Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (70)

Глава втора

На следващата сутрин се събудих и веднага ми хрумна гениална идея. Не беше необходимо да ходя до килията, за да държа под око графиня Крек… Единствено трябваше само да накарам Рахт да ми изпрати активатора-приемник за нейните подслушвателни устройства.

Речено-сторено. Взех радиото за двупосочна връзка от нощната си масичка и се обадих на Рахт.

— За Бога, офицер Грис — каза той, — никога ли не мислиш за другиго, освен за себе си? Тук е едва един часа след полунощ.

— Времето не означава нищо, когато трябва да се служи на дълга — отговорих му. — Отивай в Емпайър Стейт Билдинг и ми изпрати активатора-приемник на жената.

— Защо? Тя не е ли в Ню Йорк?

— Няма да ни трябват повече — отговорих аз. — Така че мърдай живо и ми го изпрати по „Международен Спърт Експрес“. Не искам да се мотаят там. Може да се получи нарушение на Кодекса.

Той изръмжа и затвори.

Прекарах един щастлив ден. Шлях се наоколо. Проверих какво прави Черната челюст. Той просто стоеше мрачно в килията си. Не ме видя. Не се приближих до килията на Крек. Беше ми достатъчно да знам, че е вътре. Издадох строги нареждания: никой да не повдига парцала.

Онова, което очаквах с нетърпение, бе да наблюдавам връщането на Хелър в Ню Йорк. Екранът му продължаваше да бъде празен. Но когато пристигнеше и намереше бележката от Крек, можеше да разпита по телефона за самолета и щеше да открие, че той се е разбил. Това щеше да го съсипе.

Щях да наредя на Рахт да го убие. Съсипан до такава степен, Хелър щеше да бъде лесна мишена.

След като той умреше, можех да затрия „Крайстъри“ в Очокийчокий, както и Емпайър Стейт Билдинг. Роксентър щеше да тържествува. Тогава можех да освободя Черната челюст и да му кажа да върви на майната си. След това щях да убия графиня Крек.

Щях да поставя Фахт Бей на мястото му, като му съобщя информацията, че скоро ще стана висшия му началник.

Щях да заплаша живота му, ако не продължи да поддържа трафика на опиум, хероин и амфетамини. И тогава щях да се прибера у дома. Колко щеше да се гордее Ломбар Хист с мен!

Екранът на Хелър оставаше празен.

Вечерях.

Екранът беше все още празен. Хелър беше удължил престоя си извън Ню Йорк. Може би онзи глупак Рахт е направил грешка и ми е изпратил грешното устройство.

Обадих му се по радиостанцията.

— Екранът ми е празен! — казах ядосано. — Не можеш ли поне веднъж да свършиш нещо като хората? Изпратил си грешното устройство!

— Изпратих ти това, на което имаше К. Полетя с „Международен Спърт“ в три часа тази сутрин. Трябва да го получиш до утре. А неговото е още на антената.

Тогава си изключил Препредавателя му 831.

Екранът ми тук е чист като парче стъкло!

— Ако този препредавател е изключен, няма да получаваш картина?

— Точно така. Значи е изключен. Тичай веднага там и провери!

Хвърлих радиото встрани. О, когато станех шеф на Апарата, щях да се отърва от много измет.

Час по-късно той се обади.

— Препредавателят 831 е включен. Ако Хелър е в Ню Йорк, трябва да получаваш картина.

Екранът ми беше празен. Вълна на тревога мина през мен. Къде беше Хелър?

И тогава се сетих за нещо.

— Каза ми, че си му сложил подслушвателно устройство.

— Така е. Но е само с местна функция, а не е аудио-визуално устройство.

— Ами, да те бибипам до гърлото, ако си му сложил такова нещо, защо не ми даваш информация за това къде е той?

— Моят приемник за устройството трябва да е повреден.

Изстенах. О, Боже, защо бях обслужван от такава измет?

— Откъде знаеш, че е повреден, идиот такъв? — креснах му. — Опита ли се да го поправиш, като го почовъркаш и раздрусаш малко? Да пощракаш копчетата му? — Престъпници, аз трябваше да мисля за всичко!

— Сигурен съм, че е прецакан, защото когато го погледнах преди няколко минути, се оказа, че Хелър е на Северния полюс. А преди това показваше, че е в Чикаго.

— Това е невъзможно! — щракнах със зъби. — Сега слушай внимателно и направи поне веднъж каквото ти се каже. Тичай в апартамента му или към офисите му в Емпайър Стейт Билдинг и се сближи с някой от персонала му или го подкупи, за да разбереш къде е. Възможно е животът му да зависи от това. Тръгвай!

Когато той затвори, открих, че съм започнал да се потя. Би било много типично за Хелър да си науми да ме убие и да го направи, просто за да си запълни времето.

Изминаха два ужасни часа. И тогава изведнъж радиостанцията се включи.

— Ей — каза Рахт, — в офиса му сякаш е паднала бомба. Даже не се наложи да подкупвам някого. Персоналът стои по коридорите, плаче и кърши ръце. От авиолиниите се обадили, в апартамента и икономът Балмор се обадил на Епщайн. Каза ми, че няма да нараняваш жената. Тя е мъртва!

Разсъждавах хладнокръвно.

— Как? — попитах.

— Полет 931 от Рим за Истанбул се е разбил и всички са убити. Пише го във вестниците. Какво си направил?

— Как може една самолетна катастрофа да е свързана по някакъв начин с мен? Не ги строя аз тия крехки примитивни капани на смъртта, които те използват. Откъде да знам, че ще се разбие?

— Сигурен ли си, че не си го взривил или нещо подобно?

— Що за глупости! — възнегодувах аз. — Тия реактивни самолети постоянно падат от небето. На практика вали дъжд от самолети.

— Е, добре — каза той.

— Слушай сега. Не е твоя работа да се тревожиш за това, което се е случило на един от летящите им ковчези. ТРЯБВА да откриеш мъжа. Имам една заповед за теб.

— Сега пък какво?

— Трябва да го убиеш.

— КАКВО? Кралски офицер? Трябва да си си загубил ума! Това води до смъртно наказание, даже само ако заплашиш, пък да не говорим, ако го направиш!

— Нямаш никакъв избор — казах. — Убий го, иначе ще те убия теб, даже ако трябва да взривя целия Ню Йорк!

— Боже Господи! — възкликна той впечатлен.

— Ще изглеждаш много глупаво, като им се молиш с откъсната глава — казах. — Така че го намери тоя човек! Къде е сега според устройството ти за локализиране?

— Казах ти, че е повредено.

— Погледни го, бибипка ти!

— Виждаш ли? Съвсем е излязло от строя. Показва, че е над Шотландия.

Кръвта ми се смрази. Чикаго, Северния полюс, Шотландия…

Хелър се носеше из въздуха. Може и да е на път за Турция!

Сърцето ми падна в петите. Тогава се накарах да се успокоя достатъчно, за да мога да мисля и говоря.

— Сближи се с някой от онези хора. Трябва да разбереш с кой самолет лети. Може да се наложи да го причакваме. Отчитай ми се на всеки кръгъл час.

Затворих. От дланите ми буквално капеше вода.

След един час агония радиото ми се оживи.

— Разбрах — обади се Рахт. — Икономът му Балмор е позвънил в Чикаго, преди да се обади в офиса. Кралският офицер е хванал въздухоскокен самолет от Чикагското международно летище „О’Хеър“. Хелър е излетял незабавно за Италия, за да започнат спасителни операции на островите Палагружа в Адриатическо море. Разбиването на самолета е било забелязано точно встрани от един от тях. Ще се опита да намери тялото на момичето си.

Косата ми се изправи. Какво ли още можеше да открие той?

— Слушай — казах, като се опитвах да не трепери гласът ми. — Веднага хващай някакъв самолет. Отивай в онази зона. И при първи удобен случай го убий!

Рахт затвори.

Смъртта на Хелър беше единственото, което стоеше между мен и пълната победа.

Нямах много време. Черната челюст можеше да почака. В най-добрия случай имах само още пет дни.

Помолих се молитвите ми да бъдат чути.

Хелър трябваше да умре!