Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (32)

Глава втора

В богато украсения салон за хранене Тийни и Мадисън се смяха през цялото време, докато вечеряхме.

Той й беше помогнал да се облече. Беше намерил завеса за врата с морски дизайн и я беше увил около нея така, че изглеждаше като доста прилична вечерна рокля без рамене.

Той й показваше с коя лъжица и с коя вилица какво да яде, докато главният стюард наблюдаваше снизходително и се грижеше за обслужването.

Най-накрая стигнаха до кафето и така се бяха натъпкали, че трябваше да спрат да се смеят. Почувствах облекчение.

— Този следобед ти говори за престъпници — каза Тийни на Мад. — Току-що си спомних, че мястото, където живеех в Ню Йорк — Тюдор сити — е било навремето свърталище на такива. Било известно под името. „Курника на Коркоран“. Пади Коркоран, прословутият бандит, живял там, докато не го заловили.

— Наистина ли? — възкликна Мадисън.

— Напълно. И всяка съботна нощ можеш да видиш как духът му влачи кошници, пълни с главите, които е отрязал, право през парка. Аз лично съм попадала на него.

— Очарователно — каза Мадисън. — Знаеш ли, не мога да зарежа напълно работата си, въпреки настояването на майка ми да си взема почивка. Трябва да продължа изследването си върху престъпниците. Чудя се дали на Бермудите има такива? Трябва да слезем на брега и да потърсим някакви знаци и разни такива неща.

— О, това ще бъде много забавно — каза Тийни. — И аз много ги обичам престъпниците. Мога да ти помагам с всичко възможно, да карам местните да се разприказват, да гледам под камъни и т.н.

— О, това наистина ми звучеше добре. Те наистина се разбираха отлично и това ме правеше свободен. Слава Богу!

След вечеря отидохме в музикалния салон, Тийни донесе няколко от нейните плочи с нео-пънк-рок и двамата потанцуваха.

Оттеглих се рано. Денят беше протекъл доста активно.

Три прекрасни дни плавахме напред към Бермудите, бял кораб по лазурно море, истинска книжка с картинки за забавление.

Комбинацията от никакъв секс, никаква марихуана, много упражнения и строг учител — директора по спорта, който се грижеше да ги правя, започна да ме възражда отново за света на живота.

Считах Мадисън толкова ценен, че се паникьосвах само при мисълта, че мога да го загубя. Двамата с Тийни изглежда нямаха нужда от нищо друго, освен да лудуват по цял ден. Макар че нямах доказателства, можех да предположа, че лудуват и по цяла нощ в каютата на Мадисън или тази на Тийни.

Перспективите ми изглеждаха великолепни. Докато плавахме, а аз си възвръщах здравето, ликувах и поради един-единствен факт — о, Боже, беше чудесно: НИКАКВИ ЖЕНИ! Леглото ми беше абсолютно празно, времето си беше само за мен, а усмивката на лицето ми ставаше все по-широка.

Възрастната стюардеса, която очевидно се грижеше за стаята на Тийни, ми даде ценна информация през следобеда на третия ден. Тя каза:

— Вашата племенница е такова чаровно същество. Мисля, че ще бъде много самотна, когато приятелят й напусне кораба.

— Напуска кораба? — изграчих аз с внезапна тревога. — Какво ви кара да мислите Така? — Боже, какво нещастие щеше да бъде това: Тийни щеше веднага да се върне в скута и в леглото ми!

— Не можах да се въздържа и ги подслушах, докато си говореха в парната баня — отговори тя. — Той беше малко унил, че е разочаровал някого на име Бери и се чудеше дали опасностите не са били малко преувеличени. Освен това, разпитваше домакина-касиер за полетите от Бермудите до Ню Йорк.

— Благодаря на Бога, че ми казахте — рекох й аз.

— Ние работим за собственика — каза тя, като вероятно очакваше бакшиш. И какъвто си бях непривикнал с подобни неща, и дадох.

Какво нещастие би било това! Мадисън държеше Тийни извън леглото ми, а освен това в ръцете на демон като Крек той щеше да изпразни до дупка глупавата си глава! Ако Мадисън си тръгнеше, щях да бъда атакуван и отвътре, и отвън!

Понеже си бях добре обучен, бързо разреших проблема. В стаята с радиотехника имаше радиотелекс. Всяка нощ през малките часове, съвсем сама и необезпокоявана, машината изтракваше новините от кабелните служби, като правеше няколко копия за собственика и гостите. Морган вероятно беше използвал машината за други цели, като например манипулиране на фамилната финансова империя. Аз също я използвах за друга цел.

Внимателно направих една подаваща, лента още същата нощ и когато новините започнаха да пристигат с тракане, сръчно добавих моя текст преди машината да изключи.

Съобщението гласеше:

УБИТ ПО ПОГРЕШКА МЪЖ, СЧИТАН ОТ МАФИЯТА ЗА ДЖ. УОЛТЪР МАДИСЪН В БЕЛЕЖКА ДО СЪПРУГАТА НА ЖЕРТВАТА ПИШЕ: ИЗВИНЯВАМЕ СЕ. ПОМИСЛИХМЕ, ЧЕ МЪЖЪТ ВИ Е ОНЗИ БЕЗПОЛЕЗЕН БИБИПАН ДЖ. УОЛТЪР МАДИСЪН, ЗА ЧИЕТО ОЧИСТВАНЕ, СМЕ ПОДПИСАЛИ ДОГОВОР. АКО ИСКАТЕ НЯКАКВИ ПАРИ ЗА СТАРЧЕСКИТЕ СИ ДНИ, НИ ПОМОГНЕТЕ ДА НАМЕРИМ, ТАЯ ВЪШКА, ЗА ДА ГО ИЗТЕЗАВАМЕ И НАПРАВИМ НА РЕШЕТО.

ОТ ПОЛИЦИЯТА НЯМАТ НИКАКВИ СВЕДЕНИЯ ЗА МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА МАДИСЪН И ЗАЯВИХА ДНЕС, ЧЕ ЩЕ СЪДЕЙСТВАТ НА ШАЙКАТАНА КОРЛЕОНЕ ДА ГО НАМЕРИ, ЗА ДА СЕ ПРЕДОТВРАТЯТ ПО-НАТАТЪШНИ ГРЕШКИ.

Следващата сутрин на закуска направих всичко възможно той да я види. Казах:

— Я, ти самият си в новините.

Той я прочете. Пребледня. Не успя да довърши бърканите си яйца.

Реакцията му беше точно такава, каквато ми трябваше. И се беше появила точно навреме. Бермудите се виждаха.