Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (45)

Глава осма

В Неапол, още една гъмжаща гора от мачти на товарни кораби, под които като диви животни търчаха влекачи и влакове, не открихме нито следа от Спартак. Но там Тийни попадна по следите на някого, наречен Гарибалди, който беше помогнал за измъкването на Италия от многовековната доминация на Австрия и бил застрелян заради раните си. А това ни отведе на едно място, където на времето бил акостирал — Палермо, Сицилия.

Разбира се, в Палермо човек имаше достъп до един цял остров, пълен с бандити и престъпници, с които не можеше да се справи даже италианското правителство. Това беше домът на предците на Мафията. Мадисън, Тийни и аз се разходихме с една наета кола из целия широк остров.

И човек можеше да си представи как тази неравна и на места неплодородна повърхност е могла да отхрани толкова много наемни убийци. Не се изненадахме, когато ни казаха, че мястото е било обилно заселено с пирати.

Направихме си даже екскурзия до източния край на острова, където вулканът Етна бълва дим към небето. Самото име означава „Аз горя“ и, ако се съди по броя на изригванията и отнетите животи, си го заслужаваше.

Мисълта да изминем последните 21 мили над градчето Катания, само за да стигнем до върха, доста ме зашемети и на Тийни й бяха необходими доста, „вопли“ и „мрънкания“, за да ме накара да се съглася.

На върха тя беше много съсредоточена. Денят беше брилянтно ясен и тя застана на силния, наситен с миризма на дим вятър, който развяваше конската й опашка, и с помощта на Мадисън и една карта намери основната част на Италия на североизток, намери Малта на юг, а след това и една неясна мъглявина на югозапад, която вероятно беше Тунис. Напразно се опитва да види Корсика. Вгледа се на изток и силно примижа с очи, като се опитваше да види Гърция. А след това сложи ръка над присвитите си очи, за да види Турция. Но, естествено, даже на височина 10000 фута те бяха под хоризонта, при условие че Гърция беше на повече от триста, а Турция — на повече от шестстотин мили разстояние.

— Ей, голямо съм бибипеле — каза тя. — Старият Бити не лъжеше. Светът все пак е кръгъл!

През целия път надолу през потоците лава, плажните гори, лозята и към Катания тя продължаваше да се чуди.

— Защо не падаме? — попита тя. — Ами ако се подхлъзнем или нещо такова? Как става така, че водата не се излива от океана?

Мадисън се опита да й обясни гравитацията, държейки нависоко два портокала, докато подскачахме, по пътя. Тя ги хвана. Даже накара шофьора да спре. Но не успя да накара портокалите да се пльоснат едновременно, както беше казал Мадисън. Помисли си, че той я лъже.

Изминахме 90-те мили обратно до Палермо, за да стигнем навреме за късната вечеря на борда и човек би си помислил, че целият път е оставил отпечатъка си върху нея. Но не би. Тя ми обясни, че маслото от хашиш лекува всичко и това е последното, което си спомням.

На следващата сутрин, на закуска, тя за нещастие откри града Корлеоне, точно на юг от нас.

— Хей — възкликна тя, — там няма ли някоя шайка на Корлеоне?

Подскочих видимо.

Мадисън я увери, че наистина съществува една шайка на Корлеоне. Контролирала профсъюзите, водните линии и всички пристанище в Съединените щати, хазарта и проституцията, и ако не била тя и Фостино „Примката“, Наркотичи, capo di tutti capi, щял да бъде истински щастлив човек. Корлеоне бил смърт за наркотиците.

— Проституция? — възкликна Тийни. — Не знаех, че има профсъюз на уличниците. Хей, Инки, това как се съвместява с твоя рекет на търговията с бели робини? Имаш ли си закрито местенце, или не?

— Корлеоне — казах аз мрачно — са хора, на които не бива да им се месиш много.

— Хей — каза тя, — това звучи опасно. Може би е по-добре да се опитаме оттук, докато все още си имаме скалпове. Къде е списъкът ти, Мади? По-добре е да задвижим моторите.

Тя взе списъка и бързо отпраши към библиотеката на кораба. Директорът по спорта не повярва на честната ми дума, че не съм пушил марихуана предната нощ, и ме накара да се упражнявам, докато мускулите ми не запищяха.

Независимо от всичките предупреждения и спешност на закуска, когато напуснах физкултурния салон и отидох на обяд, бяхме все още в Палермо, а на масата нямаше й следа от Тийни.

— Тя слезе на брега около девет — каза главният стюард. — Носеше очила с рогови рамки, но без диоптри и каза, че отива до университета в Палермо. Годеникът й отиде с нея.

Следобеда се мотах безцелно. Продължавахме да стоим на пристанището. Не исках да слизам на брега: разговорът за Корлеоне малко ме беше изнервил.

Погледнах екраните. Хелър беше зает с вземането на изпитите в Имперския Университет. Помислих си злобничко, че щом Тийни така внезапно се беше заинтересувала от университети, може би ще злорадства за негова сметка. Опипах с копнеж радиото за двупосочна връзка. Просто не можех да измисля как да върна Тийни в Ню Йорк, без да бъда по-късно обвинен в изнасилване на малолетна.

Графиня Крек беше повлякла и Балмор, и Бум-Бум със себе си, като продължаваше да търси подарък за дипломирането. Тя влезе в един магазин и за момент вниманието ми се замъгли. Тогава изведнъж се озовах втренчен в шепа гилзи от пушка!

— Да, госпожо — долетя гласът на продавача. — Това са патрони от „Магнум Холанд“ и „Холанд 375“.

— Могат да съборят и слон — каза Бум-Бум. — С един куршум един слон.

— Мислех си за един друг дивеч — рече графиня Крек.

Цялата летаргия, която усещах до този момент, се концентрира в паника.

Онези огромни, блестящи месингови сандъци, пълни със смъртоносни куршуми, имаха едно-единствено послание за мен.

ПУФ! ПУФ!

За малко да изпищя. Тогава си дадох сметка, че се беше почукало на вратата. Върнах се в нормално състояние.

Бях истински щастлив да спра звука и бързо да хвърля едно одеяло върху екраните.

— Мис Тийни се върна — долетя до мен гласът на главния стюард. — И мисля, че се нуждае от вашата помощ.

Бързо напуснах стаята. Каквото и да е, само да се махна от смъртоносните екрани.

Двамата с Мадисън бяха в библиотеката. Като гледаше през накривените си очила без диоптри, Тийни посочи към една купчина книги, който Мадисън се беше изтормозил да носи.

— Тия бибипани професори — каза Тийни — би трябвало да са много образовани, а половината от тях даже не говорят английски. Трябваше да купим тия книги от една книжарница. Имат много картинки, но не бях забелязала до средата на пътя към кораба, че всички са на италиански! Така че всичко зависи от теб, Инки. Ти си единственият, който умее да навива спагети. Започвай да превеждаш. — Тя потъна в едно кресло и започна да поглъща сметановата сода, която стюардът донесе, като намаляваше съдържанието на бутилката с шеметна бързина. — Уф! възкликна тя. — Хубаво е, че мога да избутам катакомбите от гърлото си.

— На път за университета спряхме в катакомбите — каза Мадисън. — Там има труп на един американски консул, който е познавал Гарибалди.

Трупове, трупове, трупове — рече Тийни. — Исусе, много от тях даже висят на куки по стените! Студени и тракащи. Навсякъде около теб трупове, които се взират в теб с невиждащи очи.

Замръзнах.

— Но я се захващай с превода, изследователска групо — каза Тийни. — Почвай да навиваш тия спагети така, че да зазвучат по Бруклински.

Най-горният том беше историята на фамилията Корлеоне! Отворих го плахо и се озовах втренчен в една фотография на „Светия Джо“. Сенки от Силва! Да, имаше я датата на убийството му! Леле! Имаше снимка на Силва!

Бързо оставих книгата настрана. Взех следващата. Беше с лъскава корица, на която имаше скулптурен бюст с шлем на главата.

— А, ето го този, от когото се интересуваме — каза Тийни — Александър Велики.

— Бая престъпник — обади се Мадисън. — Майка му Олимпия отровила баща му и естествено момчето тръгнало да изнасилва целия свят. Имал е психоаналитичен проблем, но, няма значение, така или иначе е бил един от най-великите престъпници за всички времена. Един прост варварин от Македония, а е успял да направи всичко това.

— Вие вече знаете за него — казах.

— Не, не — намеси се Тийни. — Не сме се ровили в личния му живот въобще. Нямаме си представа как е имал толкова добри връзки с обществеността, при условие че е бил такъв мухльо. При това побъркан. Мислел си, че е Бог. Но се нуждаем от още няколко подробности и тогава ще можем да отпрашим за Македония.

— Чакайте — казах. — Това е ужасно близо до Турция. Ако попадна в ръцете на турците, ще стана на шиш кебап.

— Затова сме взели книгите, които са най-отдолу — рече Тийни. — Когато свършим с Александър, можем да отидем да погледнем в Китайския Гордън.

— В Китай? — извиках аз.

— Не, не Инки. Исусе, колко си невеж. Китайският Гордън е направил последния си бивак в Египет. И можеш да видиш ей там на глобуса, че от Македония до Египет може да се стигне, без да се приближаваш до Турция. Очаквам с нетърпение да пояздя камила до пирамидите. Така че почвай да предъвкваш азбуката за Александър, за да можем да се махнем от това място. Някакъв здрав на вид мафиот разпитваше за теб на дока, а на нас не ни се ще да те пъхнат в ония катакомби с всичките ония мъртвешки очи, които да се взират в теб До края на вечността.

Отплавахме веднага, щом намерихме пилот и влекач.

Същата вечер, когато се насочихме към пролива Месина, който разделя Сицилия от Италия, не останах да чакам гледката на водовъртежите, които за малко не удавили Одисеи. Бях в спалнята си, а грамофонът гърмеше с пълна сила.

Тийни пушеше с мен един джойнт и размахваше ръка в ритъм с бумтежите на една нова плоча, която беше купила. Кикотеше се. В песента с много тежък ритъм се пееше:

Прибирай се вкъщи!

В леглото.

Прибирай се вкъщи!

В леглото.

При мен.

Прибирай се вкъщи!

В леглото.

При мен,

Во, Боже!

Пъхни го вкъщи!

При мен.

Во, Боже!

Пъхни го вкъщи.

Какъв тъп бибип съм бил да си мисля, че тя се кикоти, защото е екзалтирана от марихуаната!