Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (64)

Глава пета

Когато бях вече в тайната си стая, се наведох напрегнато над един лист хартия. Трябваше да направя план. Давах си ясната сметка, че онова, което реша, може съвсем спокойно да промени хода на милиарди животи. Не можех да си позволя никаква грешка: те трябваше да загубят, не аз.

Черната Челюст.

Написах името му.

Какво щях да правя с него?

И тогава се сетих!

Щях да убия Хелър. След това да взривя „Крайстър Мотърс“ в Детройт. След това да изтрия Очокийчокий, Флорида, от картата, като по този начин Маями щеше да спре да купува горивото. След това щях да убия Изи Епщайн и Бум-Бум Римбомбо, като взривя Емпайър Стейт Билдинг. Направих си списък. Не исках да пропусна никого.

Тогава щях да се обадя на Бери и да му кажа:

— Видя ли? Мадисън вършеше всичко прекалено бавно. Но сега аз затрих човека с горивото и всичко; което беше създал. — След което щях да добавя скромно: — Сигурен съм, че си го прочел по вестниците. — После щях да кажа: така че, моля те, възстанови репутацията ми като фамилен шпионин на Роксентър, защото си свърших работата и то само как!

А той щеше да каже:

— Инксуич, колко се гордеем с теб. Разбира се, че репутацията ти е възстановена.

Тогава щях да се върна в килията на Черната Челюст и да му кажа:

— Застани мирно, негоднико. Разговаряш с един фамилен шпионин на Роксентър и всичко, което трябва да направиш, за да се увериш, е да се обадиш в офиса си. — При което той, разбира се, щеше да скъса ипотеката си върху Земната база с маниер на победен.

Щях да го оставя малко да се подмаже, преди да го изритам от имението. Да, това щеше да бъде добре и аз го прибавих към списъка.

Облегнах се гордо назад, за да се полюбувам на шедьовъра си.

И тогава погледът ми улови някакво съвсем слабо движение на екрана. Някакъв нож разрязваше парче месо.

ГРАФИНЯ КРЕК.

Потреперих.

Погледнах отново плана пред себе си. Закрих го така, че да не може да се вижда от екрана. В основния ми план имаше грешка. В момента, в който, някой се прицелеше в Хелър, щеше сам да бъде на телескопичната мушка на някой снайпер в ръцете на графиня Крек!

Замислих се за това известно време. Да, това определено беше пропуск.

За да мога успешно да убия Хелър, беше жизненоважно да се отърва от тази вещица.

Мислех и мислех. Крачех напред-назад. Преди не се бях справял с това. Сега вече не биваше да се провалям.

Изведнъж погледът ми се спря на едно кошче. В него имаше много съобщения, недокоснати, непрочетени, натрупани по време на дългото ми отсъствие. Зародишът на една идея започна да нараства в главата ми.

Отидох до кошчето. Точно най-отгоре имаше картичка от вдовицата Тейл.

Ехо-о, където и да си.

Защо не пишеш?

Усещам го как рита. Вече е почти на път.

Очаквам с нетърпение един щастлив брак.

Пратия

Да върви по дяволите. Когато станех шеф на Апарата, щях да я унищожа. Хвърлих картичката пода.

Имаше няколко фактури от Волтар с изтекъл срок. И тях ги хвърлих на пода.

От следващото съобщение обаче ми настръхна косата. Беше на дълбоко в купчината, но печатът му не беше от повече от два часа! Беше от неизвестния убиец, когото Ломбар беше назначил да ме убие, ако се проваля! Там пишеше:

ЗАКОНЪТ Е:

УБИЙ ИЛИ ЩЕ БЪДЕШ УБИТ.

Беше подписано с кама, от която капе кръв.

Много се изнервих. Отдавна бях престанал да се опитвам да разбера кой може да е той. Но наистина изглеждаше, че има връзка с „Бликсо“, защото времето на печата беше един час след пристигането на кораба.

Колко жестоко щеше да бъде, ако точно когато съм на прага на пълния успех, почти готов да застана начело на цялата смъртоносна организация, този убиец направи някоя просташка грешка и ме убие по погрешка!

О, по-добре беше да се правя на много зает!

Онова, което търсех, не беше в кошчето. Погледът ми зашари. ЕТО ГО!

Някой куриер го беше пъхнал под вратата, вероятно през последните няколко минути. ТЕЛЕГРАМАТА НА ХЕЛЪР!

Пишеше, че той я изпраща. Да, имаше две други телеграми, доста по-стари, които лежаха в праха.

Отворих последната:

СУЛТАН БЕЙ, РИМСКА ВИЛА

АФИЙОН, ТУРЦИЯ

МОЛЯ УСКОРЕТЕ ЗАМЯНАТА НА КУТИЯ НОМЕР ПЕТ ТОВА ЗАБАВЯ ЗАВЪРШВАНЕТО НА МИСИЯТА ДЖ. Х

Двете по-стари телеграми имаха почти същото съдържание. Но не исках да знам какво пише в тях; исках само да съм сигурен, че и той, и тя знаят, че са изпратени.

Знаех, че този проблем вече е разрешен.

Имах нужда обаче от още едно нещо. Все още не разполагах с него.

Легнах си и се въртях и шавах неспокойно. Станах рано и се затутках да почиствам оръжия.

Когато в Ню Йорк станаха и те, седнах напрегнато пред екраните, гледах, слушах, лежах в очакване.

Молех се за малко късмет. Въобще не разполагах с много време.

Заредих и двата екрана с липсвалите ми в Ню Йорк ленти. Трябваше да мога да превъртя лентата, в случай че, докато ям например, те вземат да кажат онова, което търсех.

Вечерта дойде. „Бликсо“ отлетя.

Прекарах още една трескава нощ. Прахосал и следващата сутрин в крачене напред-назад. Имах само още около седмица, преди да забележи някой, че Черната челюст го няма. Хелър и Крек отлагаха нещата напук на мен. Нуждаех се само от няколко вълшебни думички.

При мен стана следобед и те станаха.

И тогава, докато закусваха, ПОЛУЧИХ КЛЮЧОВОТО СЪОБЩЕНИЕ.

Хелър и Крек бяха седнали на масата за закуска на терасата на апартамента, заобиколени със зеленина.

— Скъпа — каза Хелър, — съжалявам, че трябва толкова да търча насам-натам, но Изи иска да отида този следобед с него до Вашингтон.

„Чудесен нефт за Мейзабонго“ ще закупи всички права за закупуване на всяка капка гориво в Съединените щати, всичките резерви. Изи не знае как да изчислява мощностите, а аз съм доста близък с посланика на Мейзабонго още от миналата есен.

— ВСИЧКОТО гориво? — възкликна графиня Крек. — Къде ще го сложите?

— Не трябва да го слагаме никъде. Можеш да закупуваш търговските права над всичко. Ако можем да закупим правото на определена цена, тогава, ако решим да го купуваме, трябва да ни го продават на тази цена. Така че ще купим правата за шест месеца. Компаниите са така жадни, за пари, а продавачите на права толкова нетърпеливи, че няма никакъв трик. Те мислят, че ние въобще няма да осъществим покупката на горивото и така просто ще сложат половин милиард в джоба си от продажбата на правата, като, пак ще си имат нефта. Така или иначе ще отидем там и ще инструктираме посланика. След това ще отлетим до Детройт утре следобед, за да направя един показен тест на новите коли без бензин и да подпиша началото на производството им. Ще се опитам да се прибера вкъщи около полунощ утре, а ако не успея, то ще стане съ сигурност на следващата сутрин.

— И никакви жени във Вашингтон — каза графиня Крек.

Двамата се засмяха.

— Тръгвам със самолета в един часа — каза Хелър.

На молитвите ми беше откликнато. Този път нямаше да пропусна!

— Посегнах към радиото за двупосочна връзка. Обадих се на Рахт. Той беше в офиса в Ню Йорк.

— В 2:30 часа този следобед — казах му, — трябва да се обадиш на един телефон. — И му дадох номера.

— Това е апартаментът на Кралския офицер — отвърна той.

— Точна така — казах. — Но той няма да бъде там. Жена му ще се е върнала от летището. Искам да кажеш, че имаш спешно лично съобщение от офицер Грис. И да й го предадеш. Съобщението е следното; „Не бих могъл да ви изпратя заместител на кутия N 5, защото се страхувам, че Джетеро може да се нарани с тях.“

— Това ли е всичко?

— Да — отвърнах.

— Чакай малко — рече Рахт. — На мен това съобщение ми звучи подозрително.

— За нея то ще има смисъл. Прави каквото ти се казва!

— Слушай — каза той, — знам как работи мозъкът ти. Виждай съм я тая женска. Вероятно е една от най-красивите жени в Конфедерацията. Може да се сравнява само с Хайти Хелър, момичето от сънищата на бедния Терб. Абсолютно сигурен ли си, че това няма да я нарани по някакъв начин?

— Разбира се, разбира се — успокоих го. Разбира се, че не. Това е нещо като кодирано послание и тя ще се радва да го получи.

— Надявам се — отговори той и затвори.

Кой, по дяволите, го беше грижа какво мисли той. Плащаше му се да си върши работа, така както беше и с мен.

В 9:30 вечерта местно време се залепих отново на екрана. Графиня Крек беше изпратила Хелър от летището „Ла Гуардиа“ и в 2 следобед нюйоркско време, се беше върнала в апартамента.

В 2:30 икономът Еалмор влезе в кабинета й, където тя оценяваше някакви студентски работи, и каза:

— Госпожо, има спешно телефонно обаждане за вас. Прехвърлих го на линията ви тук.

В паника, защото вероятно си помисли, че се е случило нещо на Хелър, тя вдигна слушалката.

Рахт й предаде съобщението безпогрешно.

— Кой се обажда? — попита тя.

Но той вече беше затворил.

Тя стана. И тогава каза точно думите, които знаех, че ще каже.

— Боже мой, какво съм направила?

— Засмях се щастливо. Планът ми действаше. Тя си помисли, че хипнотичното нареждане, което ми беше дала, все още е в сила и че ме спира да изпратя кутия N 5.

Направи няколко крачки напред-назад. След това посегна към телефона. Не можех да повярвам на късмета си. Тя се беше хванала. Вярваше, разбира се, че единственият начин, по който може да се справи със ситуацията, е да направи още една хипнотична серия. А единственият начин, по който можеше да осъществи това…

— Дайте ми централни резервации за самолетните линии — каза тя. Свързаха я. — Кой е следващият ви директен полет за Истанбул? — Казаха й, че няма директен полет. Заради промени в графика, най-добрата резервация, която можели да направят, била за десет вечерта, но полетът имал шестчасов престой в Рим.

— Това ме устройва — каза тя. — Направете резервацията направо до Афийон, Турция. На името на Хевънли Джой Крекъл.

Дадоха й номера на полета. Бързо го записах.

Смеех се от сърце. Не беше използвала кредитната карта „Скуийза“, като каза, че ще плати в брой.

След това допълни:

— Моля ви, направете билета двупосочен.

Усмихнах се до уши. Двупосочният билет нямаше да бъде ползван.

Графиня Крек никога нямаше да се върне обратно.