Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (42)

Глава пета

Върнаха се в розовите отблясъци на вечерта. От разговора им на вечеря разбрах, че са ходили в къщата на Бонапарт и музея му и че не са разбрали нито капчица за Наполеон, освен че островът зависел от туризма, но не обичал туристите.

— Какво можеш да кажеш за един престъпник, съдейки по бебешките му дрешки? — попита Мадисън. — Всичко е в голям упадък. Навремето Корсика е била синоним на бандити, а днес същите те държат ресторанти и хотели. Престъпната общност винаги си пази тайните обаче.

— Би си помислил, че сме полицейски агенти — каза Тийни, като се зае с втория си фазан под стъклен похлупак. — Всеки път, когато Мади караше преводача да попита: къде е било главното скривалище на онзи велик престъпник Наполеон, те просто млъкваха и зяпаха. Веднага щом се справя с два-три сладоледа, ще се посветя известно време на библиотеката.

Зяпнах: Тийни в библиотека? Та тя едва четеше. Но без да се колебае, тя грабна радиото си и като го усили до край на някаква попмузика от Радио Люксембург, потъна в библиотеката и започна да се рови в книгите.

Взрях се навътре към тази изключително нова гледка на Тийни, която се опитва да чете. Тя потрепваше с крак в такта на попмузиката и мърдаше мъчително устните си, докато пръстите й бавно следваха редовете на страницата. Тя разбра, че чете „Поддържане на плавателни корпуси“.

Не след дълго повика главния стюард и когато той видя какво му сочи, снизходително отключи няколко стъклени сандъка, в които никой не беше поглеждал от построяването на яхтата. Тийни се взря в един комплект от Енциклопедия Британика и се отдръпна, слисана от размера на томовете. Но продължи смело да упорства:

— Кои букви са точно преди и след Н, Инки?

Услужливо й намерих статията „Наполеон“. Тя започна да се поти над нея. Беше много усилена работа. Трябваше да си направи две почивки, за да се снабди с млечна сода и ягодова дъвка за подсилване. Капки пот навлажниха трудовите й вежди.

Най-накрая тя ме погледна:

— Какво означава „изгнание“, Инки?

— Заточаване — отговорих аз.

— Изчезване? — каза тя. — Аха! Намерих скривалището! Къде е капитан Битс? — Главният стюард вдигна телефонната слушалка.

Посивелият моряк се появи.

— Отново ли се загуби в мъглата, Тийни? — попита я той със смях.

— Бити — отговори тя, — нямам си даже рог за мъгла и съвсем съм излязла от маршрута.

Той седна на страничната облегалка на един стол пред нея.

— Не Мога да разбера как е възможно това, мис Тийни. От това как ме накарахте да разровя всички чекмеджета с морските карти, точно преди да напуснем Бермудите, бих си помислил, че сте запомнила всички пристанища на света.

Това беше ново за мен. Можех да повярвам, че го е тормозила в спалнята му, но не и в стаята с морски карти. Откога Тийни се увличаше по географията? — Точно така — рече Тийни, — тия бибипци не споменават никакво пристанище. Говорят за съвършено различна карта. Пише, че този престъпник Наполеон бил заточен на… — тя се консултира с тома — Изола д’Елба.

— „Изола“ на италиански означава остров — каза Битс.

— О — рече Тийни.

Битс посочи един голям глобус на света, който висеше в центъра на тавана на библиотеката.

— Ето го тук — каза капитанът.

— Какво е това нещо? — поинтересува се Тийни.

— Това е глобус на света — отвърна Битс.

— Не, бибипка му — заяви Тийни, — хич не се и опитвай да ме метнеш, чу ли? Всички ония карти, които ми показа, бяха плоски.

— Светът е кръгъл, Тийни, — каза Битс. — Това е доказал Колумб.

— Хайде да не изместваме темата — каза Тийни, като заплашително му размаха пръст. — Зная бибипски добре къде е Колумб, Охайо. Там ме арестуваха, когато бях седемгодишна.

Битс направи знак на главния стюард и онази достопочтена особа натисна един ключ. Големият глобус се освети от вградените лампички. Битс хвана заплашващия й пръст и го поведе по цветната повърхност.

— Това е Средиземно море. Ние сме в него. Сега, това е Корсика, а това е Ажасийо, където сме хвърлили котва. Та — и той накара пръста да проследи — ако слезем надолу и минем през протока Бонифачо, след като тръгнем на север до източното крайбрежие на Корейка, стигаме до…

— Изола д’Елба — каза Тийни победоносно. — Точно от другата страна на Корсика! Ей да ми се не види! Хей, Бити, защо не си ми казал, че всичко е на тази голяма топчица? Виж тук. Бермудите. Мароко. Италия. Рим. Сицилия. Гърция. Турция. За Бога, Бити. Защо ме остави да ми изтекат очите на всички ония плоски карти, когато тук всичко е просто като дъвка за балончета!

— Не съм в най-добрата си форма в четири сутринта — засмя се капитан Битс.

Бях зашеметен. След тренировката, която ми беше направила през нощта на тръгването ни от Бермудите, тя е вършила разни работи и с капитан Битс! А точно преди мен се беше занимавала с онзи, развратник с черната челюст! Апетитът й беше бездънен! Тя беше невъзможна!

— Остави тая топчица светната — каза Тийни на главния стюард. — А също така и сандъците отключени. Вие, момчета, ме бяхте замаяли с плоските си карти и разните пътеводители. Кой го е еня, ако бъдете подложени на отравяне с птомаин в ресторанта на Антон. Не това е образованието, от което се нуждая. — Тя отново се вгледа отблизо в големия глобус. После грабна тома на енциклопедията и хукна, крещейки. — Хей, Мади, Мади! Открих скривалището на бибипеца!

— Тя е много сладко дете — каза капитан Битс с любов.

— Да, мистър Бей — намеси се главният стюард, — наистина сте щастлив, че имате такава очарователна и невинна племенница. Просто обожавам момичешкия й ентусиазъм. Много е свеж.

Помислих си, че говорят за някоя Тийни, различна от тази, която аз познавам. Ентусиазмът й беше твърде силен за всеки смъртен човек.

Но като погледна назад, се изненадвам, че при цялото ми обучение и опит, даже тогава не започнах да се досещам към какво е насочен ентусиазмът й в онзи момент. Ако се бях досетил, можех спокойно да успея да избягам.

Вместо това, когато тя се върна, аз кротко дадох съгласието си да отплаваме към Елба.

— Те не са французи обаче — каза капитан Битс. — Островът е италиански. Там е цивилизовано и аз и екипажът ще можем да слезем на брега. Останалата част на Европа казвала преди: „смърт на французите“. Сега французите казват: „Смърт на всички“. Ако нямате нищо против, отплаваме още сега и се махаме от това мъгливо море.