Георги Б. Караджов
Скритото изображение (32) (Записки на фотографа)

32.

24 декември, сряда

Когато отидох, веднага забелязах до завеската, скриваща вратата на тъмната стаичка бледо пламъче, толкова пъти бях идвал тук, а не знаех, че Панос има икона и пред нея виси кандило, интересно защо не съм го видял досега?

— Ами днеска е празник — каза ми усмихнато той, — така съм свикнал. Традиции, какво да правиш.

— Да, вярно, ние също на днешния ден украсяваме елхата.

— Да, да — каза Панос като че между другото, — този ден, той се пада след дълги пости, през нощта се е родил Христос. Някога това беше големият празник, сега го изместиха на Нова година, тогава се раздават и подаръците. Аз съм от старото поколение и от време на време ходя на църква, по празниците, ние така сме свикнали, та затова.

— Ние не сме вярващи — казах с малко несигурен глас, като си вярва, да си вярва, аз не искам да го обиждам, в нашата страна свободата на вероизповеданията се гарантира от закона, — но спазваме някои традиции, останали от баба ми, тя прекадяваше с тамян, е сега не кадим, обаче на бъдни вечер имаме на трапезата постни ястия — джуркан боб, постни сарми, ошав…

— Та понеже съм от старото поколение и правя по традиция като някога нещата, днес ще ти подаря и подаръка за коледа, подаръка от дядо Коледа де, който сега идва на Нова година и се казва дядо Мраз, а едно време идваше на днешния ден и се казваше дядо Коледа.

— Подарък? — чак ми стана неудобно, от къде на къде, не стига, че ме обучава безплатно, копира снимките ми безплатно, ами сега и подарък. Панос стана, отиде до шкафа, извади оттам един пакет и тържествено ми го подаде.

— Малко е поочукан, но иначе е в изправност и работи безотказно.

Смотолевих набързо някаква благодарност и отворих пакета, вътре имаше фотоапарат „ФЭД“, в калъфка и с ремък, личеше си, че не е нов, но аз се зарадвах изключително много — най-после 36 пози, вместо 12, по-голяма бързина и точност, възможности за увеличение с малък фотоувеличител — моята мечта.

— Намерих го в един оказион — каза Панос, — струваше стотинки, някъде са го блъскали, както можеш да забележиш, скоростният диск абсолютно не работеше, затворът беше блокирал, нямаше приемна касета, иначе обектива като по чудо оцелял, не беше голяма работа — поиграх си малко, оправих го, ето оттук сменяш скоростите, по този начин — той повдигна леко колелото на скоростния механизъм и го премести от 60 на 120. — Винаги първо скоростта, после пренавиваш позата, така е по-точно. Сега ще му сложа филм, да видиш как се прави — така апаратът се отваря, филмът се поставя тук — под колелцето имаше гнездо, в което касетата с ORWO NP 20 точно пасна, свободния край Панос изтегли и го закачи на макарата под другото колелце — тук има едно зъбно колело, много е важно перфорацията да влезе в зъбците, проверяваш добре ли е закачен, после затваряш апарата, заключваш го по този начин, пренавиваш първите две пози — завъртя дясното колелце, щракна с копчето върху него — спусъкът — два пъти под ред — това, за да премине осветената при зареждането част от филма, сега нагласяш брояча на позите на нула и си готов да снимаш. Първо блендата, след това скоростта — леко повдигаш, за да преместиш на желаната стойност, след това натискаш отново и завърташ, за да се пренавие позата — и е готов за снимане. Когато достигнеш до последната поза, натискаш ето тук — показа ми едно копче отдолу на корпуса — и както си натиснал, въртиш лявото колелце по посока на часовниковата стрелка, докато почувстваш, че започва да се движи по-леко. Така филмът се връща обратно в касетата, можеш да я извадиш и да действаш нататък за проявяването й, аз дадох ли ти лента за 35 милиметров филм?

В първия момент не схванах, но после се сетих, че става въпрос за онази междинна пластмасова лента, която се навива заедно с филма, за да не залепне той, и отговорих утвърдително.