Георги Б. Караджов
Скритото изображение (8) (Записки на фотографа)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Корекция
геокар (2022)
Форматиране
cattiva2511 (2022)

Издание:

Автор: Георги Караджов

Заглавие: Скритото изображение

Издание: първо

Издател: Самиздат

Година на издаване: 2022

Тип: научнопопулярен текст

Националност: българска

Редактор: Георги Караджов

Художник: Георги Караджов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17295

История

  1. — Добавяне

8.

22 октомври, сряда

Блендата се отваря, светлинният цилиндър става по-широк, трябва да съкратим дължината му — времето, за да дозираме количеството светлина, която влиза в камерата — същото количество ще получим, ако затворим блендата и увеличим времето — по-тънък и по-дълъг цилиндър, а обема си остава същия. Когато блендата е отворена, дълбочината на рязко изобразяваното пространство се намалява — от къде до къде е на фокус, ако правим портрет, фона се размазва, което е и целта — да изпъкне лицето. При по-светосилните обективи, дето имат бленда 2 или 1,8 може и даже цялото лице да не е на фокус, а само част от него (моя „Любител с бленда 4,5“ ги не може тия работи!) На слънце — бленда 8, скорост 250 (значи една двеста и петдесета част от секундата), при сянка — бленда 4,5 или 5,6, скорост 120 или 60. Най-малката ми скорост е 15, при нея трябва да се снима от статив, иначе ще се размаже изображението. В стая, вечер, на недостатъчно осветление — само неподвижни обекти от статив — до 3 секунди ръчно със скоростта В — тя отваря обектива, докато натискаш копчето, колкото искаш дълго по желание. Когато говорим за стойностите на блендата, трябва да не забравяме, че става въпрос за дроби. 2 е ½, 8–1/8 и т.н. Затова се получава, че по-малката цифра означава по-отворена бленда, а по-голямата — по-затворена.

Три големи риби носят света на гърбовете си, според древните индийци, на числото три се крепи всичко. Така е и с цветовете. Жълт — червен — син. И всички останали произлизат от смесването на тези трите. Има художници — импресионисти, които рисуват само с тях, малки точици, които при отдалечаване от картината, се смесват във въздуха (Панос нарича това явление „въздушна перспектива“) и, като се отдалечим на достатъчно разстояние, ние виждаме готовия нюанс, резултиращата багра. Това се използва в цветната фотография. Панос каза, че ако разгледаме един диапозитив през микроскоп, няма да видим нищо друго, освен жълти, червени и сини точки, различно количество и в различна степен смесени помежду си. Така е възникнала цветната фотография — три черно-бели негатива, снимани съответно през червен, син и жълт филтър на един и същ обект, след това от негативите се прави прозрачен позитив — с директно, наречено още контактно отпечатване. Трите позитива се прожектират едновременно върху един и същи екран и пред всеки един от тях стои цветен филтър — този, през който е снимано — резултатът е пълноценна цветна фотография. По-късно използват този принцип при създаване на цветната фотолента — поставят три слоя един върху друг на лентата и по химичен начин ги „оцветяват“ в съответния основен цвят — съчетанието от трите дава желаната разцветка. Е, в негативен вариант, разбира се — жълтото е синьо, червеното е зелено и т.н. После при копирането се получават верните цветове. Панос ми обясни, че това е много трудно — хартията за цветни снимки — и тя трипластова, обикновено няма никакъв баланс между чувствителността на пластовете и се налага този баланс да се прави изкуствено — използват се или три източника на светлина — жълт, червен и син, при което да можем да променяме интензивността им, за да получим нужната корекция, или един бял източник, като между него и филма се слагат цветни филтри в едно специално чекмедженце на фотоувеличителя. Тези филтри се продават в комплект от по три разцветки и в различни плътности за всяка една от тях — те са жълт, пурпурен и синьо-зелен. Тъй като филтъра „изважда“, този метод се нарича „субтрактивен“, от субтракция — изваждане. Другият „прибавя“, затова се нарича „адитивен“. В днешно време все повече се използва субтрактивния метод. Филтрите могат да се заменят от специални обективи, в които те са вградени и като се показват от страни, по степента на показването им се постига различната плътност, тъй като оптиката на обектива ги разпределя равномерно по цялата площ. Какви трябва да бъдат процентите на плътността на трите филтри, за да изравнят дисбаланса на слоевете както при филма, така и при хартията, можем да определим само с многобройни проби с различни съчетания и след обработката да изберем най-подходящото съчетание. Работа трудоемка и нервна, понякога отиват цели нощи в проби, преди да започнем истинското копиране — на гърба на пробите записваме комбинацията с молив. Всъщност използваме комбинация от два филтъра, защото равна плътност на трите едновременно дават неутрално сиво.

Дотук. Панос казва, че с тази материя на практика ще се сблъскам по-късно, първо ще ме научи да копирам черно-бяло. Той има един стар любителски копирен апарат и е готов да ми го даде да се уча на него, но няма да ми върши работа, защото в него влизат само 35 милиметрови филми, Панос им казва Лайка-формат, а моят апарат снима с 60 милиметрови — шест на шест.

Спомних си как баща ми ме учеше още от малък, разказваше ми приказки за химията, за Менделеевата таблица, включваща всички елементи, от които се състои света, за това как тези елементи се състоят от още по-ограничен брой по-малки и така нататък, докато се стигне до атома, който се състои пък само от три вида елементи — електрони, протони и неутрони. Ето че светът наистина се състои от безкрайни варианти на взаимодействие от само три най-малки елементарни частици. Трите кита!

Цветните филми се копират в почти пълна тъмнина, единствено много плътен зелен фенер служи за ориентиране. Това е разбираемо, защото цветните фотоматериали са чувствителни към всички цветове. Докато черно-бялата хартия е „сляпа“ за някои цветове, например за червения — в тъмната стаичка може за свети относително силен червен фенер. Освен това химикалите за цветно са доста вредни за здравето, избелването става с калиев фероцианид, наречен още „червена кръвна сол“, който е директен роднина на цианкалия, изпаренията, които лаборанта вдишва в тъмната задушна стая могат да навредят на здравето му. А и материали се намират изключително трудно:

— Филмите — немски, химикалите — чешки, хартията — унгарска, апарата — руски — фотоувеличителят — полски, мозъка на лаборанта — български — смееше се Панос. — Ето това наричам аз „социалистически интернационализъм“ в действие!