Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (4)

До моя господар Лорд Турн, Върховен Съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, Планета Волтар, Волтарианска Конфедерация

Ваша Светлост, Сър,

Аз, Солтан Грис, офицер на обща служба, Ранг XI, бивш второкласен служител от Координирания информационен Апарат на Волтар (пожелавам дълъг живот на Негово величество Клинг Надменни и на владетелите в неговата империя), предавам с пълно смирение седмата част на моите самопризнания.

Тук е мястото, където трябва да разкажа подробно най-гнусното от всички престъпления, които извърших, докато изпълнявах Мисия Земя.

Доколкото знам, официално не съществува наказание за уреждането убийството на недействителна личност, каквато е графиня Крек, или пък за това, че си станал свидетел на Смъртта на хилядите земляни, които умряха през онзи фатален ден на моето отмъщение. И макар да не съм проверявал в Имперския кодекс какво е наказанието за уреждане убийството на Имперски офицер, какъвто е Джетеро Хелър, сигурен съм, че то е жестоко.

Важното е да Ви разкажа как се случи всичко, за да разберете, че решението Ви да ме задържите в прекрасния си затвор е напълно оправдано.

Бях хитричко въвлечен в полигамен брак с Адора Пинч и нейната „съпруга“ Кенди.

Това само по себе си беше достатъчно да доведе, когото и да било до насилствени действия. Тя даже ме накара да се оженя за тях под един от псевдонимите си — онзи, които използвах в Турция — Султан Бей. А след това трябваше да правя онази работа и с други лесбийки, за да ги отклоня от психиатрично втълпените им сексуални предпочитания.

Онова, което не разбирах, бе защо този ужас се случва тъкмо на мен. Беше планирано да се случи на Хелър, а не на мен!

Дж. Уолтър Мадисън, печално известен специалист по връзки с обществеността, беше впрегнал всички трикове от учебника по специалността си, за да публикува истории на първа страница за това как „Гениалното хлапе“ Уистър/Хелър се оженил полигамно за Мейзи Спред, Туутс Суич и Долорес Пубиано де Копула. Мадисън беше използвал фалшив двойник на Хелър/Уистър навсякъде, за да създава новини. Даже беше уредил снимки в пресата, които показваха Мейзи с подутия й корем като окончателно доказателство за неморалното сексуално поведение на Хелър.

Защо всичко трябваше да се обърне срещу мен?

Аз накарах даже правната кантора „Дингълинг, Чейс и Амбо“ да преследва Хелър с фалшиви съдебни процеси и заповеди за арестуване, за да бъдат Хелър и Крек сложени под ключ в болницата „Белвю“. И какво стана? Адора Пинч изигра МЕН да се оженя за нея и Кенди и тогава АЗ стигнах дотам да бъда заплашван с обвинение полигамия! Не е честно!

Защо се случи на мен?

От задълбочените, нормални, научни твърдения на задълбочени, нормални, научни авторитети (особено такива с докторска степен) знаех, че не е възможно да има каквато и да било връзка между онова, което ми се случваше, и онова, което причинявах на Хелър. Разбира се, че не. Това е идиотска идея.

Не, лошите неща, които ми се случиха, бяха причинени от Съдбата. Или от Хелър. АЗ определено не бях причина за нито едно от тях! Всеки знае, че човек е просто кал. Учат на това във всички училища на планетата Земя и или се съгласяваш с него, или те късат на изпита.

Та, всеки знае, че човек е просто купчина тъпи химикали. Той не може да стане причина за нищо. Човекът няма съвест, няма морал, няма стойност, нито пък значение, освен онези, които са продиктувани от някой авторитет.

И освен това, какво ще се случи, ако някой човек започне да си мисли, че той самият е отговорен за състоянието си?

Какво ще се случи, ако някой човек повярва (даже само за момент), че той не е просто купчина химикали?

О, да, веднага след това хората ще могат да стават причина за явленията! Вече няма да се допитват до мнението на психиатри! Ще повярват, че биха могли сами да вземат решенията си! На властите ще им се отнемат правителствените облаги и те ще трябва да си търсят работа като всички останали! Хората няма повече да четат вестниците на Мадисън!

Те ще разберат, че всичко е било един грандиозен гешефт.

О, Боже, това е опасно!

Обяви ги за побъркани! Стъпчи ги! Разбий ги! Убий ги! Избий ги до един! УБИЙ! УБИЙ!! УБИЙ!!!

Бре! Ето на.

Чувствам се по-добре.

Докъде бях стигнал?

А, да, спомних си. Казвах Ви колко съм нормален, защото научих от един авторитет по психиатрия, че съм само купчина химикали и че не нося отговорност за нищо лошо, което ми се случва.

В крайна сметка Адора Пинч Бей беше тази, която ми доведе лесбийките, за да ги преориентирам чрез, сексуалните си изпълнения. Една от тях си спомням по-ясно от останалите — Тийни Хопър, онзи петнайсетгодишен демон с дъвка за балончета в уста, с нейните доставки на плочи с нео-пънк-рок с наркотици. Дето винаги искаше да се правят снимки. И винаги ми предлагаше разни наркотици. „Вземи Инки, дръпни си от това“ — ми казваше тя. Какво Можех да направя аз?

Успя дори да ме накара да й дам 5000 долара, за да може да ходи на уроци при някаква уличница от Хонконг. Бях готов да платя каквато и да било цена, само и само да се махне от живота ми.

В края на краищата моята цел беше да унищожа Крек и Хелър, за да потекат Роксентъровите наркотици към Волтар, така че Ломбар Хист да може да победи Империята и изтреби цялата онази паплач! Това е здравомислие, нали така?

Трябваше само да изнамеря начин да го направя.

Благодарение на аудио-оптичните устройства, които бях имплантирал в черепите на Хелър и Крек, знаех за всичко, което те виждаха и чуваха. Не ми беше леко, когато гледах как Крек купува яхтата „Златен залез“ за сметка на моята кредитна карта „Скуийза“. Тя отплува с яхтата някъде навътре в Атлантика, а после на практика остави Хелър като заложник на борда й, сам, с изключение на капитан Битс и неговия екипаж.

И какво направи Крек? Нещо безобидно, като да научи онзи свой котарак Мистър Калико на някой нов трик? Не! Гледах на екрана си как тя тръгна по следите на онези три бедни, невинни момичета — Мейзи Спред, Туутс Суич и Долорес Пубиано де Копула. Като използваше театралните си умения, Крек се дегизира и успя да вземе адреса на апартамента им, след което се захвана с осъществяването на убийството им! О, какво чудовище! Всичко, което бедните момичета направиха бе, че излъгаха в съда, а после и пред пресата, която публикува историята, за Хелър по такъв начин, че интересуващите се от съдбата на нацията умове да й повярват. Какво му е логото на това?

Когато видях, че Крек е по петите им, бързо осведомих правната кантора „Дингълинг, Чейс и Амбо“, така че опърпаният мъж в опърпаното палто да може да й представи документите за задържане и тя да бъде сложена под ключ. Амбо постави в бойна готовност въоръжената охрана от „Орлово око“, като им даде заповед да стрелят по нея без предупреждение, тъй като имаше награда от 5000 долара за главата й жива или мъртва.

Помислих си, че мога да се отпусна, защото имах още един коз: доктор Фийтъс П. Кроуб.

Като целолог Кроуб притежаваше способността да създава всяко чудовище, което човек може да си представи, какъвто и да било хибрид от човек и звяр, а докато си беше още на Волтар, се беше забавлявал с идеята да промени клетъчната структура на Хелър.

Кроуб, освен това, придоби още една способност след пристигането си на Земята: той попи най-доброто от теорията на психиатрията и се ползваше с много добро име в „Белвю“. Понеже той също бе съоръжен с аудио й оптични устройства, аз можех да следя как напредва в качеството си на истински образец за специалист по теорията „човекът е от кал“.

Но онова, което ме тревожеше най-много, беше Крек. Придърпах екрана й по-близо, за да разбера къде се намира тя.

Всичко, от което се нуждаех, бяха координатите й, и тя щеше да бъде мъртва.