Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (7)

Глава трета

Дълго време екранът на Крек остана много тъмен. Чуваше се само шумът на трафика и жуженето на мотора на колата им. Щеше ми се да знам каква е колата: изглеждаше много странно, че няма никакви прозорци. Е, добре, ще стоя нащрек. Рано или късно графинята щеше да я погледне на някое осветено място, а може би даже и регистрационните й номера. Тия номера бяха съществено важен фактор във всяка дейност на полицията, в такъв смисъл, че всъщност човек изобщо не можеше да досажда на гражданите, ако всички превозни средства не бяха номерирани. Но тия размишления бяха просто за убиване на времето. Боже мой, Бронкс беше на голямо разстояние от Манхатън с кола.

Тогава превозното средство намали скорост. Движи се така кратко време, а после пак ускори. Гласът на Бум-бум:

— Мис Джой. Мисля, че някой пак ни е заложил капан. Преброих четирима от охраната, когато минахме покрай апартамента. Всичките бяха въоръжени с едрокалибрени пушки. Очакваха ни. Мисля, че е по-добре да Ви върна в хотела.

Тишина. А после:

— Бум-бум, има ли полицейски участък тук наблизо?

— Ще погледна. Ама, Исусе Христе, с ваше извинение, госпожо — ако намесите ченгетата, със сигурност ще ни пипнат. Те никога не биха се опънали на такива частни пазачи. Изглеждаха ЗДРАВИ!

— Карай към полицейския участък.

— Не ми харесва това, мис Джой. А пък и не знам къде има. Горд тип като мен обикновено не слиза до там, че да дружи с покварени ченгета.

Появи се светлина. Графинята, седеше в малко купе. В него имаше тясна койка, купчина дрехи, малка врата, която водеше към място, вероятно шофьорското. Какво беше това чудо? Графинята разглеждаше някакъв справочник, отворен на раздел „Полиция“.

— „Граси Медоуз Лейн“, N 435 — каза тя. — Карай натам.

— Какво е това?

— Общински полицейски отдел за борба с порока, подразделение Бронкс.

— Порока? — възкликна Бум-Бум.

— Нали с това се занимаваме в момента — каза графинята. — Карай!

Мърморещият Бум-бум ги откара през множество пресечки, след което спря отново.

— Готово, мис Джой. Но ме чуйте, да общуваш с полицията е само една стъпка по-ниско от това да делиш мегдан с Армията.

— Ела тук отзад.

Вратата се отвори и миниатюрният. Бум-бум пропълзя откъм волана. Той приклекна с вперен в графинята поглед.

Графиня Крек държеше малък пакет в ръка. На него пишеше:

Очи и уши от Волтар

Устройство за убеждаване да те последват:

Когато част А се носи от оператора, а част В

е била поставена на или в субекта, част В

ще убеди субекта да последва оператора,

като предизвиква у него чувство за вина,

в случай на неизпълнение.

Прилага се, за да бъде поставен даден субект

в неудобна ситуация, от която могат да се получат

доказателства, необходими за развод,

а субектът да бъде осъден.

Графинята задейства част А и я закарфичи на Бум-Бум. Приличаше на значка за членство в някой клуб. После му подаде част В.

Бум-Бум погледна устройството. Оказа се, че е мъничко парченце от тъмен залепващ се материал.

— Сега, Бум-бум — каза графиня Крек, — влизаш вътре, оглеждаш се, за да намериш жена полицай, поставяш й това парченце и се връщаш тук. Тя ще те последва.

— А, не — възкликна Бум-бум. — Играехме си на това като деца и винаги ни хващаха. Няма да хвърлям камъни по никакво ченге, само за да тръгне по петите ми!

Графиня Крек започна да му обяснява търпеливо с по-големи подробности.

Нямах време за губене. Тук се отваряше нова възможност!

Сграбчих телефона. Прелистих набързо указателя. Набрах телефона на подразделението на отдела за борба с порока в Бронкс.

Вдигна дежурният сержант.

Казах настойчиво:

— Точно пред участъка ви има извънземен демон! Ще изпрати вътре един зъл дух да грабне и изнасили една от жените полицаи!

— Ами, стискам му палци — отговори дежурният сержант. — Защо вие откачалките не стоите настрана от тая линия! — Той затвори.

Нямаше смисъл. Трябваше да си седя безпомощно. Но, като и да е, хората от охраната на апартамента си бяха по местата.

Бум-бум плъзна една голяма странична врата. Показа се полицейският участък от другата страна на улицата. Бум-бум излезе, малко нервно пресече, качи се по стъпалата и влезе.

Забави се дълго. Графинята наблюдаваше.

О, беше съвсем ясно какво има намерение да направи тя. Двуженството, изневярата и други престъпления се наказват със смърт в Конфедерацията! А единственият начин, по който можеш да получиш развод, е да въвлечеш брачния си партньор в такава ситуация, за да бъде унищожен от Държавата. Тя щеше да отвлече член на отдела за борба с порока, да накара Бум-бум да я изнасили, докато ги снима и после да използва снимките, за да изнудва полицайката да арестува бедните, невинни момичета! Така бихме направили в Апарата! А графинята знаеше как действа Апаратът: тя самата беше станала негова жертва.

Появи се Бум-бум. Слезе бавно по стъпалата на отдела за борба с порока. Вратата зад него се отвори. Една висока полицайка обличаше тъмносиньото си униформено сако.

Бум-бум пресече улицата и се насочи към превозното средство.

Високата полицайка подръпна кепето си и го последва.

Бум-бум постоя до отворената врата, като си разглеждаше ноктите на ръцете.

Полицайката пресече улицата и се насочи към него.

Беше атлетична брюнетка, с доста красиви черти, които издаваха упоритост.

Бум-Бум скочи през вратата и застана зад Крек.

Графинята дебнеше в тъмнината.

Исках да извикам на полицайката:

— Не, не! Не влизай в тая машина! Там те очакват обезчестяване или смърт! — но бях на мили разстояние и трябваше просто да гледам развитието на ужасната трагедия.

Жената влезе през широката странична врата.

Чу се изсъскване.

Газ! Графинята беше използвала газова капсула! О, това наистина си беше, като по учебник на Апарата! „Бибипка“ й, защо не й бях попречил да открадне онзи комплект „Занко“!

Вратата се плъзна и затвори.

В тъмната вътрешност имаше раздвижване. Бум-бум се върна зад волана. Проблесна светлина, когато той отвори и затвори вратата на път за предната част.

Колата потегли.

Щрак й графиня Крек запали лампичката над главата си. Полицайката лежеше там бездиханна.

Графиня Крек бързо свали униформата на жертвата. После я сложи да легне на койката. Завърза ръцете и краката й с корда.

Очаквах спирането на превозното средство и изнасилването.

Графинята започна да съблича и собствените си дрехи.

На какъв ужас щях да стана свидетел? Що за перверзия? Графинята лесбийка ли беше? Никога не бях подозирал такова нещо. В Конфедерацията нямаше лесбийки. Ако се откриеше нещо подобно, въвлечените в него щяха да бъдат екзекутирани. Полицайката лежеше гола. Вероятно можех да подведа графинята под волтарианските закони за това престъпление. Или пък по земните закони, защото тази жена беше член на Нюйоркския отдел за борба с порока и нямаше да забави ответния си удар, когато осъзнаеше, че е била насилена.

Нещо не беше наред.

Графинята не докосваше жената!

Крек просто обличаше нейните дрехи!

Тя даже хвърли едно одеяло върху жената-полицай. Какъв пропуск, помислих си. Ако бях на нейно място, щях да изнасиля жертвата, само за да вървя по учебника. Възможно ли беше да не разбирам напълно мотивите и ценностите на графиня Крек? „Бибипка“ й, не можех да я разбера.

Тя направи нещо на лицето си. Загаси лампата.

Превозното средство спря.

— Пристигнахме — каза Бум-бум.

Какво, за Бога, възнамеряваше да направи графиня Крек? Полицайката щеше да бъде в безсъзнание само за около пет-десет минути. Времето, необходимо да я изнасилят и да направят снимки, беше почти изтекло.

А графиня Крек просто отвори вратата!

О, този дявол от Манко не беше по силите ми!