат се показа бялата гръд на Кара.

— Мога ли да попитам за името ти? — обърна се към него Калан.

— Дрефан. — Вместо да поиска да узнае нейното, той долепи ухо до гърдите на Кара и се заслуша.

Премести се, принуждавайки Калан да отстъпи назад, за да му освободи място, и се приближи до главата на Кара. Набързо огледа кървавата рана над лявото й ухо, после, явно преценил я като маловажна, премина към систематично опипване на тила й.

Калан виждаше само половината от дълбоката му качулка и нищо от лицето му. Пък и факлата не осветяваше особено.

Дрефан се надвеси напред и стисна гърдите й с две ръце.

Калан изпъна гръб.

— Какво по-точно правиш?

— Преглеждам я!

— Така ли го наричаш?

Той се отпусна назад на пети.

— Опипвам гърдите й.

— И защо?

— За да се убедя в онова, което установих.

Калан най-после отвърна очи от сянката под качулката му и — без да я сграбчва като него — докосна с опакото на дланта си лявата й гърда. Беше гореща — гореше в треска. Докосна другата — леденостудена.

По знак на Дрефан Надин направи същото.

— Какво означава това? — попита тя.

— Бих предпочел да направя заключението си след като я прегледам подробно. Но мога да кажа, че не е добре.

Той долепи пръсти отстрани на врата й и отново провери пулса й. Прокара палец нагоре към челото й. Наведе се и долепи ухо до всяко от нейните. Подуши дъха й. Внимателно повдигна главата й и я завъртя. Разпери ръцете й встрани, разтвори деколтето й чак до кръста, после се надвеси над нея и започна да я потупва по корема, плъзна длан нагоре към ребрата.

Навел глава, сякаш за да се концентрира, докосна с пръсти предната част на раменете й, после двете страни на шията и тила й, слепоочията, няколко точки по ребрата и накрая дланите.

Калан започваше да губи търпение. Дотук виждаше само боцкане и опипване, но не и лекуване.

— Е, и?

— Аурата й е сериозно увредена — каза той и най-безсрамно пъхна огромната си длан под червената дреха на Кара от кръста надолу.

Калан наблюдаваше в пълно изумление как ръката му се плъзга надолу към слабините и не можеше да повярва на очите си. Пръстите му се очертаваха под стегнатия плат и тя виждаше как бавно приближават интимните й части.

Не издържа и с всичка сила го блъсна в рамото. Той се сви от болка. Строполи се със стон на една страна, покривайки с ръка мястото, където тя го уцели.

— Казах ти, че това е изключително високопоставена личност. Как се осмеляваш да я опипваш така! Няма да го позволя, ясно ли ти е?

— Не съм я опипвал — изръмжа той.

В гласа на Калан все още се усещаше ярост:

— Как тогава го наричаш?

— Опитвах се да определя какво й е сторил този пътешественик по сънищата. Причинил е доста поражения на аурите и енергийните й потоци и е объркал контрола на съзнанието върху тялото й. Всъщност това, което виждаме, не са точно конвулсии, а неконтролируеми мускулни контракции. Проверявах да видя дали не е повредил онази част от мозъка й, която отговаря за удоволствието. Исках да се убедя, че не я е оставил в състояние на постоянен оргазъм. Трябва да знам степента на блокировките, които е постигнал, за да преценя какво може да се направи.

Надин се надвеси напред и го погледна с огромни очи.

— Магията може да стори подобно нещо? Да накара човек да изпитва… постоянен…

Той кимна, докато разтъркваше ударената си ръка.

— Ако съответният практикуващ знае какво прави.

— Ти можеш ли го? — попита тя задъхана.

— Не. Не притежавам дарбата, нито каквато и да е друга форма на магия. Но мога да лекувам. Ако уврежданията не са прекалено големи. — Качулката се извърна към Калан. — А сега, искаш ли да продължа, или предпочиташ да я гледаш как умира?

— Продължавай. Но ако още веднъж пъхнеш ръката си там, за в бъдеще ще бъдеш еднорък лечител.

— Вече научих каквото ми бе необходимо да знам.

Надин отново се наклони напред.

— Тя…?

— Не. — Той махна нервно с ръка. — Свалете й ботушите.

Надин заобиколи тялото на Кара и направи каквото поиска лечителят. Той се поизвърна към Калан, сякаш надничайки към нея от дълбините на качулката си.

— Знаеше ли къде точно се намира именно онзи нерв на ръката ми, или просто имаше късмет?

Калан се взря в сянката, опитвайки се да стигне до очите му. Не успя.

— Тренирана съм за подобни неща: за да защитавам себе си и другите.

— Впечатлен съм. При подобно познаване на нервите можеш да се научиш да лекуваш, вместо да нараняваш. — Той насочи вниманието си към Надин. — Притисни третия преден прешлен на дорсиналния меридиан.

Надин направи гримаса.

— Моля?

Той махна с ръка и посочи:

— Между сухожилието на гърба на глезените й и предната кост, стърчаща в двете страни. Натисни с палеца и с някой от другите пръсти.

Надин го направи, докато в същото време Дрефан притисна с кутретата си областта зад ушите на Кара и едновременно с това с палци върховете на раменете й.

— По-силно, жено.

Постави двете си длани една върху друга на корема на Кара.

— Втори меридиан — измърмори той.

— Моля?

— Мръдни сантиметър надолу и опитай пак. И двата глезена. — Той премести пръстите си върху тила на Кара, съсредоточавайки се върху действията си. — Така е добре. Първи меридиан.

— Още надолу? — попита Надин.

— Да, да, побързай.

Той подхвана между палеца и показалеца си лактите на Кара и ги повдигна лекичко.

Накрая се отпусна на пети с въздишка.

— Невероятно — под мустак измрънка той. — Не е на добре.

— Какво има? — попита Калан. — Да не би да искаш да кажеш, че не можеш да й помогнеш?

Той й махна да мълчи, сякаш въпросите й го разсейваха.

— Отговори ми — настоя Калан.

— Ако поискам да ме безпокоиш, жено, ще те уведомя.

Надин се наведе напред и килна глава на една страна.

— Имаш ли някаква представа с кого разговаряш? — Тя посочи с брадичка Калан.

Той опипваше ушните канали на Кара.

— Така като я гледам, бих казал с някоя от чистачките на тоалетни от персонала. Жена, която има нужда от баня.

— Току-що взех баня — промърмори Калан едва чуто.

Гласът на Надин се сниши застрашително:

— По-добре ще е да проявиш малко уважение, господин лечител. Тя е собственичката на този Дворец. На всичко. Тя е самата Майка Изповедник.

Той прокара пръсти по подмишниците на Кара.

— О, нима. Ами радвам се за нея. А сега млъквайте и двете.

— Освен това е годеница на самия Господар Рал.

Ръцете на Дрефан замръзнаха. Цялото му тяло се вкочани.

— А след като Господарят Ричард Рал е от Д’Хара, откъдето си и ти — продължи Надин, — предполагам, че ти се пада шеф. На твое място бих показвала доста повече уважение към бъдещата жена на Господаря Рал. На него не му харесва, когато мъжете проявяват неуважение към жените. Виждала съм го да избива зъбите на такива наглеци.

Дрефан остана като вцепенен.

Калан си помисли, че макар Надин да се отнесе малко грубичко с него, едва ли би могла да постигне по-голям ефект.

— И не само това — продължи Надин. — Тя унищожи убиеца. С магия.

Дрефан най-сетне прочисти гърлото си.

— Простете ми, господарке…

— Майко Изповедник — поправи го Калан.

— Най-смирено моля за прошка… Майко Изповедник. Нямах представа. Нямах намерение да причинявам…

Калан го прекъсна:

— Разбирам. Обръщал си повече внимание на състоянието на Кара, отколкото на формалностите. Аз също. Можеш ли да й помогнеш?

— Да.

— Тогава продължавай, ако обичаш.

Мъжът моментално се обърна към Кара. Калан със смръщено лице наблюдаваше как ръцете му правят кръгове над безжизненото тяло на Морещицата, тук-там застивайки на място, при което пръстите му сякаш затреперваха от невидимо усилие.

Застанала до краката на Кара, Надин се обади отново:

— И ти наричаш това лечение? Билките ми щяха да окажат много по-добро въздействие от това размахване на ръце. И по-скорошно.

Той вдигна глава.

— Размахване на ръце? Нима мислиш, че правя това? Някакви безсмислени движения? Имаш ли поне малка представа, млада госпожице, с какво си имаме работа?

— С някакъв пристъп. Трябва да се прекъсне, а не да му се бае.

Той се вдигна на колене.

— Аз съм Първият свещеник на Рауг’Мос. Не ми е дадено да бая, за да лекувам.

Надин изсумтя раздразнено. Той кимна, сякаш взел решение.

— Искаш да видиш с какво си имаме работа? Искаш доказателство, което твоите очи на посредствена билкарка да могат да видят?

Надин се намръщи.

— Като се има предвид, че липсват каквито и да е резултати, малко доказателство не би било излишно.

Той посочи:

— Видях шишенце с див пелин. Дай го насам. Предполагам, че в тоя сак имаш някаква свещ. Тя също ще ми трябва. Запалена.

Докато Надин запалваше свещта от факлата, Дрефан разтвори наметалото си и извади от една кесия няколко неща. Надин му подаде запалената свещ. Той капна на пода малко разтопен восък и заби фитила.

Бръкна под наметалото си и извади дълъг остър нож. Наведе се над Кара и я натисна с него между гърдите. Под острието набъбна аленочервена капка. Той остави ножа настрани и пак се надвеси над Морещицата. С лъжица с дълга дръжка остърга капката кръв от плътта й. Седна назад, отпуши шишенцето, което му бе подала Надин, и капна малко пелин на върха на лъжицата.

— И ти наричаш това пелин! Трябва да береш само мъхестата част от долната страна на листата. Ти си ги късала целите!

— Няма значение. Все е пелин.

— Но много нискокачествен. Трябва да се научиш да боравиш с висококачествен пелин. Всъщност що за билкарка си ти?

Надин примигна от възмущение.

— Върши чудесна работа. Да не би да се опитваш да си намериш извинение, задето няма да можеш да ни покажеш, че знаеш какво вършиш? Да не би да се опитваш да обясниш провала си с качеството на пелина?

— Качеството е напълно достатъчно за това, което правя аз, но не и за това, което правиш ти. — Гласът му стана наставнически, ако не учтив. — Следващия път пречиствай растенията, които береш, и ще установиш, че помагат доста повече на нуждаещите се.

Той се надвеси напред, приближавайки лъжицата до огъня, докато пелинът се запали и нагоре се вдигна облак гъст дим, ухаещ сладникаво и тежко. Дрефан описа кръг над корема на Кара с лъжицата, образувайки пласт дим.

Подаде лъжицата димящ пелин на Надин.

— Задръж това между краката й.

Той притисна с ръце слепоочията си и си измърмори някакво заклинание.

Свали ръце от главата си.

— А сега гледай и ще видиш онова, което аз виждам и чувствам без помощта на дима.

Дебелият пласт дим подскочи.

Калан зяпна при вида на плътните ивици, които се завъртяха и заувиваха около Кара. Дрефан отмести ръцете си и димните ивици застинаха в неподвижна мрежа от линии. Някои се надигнаха в областта на гърдите, раменете, бедрата и хълбоците. От главата й се разклони сноп линии, които тръгнаха до различни точки на тялото. Дрефан прокара пръст по една от тях.

— Виждаш ли тази? От лявото слепоочие до левия крак? Гледай. — Той притисна с пръсти тила й от лявата страна и димната линия се измести към десния крак. — Ето. Тази трябва да е тук.

— Какво е всичко това? — удивено попита Калан.

— Меридианните й линии: потокът на силата, на живота й. Аурата й. Има и още, но ще ми е трудно да го обясня с няколко думи. Това, което направих, е нещо подобно на начина, по който върху сноп слънчева светлина изпъкват петната прах, носещи се из въздуха.

Надин стоеше като гръмната, със зяпнала уста, и държеше димящата лъжица.

— Как накара линията да се премести?

— Като използвах жизнената си сила, за да задействам енергиен лъч там, където има нужда от него.

— Значи все пак притежаваш магия — задъхано каза Надин.

— Не, въпрос на тренинг. Стисни глезените й като първия път.

Надин остави лъжицата и стисна Кара за глезените. Плетеницата от линии, спускащи се към краката на Кара, се заизвива и разплете, придвижвайки се от хълбоците към стъпалата й и образувайки прави линии.

— Ето — посочи Дрефан. — Току-що оправи краката й. Виждаш ли как се успокоиха?

— Аз ли го направих? — невярващо попита Надин.

— Да. Но това беше лесната част. Виждаш ли тук? — Той посочи плетеницата от линии, излизаща от главата й. — Това е най-опасното, което й е причинил пътешественикът по сънищата. Трябва да се разплете. Тези линии сочат, че тя не може да си контролира мускулите. Не може да говори, ослепяла е. Виж. Линията, която излиза от ушите й и се връща към челото й? Единствено тя си е на мястото. Тя вижда и разбира всичко, което казваме. Но не може да реагира.

Калан зяпна.

— Значи ни чува?

— Всяка думичка. Ако не друго, поне знае, че се опитваме да й помогнем. А сега, ако нямате нищо против, бих искал да се съсредоточа. Всичко трябва да стане в правилния ред, иначе ще я загубим.

Калан протегна ръце към него.

— Разбира се. Направи каквото трябва, за да я спасиш.

Дрефан се зае с работата си, започна да се мести около тялото на Кара, да натиска с пръсти или длани тук и там. От време на време си помагаше с острието на ножа. Нито веднъж не изтегли повече от капка кръв, допирайки метала в плътта й. Почти всеки път, когато го правеше, димните линии се поместваха, разплитаха, някои се изместваха навън и се извиваха на дъга, преди да се върнат в точката, показана от него.

Щом Дрефан стисна плътта между палеца и показалеца й, се изправиха не само линиите над ръцете й, но Кара простена облекчено и изви глава встрани, завъртайки рамене. Това беше първата й нормална реакция. Щом Дрефан бодна глезените й с ножа, тя изохка и започна да диша равномерно, макар и забързано. Калан се изпълни с облекчение и надежда.

Дрефан най-сетне я обиколи цялата и се съсредоточи върху главата й. Притискаше с пръсти хрущяла на носа и челото й. Тялото й се бе успокоило, гърчовете и конвулсиите бяха изчезнали. Гърдите й се повдигаха и отпускаха без усилие.

Дрефан притисна острието между веждите й.

— Това ще оправи нещата — мърмореше си под носа.

Сините очи на Кара се отвориха. Погледът й затърси нещо, докато се спря върху Калан.

— Чух думите ти — прошепна тя. — Благодаря ти, сестро.

Калан й се усмихна с облекчение. Знаеше какво има предвид Кара. Морещицата я бе чула да казва, че не е сама.

— Хванах Марлин.

Кара се усмихна.

— Караш ме да се гордея, че ти служа. Съжалявам, че трябваше да минеш през всичко това, за да ме излекуваш.

Калан се намръщи, не разбра думите й. Кара извърна глава и погледна надвесения над нея Дрефан.

— Как си? — попита я той. — Нормално ли е всичко?

Веждите й се вдигнаха в изумление и неразбиране, граничещо с паника.

— Господарю Рал? — невярващо попита тя.

— Не, аз съм Дрефан.

Той вдигна двете си ръце и махна качулката от лицето си. Калан и Надин едновременно ококориха очи.

— Но Мрачният Рал беше и мой баща. Аз съм наполовина брат на Господаря Рал.

Калан гледаше в почуда. Същият ръст, същата мускулеста фигура като на Ричард. Руса коса като на Мрачния Рал, макар по-къса и не толкова права. Косата на Ричард бе по-тъмна и твърда. Очите на Дрефан, по-скоро пронизително сини като на Мрачния Рал, отколкото сиви като на Ричард, но също толкова дълбоки и с погледа на хищна птица. Чертите му притежаваха същото непоносимо съвършенство на статуя, каквото излъчваше и Мрачният Рал. Ричард не бе наследил тази семейна особеност. Чертите на Дрефан, макар и някъде по средата, клоняха повече към тези на Мрачния Рал, отколкото към характерните за Ричард. Но макар да бе невъзможно да се сбърка Дрефан с Ричард, за всеки бе пределно ясно, че двамата са братя.

Тя се запита защо Кара бе допуснала подобна грешка. После видя Агиела в юмрука на Морещицата. Не това бе имала предвид Кара с „Господарю Рал“. В замаяното си състояние, гледайки го надолу с главата, и то миг след като бе дошла в съзнание, Кара не го бе помислила за Ричард.

А за Мрачния Рал.