Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (61)

Глава втора

Подробностите. Добре, грижех се за подробностите. Но до следобеда на другия ден не бях постигнал никакъв напредък по отношение на истинския проблем, който стоеше пред мен.

През изминалата нощ бях накарал Мюзеф и Торгут да повярват, че тримата, които бяха влезли, вече са погребани някъде из местността. Късно през нощта ги бях накарал да докарат стария пикап „Форд“ до вратата на вътрешния двор и бях изнесъл навън, като пъшках и охках от голямото усилие, три големи чувала, които бях напълнил с въздух. Бях ги сложил отзад в багажника и бях отпрашил. След това се бях върнал един час по-късно с чувалите, на които им бях изпуснал въздуха, при което казах на двамата:

— Зарових труповете там, където никой никога няма да ги открие. Така че просто забравете, че някога сте виждали тези хора.

Те се захилиха доволно.

— Ние слушаме и се подчиняваме, господарю. Ти наистина си един умен шеф.

Но като си седях следващия следобед, въобще не се чувствах умен. Как, в името на всички богове, щях някога да се измъкна от цялата бъркотия?

Погледнах часовника си. В Ню Йорк трябва да беше рано сутринта.

Вероятно Хелър и графиня Крек бяха замислили нещо, което можех да използвам, като го проваля.

Извадих екраните, които беше донесла Тийни и бях доста изненадан да открия, че са почистени от старите петна от засъхнала шира и тем подобни.

Батериите бяха наред.

Погледнах екрана на Кроуб. Той поето си седеше в една от килиите за задържане в очакване на транспортирането с „Бликсо“.

Екранът на Хелър беше празен. Все още спеше.

Само този на Крек беше раздвижен и интересен. Тя изливаше в една чаша едновременно Баварско Мока кафе на прах и гореща вода. После взе малко изстуден доматен сок и му сложи по малко сос „Ворсестършър“ и „Табаско“.

Постави всичко на един поднос й влезе в някаква спалня. Остави подноса и отвори капаците на прозорците. Поток утринна светлина нахлу хоризонтално, като за малко да подпали екрана ми.

Графиня Крек се обърна и се приближи до голямо етруско легло с колони.

— Събуди се, мързеливко — рече тя. — Каза ми, че ще си станал и облечен за планина преди зазоряване, а още продължаваш да хъркаш.

— Ох — каза Хелър, като сложи ръка на очите си. — Не можеш ли поне да ме оставиш да се възстановя от махмурлука?

— Партито за дипломирането ти свърши. Всички гости си отидоха по домовете. Ти си работещ човек, помниш ли?

Той взе доматения сок и си сръбна.

— Казах ти да не разрешаваш на Бум-Бум да те придума да опитваш уиски.

— Ами котката го пие — отвърна Хелър.

— Е, мистър Калико е много трудолюбива котка. А като заговорихме за труд, кога ще се захванем на работа, за да се махнем от тази планета и да си отидем у дома?

— Имам право да не си давам много зор. В края на краищата цялата година в колежа ме изтощи!

— О, глупости. Ти не си отишъл нито веднъж на училище. И сега, като имаш тази скъпоценна бакалавърска степен по ядрени науки и инженерство, какво ще правиш с нея? У дома ще й се изсмеят. Никога не съм виждала толкова много грешки на едно място, колкото има в тяхната наука. Всъщност не могат да надвишат скоростта на светлината! Трябва да се качат на истински космически кораб.

— Боже, тази сутрин си доста хаплива.

— Е, ти би бил. Оставям те в полунощ да пееш „За доброто старо време“ с 15 студенти, които никога не си срещал преди това празненство. Каза ми да съм станела призори, да съм на всяка цена в дрехи за планина, след което, доколкото си спомням, въобще не си си лягал!

— Казал ли съм подобно нещо? — попита Хелър.

— Разбира се. При това беше особено категоричен. Каза „На всяка цена“.

— Трябва да съм бил пиян — рече Хелър.

— И ония момичета бяха доста пияни — каза графинята.

— О, заради това ли е целият тоя шум? — попита той, като отпи от кафето си.

— Не, целият този шум не е заради това. Вече не ревнувам с някои изключения. Просто съм навъсена, защото загуби толкова много време да получиш степен, от която нямаш нужда. Най-хубавият на външен вид и най-компетентен военен инженер на Волтарианската флота получава диплома като Бакалавър по ядрени науки и инженерство — това е просто нелепо. Опитвам се да те заведа у дома и да те излекувам от това да си бакалавър.

— Степента ми трябва, за да мога да се подписвам под статии за горивото в професионални списания. Никой не би ти обърнал внимание, ако нямаш степен.

— И кога ще намериш време да напишеш тия статии, ако продължаваш да висиш с главата надолу от някой полилей и да дирижираш оркестъра?

— Вече не ми е необходимо никакво време — отвърна Хелър. — Написах ги.

— Кога? — попита го тя предизвикателно.

— Снощи след партито. — И той посочи.

Тя погледна към една маса, която беше сложена там. Върху нея имаше висок куп от половин дузина ръкописи.

— О! — възкликна графиня Крек доста ядосано.

Тя излезе от стаята.

Хелър взе душ и облече дрехи за планина. Събра малко багаж в една малка чанта, като сложи вътре някакви ключове, листа и една книга. Излезе на терасата и намери графинята.

— Не се ядосвай — каза той.

— Измами ме. Подведе ме.

— Беше само на шега — рече Хелър. — Съжалявам.

— Да се махнем от тази планета НЕ е шега — каза графиня Крек. — Тук всичко е като психоза. Плаши ме до смърт.

— Но е и красива планета — каза Хелър. — Ела сега като добро момиче. Имам нещо за теб, което ще те очарова.

Той тръгна към асансьора. Тя взе котката и го последва.

Качиха се в поршето.

Хелър засили по рампата. Тръгнаха с поршето през града.

Крек седеше малко мрачна. Тя каза:

— Съжалявам, че ти се ядосах, Джетеро. Но ти наистина ме подведе. Просто нямам търпение да се върнем вкъщи. Чакат ни толкова хубави новини там.

Ето я как подстрекава ли подстрекава. Точно това, което не биваше да прави. Ако успееха, щях да бъда екзекутиран със сигурност.

Хелър направляваше колата из улиците в ранната утрин.

Той посегна встрани към чантичката си и й подаде една книга.

— Грешката беше моя каза Хелър. — Шегите не вървят за сутрешен студен душ. Но хайде, развесели се. Тази книга ще те заинтригува. За принц Кавкалсия е.

Тя погледна книгата. На корицата пишеше „Дяволският триъгълник“. Тя разгледа показалеца на имената.

— Това друга шега ли е? Името му го няма тук.

— Не — отвърна Хелър. — Историята им всъщност не се връща 12 000 години назад. Но ако отвориш на картата отпред, ще видиш няколко острова встрани, от крайбрежието на Флорида, които се казват Бахамски. Там има интересни електронни и радио феномени. А също и електромагнитни смущения. А дълбокомерите им са засекли пирамида на морското дъно.

— Това странно ли е? — попита графиня Крек.

Той засили колата по околовръстното шосе „Брукнер“.

— Не много. Но има още нещо, регистрирано от корабите и самолетите: пропадане и изкривяване на времето. Корабите изчезват. Самолетите или летят в друго време, или часовниците им спират. Единственото, което се сещам, че може да предизвиква подобни неща, е много малка черна дупка. На Волтар понякога има такива в пирамидите.

— И? — попита графиня Крек, все повече заинтригувана.

— И си мисля, че континентът е потънал там. — Мисля, че заводите за енергия на принц Кавкалсия са потънали заедно с него, но продължават да работят дълбоко в морето.

— И те биха причинили всичко това?

— Единственото, за което се сещам, че би могло да ги причини — отвърна Хелър. — Изкривяване на времето от затворени черни дупки.

— Това не е ли мястото, където ти изпрати кораба на бреговата охрана.

Хелър се засмя.

— Той всъщност отиде много по на изток. И са се прибрали вкъщи съвсем нормално. Единствената опасност, която ги заплашваше, бе да ги изпратят на психиатър, а това не бих пожелал на никого.

— Значи мислиш, че принц Кавкалсия е основал колонията си точно там — каза Крек.

— Най-доброто ми хрумване засега — отвърна той. Бих написал статия за това, ако нямаше да бъде най-голямото нарушение на. Кодекса за всички времена. — И той я погледна. Тя гледаше мрачно през предното стъкло.

— Хелър започна да пее приспивна песен:

Ако нявга искаш да се махнеш от живота

или крал е наредил да се сложи край на любовта,

Направи си пътешествие

с някой кораб,

който ще подскача, ще се гмурва и лети,

за да си намериш нов дом във небето ти.

Крек се присъедини:

Ти смел принце Кавкалсия.

Ето те и тебе нависоко.

Виждаме те как крила размахваш

— и как с очи премигваш.

Високо, високо, над Луна-а-а-а-та!

И двамата се засмяха.

— Моето момиче пак е радостно — каза Хелър.

— Аз съм просто една стара заядлива мърморана — отвърна тя, като сложи ръка на рамото му. — Не знам какво прави един красив мъж като теб с такава ужасна цупла като мен.

— Ти не си цупла — рече Хелър.

— Такава съм — каза графиня Крек.

— Хайде да се сбием — каза Хелър.

И двамата се засмяха, но аз за нищо на света не можех да разбера шегата.

Графинята погледна през прозореца.

— Къде всъщност отиваме?

— Водя те в едно свърталище на порока — отвърна Хелър. Но не се притеснявай. То е изцяло свързано с нашето заминаване от тази планета. Едно старо запустяло ханче в Кънектикът.

Да ги бибипам и двамата! Макар че и представа, си нямах какво е намислил пък сега, знаех, че не вещае нищо добро. Трябваше да ги наблюдавам внимателно.

Боже, как ми трябваше само някоя идея, за да ги съкруша!