Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (66)

Глава седма

Консултирах се с графиците и справките в базата…

Направих изчислението съвсем точно.

Тя щеше да напусне Ню Йорк в 22:00 източно стандартно време тази вечер. Което щеше да бъде 5:00 часа при мен утре. Щеше да пристигне в Париж на летище „Шарл де Гол“ в 11 часа местно време на другия ден. При мен тогава щеше да бъде пладне.

Тя щеше да пристигне в Рим на летище „Леонардо да Винчи“ в 15:10 местно време, 16:10 мое време.

Щеше да напусне Рим в 21:00 часа утре вечер. Когато при мен щеше да бъде 22:00 часа.

Никога нямаше да пристигне в Истанбул.

Полетът от Рим беше със самолет на компанията „Медитърейниън“. Номерът на полета беше 931. Самолетът беше DC-9 серия 10. Имаше разпереност на крилете 89,4 фунта, височина — 27,5 фунта и дължина 104,4 фунта. Задвижваше се от два реактивни двигателя „Прат и Уитни“, разположени от двете страни на корпуса в задната част под опашката. Максималната му скорост беше 560 мили в час. Теглото на самолета беше около 45 тона плюс платен товар около 8,5 тона.

На борда вероятно щеше да има пилот и помощник-пилот, а също и навигатор, защото полетът беше над океан. Вероятно щеше да има три стюардеси, щеше да вози най-много 90 пътника.

Капитан Стаб и въздухоскокът се върнаха, преди да се свечери и аз хукнах към хангара с изчисленията си.

Стаб слезе от кабината на камбаноподобния кораб. Беше усмихнат до уши. Приближи се до мен.

— Приземихме го. Освен това го свързахме с това радио за двупосочна връзка и този екран. Носи със себе си камера „Марк V“ като копче на ревера си. — Той ми подаде екрана.

Да, имах картина от чакалнята във фоайето на летище „Леонардо да Винчи“ в Рим. Картината беше под 90 градуса. Джийб вероятно спеше на някоя седалка в чакалнята.

Дадох на Стаб изчисленията си.

— Тия два реактивни двигателя имат по 7 тона тласък. Това прави общо 56 000 конски сили. Изглежда доста.

— Няма проблем — каза той.

— Добре — отвърнах. Поспете малко. Тръгваме оттук тази вечер, веднага щом се стъмни.

— Нямам търпение — каза той и се ухили.

Хукнах обратно към стаята си. Трябваше да се уверя, че графиня Крек ще се качи на самолета в Ню Йорк.

Да, ето я на гишето за регистрация. И, разбира се, носеше пазарската си чанта. Знаех какво има в нея.

— Полетът ви ще бъде обявен след половин час, госпожо — каза служителят. — Приятно пътуване.

Ухилих се. О, това беше чудесно. Многократно се бях опитвал да унищожа смъртно опасната графиня Крек и всеки път тя ме беше побеждавала. Но този път нямаше да се проваля!

Някакви дечица търчаха из фоайето. Едното от тях се блъсна в нея. Тя протегна ръка и го погали по главата, а то вдигна поглед и се усмихна.

Седях напрегнато и гледах. Трябваше да се уверя, че наистина се е качила на онзи самолет и не се опитва да се свърже с Хелър във Вашингтон, защото той щеше като луд да изкрещи: НЕ!

Графиня Крек си купи някакви бонбони и списания.

След това обявиха полета й.

Гледах нетърпеливо как се качва на борда.

Тя се настани на седалката с облегалка и затегна колана си.

Моторите загърмяха. Самолетът ускори, за да излети.

Със заглушителен рев и прелетяващите отстрани светлини на пистата, той се вдигна във въздуха.

Въздъхнах с облекчение.

Но продължавах да гледам, просто за да съм сигурен.

След около 20-ина минути екранът започна да се замрежва, а след това изгасна.

Тя беше излязла от 200-милевия обхват на препредавателя, който беше останал на Емпайър Стейт Билдинг.

Сега всичките ми екрани бездействаха. Кроуб отдавна беше на път за Волтар, Хелър — извън обхвата във Вашингтон, графиня, Крек летеше над Атлантика и аз нямаше какво да наблюдавам.

Тя щеше да бъде плътни 8 часа и 55 минути във въздуха, преди да пристигне в Париж. Имаше 2 часа и 15 минути престой във френската столица. След 11 часа и 10 минути щеше да се приземи в Рим. 5 часа 50 минути след това щеше да излети със самолета на „Медитърейниън“, полет 931, от Рим. Доста предат той да е потеглил, аз щях да излетя от Афийон.

Трябваше да минат 12 часа, преди да мога да я засека с камерата на Джийб в Рим, на около 1000 мили оттук. Освен това щяха да минат почти 16 часа, преди аз да потегля.

Легнах в леглото си и се опитах да поспя. Не можех. Всичките ми мечти се сбъдваха.

Графиня Крек летеше право към паяжината ми. И скоро щеше да има една глупава пеперуда по-малко във Вселената.

И всичките ми проблеми скоро щяха да бъдат разрешени.