Георги Б. Караджов
Скритото изображение (21) (Записки на фотографа)

21.

25 ноември, вторник

Фохар, висококонцентриран проявител, разтваря се едно към четирийсет, за ORWO NP 20 — десет минути при двайсет градуса целзий. Най-удобно е шишенце от пеницилин, едно шишенце проявител и броиш до четирийсет — вода. Предварително нагласих температурата да е 20 градуса, макар че от ръката може да се стопли, в стаята сигурно е по-студено от 20 градуса, значи по време на проявяването ще се натамани. Първо си направих фиксажа — да е готов. Стоп-баня не ми трябва, само ще го измия след проявяването, после фиксажът ще го прекъсне, той е киселинен, а проявителят е основен, една капка фиксаж в проявителя го унищожава напълно. „Като с киселите хора е!“ — шегува се Панос, — „Един кисляк стига да развали цялата компания.“

Когато запечатаме светлинната следа във формата на графично изображение върху лентата, то това изображение е невидимо, скрито. И е необходимо да бъде съхранявано на тъмно. Процесът на проявяването, както показва и името му, проявява скритото изображение и прави кристалите на сребърния нитрат видими. Този процес също се извършва на тъмно. След като приключи, необходимо е да го прекъснем с фиксажа, той разгражда останалото неосветено сребро, разтваря го и по този начин прави негатива прозрачен и фиксира изображението така, че то вече не може да изчезне от филмовия носител. При това черно-бялото филмово изображение е изключително устойчиво, то се запазва без съществени промени стотици години и може да бъде отново и отново използвано, стига само да се съхранява при подходящи условия.

За пръв път проявявам самостоятелно. Панос ми даде „бачок“ — така нарича специалната доза за проявяване, руска дума, използва се понякога за по-кратко от фотографите. За да не залепва филма, той се навива заедно с помощна лента — от пластмаса, с пъпки от двете страни. Дозата (или корекс-дозата, както й викат още) може да се нагласи за три формата филми. Затова на немските дози пише „Триплекс“ — за 35 милиметров филм (Панос го нарича „лайка-формат“, защото тази фирма го е въвела в употреба, тоест започнала е да произвежда камери, които да се зареждат с кинолента), за някакъв междинен среден формат, който е излязъл от активна употреба, и за ролфилмите — 60 милиметра, с които снимам аз. Най-добре е разтворът да се приготви предварително и да се изсипе в дозата. После загасяме лампата, на абсолютна тъмнина развиваме хартиеният ракорд от филма, скъсваме там, където е залепен, после навиваме филма, паралелно с помощната лента, на макарата. Захващаме лентата за края й и внимателно потапяме филма в дозата, добре е да го потопим и извадим няколко пъти, за да излязат мехурчетата въздух. След това затваряме дозата и вече можем да включим лампата. Нямам специален часовник, който да звъни, трябва да си купя, засега гледам на моя ръчен часовник — точно десет минути. По време на проявяването въртим филма в дозата по посоката, показана на капака. След като десетте минути са изтекли, изливаме проявителя в мивката, той става само за еднократна употреба, напълваме дозата с вода, за да изплакнем по възможност повече от него, след това изливаме водата и сипваме фиксажа, така процесът на проявяване е вече завършен и теоретически можем да отворим капака, но може и да почакаме пет-шест минути, докато филма се фиксира. Правилото за въртене важи и тук. Усещам сърцето си учестено, ето сега ще видим какво съм направил, внимание: отваряме дозата! Филмът си лежи кротко във фиксажа, внимателно го изваждам, изтръсквам го леко, развивам края и да, ето как скритото изображение се е превърнало в открито, все още на негатив, но може да се познае, ето я къщата срещу входа на централния плаж, казват, че там е живял актьорът Нейчо Попов, стара кооперация, сигурно е паметник на културата, а на следващия кадър тя, цялата усмивка… Не се увличаме повече, филмът е добре фиксиран, ако прозрачните му части са съвършено прозрачни, без бял воал, изливаме внимателно фиксажа обратно в шишето, той става за многократна употреба, и поставяме дозата под чешмата — петнайсет минути на тънка струя течаща вода, това е много важно, за да се измие фиксажа, иначе по-късно ще се получат петна. Накрая спираме чешмата, капваме капка Веро в дозата, ама само една капка, това е трик, помагащ да не остават петна от капки, внимателно развиваме филма и го закачаме с щипки на въженцето в банята, има специални метални щипки за това, аз такива нямам и го закачам с обикновени щипки за пране, отгоре с една, а отдолу слагам три за тежест. Сега целият филм е пред очите ми и, макар и на негатив, мога да видя къде съм сгрешил — една двойна поза, една много тъмна, тези двете нямат фокус, останалите изглеждат добре — осем на четири за мен!

Първият проявен филм. Панос понякога казва не „проявявам“, а „промивам“ филми. Когато го попитах защо, отвърна, че е за по-кратко. Правилно е „проявявам“, разбира се, защото скритото се проявява и става видимо. Но от друга страна, според него, промива се златото, плави се във вода, докато остане като по-тежко на дъното и нещо подобно се получава и с негативното изображение. То е златото, което искаме да добием, то остава на дъното на емулсията, другото, ненужното, се разтваря от химикалите и го измиваме. И, което е най-интересното, това злато е черно, негатив. Нужно е да го пронижем със светлината на увеличителя, да го отразим върху светлочувствителна хартия и ще получим желания позитив. Върху всеки етап можем да се замислим, смята Панос, за който може да мисли, разбира се, и ще стигнем до интересни изводи. За нас самите. Изобщо животът е притча, така казва той. Трябвало е да стане философ, а не фотограф, когато му го казах на шега, той полусериозно отвърна: то почти същото. Фотографията също е вид разбиране на света от определен ъгъл.