Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (8)

Глава 7
Мик Задника

— Значи всички смятали, че се е спънал, докато не открили куршума в мозъка му? — попита Гърни.

Седеше на мястото до шофьора в ръмжащия понтиак на Хардуик — не беше превоз, който обичайно би избрал, но пътуването от Уолнът Кросинг до женския поправителен център в Бедфорд Хилс щеше да отнеме около три часа според Гугъл и му се стори добра възможност да зададе въпросите си.

— Малката кръгла дупка в слепоочието му определено е била ясна следа — каза Хардуик. — Но скенерът не оставил никакво съмнение. Впоследствие хирургът извадил по-голямата част от куршума.

— Бил е „220 Суифт“? — Гърни бе успял да прегледа половината от стенограмата на процеса и една трета от папката с досието по случая, преди Хардуик да го вземе, и искаше да е сигурен във фактите.

— Аха. Най-бързият куршум в света. Най-равната траектория в този бизнес. Сложи го в точното оръжие с точния мерник и можеш да пръснеш главата на катерица на петстотин метра разстояние. Прецизна работа. Нищо не може да се сравни с него. Добави и заглушител и имаш…

— Заглушител?

— Да. Затова никой не е чул изстрела. И заради фишеците.

— Фишеците?

Хардуик сви рамене.

— Свидетели са чули между пет и десет комплекта парти бомбички да гърмят онази сутрин. Някъде в посоката на сградата, от която е дошъл изстрелът. Последните са гръмнали по времето, когато е прострелян Спалтър.

— Откъде знаят коя е била сградата?

— От възстановката на сцената. Свидетелските показания за мястото на жертвата, когато е простреляна. И от последвалото обикаляне от врата на врата за възможни източници на информация.

— Но отначало никой не е разбрал, че Спалтър е прострелян, нали?

— Само видели как пада. Както вървял към подиума до гроба, бил гръмнат в лявото слепоочие и се проснал напред. В онзи момент лявата му страна била изложена към един празен парцел от гробището, към реката, оживената градска магистрала и отвъд нея — редица от отчасти необитаеми жилищни сгради, собственост на фамилията Спалтър.

— Как са открили от кой апартамент е стреляно?

— Много лесно. Тя… имам предвид стрелеца… както и да е… е оставил оръжието, монтирано върху хубав триножник.

— С мерника?

— Цял-целеничък отгоре.

— И заглушителят?

— Не. Той е бил свален.

— Тогава откъде знаят…

— Краят на цевта е бил модифициран, за да се постави заглушител. А и само фишеците не биха могли да прикрият гърмежа на незаглушен „220 Суифт“. Страшно мощен патрон.

— А ако беше само заглушителят, той щеше да се справи със звуковата вълна от дулото, но свръхзвуковата детонация пак щеше да се чуе много ясно. Което обяснява необходимостта от фишеците. Всичко това насочва към внимателен подход и подробно планиране. Така ли са го разглеждали в делото?

— Така би трябвало, но казва ли ти някой как са го разбрали те? Изобщо не е споменавано по време на процеса. Много неща не са споменати.

— Но защо да оставя пушката и да маха заглушителя?

— Нямам никаква идея. Освен ако не е бил от онези суперсложни, дяволски усъвършенствани механизми за по пет хиляди долара — прекалено добри и скъпи, за да ги зарежеш просто така?

На Гърни му е трудно да преглътне подобна трактовка.

— От всички начини, по които една отмъстителна съпруга би могла да убие мъжа си, обвинението е решило да твърди, че Кей Спалтър е избрала най-сложния, най-скъпия и изискващ най-сложните технологии…

— Дейви, момчето ми, не е нужно да убеждаваш мен, че обвинението мирише. Знам, че мирише — направо смърди. В него има повече дупки, отколкото по ръката на стар наркоман. Затова го избрах за първия си случай. Има огромен потенциал за обръщане на присъдата.

— Добре. Значи е имало заглушител, който е бил свален. Предполага се от стрелеца.

— Правилно.

— И не са оставени отпечатъци по нищо.

— Никакви отпечатъци, никакви следи. Явно е работено с ръкавици.

— А онова мръсно ченге не е ли подставило нещо в апартамента на Кей Спалтър, за да я уличи?

— Тогава не е я познавал. Решил е да я натопи едва когато я срещнал и решил, че я мрази и че точно тя трябва да е „стрелецът“.

— Той е главният разследващ, споменат в досието, нали? Старши следовател Майкъл Клемпър?

— Мик Задника — това е нашето момче. Обръсната глава, малки очички, широки рамене. Темперамент като на ротвайлер. Маниак на бойни изкуства. Обича да чупи тухли с юмруци, особено пред хора. Много, много гневен мъж. Което ни води отново до настоящия проблем. Мик Задника се развел преди няколко години. От най-грозните разводи. Мик… Е, сега стигаме до някои… не особено благонадеждни слухове. Клюки, мълви, територията на бракоразводните адвокати. Разбираш за какво говоря?

Гърни въздъхна.

— Давай, Джак.

— Според слуховете съпругата на Мик имала вземане-даване с влиятелен човек от организираната престъпност, с когото се запознала, защото Мик — според мълвата — също си имал вземане-даване с въпросната личност. — Хардуик направи пауза. — Виждаш ли какъв е проблемът?

— Виждам няколко.

— Мик разбрал, че тя се чука с голямата клечка, но това го поставило пред голяма дилема. Все пак никой не иска да отваря торба с лайна в съда, нито пък където и да е другаде. Така че не могъл да предприеме никакви законови стъпки. Сред приятели обаче говорел как иска да удуши кучката, да й извие главата и да нахрани с нея кучето. Очевидно от време на време го е казвал и лично на нея. В един от тези случаи тя направила запис, на който се вижда как той — след няколко питиета — й описва особено образно как ще хвърли някои определени части от тялото й на своя питбул. Познай какво станало след това?

— Ти ми кажи.

— На следващия ден жената заплашила да пусне записа в Ютюб и така да изпрати и кариерата, и бъдещата му пенсия директно в помийната яма, освен ако той не се съгласи да й даде много бърз и тих развод при нейните условия и с щедра издръжка.

Леката усмивка на Хардуик прикриваше някакво странно извратено възхищение.

— По това време убийствената омраза на стария Мик вече била започнала да избива като гноен цирей. С радост би я убил, независимо от връзката й с баровеца гангстер, ако тя не го била уверила, че ако нещо се случи с нея, записът ще залее интернет. Така че бил принуден да й даде развод. И пари. И оттогава ненавижда всяка жена, която дори смътно му напомня за бившата му съпруга. Мик винаги е бил докачлив. Но след като му наврели този развод в задника, се превърнал в 115 килограма чисто желание за отмъщение, тръгнало на лов за нови жертви.

— Казваш, че е натопил Кей Спалтър само защото се е чукала наляво-надясно като жена му?

— По-лошо. И по-налудничаво. Мисля, че сляпата му омраза към всяка жена, която прилича на неговата, го е накарала да повярва, че Кей Спалтър наистина е убила мъжа си и че е негов дълг тя да си плати за това. В неговия извратен и объркан ум тя е била виновна и той е бил решен да я накаже на всяка цена. Нямало да позволи още една невярна кучка да мине между капките. И ако за целта се налагало да полъжесвидетелства малко тук и да поизлъже малко там — какво толкова, мамка му?

— Твърдиш, че е психопат.

— Меко казано.

— И как точно си разбрал всичко това?

— Казах ти. Мик има доста врагове.

— Можеш ли да бъдеш по-конкретен?

— Човек, който е достатъчно близо до него, за да чува и да знае разни неща, ми сподели подробности за озлоблението му и за издънките в работата му — сведения от телефонните разговори, коментари за това и онова, реплики за жените по принцип и по-конкретно за жена му и Кей Спалтър. Очевидно Задника понякога се отнасял и не бил толкова предпазлив, колкото би трябвало да бъде.

— Този човек има ли си име?

— Не мога да ти кажа.

— Напротив — можеш.

— Няма начин.

— Чуй ме, Джак. Ако пазиш тайни от мен, нямаме сделка. Трябва да знам всичко, което знаеш ти. Всеки въпрос и всеки отговор. Това е сделката. Точка.

— Исусе, Дейви, не ме улесняваш…

— Нито пък ти.

Гърни погледна скоростомера и видя, че стрелката наближава 130 км в час. Челюстта на Хардуик бе здраво стисната. Както и ръцете му около волана. Мина минута, след което той каза просто:

— Ести Морено.

След още минута мълчание продължи:

— Тя работеше с Мик Задника от времето на развода му чак до края на делото „Спалтър“. Накрая успя да си издейства преместване — пак е в същия отдел, но с друг началник. Трябваше да приеме работа на бюро, която ненавижда. Но дори омразата й към бумащината е по-малка, отколкото тази към Задника. Тя е добро ченге. Умна е. Умее да слуша и да наблюдава. И е принципна. Ести има принципи. Знаеш ли какво ми каза за Мик?

— Не, Джак, какво?

— Каза ми: „Има карма. Когато направиш нещо гадно, някой ден то ще се върне да те ухапе по задника“. Ести е истински динамит! Споменах ли, че освен това е и пуерториканска сексбомба? И доста интелигентна. Интелигентна сексбомба. Трябва да я видиш с едно от онези кавалерийски кепета.

Хардуик се усмихна широко, а пръстите му забарабаниха в латино ритъм по волана.

Гърни мълча известно време, опитвайки се да осмисли обективно новата информация. Целта му бе да я попие цялата, но освен това да я задържи на известна дистанция, както се прави на местопрестъпление, когато оглеждаш детайлите, които могат да имат различни тълкувания.

Замисли се за странните очертания, които това дело бе започнало да приема в съзнанието му, включително ироничния паралел между присъдата на всяка цена, която бе искал Клемпър, и нейната отмяна на всяка цена, към която се стремеше Хардуик.

И двете му предоставяха достатъчно доказателства, че човекът не е рационално създание и че така наречената логика не е нищо повече от ярка фасада, прикриваща по-тъмни мотиви; опит страстта да бъде наметната с плащ от строги геометрични аксиоми.

Потънал в мисли, Гърни почти не забелязваше хълмовете и долините, през които минаваха — полюшващите се бурени, израснали по вълнистите хълмове; немощните фиданки; просторните полета от изсъхнали треви в зелено и жълто; слънцето, промушващо се през колебливата бледа мъгла; западналите ферми с техните плевни и силози, невиждали боя от десетилетия; тъжните селца край пътя, старите оранжеви трактори, ръждясалите рала и греблата за сено; старомодната и спокойна провинциална пустота, която бе гордостта и проклятието на окръг Делауеър.