Георги Б. Караджов
Скритото изображение (59) (Записки на фотографа)

59.

19 февруари, четвъртък

На тази дата е бил обесен Васил Левски. По телевизията предават документален филм за него — как е заклевал съзаклятниците — Библия и върху нея кръст и револвер. Да, сега и аз се добрах до тази книга и мога да прочета какво пише в нея. Когато става въпрос за национални герои, за борбата против робството, за запазването на българската народност, нашите охотно изтъкват ролята на църквата и християнството, самият Левски е бил дякон, който въпреки че е напуснал манастира, понякога е водил служби в селата, където е правел комитети.

Всички вече спят. Разгъвам внимателно вестника.

„Библия, сиречь, Свещеното Писание на Ветхия и Новия Заветъ. Верно и точно преведена отъ първообразното. Цариградъ. Въ Книгопечатницата на Х. Матеосянъ.“

Страниците са по-тънки от цигарена хартийка, буквите са съвсем мънички, трябва да го чета на лампата на бюрото. Книгата е много стара, подвързвана е отвътре с черна хартия, на ръка. Не знам защо, като я разтварям, ме обхваща някакво страхопочитание — това е древност.

„В начало създаде Богъ небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната, и Духъ Божий се носеше върхъ водата. И рече Богъ: Да бъде виделина. И стана виделина. И видя Богъ виделината е, че беше добро; и разлъчи Богъ виделината от тъмнината.“

Така, добре, така се започва една такава книга, за днес ми е достатъчно. Панос спомена, че трябва да се разсъждава върху изреченията, за да вникнеш в скрития им смисъл, не само в Библията, разбира се, във всяка една книга. Е, не във всяка, някои книги нямат нито скрит, нито открит смисъл, това също е вярно. А тази със сигурност има смисъл и не само за вярващите, а и за атеисти като мене. Все пак за толкова много хора това е свещена книга, за нея — също, а тя никак не е глупава, макар и в случая да е била подведена. То, като си помислиш, няма човек, който да не вярва в нещо, в някаква сила или някакви принципи, които ръководят живота. Нали съществуват природни закони, с които трябва да се съобразяваме, можем ли да не вярваме в тях? Те просто си съществуват и толкоз, няма начин да им се противопоставиш. Но ето какво ми направи впечатление от прочетеното досега — първото сътворено нещо след небето и земята е „виделината“, ще рече: светлината. Толкова важно място й се отделя в тази книга. А Панос веднъж каза, че фотографите са жреци на светлината, те рисуват чрез светлина и рисуват самата светлина, някъде назад е, в една от първите тетрадки на този дневник, трябва да го намеря и да го прочета пак как точно беше. Е, това звучи доста интересно.

Иначе Людмила все още е болна, ще се върне чак в понеделник. А днес, в часа по физика онази, Кристина така ме гледаше, случайно се обърнах и я видях, а може би и не е случайно, майка ми твърди, че ако някой те гледа, усещаш по някакъв начин и се обръщаш към него. Е, обърнах се и аз, но Тина не отклони поглед. А погледът й беше пълен с нежност и някакъв копнеж, влажен поглед такъв един, сякаш залепва за теб, и нежност струи от очите й като река, не, тя не отвърна погледа си, не се смути, само устните й се присвиха от усмивката, нещо като лека целувка, или така ми се е сторило на мен. Във всеки случай това ми подейства, така по мъжки, както и когато бе притиснала към мен гърдите си, или когато ме докосваше по рамото на прозореца. Не знам, подейства ми, толкова ли е лесно да бъда прелъстен.

А Тина, между другото, е и по-красива от Людмила, доста по-красива от нея тялото й е почти съвършено и гърдите й са вече напълно оформени. Момчетата я заглеждат. И ако излезе, че наистина е влюбена в мен? Хайде бе, влюбена, не трябва да й се връзвам, просто иска да дразни бившата си приятелка от завист, от ревност — а ревността било противоположното на любовта. А нима Людмила не ми се сърди също от ревност? Не знам, нещата са много объркани, утрото е по-мъдро от вечерта.