Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (18)

Глава първа

Шефът на „Орлово око“ се вдигна от тротоара. Размаха юмрук към тясната уличка в посоката, в която беше изчезнал микробусът.

— Ще те хвана, даже това да е последното, ми дело! — изкрещя той и се извърна. — Какъв модел беше микробусът? — изрева към хората си.

Те се разплитаха и махаха бананови кори от изцапаните си униформи.

— „Трансван“! — каза един.

— „Еконолайн“ — добави втори.

— „Куиклей“ — намеси се трети.

Единственото, за което всички бяха единодушни, бе, че микробусът е бил без табелки за номерата, че е бил бял и че е бил пригоден за търговски цели. Вече знаех, че в Ню Йорк има десетки хиляди подобни микробуси.

— Тъпанари такива! — изкрещях аз. — Позволихте им да избягат!

— Моля те, господи! — извика шефът на охраната. — Дай ни още една възможност. — Той посочи служителя с призовките, и двамата санитари от „Белевю“, които се бяха приближили с усмирителни ризи в ръце. — Тая призовка ще бъде връчена, а демонът предаден в болницата, дори ако трябва аз да го направя!

— Дерзай! — казах му аз. И той хукна да се обажда в полицията, за да поставят патрули по пътищата, да ги покрият с хеликоптер и да направят всичко друго, което си правят.

Аз тръгнах обратно към залата на шоуто „Странноват свят“, където Том Снайд завършваше тридесетте си минути с известни в историята любовници, престъпници. Изглеждаше доста раздразнен от това, че публиката от специално подбрани жени си говореха една с друга за котката.

— Накратко — каза той, — като погледне човек някои от тия кокалести джуджета и ги сравни с мъжествен тип като мен, започва да се чуди какво виждат жените в тях.

— Колко КОТино го каза! — извика една блондинка на първия ред достатъчно силно, за да го хванат микрофоните.

Крясъци от смях заляха цялата телевизионна зала. Момичето в пеньоара напразно държеше вдигнат плаката:

ПОЧТИТЕЛНО ГУКАНЕ!

— Писна ни от твоето ПС-С-С-СТ! — извика друга, за да не остане по-назад.

Това сякаш ги взриви и те започнаха да се надпреварват кой ще направи най-мръсен каламбур за котката.

Снайд можеше да се погрижи за себе си. Аз грабнах екрана от пода, където беше паднал, и се измъкнах.

Трябваше да се намеся, както си и знаех, че ще стане.

Не бях в много добра форма. Главата ме болеше от падането върху нея, окото ми беше започнало да кърви и аз буквално виждах в червено. Но един офицер от Апарата трябва да бъде издръжлив и да преодолява болката. Трябва да е куражлия.

Освен това се страхувах да не закъснея за следобедната среща с лесбийките в апартамента. Адора не биваше да заподозре, че се опитвам да премахна Крек и Хелър и да избягам, преди да е започнало хомообразованието. С Тийни щях да се справя по някакъв начин.

През целия път, докато пътувах с таксито до апартамента, наблюдавах екрана.

По спийкъра се чуваше приближаването на полицейска сирена.

Графинята държеше котарака. Беше му свалила дрехите и папийонката. Галеше го зад ушите и той направо цъфтеше! Бях чувал, че вещиците на Земята имат котки, но те обикновено бяха черни докато този имаше само няколко черни петна между оранжевото и бялото.

Освен това графинята не летеше с метла. Тя се движеше с микробус с много луксозен интериор. Пердетата бяха спуснати и тя беше запалила вътрешната лампа.

— Оная патрулна кола май се интересува от нас — долетя гласът на Бум-Бум през завеса, от другата страна, на която вероятно беше шофьорското място. — Проверява регистрационните номера.

— Не са откраднати, нали? — попита графинята.

— По дяволите, не — с ваше извинение, мадам. Майк Мутационе си има лична машина за печатане на номера. Даже губернаторът на Ню Йорк не би могъл да проследи табелките, които току-що закачих!

Воят на сирената се отдалечи.

— Отиде си — каза Бум-Бум.

— Карай бързо към онова скришно място, което са използвали за трансфер на алкохол — нареди графиня Крек. — Нямаме време да си играем на гоненица с полицията. Имаме да вършим работа.

Само ако надникнеше навън или пък споменеше някакъв, адрес, щях да я хвана! Но единственото, към което тя гледаше, бе онази бибипана котка. Леле Боже, мъркането й идваше до мен така усилено, че известно време си мислех, че това е моторът им! Какво непоносимо животно!

Те продължиха да карат. Нямаше как да разбера посоката или местонахождението им, освен ако не направеха грешка и не го споменеха.

Със зачервени очи, залепени за екрана, дадох преголяма сума на таксиметровия шофьор при пристигането пред апартамента, след което влязох, препъвайки се.

Свалих дегизировката си, като продължавах да гледам екрана.

Те спряха!

Мистър Калико изскочи от прегръдката на графинята и мина през предното перденце. После се показа ръката на Бум-Бум, която дръпна встрани паравана. Гледах направо през предното им стъкло.

Голям магазин!

Но къде?

В Манхатън има стотици хиляди подобни магазини. Все пак може да изпуснат нещо, което да ме насочи.

Графиня Крек вероятно седеше в кресло, което се въртеше. Когато Бум-Бум влезе в задната част, тя се извъртя.

Там, напряко на микробуса, лежеше двойникът на Гениалното хлапе.

И ръцете, и краката му бяха вързани. Устата му бе залепена.

Черният костюм вече не му вършеше никаква работа. Очите му бяха подивели от страх.

Внезапно долових нов шум. Усилих звука на спийкъра. Плискаща се вода! Този магазин беше над някакъв речен поток! Стар склад за контрабанда! Би трябвало да има капак на пода, през който са можели да разтоварват малки лодки или пък да пускат тела по течението!

Боже, помогни на двойника на Гениалното хлапе, помолих си аз. Смъртоносната графиня Крек щеше да сложи край на живота му, веднага щом си свърши работата с него! О, бедният двойник! Представи си да си в ръцете на такова убийствено чудовище! Потреперих. Но по-добре него, отколкото мен.

— Бум-Бум, ако просто излезеш навън и се погрижиш да не ни безпокои никой, мисля, че мога да го накарам да говори.

— Много кръв, а? — каза Бум-Бум. — По тоя случай ще взема и котарака: твърде е малък, за да гледа насилие, даже и да има досие в полицията.

Графиня Крек свали лепенката от устата на двойника.

— Тая котка има ли досие? — изпелтечи двойникът. — Мислех, че е адвокат!

— Какво значение има? — попита Бум-Бум. — Към дългия му списък от убийства сега ще трябва да прибавим и едно отвличане. Но онова, което ще се случи сега, е твърде силно за него. Не бих дал и две мишки за живота ти, дечко. Така че отговаряй вежливо на дамата. Котаракът и аз ще стоим отвън и ако не запееш, отново ще го пусна вътре.

Двойникът беше много объркан.

— Невинен съм. Не знам нищо.

— Излез, Бум-Бум — нареди графиня Крек.

Бум-Бум се спря на една от страничните врати, като я задържа отворена. Не се виждаше нищо, освен стената на склада.

— Ще разхлабя един от старите капаци на пода — каза той. — За всеки случай, ако той не проговори. — Котката изскочи навън и Бум-Бум затвори вратата.

— Не зная нищо — изстена двойникът. — Правя само това, което ми кажат.

— Аха — възкликна графиня Крек, — но кой ти казва какво да правиш?

Косата ми се изправи под превръзките. С нарастващ ужас си дадох ясната сметка, че ако този двойник знае името на Мадисън, графиня Крек щеше да го пипне. А ако Мадисън бъде разпитан той със сигурност щеше да спомене и опише човека, когото той познаваше като Смит — мен. И без никакво съмнение графиня Крек щеше да разбере, че аз стоя зад всичко това. Щях да ЗАГИНА! Образът на, невиждащите очи на жълтия мъж се изправи между мен и екрана. Кръвта в окото ми го оцвети в червено. Трябваше да седна, защото коленете ми се разтрепериха.

— Няма да ви кажа кой ми нарежда — каза двойникът, а стърчащите зъби щръкнаха още по-агресивно.

— Така ли? — възкликна графиня Крек. — Не ми оставяш никакъв избор.

Тя посегна надолу към една пазарска чанта и извади хипношлема. Нахлузи го на ужасената глава на Гениалното хлапе и го включи. Хлапето внезапно подскочи във въжетата си.

Тя взе микрофона на хипношлема.

— Спи, спи, хубавичко спи. Сега ще ми кажеш истината, само истината и цялата истина или ще бъдеш обвинен в углавното престъпление „лъжесвидетелстване“. Кой ти дава заповедите?

— Един човек.

— Какъв човек?

— Не знам.

Крек взе една лента за записване и я постави в отвора на хипношлема, след което натисна бутона за запис.

— Сега — каза тя, — ще започнеш да ми разказваш всичко, което знаеш за превръщането ти в двойник на истинския Уистър.

Двойникът започна разказа си. Той бил сираче, родено в Джорджия. С помощта на правителствени студентски стипендии успял да влезе в Масачузетския разбивачен институт. Справял се добре, когато изведнъж бил повикан и му казали, че някакъв човек иска да го види. Мъжът му предложил работа. Пари и жени. Трябвало просто да следва заповеди, да се появява, където му се каже и да говори каквото му се каже.

Пожелал да разбере какво ще стане с училището, а човекът му отвърнал, че за това ще се погрижат и че той няма да се провали.

Казал му още, че от време на време може да му изглежда така, сякаш са го хвърлили в затвора, но не бивало да се тревожи, защото съществувал ИСТИНСКИ човек, Джеръм Терънс Уистър и че ако нещата се объркали по някое време, в крайна сметка ОНЗИ щял да отиде в затвора.

Беше попитал как така той също носи името Уистър; веднъж бил чул, че има брат, но никога не разбрал къде е.

Неговото собствено име било Джери Уистър и той смътно си спомнял, че името на брат му било Джером. Но мъжът му казал да не се тревожи за това, защото нямало никакво значение.

— Искаш да кажеш — намеси се графиня Крек, — че си вярвал, че мъжът, който помагаш да бъде съсипан, е собственият ти брат?

— Е, почти — отвърна двойникът, — но мъжът ми обясни, че просто се опитват да направят брат ми известен.

— Като го пращат в затвора?

— Добре де, беше заради всичките пари, които ми предложиха и жените, които ми обещаха.

Графиня Крек притисна микрофона до гърдите си.

— Какви примитиви! Никакво чувство за чест! — После се обърна към него: — Продължавай!

Двойникът продължи да дърдори по приглушения начин на човек, който е напълно хипнотизиран.

Графиня Крек започваше да става нетърпелива. Тя потропваше с крак. Беше чувала много пъти историята за състезанията, за Атлантик сити и Канзас преди това. Единствената разлика сега бе, че чуваше, че аферата е напълно манипулирана от някого.

Аз бях много, много нервен.

Най-сетне двойникът млъкна.

— Та как му беше името на тоя мъж? — попита графиня Крек.

— Аз го наричах Ед.

Започнах да дишам по-леко. Двойникът не беше имал директно вземане-даване с Мадисън.

Но при следващия въпрос сърцето ми пропусна един удар.

— Кой ти плаща? — попита графиня Крек.

Можеше да попадне на богата жила с този въпрос!

— Плик с пари в брой.

— Какво има върху плика?

— Нищо.

Кракът й потропваше все по-учестено от нетърпение.

— В плика има ли нещо друго, освен пари?

— Само разписката, която подписвам и давам обратно на Ед.

— И какво има в разписката?

— Сумата. И аз я подписвам.

— Нещо друго?

— Само буквите Ф.Ф.Б.У.

— Те какво означават?

— Не зная — дойде приглушеният отговор.

— Ф.Ф.Б.У. Това ли е всичко?

— Да.

Косата ми се беше изправила. Ф.Ф.Б.У означаваше „Фатън, Фартън, Бърщайн и Ууз“, рекламният гигант, който се занимаваше и с връзките с обществеността, освен това оправяше счетоводните сметки на Роксентър и който беше наел Дж. Уолтър Мадисън за тази особено черна кампания на връзките с обществеността. О, небрежните, тъпи глупаци! Счетоводният им отдел вече не беше в безопасност!

И тогава ми дойде на ум нещо, което много ме освежи. Току-що си спомних какво ми беше казал Бери. Човек трябва да е в света на рекламата, за да знае какво означава Ф.Ф.Б.У. Това даже беше тест за професионализъм в областта на рекламата!

Графинята продължи да дълбае още известно време. Но не научи нищо повече.

Най-сетне задоволена, тя се захвана с друга работа.

— Сега, ти ще направиш нещо — каза тя. — Ще отидеш във Върховния съд, ще застанеш пред съдията и ще заявиш, че си извършил всички престъпления, в които обвиняват Джером Терънс Уистър. Дължиш го на честта на семейството си. Така че ще го направиш както си му е редът. Ще го заявиш така, че Джером Терънс Уистър да бъде освободен от всички минали и настоящи обвинения. ТВОЕТО е лицето, което е познато от телевизията и снимките, и ти си този, който ще убеди съдията, че нещата стоят така. Това включва както браковете и изневерите, така и изнасилването на малолетна. И ако някой ти каже да направиш нещо друго, няма да го слушаш. Разбрано?

— Да.

— Сега, освен това ще напишеш и пълно признание, че всичко е нагласена работа. Ще започнеш в момента, в който се събудиш, и ти дам лист хартия.

— Разбрано?

— Да.

— Ще забравиш, че си бил отвличан и хипнотизиран и ще си мислиш, че си дошъл при мен по свое собствено желание, ще стоиш с нас и няма да бягаш, докато не се явиш в съда. Разбрано?

— Да.

Тя изключи шлема и го махна от главата му. Двойникът се заоглежда замаяно наоколо, като се опитваше да намери нещо.

Графинята го развърза. Даде му лист и писалка, разположи го до една малка масичка в микробуса и той започна да пише.

Тя постави шлема в пазарската си чанта. После излезе навън.

Целият бях плувнал в пот. Какво можех да направя, за да предотвратя пълното срутване на света около мен?

Бум-Бум седеше върху един стар сандък, а котаракът — до него.

— Бум-Бум — каза му графиня Крек, — какво означава Ф.Ф.Б.У?

— Не знам — отвърна Бум-Бум. — Сигурно е някакъв дезодорант.

— Има ли мафиотска шайка с тези инициали? — попита графинята.

— Не — отвърна Бум-Бум. — Но когато превозват разни неща, пишат Т.Н.Б. Което означава „товар на борда“.

— Това не е същото. Ти какво направи с портфейла му?

— Ето го — отвърна Бум-Бум. — Няма нищо в него. Само няколко долара и студентски карти.

Графинята го разгледа. Поклати глава.

— Е — рече, — ще се захванем на работа и ще разберем. Трябва да означава нещо.

— Има малко уиски „Пийграм’с“ — каза Бум-Бум. — Та котката и аз можем да пийнем по малко.

— Не още — каза графиня Крек. Тя седна върху друг сандък и извади топче листа от чантичката си. — Бедният Джетеро вероятно полудява в открито море, докато се чуди какво става. Пиша съобщение за радиостанцията, което ще докара яхтата. Хванахме двойника и утре той ще се яви в съда. Яхтата няма да се е прибрала дотогава, така че ще е съвсем в безопасност. Изпрати това съобщение на капитан Битс и му кажи да акостира в Ню Йорк. Кой кей каза той? А, да. Кей 68, западна 30-та улица. Докато стигне там утре, вече ще е вечер и фалшивото Гениално хлапе ще бъде на път за затвора.

Тя написа съобщението. Подаде го на Бум-Бум. Той изчезна.

Не можех да повярвам на късмета си!

Тя не можа да си спомни, че съдията Хамър Туист няма да бъде в съда на другия ден! Щеше да бъде на състезателната писта „Акведукт“. Или пък глупаво предполагаше, че той би се върнал за някое важно дело, както правеха на Волтар. Но нито един Земен съдия не би поставил за нищо на света задължението преди удоволствието.

О, благодаря на Бога за тази немарлива, бавна съдебна система!

Хелър не само щеше да бъде заловен, ами и изпратен в „Белевю“ и даже може би мъртъв, преди тя въобще да е занесла онова признание на съдията!

Залавянето на Хелър щеше да я побърка!

Ако пък го убиеха, тя щеше да бъде така докосена от мъка, че нямаше да е заплаха за никого!

Може и да не знаех къде е тя. Но в крайна сметка бях спасен!

Посегнах към телефона, за да се обадя на Графърти.

Яхтата щеше да бъде ПОСРЕЩНАТА!