Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (56)

Глава четвърта

Когато дойдох на себе си, беше тъмно.

Лежах във фаталната кола.

Движехме се напред.

— Той се свести. — Беше гласът на Мадисън. Той седеше на задната седалка до мен. Ахмед беше на предната седалка до Терс, който караше.

На смътната светлина, която идваше от барчето, видях как Мадисън разгръща някаква хартиена торбичка. Той отвори една Кола и ми я подаде. Повдигнах се на лакът и запих жадно.

— Тази кола е хубава — рече Мадисън. — Истинска антика. Какво означава орелът отстрани?

— Безсмислена е — отговорих му аз.

На предната седалка Ахмед се извърна.

— Радвам се, че се събуди. Да не си болен?

Трябва да е все още жив. Чувах гласа му.

— От шок е — отвърнах аз.

— Той довежда до такова състояние — рече Ахмед. — Но ще имаш време да се възстановиш. До Афийон са почти 225 мили. Двамата с Терс ще се сменяме на волана, няма да ни е трудно и ще те отведем безопасно вкъщи.

— О, не! — извиках аз. — Не ме водете там!

— Защо? — възкликна Ахмед. — А, между другото, получих съобщение от доктор Мухамед Ататюрк.

Замръзнах. Той имаше предвид Прахд Битълстифендър, младия целолог, когото бях отвлякъл на Волтар.

— И той ли ме преследва? — попитах аз.

— Не, не — отвърна Ахмед. — Разбира се, че не. Ние всички сме ти приятели, помниш ли? Младият доктор беше този, който ни изпрати тук да те вземем, след като Фахт Бей отхвърли молбата ти.

Ето значи какво било. Изнервяше ме.

— Какво беше съобщението? — попитах със страх.

— Ами, то е за сестра Билдиржин, младата туркиня в болницата. Той каза да не се тревожиш нито за момент. Каза да ти предадем, че е уредил всичко.

Терс се засмя със зловещия си смях.

Съсредоточих се върху съобщението. Мадисън ми бутна един сандвич. След него изпих още една Кола.

Мозъкът ми започна да работи. Очевидно Прахд в крайна сметка беше направил аборта на сестра Билдиржин. Може би баща й въобще не беше разбрал.

Почувствах се по-оптимистично, даже придобих малко самоувереност. Може би всичко щеше да свърши добре в крайна сметка.

Заспах.

Отдавна се беше съмнало, когато се събудих. Очевидно бяха спирали на няколко места, защото в колата имаше повече коли. Докато пиех една, видях, че навлизаме в Афийон.

Тръгнаха по някакви задни улички, а след това излязоха на по-широк път.

— Хей — казах, — вие не ме водите във вилата. Къде отивате?

Терс, който караше в момента, се засмя със зловещия си смях.

Внезапно удари спирачките пред една джамия.

Наду клаксона.

Незабавно колата беше заобиколена от една шайка!

С ужасен поглед съзрях сестра Билдиржин. Тя беше в много напреднала бременност.

БАЩА Й! Пробиваше си път с лакти. НОСЕШЕ ПУШКА!

С надигащи се в гърлото ми викове, започнах да ровя наоколо, като се опитвах да намеря леката си картечница. БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛА!

Ето го и Прахд със сламенорусата си коса, която стърчи във всички посоки. Той отвори вратата на колата и отстъпи назад. Влезе, погледна ме с яркозелените си очи.

— Ти ме измами! — извиках. — Примами ме към смъртта ми!

Той затвори вратата на колата, за да спре мърморенето на заплашващата тълпа.

— Напразно се тревожиш — рече. — От месеци се опитвам да се свържа с теб. Слава Богу, че се върна навреме. Щеше да избухне голям скандал, ако бебето се беше родило преди това.

— Да се роди ПРЕДИ ТОВА? Преди какво?

— С теб направихме една сделка. Първата част от нея беше да започне заплащането ми. Така ли е?

О, бибипка му, не можех официално да започна да му плащам. Официално той беше мъртъв от действията ми на Волтар. Но ме беше хванал натясно.

— Добре — отвърнах. По-късно можех да отложа, но точно в този момент случаят беше спешен.

Освен това — продължи той, — трябва да ми дадеш малко почивка от променянето на самоличността на престъпниците и да ми разрешиш да започна кампания за лекуване на преобладаващите болести в Турция и ти да я финансираш.

Кой го беше еня за тая паплач? А и можех да наруша тази част от сделката по-късно.

— Добре — отвърнах.

— Третата част — продължи той, — касае всички онези съпруги, които ти насили. Много от тях забременяха, знаеш ли. Наказанието е смърт чрез замеряне с камъни.

Трепнах. Погледнах със страх през прозореца на колата. Да, някои от тези жени бяха сред тълпата! В ръцете си държаха камъни!

— Изучих Корана — рече Прахд. — Всичките им закони са основани на него. Има едно нещо, което се нарича каффадах. Вместо да изтърпи законното наказание, човек може да го избегне чрез лично разкаяние. И заради това уредих да създадеш фонд за хранене на бедните във всичките им села през следващия един век. Това ще направи децата от теб един вид свети и под нечия грижа.

Следващият един век! Богове! Е, можех да се измъкна от това по някакъв начин. Щом като беше изискване само за еднооките бедни или нещо такова.

— Добре — рекох. — Но какво стана със сестра Билдиржин й баща й?

— О, това е най-лесната за теб част от сделката — отговори Прахд. — Единственото, което трябва да направиш, е да се ожениш за нея.

Знаех си, че ще припадна отново. Но моментът не беше подходящ за това. Спомнях си твърде живо острите й колене, когато баща й оперираше главата ми! Започнах като побъркан да се ровя из мозъка си, за да изнамеря някакъв начин за преодоляване на надвисналата катастрофа. Намерих го!

— Ами ако вече съм женен? — извиках.

— Аз изучих корана. На истински вярващите им се разрешават четири съпруги. И още толкова наложници. — Той се усмихна широко. — Така че няма значение с какво друго си се занимавал.

Сякаш целият свят се преобърна пред очите ми, след което отново си дойде на мястото. Удари ме като гръм от ясно небе. Адора Пинч Бей и Кенди Ликърайс Бей не можеха да обвинят един мюсюлманин в двуженство. Бях се спасил от тях! О, Боже, щях прилежно да си казвам молитвите всеки ден.

И все пак, животът около онази лисица Билдиржин щеше да бъде ад. Но кимнах.

Посегнах към дръжката на вратата. И тогава се сетих в какъв ли окаян външен вид съм. Чифт мръсни спортни гащета, намачкано от морската вода сако, боси и кървящи крака. Хванах се за това като за нещо, което ще забави изпълнението на наказанието.

— Преди това трябва да се прибера вкъщи, за да се преоблека.

— Не, не каза Прахд. — Мюсюлманските сватби въобще не са толкова официални. Даже е необичайно да се правят в джамия, но сестра Билдиржин поиска да е напълно законна. Дрехите ти нямат значение. Всичко чака единствено теб.

Той отвори вратата и ме избута навън. Замлъкналата тълпа ме гледаше намръщено. Очакваха знак от Прахд. Той им каза, че всичко е уредено. Чух как няколко камъка бяха пуснати на земята, а хората се навъсиха. Бащата на сестра Билдиржин наведе пушката си.

Закуцуках към джамията с кървящите си крака, мъченик на дълга си като офицер от Апарата.