Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (68)

Глава девета

Чартърът подскочи през илюзията за планински върхове и отлетя в мастилено черната нощ.

Двамата Антиманко пилоти изглеждаха като прегърбени силуети на светлината от инструментите и екраните им.

Капитан Стаб седна до мен на скамейката за екипажа. Зад нас другият инженер приклекна.

Бързо се вдигнахме на 70 000 фута, като летяхме с 2000 мили в час през нощта, на запад към Рим.

През екрана, свързан с камерата на Джийб, дойде:

— Пътниците за полет 931, авиокомпания „Медитърейниън“ за Истанбул, да се наредят на пети сектор.

Капитан Стаб ме погледна, а малките му лъскави очички заблестяха от отражението на екрана, който беше между нас.

— Чудя се дали има нещо в багажното отделение на самолета й.

— Онова, което ни трябва, е жената — казах аз, — банките идват след това.

— Можем просто да извадим късмет — каза той.

— Ето това е заложницата — казах аз, като посочих графиня Крек, която стоеше на опашката пътници за самолета. — Тази с двата пакета със златни опаковки подмишница.

— Има ли нещо ценно в тях? — попита той.

— Оставям на теб да разбереш — отвърнах аз. — Но най-важното е да я хванем.

— Не се притеснявай — каза той, — ние сме експерти в тия неща. Бих могъл да ти разкажа някои историйки, от които ще ти се изправи косата.

Не бях заинтересуван от това да ми се изправи косата. Единственото, което исках в ръцете си, беше Крек!

Летяхме и много скоро с помощта на телескопен екран видях светлините на Рим далеч под нас.

Стаб погледна часовника си. Надигна се от седалката си, за да надникне през рамото на пилота.

— Хванали са пистата на екраните си.

Погледна отново моя екран. Пътниците се качваха на борда. Сега щяхме да разберем дали късметът ни продължаваше да работи.

Пътниците заемаха местата си. Джийб ги пропускаше. Графиня Крек сложи подаръците в багажното отделение над главата си и се отпусна на една седалка до прозореца вляво от пътеката. Беше някъде в средата на самолета.

Пътниците въобще не бяха толкова много. Опитах се да ги преброя и стигнах до около 40. Нощният полет до Истанбул, пристигащ там по разписание призори, вероятно въобще не беше предпочитан. Имаше бизнесмени, туристи, жени и деца. Като въздухоскокен полет.

КЪСМЕТ!

Мястото точно до Крек беше свободно!

Камерата от ревера се раздвижи. Джийб се настани точно зад графиня Крек.

— Това е чудесно! — възкликнах аз.

— Браво на Джийб — каза Стаб. — Не видя ли как подкупи служителката на билетното гише?

Малко се намръщих. Той определено ми харчеше парите!

Единият от Антиманко пилотите каза през рамо на Стаб:

— Дайте ни знак, за да го засечем, когато започне да се засилва.

Стаб наблюдаваше екрана. От него се чуваше бръмченето на самолетните двигатели.

— Сега! — каза той.

— Хванахме го — отговори Антиманко пилотът. — Движи се на моя екран.

След малко, като гледаше екрана, Стаб каза:

— Излита!

— Потвърдено — отвърна Антиманко пилотът.

Не след дълго другият пилот каза:

— Насочва се на изток. Това е той!

Капитан Стаб извади картата си и насочи приглушената светлина на едно фенерче към нея.

— Сега трябва да пресече Италия на ширина. После ще лети над Адриатическо море. След това е отново над суша над езерото Саутари на границата между Югославия и Албания, а след това над Динарските Алпи. Но аз съм за морето. Самолетът ще бъде над това пространство повече от половин час. Става ли?

— Отлично — одобрих аз.

Той се придвижи напред, наведе се над пилотите и им показа картата.

Погледнах отново екрана. Виждах само върха на главата на графиня Крек.

Двамата Антиманко наблюдаваха техните си екрани. Капитан Стаб се върна.

— Имат да изминат около 150 мили — каза ми той, — след което ще започнат да летят над морето. — Обърна се към техника зад нас. — Когато ти дам знак, заглуши радиовръзката им.

Техникът кимна и погледна устройството, което беше сложил на пода пред себе си.

Нижеха се напрегнати минути.

— Ще бъдат над водата след три минути — каза единият пилот.

— Почни да се спускаш — каза Стаб. — Заглуши радиото им — нареди той на техника.

Чартърът се спускаше толкова бързо, че екранът опита да се понесе из въздуха.

— Обхват две мили и приближаваме — каза Антиманко пилотът.

— Движи се точно с тяхната скорост, когато ги ударим — нареди капитан Стаб. — Радарът на сушата не бива да засече нищо странно. — След това се обърна към техника: — Застани до буксирните лъчи.

— Обхват 200 ярда и намалява — каза Антиманко пилотът.

Погледнах екрана. На борда на самолета всичко беше спокойно. Една стюардеса до вратата вземаше възглавница за едно дете.

Капитан Стаб грабна радиостанцията на Джийб.

— СЕГА! — излая той.

По екрана личеше, че камерата на ревера на Джийб се повдига.

Джийб посегна над облегалката. Блъсна с лявата си ръка тила на графиня Крек.

Замахна с дясната си ръка и жестоко заби парализираща кама в плешката й.

Графиня Крек се опита да стане.

Стюардесата изпищя.

— Нулев обхват! — изръмжа пилотът.

— Буксирни лъчи! — изрева Стаб.

Гърбът на пътническия самолет беше хванат и залепен с удар за долната част на въздухоскока. Наклонихме се.

Погледнах надолу. Техникът беше отворил люка на пода. Виждаше се гърбът на самолетния корпус, залепен за камбаноподобния въздухоскок.

— Поддържай скоростта на самолета, извика Стаб.

Погледнах екрана.

БЪРКОТИЯ!

Хората се опитваха да станат от местата си. Децата започнаха да пищят.

Джийб тръгна по пътеката.

— Резачи! — изкрещя Стаб.

Механикът слезе надолу през люка.

Един пилот мина през вратата към борда на самолета.

— Мога ли да стрелям? — изкрещя Джийб по радиостанцията си.

— Включи на автоматична стрелба! — извиках му в отговор.

Джийб вдигна една стъклена ударна палка и се прицели. Пилотът, който си пробиваше с мъка път към него, и още трима човека около него се разтопиха от електрическия огън!

— Готово! — извика механикът.

Погледнах надолу. Беше отворил голяма кръгла дупка на тавана на самолета.

Капитан Стаб незабавно се търкулна надолу по стълбата, по която беше слязъл механикът. Стаб се пъхна през дупката и изчезна.

Бъркотията на екрана се увеличаваше, а я чувах и през дупката на самолетния таван.

Стаб влезе в полезрението на екрана. Огромните му рамене вършееха вляво и вдясно, като разблъскваха пътниците. Едно дете застана на пътя му и той го завъртя, като пищеше към вратата на пилотската кабина.

И тогава в ръката на Стаб се появи нещо. Той отвори със сила вратата широко.

Помощник-пилотът се нахвърли отгоре му. Бухалката на Стаб размаза лицето му, като го превърна в кървава пихтия.

Стаб остана в пилотската кабина доста дълго, време, а писъците продължаваха. Един бизнесмен се опита да нападне Джийб, който стреля отново.

Картината стана по-ясна.

Стаб излезе от пилотската кабина. Държеше в ръце записващата кутия, в която се отразяват последните събитията самолета, преди той да се разбие.

Като си пробиваше път, още едно дете застана на пътя му. Стаб размаза черепа му с кутията, която държеше.

Капитанът застана срещу мястото на Крек. Някакъв мъж посегна към него и той го размаза с кутията. Стаб погледна в багажното отделение за увитите в златна опаковка пакети. Намери ги и разкъса единия. Погледна коприненото шалче и го захвърли. Разкъса и другата и намери още едно. Хвърли го настрани с отвращение.

Няколко пътници продължаваха да мърдат. Систематично Стаб ги преби до смърт. Тогава двамата с Джийб започнаха да грабят часовниците от китките и портфейлите от джобовете. Изпразниха една чанта, пълна с бебешки дрешки, и нахвърляха плячката си вътре.

Тогава Стаб отиде до средата на самолета и вдигна графиня Крек. Метна я на рамото си и се върна при Джийб. Косата на графиня Крек скриваше лицето й. Ръцете й се влачеха като сакати.

Стаб даде знак и Джийб се качи по стълбата.

Джийб се появи при мен. Той сложи чантата с плячката встрани и посегна обратно надолу.

Взе Крек от рамото на капитана и я подхвърли на пода.

Стаб се качи.

— Още ли сме над морето? — изкрещях аз.

— Има още доста мили до сушата — извика единият Антиманко пилот в отговор.

— Оттегляме се! — изръмжа Стаб. — Механик, освободи буксирните лъчи!

Погледна надолу през отвора, докато издърпаха стълбата.

Пътническият самолет изведнъж се отлепи от нас.

Наклони се на едното си крило. Започна да пада със спираловидно движение.

Почувствах се много тежък и тогава осъзнах, че се изкачваме с много голяма скорост.

Един Антиманко пилот извика:

— Под нас има острови. На картата пише, че се казват Палагружа.

Това не беше много добре. Не исках самолетът да се разбие на сушата.

— Проследете внимателно траекторията му! — наредих аз.

Погледнах надолу през отворения люк. Беше черно. Не виждах нищо.

Изведнъж люкът се затвори. Станах и погледнах екраните.

Имаха ясна картина от самолета с помощта на невидими светлинни лъчи. Той свистеше надолу, а моторите му продължаваха да работят.

— Няма да спре — каза Стаб. — Повредих контролните му устройства.

Самолетът като че ли падаше директно към един остров. Задържах дъха си. Трябваше да се разбие в морето и да не остави никакви следи.

Изведнъж той започна да пикира вертикално и повече не се показа.

Удари се с голям взрив от пяна точно във водата, до по-големия остров.

Въздъхнах с облекчение.

Насочих вниманието си към дъските на пода.

Там лежеше графиня Крек. Щеше да бъде в безсъзнание през следващите три часа. Поне.​

Не исках да се докосвам до нея. Направих знак на капитан Стаб.

— Завържи добре ръцете и краката й.

Графиня Крек вече не беше смъртно опасна. Тя беше в ръцете ми!