Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (71)

Глава трета

Легнах си. Опитах се да заспя. Не успях. Нещо ме човъркаше. И тогава се сетих!

Грабнах радиото за двупосочна връзка. Включих го.

— Какво става пък сега? — гласът на Рахт, раздразнен.

— Когато тръгнеш към спасителната зона, вземи активатора-приемник и препредавателя 831 на кралския офицер със себе си.

— Знаеш ли къде съм?

— Как, по дяволите, бих могъл да знам къде си? Не мога да включа това странно локаторно устройство към радиото и ти знаеш това много добре.

— Искаш да се върна обратно?

— Да!

— Ами тогава ще трябва да поговорим с пилота на този търговски самолет. Защото съм по средата на пътя към Италия над Атлантика.

— Държиш се много нагло.

— Опитвам се да изпълня заповедта, която ми даде. Виж какво, имаш ли нещо против да свършваме разговора, защото детенцето на съседната седалка ме подслушва.

Прекъснах връзката. Е, поне беше на път да убие Хелър.

С много потене изкарах някак нощта. Някак успях да преживея и следващия ден. Напрежението и очакването бяха моята орис. Късно същата нощ вече се чувствах като парцал.

Радиостанцията ми се задейства, като ми изкара съвсем акъла.

— Намирам се в италианската военноморска база в Таранто — каза Рахт.

— Направи ли го? — попитах.

— Как може да съм го направил? Той не е тук.

— Ами тогава ти какво правиш там, идиот такъв?

— Обаждам ти се, за да докладвам за развитието на нещата. Нали искаш отчети? Уверявам те, че би било огромно удоволствие хич да не си говоря с теб, офицер Грис.

— Дръж си езика зад зъбите. Ако той не е там, ти какво правиш там?

Рахт отвърна:

— Проследих го от Рим. Просто го изпуснах. Работи заедно с авиокомпанията и италианското правителство. Дойде дотук, за да ги накара да вземат морски влекач, кран и гмуркачи за мястото на катастрофата. Трябва да заобиколят тока на ботуша и да потеглят на север по Адриатическо море. Пътуването е около триста мили. Просто ги изпуснах.

— Ами тръгвай след тях!

— Ей това се опитвам да направя. Трябва да се върна до един град Термоли на италианския бряг, който е близо до островите Палагружа, и да наема рибарска лодка, за да стигна дотам.

— Какви оръжия имаш?

— Ами, в самолета не е разрешено да се носят оръжия, но имам бластерна палка.

— Това ти е съвсем достатъчно. Хващай се на работа!

— До Термоли са около 160 мили! Ще трябва да шофирам цяла нощ.

— Ами тогава ще шофираш цяла нощ! — казах му ядосано. — Свържи се отново с мен по радиото, когато свършиш работата.

Той затвори.

Опитах се да заспя. Хелър беше на около 700 мили разстояние. Беше твърде малко. Въртях се, мятах се, потих се.

С огромно усилие избутах следващия ден. От Рахт нито дума.

Активаторът — приемник на Крек беше пристигнал със сутрешния самолет, но по неизвестна причина ми го донесоха едва привечер. Нервно го нагласих и го включих.

За няколко секунди не можех да разбера какво точно гледам. Имаше просто някаква напечатана страница.

И тогава си спомних, че бях снабдил Кроуб с цяла библиотека на водонепропускливи лавици, за да го накарам да се заинтригува от психологията и психиатрията. Бях му дал и още 40 други книги, един комплект със заглавие „Пълен смесен курс за Конфедерация Волтар“, включващ космически кодекси, местни кодекси, кралски прокламации, кралски заповеди, кралски процедури, кралски приоритети, пълни кралски династии със схеми и биографии, придворен етикет, придворна история, кралски заеми за земя, правата на аристокрацията, планетните райони на 110 планети, местни закони, местни обичаи, аристократични привилегии и разни други въпроси.

Графиня Крек очевидно беше намерила тия книги.

Излязох от световъртежа си. Помислих си, че ще й е много полезно да поизучи психологията и психиатрията. Това щеше да я накара да осъзнае колко прекрасни са тези науки.

Екранът не беше на фокус. Оправих образа. Започнах да чета онова, което тя разглеждаше.

РАЗДЕЛ 835-932-Н

ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНИ

ПРОЦЕСИ И ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА ЕКЗЕКУЦИИ

НА ОФИЦЕРИ ОТ ОБЩИТЕ СЛУЖБИ

В гърлото ми се надигна вик. Потиснах го.

На страницата се беше появил пръстът й. Движеше се надолу по плътния шрифт.

1) Екзекуции в съответната област.

(а) от законно проведено заседание на офицери;

(б) от висшестоящ, когато е невъзможно връщане то на закононарушителя в базата за провеждане на съдебен процес;

(в)…

Екранът започна да плува пред втренчения ми поглед. Пръстът й се беше върнал на (а). Не си бях дал сметка, че офицерите в тази база могат да се изправят пред съд. Винаги се бях отнасял малко леке мислено към тези правила и разчитах на това, че никой друг не ги знаеше добре. Ако Фахт Бей и другите офицери тук си наумеха да ме съдят, можеха да ме екзекутират за неща като крещящи нарушения на Кодекса.

Тя вече беше преминала на друга част от раздела.

НАРУШЕНИЯ, ВОДЕЩИ ДО СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ

(а) Углавни престъпления на военни с чин:

(1) Заплашване с убийство или заповед за убийство на кралски офицер;

(2)…

Стаята се завъртя около мен. Рахт го беше споменал, но аз си бях помислил, че само си бръщолеви! А ето че го имаше в Наказателния кодекс!

Пръстът й продължаваше да шари:

(34) отвличане…

В гърлото ми се надигна вик, но този път изскочи.

— Извъртях се от екрана.

Боже, тая жена беше опасна!

Седеше си там и се опитваше да намери оправдани от закона начини да причини смъртта ми!

Хукнах към хангара. Намерих капитана на охраната.

— Не се приближавайте до затворничката в специалната килия! Недейте даже да надничате вътре!

Тя страда от ужасна болест, която причинява ослепяване, ако погледнеш към нея дори само за миг.

— О, там сте вкарали затворничка? Това означава, че не сте я вписали в дневника на килиите. Когато се върнахте преди няколко нощи, трябва да сте подминали офиса на охраната. Това не е редно, офицер Грис. Как й е името!

— Инкогнито — измрънках аз.

— Мис или мисис? Ще ми се да не нарушавате процедурите. Не можем да поддържаме добре регистрите си, ако просто вкарвате ей така разни хора в килиите, без да ги регистрирате.

И тогава ми хрумна страхотна идея.

— Човекът, когото съм вкарал вътре, не може да бъде регистриран. Тя е недействителна личност, екзекутирана преди години. Няма никакви законни права.

— А-а, от тия значи — каза той. Загуби интерес. Но аз знаех, че ще докладва за това на Фахт Бей.

Въздъхнах, защото наранените ми стъпала още не бяха излекувани. Мразех да вървя.

Минах през дългите тунели и най-накрая влязох в кабинета на Фахт Бей. Той вдигна поглед от бюрото си и потръпна, когато ме видя. Мразех някой да потръпва при появата ми.

— Онази нощ, когато се върнах от полета с въздухоскока — казах му аз, — затворих една жена в специалната килия. С нея не бива нито да се говори, нито трябва да се поглежда. Тя е недействителна личност, без каквито и да било права. В действителност тя е заплаха за държавата.

Той изръмжа и си записа.

— Ами другият, когото си заключил? Той не е недействителна личност. Тук е визитната му картичка. Това е Форист Клоужър от банката „Граб-Манхатън“.

Пулсът ми пропусна няколко удара.

— Говорил ли си с него?

— Не, трябва ли да го направя?

— НЕ! — отвърнах. О, Боже, ако Фахт Бей откриеше, че цялата му база е ипотекирана, сигурно щяха да свикат заседание на офицерите заради мен!

— Защо си го задържал? — попита Фахт Бей.

— По държавни причини! — отговорих с особено, натъртване. — Не мога да ти кажа нищо повече от това.

— Сигурен ли си? — попита Фахт Бей.

— Разбира се, че съм сигурен!

— Струва ми се, че си намислил нещо, офицер Грис. Изнасилваш жени, взривяваш джамии. От нас се иска да стоим тук мирно и тихо и да правим, за каквото сме дошли. Ти разбира се, знаеш, че продължават да изчезват доставки на хероин. Направихме инвентаризация два дни след като ти се върна, за да бъдем нащрек. И ни липсват доста килограми. Ако разполагах с някакво, доказателства, офицер Грис, щях да свикам заседание на офицерите заради този, когото гледам в момента.

— Какво бих правил с хероина? — извиках аз.

— Ами да развиваш търговия с наркотици наоколо — отвърна Фахт Бей. — Изглежда имаш доста пари, които ние не сме ти давали.

— С „Бликсо“ пристигнаха специални фондове — излъгах аз.

Той повдигна вежди и се помръдна на стола си.

— Тоя Форист Клоужър може да се окаже много проблемен. „Граб-Манхатън“ е свързана с Ай Джи Барбън Фармацевтикъл. Те пък биха могли да ни отрежат амфетамините. Въобще не мога да разбера защо си наредил да го затворят в килия. Всъщност, нямам ни най-малка представа с какво си се захванал. Аз носа отговорността за тази база. Нека ти кажа нещо: ако открия каквото и да било доказателство, че ни готвиш някоя нова катастрофа, ще свикам заседание заради теб и ще се свържа с властите на Волтар. Само мое лично мнение е, че на тях им е дошло толкова до гуша от теб, колкото и на нас. Ясно ли се изразих?

Изкуцуках навън.

Нещата бяха много нестабилни.

Само след три-четири дни в „Граб Манхатън“ щяха да си дадат сметка, че Форист Клоужър би трябвало вече да докладва. Те щяха да изпратят някого тук, който, разбира се, щеше да говори с Фахт Бей и командирът на базата щеше да разбере, че става въпрос за най-голямата заплаха, която някога е надвиснала над тази база.

Какво щеше да направи Фахт Бей? Щеше да им каже, че аз не съм зачислен към базата и щеше да ме предаде на турските власти. И в прибавка към всичко, което турците щяха да ми направят, освен това щеше да бъде свикано заседание заради мен, което щеше да ме осъди на смърт.

Единствената ми възможна надежда беше убийството на Хелър.

И то скоро!

Само тогава можех да направя така, че всичко да свърши добре.