Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (23)

Глава шеста

Нещастията се трупаха едно след друго в бързо увеличаващ се и плътен куп. Знаех, че времето ми изтича и че силите на злото се бяха обединили срещу мен. Но все още не можех да действам.

Ако Мадисън загубеше Двойника на Гениалното хлапе и си въобразеше, че е по моя вина, специалистът по връзки с обществеността можеше да се обърне срещу мен и да реши да направи МЕН известен. Никой не би могъл да оцелее след подобно нещо.

Обадих се на Рахт по радиостанцията.

— Кроуб — избъбрах припряно, — вече е излишен. С какви средства разполагаш? Говори бързо, защото нямаме много време.

— Двамата телохранители, които го доведоха от базата, оставиха усмирителна риза от Занко. Освен това в офиса в Ню Йорк имаме и двама телохранители.

— Добре! — казах аз. — Тичай направо към болницата „Белвю“, отвлечи Кроуб и го изпрати обратно в базата със заповед да го държат.

— Веднага! — отвърна Рахт.

Затворих. Това беше всичко, което успях да измисля. Чудех се дали мога да направя нещо, за да спася двойника. На практика не се чувствах достатъчно добре, да отида до „Белвю“. Част от неразположението ми се състоеше, трябваше да си призная, в страха, че ще ми ударят резето. Независимо от това колко е увлечен човек по основната тема на психиатрията, по-разумно е да стои далеч от психиатри. Това че кралят има нужда от палач, още не е причина да каниш дърваря с качулка на вечеря.

Очите ме боляха и не виждах много добре. Пуснах щорите и легнах. Но не можех да се отпусна. Някакво шесто чувство ми казваше, че с неприятностите, в които се бях забъркал, приближава и някаква криза.

Най-сетне — трябва да е било доста след ранния следобед — ме налегна чувство за служебна отговорност. Трябваше поне да погледна екраните.

Докато ги проверявах, разбрах, че объркването ми беше съвсем естествено. Никога не ги бях маркирал с „Крек“ и „Хелър“, а само с „К“ и „Х“, които си приличаха достатъчно, за да се объркаш.

Моите врагове се бяха върнали в апартамента, весели колкото си искаш. Графиня Крек сваляше дрехите си с помощта на камериерката. Хелър разговаряше с Флорида по телефона в кабинета си. Изи се беше изтегнал неудобно в един фотьойл до камината вдясно от Хелър и го гледаше глуповато.

— Така бива — каза Хелър. — Допълнителният канал трябва да ви снабдява с достатъчно вода за цистерните, така че това е добре. — Той затвори и се обърна към Изи. — Справят се доста добре все пак. Проектът трябва да бъде завършен до няколко седмици. Как върви при теб, Изи?

— Да ти скъса нервите — отвърна Изи. — Но не мога да се оплача. Направих проучване как компанията от Мейзабонго може да изкупи всички петролни резерви на Съединените щати. Но вие ще го разгледате, като дойдете. В края на краищата сте си у дома. Тук не трябва да работите.

Графиня Крек дойде на вратата.

— Боже мой. Икономът не е донесъл кафето ти, Изи. — Тя се провикна: — Балмор! Моля те, погрижи се мистър Епщайн да получи чашка от новото ментово кафе и то веднага.

— О, не се притеснявайте за мен — каза Изи, който вече беше на крака и я гледаше с обожание.

— Глупости — отвърна графинята. — В края на краищата ти си най-добрият ни приятел. Някой трябва да се грижи за язвата ти! Седни. Освен това искам да те питам нещо. Някога чувал ли си съкращението Ф.Ф.Б.У?

— Защо? — предпазливо попита Изи, изтегнат нервно на края на фотьойла.

Хелър каза:

— Тя мисли, че трябва да отидем там и да оправим цялата тая бъркотия. Ако не го направим, ще трябва да реформираме цялата планета.

— Ние трябва да я оправим — каза графинята. — Някой е плащал и давал нареждания на онзи двойник. Но единственото, което той знаеше, беше абревиатурата Ф.Ф.Б.У.

— Не бих си пъхал гагата там — каза Изи. — Може би е тайна нелегална организация като „Лосовете“. ККК е съкращение за Ку Клукс Клан. Изгарят негри и евреи. Не е много здравословно да си имаш работа с подобни хора. Лоши са почти колкото индианците.

— Значи не знаеш — каза графиня Крек. — Е, няма нищо, аз ще разбера. Ето, кафето ти идва.

Сгърчих се. Тя отново насилваше, насилваше, насилваше нещата! Ако продължаваше да върви по тая следа, щеше да стигне до Мадисън, а след това и до МЕН!

Главоболието ми се усили. Легнах отново. Трябваше да съм в що-годе прилична форма тази вечер. Не биваше да събуждам подозренията на Адора и Кенди, че имам план и възнамерявам да избягам.

Жужащ звук. Радиостанцията за двупосочна връзка. Изрових я изтощен.

— Съжалявам, че толкова късно се отчитам. Онова, което ще ти разкажа, се случи около обяд.

— Още катастрофи? — попитах аз.

— Ами, нещо такова — отвърна Рахт. — Разтревожих се.

— За Бога, спри да плямпаш! Давай с доклада си!

— Ами, щом получих заповедта, грабнах двамата телохранители и усмирителна риза от „Занко“ от офиса, както и една газова бомба, спрях за билети на летището и после отидох в болницата „Белвю“. Когато попитахме за Кроуб, на регистратурата ни казаха, че трябва да е там, защото някакви съдия-изпълнители били завели пациент на име Уистър при него да го прегледа и си били тръгнали, а Кроуб несъмнено бил ангажиран сега в кабинета си за консултации. Качихме се, влязохме в апартамента на Кроуб. На масата лежеше едно хлапе с щръкнали зъби, а Кроуб беше наполовина свързал машината за електрошок с него. Хлапето беше в безсъзнание, а от едната му вена стърчеше спринцовка. Изглеждаше така, сякаш е бил упоен и са го приготвяли за шок, но някой е прекъснал цялата работа. Никаква следа от Кроуб. Но вратата към вътрешния кабинет беше полуотворена.

Помислихме си, че Кроуб може би е вътре. Но така и не разбрахме.

— КАКВО?

— Да. Съвсем изневиделица угаснахме като светлини. И тримата. Усещането беше като от синя светкавица.

— Ти бълнуващ! Как, по дяволите би могла да се намери в болницата „Белвю“ Волтарианска синя светкавица?

— Ами не знам — отвърна Рахт. — Но когато се свестихме, хлапето го нямаше и да ме убие Господ, ако Кроуб не лежеше на мястото, където беше лежало хлапето. Освен това Кроуб беше облечен в усмирителната риза от Занко.

Ужас проряза гърлото ми, когато осъзнах какво беше станало. Ако това се беше случило скоро след обяд, Хелър и Крек са имали предостатъчно време да се върнат в апартамента си, където ги бях видял. ТЕ БЯХА ОТИШЛИ ОТ СЪДА В БОЛНИЦАТА! Но не това беше източникът на ужаса.

— Рахт — казах разтревожено, — по джобовете си имаше ли нещо, което аз съм ти дал? Нещо, върху което има името и адреса ми?

— Носех само собствения си портфейл и, разбира се, платката за самоличност.

— Нищо с моето име или телефонния ми номер?

— Не. Защо да нося нещо подобно? Но така или иначе всичко беше много странно. Помислих си, че е по-добре да ти кажа, защото може да е било нарушение на Кодекса. Усмирителната риза беше Волтарианска, имаше етикет от „Занко“.

Тогава ми хрумна друга убийствена мисъл.

— А телохранителите от офиса в Ню Йорк имаха ли нещо по джобовете си, което би насочило следите към мен?

— Ами, те носеха платките си за самоличност. А също и билетите си и този на Кроуб за Афийон Турция. Но това не обяснява бележката, която намерихме върху Кроуб, когато се свестихме. На нея пишеше: „Отведете тоя убиец у дома и се погрижете да остане под ключ“. Беше написана на Волтариански, при това на много добър Волтариански. Сигурен ли си, че това не е нарушение на Кодекса в известен смисъл?

Не ми достигаше адреналин, за да поддържам шоковото състояние. Пророних изтощен:

— Та къде е Кроуб?

— На път за Турция, разбира се. Но не разбирам как онова хлапе с щръкналите зъби е станало от масата, като беше, толкова упоено, и е взривило синя светкавица…

— Рахт! Спри да дърдориш!

— Но когато сложихме Кроуб в един чувал и си тръгнахме, на регистратурата на „Белвю“ ни попитаха защо извеждаме Уистър в усмирителна риза, след като в техния протокол пишело, че е минал през поръчания от съда преглед на душевното състояние и е обявен за напълно нормален. Цялата работа е съвсем налудничава.

Прекъснах го. Главата ме болеше твърде много, за да продължа да го слушам.

— Ти пак се издъни, както винаги! Ако исках да бъде взривена „Белвю“ заради нарушение на Кодекса, щях сам да я взривя. На теб не може да се разчита!

— Да се взриви „Белвю“? — възкликна Рахт. — О, моля те, не прави това. Тия от рецепцията може да са ни запомнили! Не мисля…

Той беше безнадежден случай. Прекъснах връзката.

Седях, плувнал в пот. Може Кроуб да се е разприказвал, докато Хелър и Крек са го държали в ръцете си. Кроуб знаеше защо съм го изпратил в Ню Йорк — за да очисти Хелър.

Дланите ми бяха мокри от пот. Чух нещо в коридора и за малко да полудея.

Крек и Хелър можеха да се появят навсякъде! Във всеки един момент!

Бяха само момичетата, които се прибираха от работа.

О, богове на Космоса, колко бе хубаво, че имах план и можех да избягам. Защото, увеличавайки тревогата ми, те влязоха, като дърдореха колко хубаво ще бъде, когато всички хомосексуалисти са преориентирани.

Единственото, което можех да направя, бе да си седя, а не да хукна веднага към вратата, крещейки.

От живота често му идва твърде много на човек.