Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (47)

Глава втора

Първият намек, който получих за истински неприятности, дойде през следващия следобед.

Лежах като пребит в леглото си, без никаква промяна на състоянието ми от предишния ден. На вратата се почука. Офицерът, който отговаряше за радиовръзката, надникна вътре.

— Мис Тийни тук ли е?

— Защо ти е притрябвала? — изсумтях от леглото си.

— Ами просто купът й от радиосъобщения се увеличава, а аз не съм я виждал цял ден.

— Радиосъобщения? — премитах аз. Какво, по дяволите, правеше Тийни, че получаваше съобщения по радиото! От кого и защо? — Аз ще ги взема — казах хитро.

— Не, не — рече той. — Винаги идват със знак за строго поверително.

Възрастната стюардеса чу глъчката и дойде по коридорчето с торба с пране в ръка.

— Мис Тийни няма да се върне до вечеря — каза тя на офицера от радиосвръзката. — Знаеш много добре, че не бива да идваш тук и да тревожиш мистър Бей. Той боледува.

Мъжът отдаде чест и се оттегли, като отнесе мистериозният лист със съобщения, без да съм го прочел.

Следващата случка беше по-малко мистериозна, но пък по-разтърсваща. Около четири часа чух трополене на дока до нас. Повдигнах се на треперещия си лакът и погледнах през вратата.

ДЕМОНСТРАНТИ!

Носеха лозунги, размахваха юмруци и крачеха напред-назад по кораба!

ТУРЦИТЕ ДА СИ ХОДЯТ ВКЪЩИ!

ОРЪДИЯ НА ИМПЕРИАЛИЗМА НА ЯНКИТЕ

ДОЛУ ТУРЦИЯ!

Винаги съм знаел, че има кръвна връзка между турците и гърците. Започнала е с Персийските войни. И макар че Александър бил покорил Мала Азия, с течение на вековете, азиатците си отмъстили както си знаят и селджукските турци завзели цяла Гърция и я задържали под властта си чак до XX век. Изглежда кръвта от враждата се беше изляла навън при вида на нашия турски флаг.

Но цялата работа беше много мистериозна. Бяхме приети много радушно, с хляб и сол. И сега това! Пазачите от охраната на дока просто си стояха там и не правеха нищо.

И ето че се появи една кола. Промъкна се между демонстрантите. Спря до мостчето.

Изведнъж демонстрантите осъзнаха, че колата е дошла заради яхтата.

Скупчиха се около нея!

Тийни и Мадисън изскочиха от колата, заедно с един преводач.

— Започнаха да летят камъни!

Тийни и Мадисън си проправяха с усилие път през тълпата. Преводачът хукна да бяга. Шофьорът на колата изскочи и също хукна.

Изведнъж от яхтата тръгнаха бели потоци. Пожарни маркучи! Нашите моряци събаряха демонстранти наляво и надясно.

Тийни и Мадисън стигнаха до палубата.

Демонстрантите се вдигаха и побягваха, преследвани от мощните струи.

Гласът на капитан Битс прогърмя и пожарните маркучи-секнаха. Взирах се в подгизналия, запустял док.

Тийни и Мадисън влязоха в стаята ми. Бяха мокри. Мадисън беше наранен.

— Антирекламна кампания на връзките с обществеността — каза Мадисън — Някой е пуснал духа от бутилката. Лично аз, като експерт, познавам белезите. Кой би си помислил, че ще обера калая от антирекламна кампания на връзките с обществеността.

Капитан Битс стоеше на вратата.

— Надявам се, че това не ви е разтревожило — каза той. — Това се случва на много яхти, особено ако на борда им има американци. Случва се най-често след посещение в американското консулство, но тук нямаше никой, който да поднови паспортите. Добре ли сте, мистър Мадисън?

— Мокър — отвърна Мадисън.

— По-добре, отколкото в болница — рече Битс. — Радвам се, че не носеха оръжия.

Офицерът за радиовръзките стоеше зад него и му пъхна едно съобщение в ръцете. Битс го прочете.

— Местно УКВ — каза той — от шефа на пристанището. Настоява да отплаваме колкото е възможно по-скоро, за да предотвратим по-нататъшните вреди на пристанището му.

Антидействия на връзките с обществеността — каза Мадисън. Единствените хора, които са толкова големи експерти по това, са тези, които работят в Министерството на външните работи на САЩ. Не си прави труда да питаш дали шефът на пристанището го е направил по заповедите на американския консул. Зная, защото те работят по тоя начин.

— Едно правителство не бива да напада собствените си граждани — казах аз. — Това е психопатология!

— Разбира се, че е психопатология — каза Мадисън — Но кой казва, че американското правителство е нормално? Запомни думите ми, американският консул точно в този момент предава на гръцките вестници издания на пресата, в които се казва, че сме турски саботьори. Аз съм специалистът, Смит. А не ти.

— Откъде знаеш всичко това?

Той вдигна ръка. Държеше един прогизнал лозунг, целият намачкан. На едната страна пишеше на гръцки: ОРЪДИЯ НА ИМПЕРИАЛИЗМА НА ЯНКИТЕ. На гърба пишеше на английски и с много малки букви: Отпечатано в САЩ.

— Кой би си помислил — повтори Мадисън, като поклати тъжно глава, — че аз ще стана мишена на антирекламна кампания на връзките с обществеността. Аз, експертът. Добре, мога ли да използвам морза ви, капитан Битс, и ще включа леката артилерия. Щом искат война, ще им дам война.

— Какво смяташ да правиш? — изхриптях, ужасен от мисълта да попадна между куршумите.

— Да правя? — възкликна Мадисън — Е, по дяволите, Смит. Сам виждаш, че не си професионалист. Ще изсипя цял порой новини в съветската агенция ТАСС, разкриващи американски заговор за въвличането на Гърция и Турция във война, за да продават и на двете страни боеприпаси. А след това ще наема човек, който да убие гръцкия премиер, ще сложа на пушката му да виси турско знаме, а в джоба му ще пъхна документи от ЦРУ. Така че когато вторият наемен убиец, когото ангажирам, го убие, да мога да пусна чрез ТАСС…

— Спри! — изстенах. — Следващото, което ще направиш, е да въвлечеш Съюза и САЩ в атомна война. — Че какво му е лошото на това? — попита Мадисън.

— Ами ние ще сме по средата! — изкрещях аз.

— О, вече знам със сигурност, че си аматьор, Смит. Аз съм този, който беше наранен. Искат неприятности, ще им ги създам. Можеш да разчиташ на мен, Смит. Сега, капитан…

Леле, той беше опасен!

Тийни беше хванала Мадисън за ръкава.

— Мади, съвсем си изтощен от това, че не успя да изкачиш връх Олимп. Махни пръстчето си от бутона за паника. Всичко, което трябва да направим, е да отплаваме. Не всички пристанища са враждебно настроени към турците. Египет се управлява от турски служители векове наред, ти сам ми каза това. А ако започне някаква крамола в Александрия в Египет, можеш да си получиш атомната война. Окей?

— Добре — каза Мадисън с нежелание. — Просто не ми харесва някой непрокопсаник в Министерството на външните работи да си мисли, че е по-добър от мен по връзките с обществеността. Това е въпрос на професионална чест. Ще изпратя обаче съобщение по радиотелекса до гръцката преса и освен това ще им пусна и тоя плакат. Ще кажат на американския консул, че са го получили, а той ще им нареди да задържат целия печат и някой в Министерството на външните работи ще бъде уволнен. Американското правителство е твърде глупаво, за да живее. Да се опитва да очерни чрез връзките с обществеността мен. Ще се заема с тая работа.

— Тогава ще кажа на шефа на пристанището, че вдигаме котва — рече капитан Битс.

— И си начертай курса към Египет, както го обсъдихме — каза Тийни.

— Да, да — отвърна капитан Битс.

Оставиха ни с Тийни насаме.

Главата ми беше като дъскорезница, а нервите ми — опънати до скъсване. Имаше една нишка, която бях изпуснал. И тогава се сетих. Ако отплавахме към Александрия в Египет директно оттук през Егейско море, щяхме да се приближим ужасно много до Турция. Казах го с внезапен вик.

— Глупости — рече Тийни. — Аз лично помолих да се начертае курсът. Вече съм експерт, да знаеш. Най-близкото до Турция място, край което ще минем, е гръцкият остров Хиос, родното място на Омир. И ако тръгнем от тук до два часа, ще минем оттам утре през нощта в пълна тъмнина.

— За Бога — замолих я аз. — Не ме оставяй да попадна в турски ръце.

Тя се усмихна загадъчно. Каза:

— Чуй сега това добре. Даже и да изглежда така, сякаш ще попаднеш в ръцете им, Инки, аз ще се оправя с това. Имай ми доверие.

Отпуснах се на възглавницата. Направих се, че съм се поусмирил. Но, о, колко добре познавах превратностите на живота. Трябваше да бъда много нащрек, ако исках да оцелея пред всичко това.

Опасността беше във въздуха!