Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (35)

Глава пета

Дните се нижеха един след друг, докато ние се придвижвахме през гладкото и живописно море.

Наближаваше краят на април, спокойна част на годината, а и ние бяхме в най-спокойната част на Атлантика. Водата беше синя, небето беше синьо, яхтата беше бяла, облаците бяха бели. Когато споделих с капитан Битс, че не виждам никакви кораби, той ме информира, че това е най-непосещаваният пояс в целия океан. Даже китовете имали шанс по неговите думи и, разбира се, на петия ден видяхме един — чудовище — за голяма радост на Тийни.

Но това не беше единственото, което й доставяше удоволствие. Същата онази нощ тя ме изтормози с въпроси за това как китовете въобще могат да го правят. Били ли инструментите им пропорционални на останалата им част?

— Те снасят и мътят яйца — казах аз.

— Не е вярно — отговори тя. — Те са бозайници. Правят го точно както го правим и ние.

— Не, ти няма да го правиш, Тийни — заявих аз. — Изтощен съм. Иди си в стаята и поспи поне една нощ. Между срещите си с теб и директора по спорта не знам дали съм жив или мъртъв.

— Е, добре — рече тя. — Но само ми позволи да уточня този единствен въпрос на зоологията. Намерих една книга в библиотеката, но тя просто не показваше жизненоважните елементи. По тия въпроси съм доста голям експерт, нали знаеш с това се дипломирах в „Басар“. За да довърша образованието си, трябва да установя относителните пропорции при китовете.

— О, Боже — възкликнах аз. — Сега какво? Тийни, ще отидеш ли, МОЛЯ ТЕ, да си легнеш и ще спреш ли да ми вадиш душата?

Тя стоеше права и замислено галеше долната си устна с края на една бяла линийка.

— Ако мога да установя твоите относителни пропорции, бих могла да получа някаква представа за тези на китовете. Та ако ми позволиш само да те измеря, обещавам честно да си легна.

О, богове.

— Добре, бибипка му, давай тогава — казах аз, — но да не ти отнеме цяла нощ?

Халатът й падна на земята и тя каза:

— О, глупости, Инки. Не мога да го направя. Няма да е честно спрямо китовете. Ти си просто един мухльо.​

Кристалният полилей светеше мъждиво на тавана.

— За да спазя своята част от уговорката — каза тя, — ще трябва да ми съдействащ. Дръпни няколко пъти от тази хавайска. Няма да ти навреди.

Облаче дим от марихуаната полетя нагоре.

Линийката лежеше на пода. Казах:

— Чакай! Чакай! Трябва да спазиш уговорката.

Звездите блестяха през отворената вратичка.

— Ооооооооох! — изстена Тийни с треперещ глас, когато се изля поток дим от марихуана.

Пердето си висеше много спокойно. Казах задъхано:

— Ти не спази своята част от уговорката!

Линийката си лежеше на пода.

— О, спазвам я — отвърна тя, а ръката й посегна към линийката и я вдигна. На нощното шкафче блестеше на светлината купа с плодове в сребърна кошница.

— О, по дяволите, Инки. Ти въобще не ми съдействаш! Ти си просто един спукан балон.

Ръката ми висеше безжизнено към пода.

— Тийни, моля, отивай да си лягаш.

Бхонгът стоеше на масата. Пръстите й доближиха до него запалена клечка кибрит.

— Само още едно-две дръпвания, Инки, и аз ще мога да го довърша и да спазя моя дял от уговорката.

Дирята пяна, която корабът оставяше, съскаше при полюшващото му напредване.

— О, Инки, аааааайххххх! — достигна до мен разтрепераният стон на Тийни.

Тя беше в моята баня и разресваше конската си опашка на моето огледало.

— Не съм ли добро момиче тия дни, Инки? Даже не ти дера лицето, както правех преди. — Тя се наслаждаваше на себе си в огледалото. — А и натрупвам малко килограми сега, когато вече не ям от кофите за боклук. — Тя захвана ластика около плитката си. — Не те одрасквам дори. Трябва да ме оцениш, Инки.

Изкрещях към тавана:

— Бибипка ти! ОТИВАЙ ДА СИ ЛЯГАШ!

Кошницата с плодове минус половината си съдържание блестеше на мъждивата светлина.

— О, Инки! — укори ме тя, — отново се държиш като обикновен мухльо.

Бхонгът тракаше върху страничната масичка. Ръката й го намести, а с другата доближи до него запалена клечка.

— Мога да поправя това! Само още няколко дръпвания, Инки, и след това мога да приложа линийката и да вървя в леглото.

Един хоризонтален лъч слънчева светлина, който влизаше през вратичката, отвори клепачите ми. Събудих се със скок.

Часовникът до леглото показваше седем сутринта!

Главата на Тийни на съседната възглавница не помръдна. Като лежеше настрани, извърната от мен, тя спеше с усмивка върху устните си.

Разтърсих рамото й побеснял.

— Събуди се, бибипка ти!

Тя извърна глава към мен. Една преголяма усмивка разтегли преголемите й устни.

— О, бибичка такава! — изръмжах аз.

Слънцето правеше луд кръг точно над хоризонта.

Купата с плодовете експлодира.

Ръката на Тийни вдигна халата и линейката от пода.

— Инки, как може едно момиче да спази подобна уговорка, когато ти продължаваш да я нападаш?

Тя пооправи конската си опашка.

— Щях да си свърша измерванията и да отида в леглото си, но ти въобще не ми даде възможност.

Ръката й беше върху дръжката на вратата към стаята й.

— Сега никога няма да разбера дали китовете имат правилни пропорции. Тя мина през вратата и я затръшна.

— Добре ли спахте? — попита ме стюардът няколко минути по-късно, когато отвори всички врати и започна да проветрява стаята от марихуановия дим, нещо, което той правеше всяка сутрин.

Изкъпах се, закусих и се качих горе в лошо настроение. Мадисън беше сам на корта за скуош и удряше една от онези топки, които са вързани на ластик и се връщат. Само като го видях и се вбесих.

Директорът по спорта още не беше дошъл да разкъса мускулите й крайниците ми. Запътих се към Мадисън.

Той изглеждаше свеж и красив мъж с вид на канцеларски плъх, от типа, подир, когото търчат момичетата и за когото крещят. Каквато си беше лъжкиня, Тийни очевидно злословеше срещу него.

— Защо не направиш нещо за Тийни? — изръмжах му аз.

Той ме изгледа с честните си и почтени кафяви очи.

— Но аз наистина правя много неща за Тийни. Състезавам се заедно с нея с новите й велосипеди в една миниатюрна кола. Тя дори се опитва да ме научи как се кара скейтборд и едното ми коляно е ожулено за доказателство. Плувам с нея. Танцувам с нея и се опитвам да й покажа най-новите стъпки. Отхвърлям намеците ти, Смит. Правя всичко, което е по силите ми, за да я възпитам и да ти помогна да направиш от нея една дама.

— Знаеш бибипски добре какво имам предвид — скръцнах със зъби. — Мадисън, ти да не би да си любовник на майка си?

— Смит, многократно съм се убеждавал, че нямаш истинска представа за връзките с обществеността.

— Исусе, Мадисън — казах аз, — не се опитвай да смениш темата.

— Въобще не сменям темата. Това просто доказва, че си некомпетентен в тази област. Ще те накарам да разбереш, че цялата популярност на Зигмунд Фройд се дължи на това, че той се е сродил с една Нюйоркска рекламна фирма.

— Боже мой, Мадисън! Това какво общо има с нашия разговор?

— Това е изцяло свързано с нашия разговор — отвърна Мадисън. — Всички области на рекламната дейност и връзките с обществеността щяха да са напълно безпомощни, ако не беше Зигмунд Фройд. Ако се противопоставя на учението му, мога да бъда напълно изхвърлен от бранша — отлъчен!

— Това го разбирам — казах. — Аз самият питая огромно уважение към Зигмунд Фройд. Но въобще не мога да разбера…

— Смит, още веднъж трябва да изтъкна, че ти НЕ си професионалист във връзките с обществеността. Ако в бранша научат, че не следвам нарежданията на един фройдистки психоаналитик, ще бъда напълно сразен — финансово, социално и по всеки друг начин.

— Мадисън…

— Смит — каза той, — какъвто и да си невежа, аз съм честен с теб. Бях много добре възпитан. Майка ми е доста заможна, а децата на богатите, както знаеш, трябва да ходят на психоаналитик. Това е нещо като кастов белег, така да се каже. Когато бях петгодишен, имах кошмари. Моят психоаналитик ми предписа да спя с майка си. Това стана много години преди баща ми да се самоубие, така че двете неща нямат нищо общо. Аз просто следвам приетото предписание.

— Искаш да кажеш, че се любиш с майка си? — попитах отвратен.

— Пфу-пфу — възкликна Мадисън. — Всички малки момченца обичат майките си. Психоаналитикът просто ми предписа нещо, което си е естествено.

Той ме бе изиграл и определено бе сменил темата!

— Бибипка му, Мадисън! Говорим за Тийни. Ще започнеш ли или няма да започнеш да се любиш с нея, за да я измъкнеш от ръцете ми? Не ми казвай, че си алергичен към секса с момичета!

Той ме погледна. Палката падна от пръстите му. Челюстта му се отпусна.

— Момичета? Секс с момичета? О, небеса, Смит, това е отвратително. — Той позеленя. Тръгна, олюлявайки се, към перилата.

Когато директорът по спорта дойде да ме изтезава, даде на Мадисън „драмамин“ и го изпрати долу да си легне.

— Не мога да разбера — каза той. — Равно, спокойно море, корабът стабилизиран като маса за билярд, а ние имаме пътник с морска болест, който си повръща червата. Доказателство за това какво може да направи един психичен проблем. Това приятелче трябва да отиде на психоаналитик.

— Вече е ходил — казах горчиво — това е проблемът.

И се захванах с часове упражнения на уредите, за да се освободя от марихуаната.