Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (73)

Глава пета

Не можех да бъда абсолютно сигурен, че Хелър се е върнал в Ню Йорк. Рахт не беше споменал нищо за това, че Хелър се е качил на някой самолет за Ню Йорк. Вместо това можеше да тръгне за насам, към Турция.

Зачудих се нервно дали мога да предотвратя по някакъв начин подобна катастрофа.

Излязох и проверих алармения звънец на портала. Мюзеф и Торгут бяха нащрек, въоръжени и готови да застрелят всеки натрапник.

Върнах се в тайната си стая и проверих плочката на пода, която при натискане задействаш общата алармена инсталация в хангара и събираше целия състав на базата в боен ред. Беше наред.

Проверих екрана на Крек. Тя ядеше от хранителните запаси за космически спешни случаи и изучаваше раздела „Кралски прокламации“ от „Общия курс за Волтарианската конфедерация“. Знаех, че мисли за онези два подправени кралски документа, които я бях накарал да приеме. Щеше ми се да знам какво е направила с тях. Но няма значение, ако се опиташе да ги представи, щяха да я екзекутират.

Все пак си помислих, че ще е добре да се уверя, че вратата й е добре заключена. Слязох в хангара и минах през тунела към килиите за задържане. Погледнах отдалеч външната страна на вратата й.

Даже и да стигнеше до тук, Хелър въобще нямаше да заподозре, че съм я пипнал. В регистъра даже не бяха отбелязали името й.

Замислих се дали съм оставил някакви други следи наоколо. Засякох се с капитан Стаб.

— Вече всички сме много нетърпеливи за ония банкови обири — каза той. — Ако ще го правим в Европа или Африка, можем да използваме въздухоскока. Но ако ще се ходи до Америка, мисля, че е по-добре да вземем въздушния влекач. Заради това днес проверихме водното и въздушното му захранване. В резервоара си има достатъчно гориво, за да стигне до петнайсетия кръг на ада и обратно и то двайсет пъти.

— Ако вземете Влекач Едно — казах аз, — пилотите убийци ще ни атакуват с двете си въздушни оръдия.

— Няма да ни докоснат, освен ако не се опитаме да напуснем планетата. Между другото отделихме пая ти от портфейлите. Ето тук е.

Последвах го в спалните им помещения с каменни стени. Видях шокиран, че са разстлали по масата ценностите на пътниците и екипажа. Веществени доказателства!

Имаше ръчни часовници, пръстени, пътни чекове, пари и лични карти!

— По дяволите — казах. — Не можем да оставим тия неща да се мотат наоколо. Това веднага ще ни свърже със самолетната катастрофа!

— Ами ние просто чакахме да слезеш тук. Ще изкъртим камъните от бижутата, ще разтопим златото…

— И ще изхвърлите часовниците — допълних аз. Той сви рамене.

— И хич не се опитвайте да подправяте чековете — предупредих го аз.

Той се навъси.

Тъкмо щях да продължа нататък, когато погледът ми попадна на нещо.

Чантичката на Крек!

Говорех за оставянето на веществени доказателства наоколо!

Грабнах я.

— Ей, ей — каза Стаб. Не можеш да правиш така. В нея има много пари.

— Ако онзи кралски офицер влезе тук и намери това, ще ни пръсне на парчета!

— А той ще идва ли тук?

— Възможно е.

— Мислех, че ще го убиват.

Отвърнах:

— Точно в момента работим по въпроса.

— А, добре тогава. Защо да се притесняваме?

— Преди това може да дойде тук.

— Охо! — възкликна капитан Стаб. — В такъв случай ще наредя на хората си да се движат въоръжени даже из хангара. Не бива да се тревожиш за нищо, офицер Грис. Ще го застреляме без предупреждение. Окей?

Малко се поуспокоих.

Като се отказах от дяла си от плячката и парите, те се съгласиха да унищожат веществените доказателства и ми разрешиха да взема чантичката на Крек.

Върнах се в стаята и я прегледах.

КРЕДИТНАТА МИ КАРТА „СКУИЙЗА“!

След всичките неприятности, които беше причинила, си я бях получил обратно!

Това оправи настроението ми за през следващите няколко часа.

Приех го като добър знак, като поличба за добро бъдеще.

Струваше ми се, че нещата наистина се подобряват.