Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (75)

Глава седма

Хелър седеше в главния салон на старото контрабандно ханче в Кънектикът. Вратата беше отворена, но светлината вътре беше приглушена.

Той държеше в ръце кърпичка, на която имаше буквата К. Главата му беше отпусната. Трябва да се чувстваше много зле.

Котаракът сякаш беше усетил настроението му и просто седеше на пода, като го гледаше.

Бяха изминали два часа, а той не беше помръднал.

Радиото ми се съживи. Приглушеният глас на Рахт:

— На другия бряг на потока съм. Виждам ханчето.

— Бъди много тих — казах му. — Хелър има добър слух. Той седи в главния салон, а вратата е отворена. Каква пушка си набави?

— „Сако Сафари“ размер 300 „Уинчестър Магнум“. Три хиляди и двеста фута на секунда скорост на дулото, повече от половин тон ударна мощ.

— Отлично — казах аз. — Ще му откъсне главата.

— Да. И за да съм съвсем сигурен, съм заредил със специални експлозивни патрони. Пушката е със заглушител.

— Справи ли се със сляпата старица?

— О, добре се погрижих за нея — отговори той. — Ти си държиш на думата за ония 20 000, нали?

— Точно така — казах. — Слушай сега, обиколи докато можеш да виждаш през вратата и му дай заслуженото. Стреляй, за да убиеш, и то с един изстрел.

— Разбрах. Бъди сигурен и ми кажи, ако чуе нещо или се размърда.

— Добре.

Гледах внимателно екрана. Хелър просто си седеше там. Идеална мишена.

Минутите минаваха. Тогава радиото ми отново се включи.

Гласът на Рахт беше едва доловим шепот:

— Намирам се зад един храст на около 25 ярда от къщата. Но не мога да видя през вратата. Има дървета пред погледа ми. Дали ще е добре да го извикам да излезе на верандата? Веднага щом видя главата му, ще стрелям.

— Давай — казах нетърпеливо.

Наблюдавах напрегнато екрана.

Тогава чух далечен глас през спикъра:

— Хей, бял инженере! — Ох, добре, Хелър щеше да си помисли, че е някой от помощниците.

Той вдигна глава. Гледаше към отворената врата.

Викът се повтори:

— Бял инженере!

Хелър сложи кърпичката в джоба си. Посегна назад към колана си и извади автоматичния „Лама 45“. Не си бях помислил, че ще е въоръжен й подозрителен.

Стана.

Отиде до вратата.

Не видя никого и излезе по-напред на верандата.

ТРЯС!

Един експлозивен куршум се заби в камъка вляво от него.

Рахт не беше улучил!

Хелър приклекна на едното си коляно. Погледна към един храст.

Той вдигна 45-калибровия и стреля напосоки.

Чу се болезнен стон!

Тогава огнен взрив откъм храста.

ТРЯС!

Картината на екрана ми изчезна!

Чу се металически звук. Падането на пистолет върху каменни плочи. След тупването на тяло.

ТРЯС!

И спикърът ми замря.

Останах така в момент на екстаз.

Никаква картина.

Никакъв звук.

Постепенно започна да ми става ясно, че Хелър е бил ударен в слепоочието и това е унищожило зрението му. После беше изпуснал пистолета, а след това беше паднал и той самият. И Рахт като не е искал да рискува, беше стрелял отново, като го беше улучил в главата и унищожил слуховото устройство.

Седях съвсем неподвижен.

Не можех да повярвам на шанса си.

ХЕЛЪР БЕШЕ МЪРТЪВ!