Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (13)

Глава втора

За какво са удобствата на цивилизацията, ако не за употреба?

Проектът за довършването на Тийни, без да пострадам от това, че съм я убил, започна в момента, в който ми хрумна.

Телефонирах на смелия и предан шеф на охраната в Роксентъровите предприятия. Казах:

— Тук е Инксуич. Трябва ми резюме на файла ви за Тийни Хопър, тийнейджърката, която изхвърлихте по стълбите оня ден. Тя създава много неприятности.

— Това вече е минала история — отвърна той.

Но мога да видя на компютъра, все още е там. Почакайте малко… Да, ето го. Имате ли нещо против да го нахвърля само с няколко думи? Много е обширен.

— Давайте — казах аз.

— Родена е в Сиукс Фолс, Южна Дакота, преди 15 години. Родителите, според сумираните полицейски сводки тук, са били двама затворници, художници, Хейзъл и Шейкър Хопър. Трябва да са пътували из целите Американски щати — многобройни арести в много градове. Ще ви спестя списъка.

— Не са умрели?

— Не и според това тук. Продължават да действат в Канада. Но както и да е, вие не се обадихте заради тях. Използвали са Тийни в игра на язовец от 4 до 11-годишна възраст.

— Какво означава „игра на язовец“? — попитах го аз.

— Да поставиш някого в секс ситуация, да го снимаш, докато го прави и после да го изнудваш. При тях било по-различно. Те използвали детето. Пускали я в някоя хотелска стая с мъж. Тя го придумвала да му слезе под кръста и тъкмо когато стигали до върховия момент, родителите влизали с магнезиеви лампи и фотоапарати и изнудвали птичката. Само ви обяснявам накратко. Много арести по подозрение.

Стигнали в Ню Йорк преди около пет години и започнали да бъркат направо в меда. Но тогава попаднали на неподходящ човек съдията от Върховния съд Хамър Туист. Той им нагласил капан, те се хванали и когато нахлули с фотоапаратите в стаята, ченгетата ги очаквали.

Тук пише, че ги съдили като негодни родители и че направили детето Тийни повереница под опеката на съда. Оттогава тя не е виждала родителите си.

Съдията й назначил опекун — някакъв старец, предполагам, защото в записките тук пише, че е умрял от алкохолизъм. Това е станало преди около три години. Поради обичайната мудност на съда оттогава тя няма опекун.

Тук пише за някакъв психически проблем.

— Аха! — възкликнах. А после добавих нетърпеливо: — Продължавайте!

— Само това е, нищо повече. Пише, че е изключена от училище преди около 6 месеца. Отговорникът на „Личен състав“ й препоръчал почасова работа като проблемен случай.

Лично уволнена от самия шеф по време на рутинна проверка на женския персонал. И това е всичко, което имаме в регистъра на арестите, освен ако не искате множество бибипани номера на дела.

— Не, това е предостатъчно! — потръпнах аз. — Само ми дайте името на училището, от което е била изключена, както и имената на всички психиатри и психолози, споменати във връзка с психичния й проблем.

Той ми ги даде и аз затворих.

О, богове, дали не бях ударил джакпота! Дете, завербувано в сексуална игра за изнудване. При това с психичен проблем! Бях В ИГРАТА!

Телефонирах на съдията Хамър Туист, след като си спомних, че заминава едва на другия ден за голф-турнира в Маями. Извадих късмет, защото избягнах съдебната система и му звъннах директно у тях.

— Аз съм федерален агент — представих се, като предпазливо не споменах името си. — Можете ли да ми кажете всичко, което знаете за някоя си Тийни Хопър?

— Тийни Хопър? Тийни Хопър? Тийни Хопър? А, да, сега си спомням името. Тя е повереник на този съд, струва ми се. А, да. Току-що подписах съдебна заповед, забраняваща на някакъв побъркан турчин да я убива. Чуждестранни бибипци. Вече изнасилват из цялата страна, нали знаете.

— Това момиче някога правило ли е нещо нередно с вас?

— Сексуално ли имате предвид? Не, разбира се, че не. Единствената нередност, която ми идва наум, беше с главния чиновник. Всеки месец, когато тя идваше в съда да се пререгистрира, той я целуваше. Но аз сложих край на това. Направих така, че въобще да не е необходимо да се подписва. Това го постави на мястото му! — Той се изсмя. — Да, сега тя идва при мен. Но ако нямате нищо против, имам да опаковам много неща. Приятен ден.

Той затвори. Каква лъжкиня беше това покварено бибипано хлапе! Което ще рече, че съдията я държеше около себе си, за да му слиза на него. Истински патологичен случай! При това ОПАСЕН!

Обадих се на психолога. Той каза:

— Тийни?… Тийни?… О, имате предвид момичето, което беше изключено преди шест месеца.

— Можете ли да ми кажете за какво я изключиха?

— Разбира се — отвърна той. — Надявам се, че е загазила с федералните власти, бибипка й. Влезе в съблекалнята точно преди най-голямата среща на сезона и оправи целия футболен отбор. Омаломощи ги. Загубиха, разбира се. Божичко, всички бяха побеснели заради нея. Аз самият загубих цяла пачка от тая работа.

— Вие не я държахте като помощничка, нали?

— Помощничка? Боже мой, не! Беше моя пациентка известно време, като аз просто продължих лечението, препоръчано от психиатъра й. Рутинна работа с децата в училище.

— Каква беше психозата й? — попитах.

— По този въпрос трябва да говорите с психиатъра. Извинете ме. Днес съм претрупан с грижи за децата.

Затворих. Боже, определено се добирах до целта си. Всички ония приказки за това как му помагала, като го правела на него и на пациентите му. Боже, каква лъжкиня! При това опасна, щом разказва подобни лъжи за честни, трудолюбиви професионалисти, нагърбени със задачата да превърнат учениците в почтени граждани.

Късметът ми продължаваше да работи. Психиатърът не само си беше в кабинета, ами и го хванах между два сеанса.

— Винаги се радвам, когато мога да помогна на федералните агенти — заяви той. — Докъде щеше да стигне психиатрията, ако правителството не я подкрепяше? Тийни Хопър? Бибипка му, имам толкова много пациенти, бибипани хлапета… Преглеждам записките си. Чакайте… Сестра, къде са записките?… А, ето ги. Тийни Хопър. Сериозен случай.

Захилих се нетърпеливо на слушалката.

— Каква е била диагнозата?

— Хиперактивност. Сам го забелязах, докато тя караше скейтборд. Очевиден случай.

— Лекувахте ли я?

— Разбира се. Не мислите, че бих пренебрегнал дечицата в училището, нали? Трябва да се представям добре заради доходите по линия на федералната помощ.

Знаех, че вече държа Тийни в ръцете си. Затънала до уши в порока!

— Какво беше лечението? — попитах аз.

— Хиперактивно дете? По учебник. Тук работим само по учебник. Аз започнах, а след това я прехвърлих на училищния психолог, за да я продължи и завърши. Да, ето я отметката за приключването с мен.

— Тя не ви е слизала под кръста, нали?

— Бибипка му, не! Правилното лечение при хиперактивност е сексуално освобождаване, разбира се. Поставяте пациента завързан на една маса и използвате ръчен вибратор. При момичетата, разбира се, може да се наложи да ги целувате, за да получат орална стимулация и да се възбудят. Но ви уверявам, че вибраторът предизвиква напълно приемлив оргазъм или еякулация при всяко дете. Тя ли каза, че съм я карал да ми слиза?

— Точно това направи.

— Абсурд. Защо ще искам някакво момиченце да ми слиза, когато ръцете ми са пълни с момченца, които трябва да бъдат направени хомосексуалистчета? Защо човек да използва момичета за това, когато има толкова много момчета, които да го направят? Няма логика!

— Значи тя лъже.

— Разбира се — отвърна той.

— В такъв случай вие няма да имате нищо против да подпишете заповед за задържането й в „Белвю“.

— КАКВО? Боже мой, не! Отказвам! Трябва да разберете, че си знам отлично задълженията. Нямате право да слагате черни точки в досието ми и да намалявате доходите ми. Моята диагноза беше „хиперактивна“. Тя беше вярна. Лечението беше стандартно, бе започнато от мен и довършено от професионален психолог. В една забележка тук пише: „симптомите са перманентно потискани, рядко е имало дете с толкова хлътнали очи и така избибипано, кожа и кости“. Сър, да не искате да кажете, че психиатрията е наука без успех?

— Не, не — отвърнах аз. — Но…

— Може да сте федерален агент, сър, но вие не разбирате мозъка. Ще се боря даже със сила срещу всеки опит за премахване на някоя заплаха от обществото! Приятен ден, сър!

Той затръшна телефона.

Седях и се пулех.

Слава Богу, нямаше подобни бариери пред задържането на Хелър и Крек в „Белвю“. Съдебните, им заповеди вече бяха подписани и само чакаха да бъдат връчени.

Но Тийни Хопър?

Една пионка, обучена от експерти в игра на язовец още от бебешка възраст. Завършена пушачка на трева. Патологична лъжкиня, която търчи наоколо и разваля репутацията на всекиго.

Тя би могла да направи така, че да ме стерилизират и изпратят в затвора, където да ме бибипат хомо-затворници.

ОПАСНА! На нейния фон Джак Изкормвача изглеждаше като светец!

Бях пропуснал последната си възможност да я убия. Вече не можех да я удуша, без да отида в затвора, ако изчезне.

Но и не можех в никакъв случай да я оставя жива, за да ме съсипва с лъжи и снимки. Не можех и да я убия. Всички изходи бяха блокирани.

Започнах да се чувствам като ненормален.

Не можех да остана тук с хомосексуалистите, драпащи към мен.

Не можех да се махна.

Да, трябваше да се махна.

Ако си тръгнех, Тийни можеше да ме застигне със съдебна заповед за изнасилване, с което да ме довърши, където и да отидех.

Внезапно взех храброто решение, че не мога просто да си седя и да полудявам.

Трябва да направя план. Трябва да направя план. Трябва да направя план!