Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (29)

Глава 28
Като удар с камшик

Джак Хардуик стоеше на телефона, слушаше разказа на Гърни за срещата му с Адонис Ангелидис, включително гротескните аспекти от убийството на Гас Гурикос, и нетипично за него запази дълго мълчание. После, вместо да го изкритикува, че отново се е отклонил от точните указания за нуждите на обжалването, го помоли да дойде у тях, за да обсъдят по-детайлно развитието на случая.

— Сега ли? — Гърни погледна часовника си. Беше почти седем и половина и слънцето вече залязваше зад западния хребет на хълмовете.

— Би било добре. Този случай става прекалено странен.

Колкото и неочаквана да бе поканата, Гърни не беше човек, който ще я отхвърли. Подробно обсъждане на случая лице в лице с Хардуик определено беше нужно.

Когато трийсет и пет минути по-късно пристигна в наетата от бившия полицай ферма — в пустия край на кален път, високо сред мрачните хълмове в покрайнините на малкото градче Дилуид, го очакваше друга изненада. На светлината на фаровете видя втора кола, паркирана до червеното Джи Ти О — яркосин мини купър. Очевидно Джак имаше и друг посетител.

Гърни знаеше, че Хардуик бе имал доста връзки в миналото, но не си представяше някоя от онези жени да е изглеждала толкова драматично, колкото тази, която му отвори вратата.

Ако не бяха интелигентните й пронизващи очи, които като че ли го огледаха и прецениха още от първия миг, Гърни лесно можеше да се разсее от останалото — фигура, която комбинираше телата на атлетка и на съблазнителка, дръзко изложена на показ в изрязани дънки и тениска с дълбоко деколте.

Беше боса, ноктите на краката й бяха боядисани с яркочервен лак, кожата й беше с цвят на карамел, а абаносовочерната й коса бе подстригана късо по начин, който подчертаваше пълните устни и издадените скули. Не беше точно красива, но определено имаше присъствие — също като Хардуик.

Секунда по-късно самият той се появи зад нея със собственическа усмивка на лицето.

— Влизай. Благодаря, че дойде.

Гърни пристъпи напред в гостната. Това, което при предишното му посещение беше по спартански голо жилище, сега бе придобило някои далеч по-топли черти: цветен килим; картина с оранжеви макове, приведени от вятъра, в рамка на стената; ваза с върбови клонки; пищно зелено растение в голяма глинена делва, две нови кресла, хубав дъбов бюфет и кръгла маса с три стола с високи дървени облегалки в ъгъла на стаята, близо до кухнята. Тази жена очевидно бе вдъхновила някои промени.

Гърни огледа стаята одобрително.

— Много добре, Джак, определено има подобрение.

Хардуик кимна.

— Да, съгласен съм. — После постави ръката си на полуголото рамо на жената и каза: — Дейв, искам да ти представя следователя от БКР Ести Морено.

Представянето изненада Гърни и той не можа да го прикрие; реакцията му предизвика изблик на гръмкия, подобен на лай смях на Хардуик.

Гърни бързо дойде на себе си и протегна ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, Ести.

— И на мен, Дейв.

Ръкостискането й беше силно, а кожата на дланта й — изненадващо твърда, с мазоли. Той си спомни, че Хардуик бе споменал името й като източника на информацията за първоначалното разследване на убийството и за по-личните подробности от живота на Мик Клемпър. Запита се, доколко е обвързана с проекта Хардуик — Бинчър и как го възприема.

Сякаш за да покаже, че се е досетила за съмненията му, тя премина направо към въпроса, пропускайки всякакво предисловие.

— Нямах търпение да се срещнем. Опитвах се да убедя този мъж да погледне извън проблемите, свързани със законното обжалване на Кей Спалтър, и да обърне внимание на самото убийство. Сега вече имаме убийства, нали? Поне три? Може би дори повече?

Гласът й беше гърлен, с лека следа от латино акцент.

Гърни се усмихна и кимна към Хардуик.

— Имаш ли някакъв напредък с него?

— Упорита съм. — Жената погледна към Джак, после отново към Гърни. — Мисля, че обаждането ти тази вечер за пироните в очите най-накрая постигна успех.

Устните на Хардуик се свиха в израз на отвращение.

— Да, определено бяха пироните в очите — повтори тя, намигайки заговорнически на Гърни. — Всеки си има някаква чувствителна точка, нещо, което задължително привлича вниманието му, нали? Сега вече може би ще оставим Лекс Адвокатчето да се оправя с апелативния съд, а ние ще се заемем със самото престъпление — истинското, не с простотиите на Клемпър. — Произнесе името на полицая с видима погнуса. — Важно е да разберем какво наистина е станало. Да сглобим парченцата. Това смяташ, че трябва да направим, нали?

— Изглежда четеш мислите ми доста добре — отвърна Гърни. Зачуди се дали и знае какви мисли предизвиква в него отворената й тениска.

— Джак ми е разказвал доста за теб. А аз съм добър слушател.

Нетърпението на Хардуик стана очевидно.

— Може би трябва да си направим кафе, да седнем и да обсъдим ситуацията.

 

 

Час по-късно на масата в ъгъла, с повторно напълнени чаши и с доста бележки по листовете пред всеки от тях, тримата обобщаваха ключовите моменти от случая.

— Значи сме съгласни, че трите убийства вероятно са свързани едно с друго? — каза Ести, потропвайки с химикалката по бележника си.

— Ако допуснем, че резултатите от аутопсията на майката пасват на убийство — каза Хардуик.

Ести погледна Гърни.

— Точно преди да дойдеш се свързах с една позната от патолозите. Ще ми се обади утре. Но фактът, че стрелецът е оглеждал гробището в Лонг Фолс преди „инцидента“ с госпожата, е доста очевиден. Така че нека за момента да се съгласим, че работим по три свързани убийства.

Хардуик се взираше в чашата си с кафе, сякаш в нея се съдържаше някаква неизвестна субстанция.

— Имам проблем с това. Според гръцкото мафиотско приятелче на Гърни Карл е отишъл при Дебелия Гас, за да уреди покушение срещу някого — никой не знае срещу кого. Мишената е разбрала и за да го предотврати, е предприела превантивен удар. После се е разправила и с Гас, за всеки случай. Правилно ли съм разбрал?

Гърни кимна.

— Освен частта с „мафиотското приятелче“.

Хардуик пренебрегна възражението.

— Добре, за мен това означава, че Карл и неговата мишена са били в нещо като смъртоносна надпревара кой ще удари първи. Който стреля първи, печели играта, нали така?

Гърни кимна отново.

— Тогава защо някой в подобна ситуация би избрал толкова сложен, изискващ доста време и подготовка начин да се отърве от Карл? Все пак, ако знаеш, че има договор за живота ти, ще се разбързаш малко, нали? При тези обстоятелства нямаше ли да е по-логично просто да си сложи скиорска маска на лицето, да влезе в офиса на „Недвижими имоти Спалтър“ и да гръмне кучия син? Да се справи с проблема за половин ден, а не за седмица? И цялата тази идея да убие първо майката само за да закара Карл на гробището?! Струва ми се адски странно.

Гърни също имаше усещането, че нещо не е както трябва.

— Освен ако — намеси се Ести — целта на убийството на майката не е била просто да се направи постановка за Карл на гробището и да се осигури присъствието му на предвидимо място в предвидимо време. Може би майката е била мишена по друга причина. Може тя да е била главната мишена, а Карл да е второстепенната. Мислили сте за това?

Всички се умълчаха, за да обмислят думите й.

— Имам и друг проблем — каза Хардуик. — Разбирам, че има връзка между убийствата на Мери и Карл. Трябва да има. И разбирам, че има някакъв друг вид връзка между убийствата на Карл и Гас — може би е това, което казва Дони Ейнджъл, а може и да не е. Приемам връзката между убийство едно и две, и между две и три, но някак последователността на първото, второто и третото, събрани заедно, просто не се връзва.

Същото неудобство и съмнение бе обхванало и Гърни.

— Между другото, знаем ли със сигурност, че Карл е бил втори, а Гас — трети? — намръщи се Ести. — Какво мислиш?

— От начина, по който Ангелидис говореше за него, предположих тази последователност, но няма причина да е била в този ред. Знам само, че Карл и Гас са били убити в един и същи ден. Хубаво би било да открием потвърждение за времето на смъртта.

— Как?

— Имаме точното време на смъртта на Карл в досието по случая. Но само въз основа на това, което ми каза Ангелидис, не мога да съм сигурен за смъртта на Гас. Сещам се за два източника, които биха разполагали с информацията, но всичко зависи от контактите, които имаме — дали с патолозите, където е била направена аутопсията на Гурикос, или с някой от ОБОП, който има достъп до досието.

— Аз ще се оправя с това — каза Ести. — Мисля, че познавам точния човек.

— Супер — кимна й с признателност Гърни. — Освен предполагаемото време на смъртта, виж дали можеш да намериш снимки от началото на аутопсията.

— Снимките, направени преди да го отворят?

— Точно така — тялото на масата, плюс снимки на главата и шията.

— Искаш да видиш как е прободен? — попита с крива усмивка Ести, разкривайки по-голям интерес към подобна дейност, отколкото бе обичайно за жена. А дори и за мъж.

Обикновено невъзмутимият Хардуик направи гримаса на отвращение. После се обърна към Гърни.

— Мислиш, че тази гадост е някакъв вид послание?

— Обикновено такива неща са ритуали, освен ако не са направени нарочно, за отвличане на вниманието.

— И кое от двете е според теб в този случай? — попита Ести.

Гърни сви рамене.

— Не съм сигурен. Но посланието ми се струва достатъчно ясно.

Хардуик изгледаше така, като че ли го е заболял зъб.

— Имаш предвид като… „Мразя те толкова много, че искам да забия колове в шибания ти мозък“. Нещо такова?

— Не забравяй врата — каза Ести.

— Ларинкса — каза Гърни.

И двамата го погледнаха.

Ести заговори първа.

— Какво имаш предвид?

— Готов съм да се обзаложа, че целта на петия пирон е бил ларинксът на Гас.

— Защо?

— Това е гласовият орган.

— И?

— Очи, уши, ларинкс. Зрение, слух, глас. Всичко е унищожено.

— И какво ти говори това? — каза Хардуик.

— Може и да греша, но ми идва следното на ум: „Не виждам зло, не чувам зло, не говоря зло“^[1].

Ести кимна.

— Звучи логично! Но за кого е посланието? За жертвата или за някой друг?

— Зависи колко луд е убиецът.

— Как така?

— Психопат, който убива за лично емоционално освобождение, обикновено оставя символично послание, което отразява характера на собствената му патология — често като уврежда някои части на жертвата. Посланието спомага за чувството на освобождение. То е съществено за връзката между него и жертвата. Вероятно е и послание към някой от детството му — човек, който е в корена на патологията; обикновено един от родителите.

— Това ли смяташ, че са пироните в главата на Гурикос?

Гърни поклати глава.

— Ако убийството на Гурикос е свързано с другите две — на майка и син, бих казал, че е предизвикано по-скоро от някаква практична причина, а не от психично разстройство.

Ести се изненада.

— Практична причина?

— Струва ми се, че убиецът съветва някого да си гледа работата, да мълчи за нещо и същевременно му показва какво ще се случи, ако не го направи. Големите въпроси тук са: кой е този някой и какво е това нещо?

— Имаш ли предположение?

— Само предположение. Нещото може да е някакъв факт за първите две убийства.

Хардуик се намеси.

— Като самоличността на стрелеца например?

— Или мотивът — каза Гърни. — Или някаква уличаваща подробност.

Ести се наведе напред.

— Кой според теб е бил предупреждаван?

— Не знам достатъчно за отношенията на Гас, за да кажа. Според Ангелидис Гас редовно е организирал в дома си петъчна покер вечер. След убийството убиецът е оставил вратата на къщата му незаключена. Може да е било пропуск или пък да е направено нарочно, така че покер групата да открие тялото, когато дойде същата вечер. Може посланието „Не виждам зло, не чувам зло, не говоря зло“ да е било предназначено за някой от покерджиите, дори за самия Ангелидис. От ОБОП сигурно знаят повече за хората, които са присъствали. Може би дори Гас е бил под наблюдение.

Ести се намръщи.

— Ще се опитам да разбера каквото мога от моята приятелка, но тя… може да няма пълен достъп до всичко. Не искам да я поставям в неловка ситуация.

Челюстта на Хардуик се стегна.

— Внимавай с тези шибани специални отряди. Мислим, че във ФБР са зле, но те са нищо в сравнение с момчетата от елитните спецсили. — Натърти на прилагателното с иронично презрение. Но в очите му нямаше следа от хумор.

— Знам какви са и знам какво правя — Ести го погледна предизвикателно за момент. — Да се върнем към началото. Как ви се струва обяснението с „превантивния удар“ — че Карл е бил убит от човека, който е бил неговата мишена?

Хардуик поклати глава.

— Може и да е истина, но има вероятност и да е пълна глупост. Хубава история, но помислете за източника. Защо трябва да вярваме на Дони Ейнджъл?

Ести погледна Гърни.

— Дейв?

— Не мисля, че трябва да намесваме думата „вяра“. Това, което Ангелидис каза, че се е случило, може наистина да се е случило. Сценарият ми се струва достатъчно смислен. Всъщност чухме и друга история, която се връзва. Кей Спалтър спомена, че Карл често е играл покер с човек, уреждащ убийства за мафията.

Хардуик махна пренебрежително с ръка.

— Това не доказва нищо. И определено не доказва, че Карл е наел Гас да уреди убийството на някого.

Ести погледна отново към Гърни.

Той просто сви рамене.

— Вярно е. Няма доказателство. Но е възможност. Достоверна брънка от веригата.

— Добре — каза Ести, — ако смятаме, че версията на Ангелидис е възможна — че мишената на Карл е реагирала по-бързо и е станала убиец, — не трябва ли да направим списък с хората, които Карл би искал мъртви?

Хардуик издаде недоволно ръмжене.

Тя се обърна към него.

— Да имаш по-добра идея?

Той сви рамене.

— Добре, направи списък.

— Ще направя. — Тя взе химикалката си и я вдигна над тефтера. — Дейв… Предложения?

— Джона.

— Братът на Карл? Защо?

— Защото, ако Джона не е стоял на пътя, Карл е щял да има пълен контрол над семейната фирма, заедно с всичките й активи, които би могъл да обърне в кеш и да финансира политическите си планове със замах. Любопитното е, че Джона е имал същия мотив да се отърве от Карл — да получи контрол върху „Недвижими имоти Спалтър“, за да финансира разширяването на своята киберкатедрала.

Ести повдигна въпросително вежди.

— Кибер…?

— Дълга история. Важното е, че Джона има големи амбиции и би се възползвал добре от парите.

— Ясно, записвам го. Кой още?

— Алиса.

Ести премигна, сякаш й бе хрумнало нещо неприятно, преди да отбележи името в тефтера си.

Устата на Хардуик се изви надолу.

— Собствената му дъщеря?

Ести отговори първа.

— От телефонните разговори на Клемпър с Алиса останах с впечатление, че отношенията с баща й… не са… това, което бихте нарекли нормална връзка между баща и дъщеря. Звучеше ми така, сякаш Карл я е принуждавал да прави секс с него.

— И преди ми го каза — намеси се Хардуик. — Не ми е приятно да мисля за подобни гадости.

Възцарилото се мълчание бе нарушено от Гърни.

— Погледни на това от практична перспектива. Алиса е закоравяла наркоманка, която няма желание да се изчиства. Карл е искал да стане губернатор на Ню Йорк. Имал е много за губене — и сега, и в бъдеще. Ако е бил в инцестни отношения с Алиса, вероятно още от ранното й детство, това би било огромна възможност за изнудване — за наркоманка със скъпи за поддържане навици би било доста трудно да устои на подобно изкушение. Да предположим, че нуждите на Алиса са станали прекалено крайни. Да предположим, че Карл е започнал да я възприема като заплаха за всичко, към което се е стремял. От доста хора чухме, че е бил маниакално амбициозен, способен на всичко мъж.

Хардуик отново доби изражението, сякаш го измъчват газове.

— Казваш, че Алиса може да е открила, че той иска да я отстрани, и е наела някой да го убие преди това?

— Нещо такова. Това поне би се вързало с теорията на Ангелидис. По-простичката версия би била, че всичко е идея на Алиса — че Карл никога не е предприемал нищо срещу нея, че тя чисто и просто е искала парите му и е поръчала да го убият.

— Но според завещанието Кей е единствената наследница. Алиса е нямало да получи нищо. Така че защо…

Гърни го прекъсна:

— Алиса нямало да получи нищо, освен ако Кей не бъде осъдена за убийство. След като Кей бъде осъдена, според законите в Ню Йорк наследството й се блокира и цялото състояние на Карл преминава към Алиса.

Хардуик се ухили доволно от разкрилата се нова възможност.

— Това може да обясни всичко. Може да обясни защо е чукала Клемпър, за да го накара да прецака случая. Може дори да е чукала гаджето на майка си, за да го накара да лъжесвидетелства в съда. Тя е хладнокръвна наркоманка — би изчукала и маймуна, за да си получи дозата.

Ести изглеждаше притеснена.

— Може би баща й не е правил секс с нея. Може би е разказала тази история на Клемпър, за да получи съчувствието му.

— Съчувствие, как ли пък не! Сигурно се е досетила, че това ще го възбуди.

Ести обмисли думите му и отвращението на лицето й се смени със съгласие.

— Мамка му. Всичко, което съм мислила за този човек, е вярно, че и по-ужасно от това. — Млъкна и си отбеляза нещо в тефтера. — Значи Алиса е възможен заподозрян. Както и Джона. А приятелят на Кей?

Хардуик поклати глава.

— Не и в сценария с превантивния удар, който обсъждаме. Не виждам защо Карл ще поръчва убийството му. Едва ли е щял да харчи пари точно за него. Можел е да се отърве от нещастника много по-лесно. А и последното, което си представям, е как младият Дарил открива, че е потенциална мишена на убийство и реагира, като организира светкавичен ответен удар.

— Добре, но забрави за минута за превантивния удар — каза Ести. — Не може ли Дарил да е убил Карл с надеждата, че отношенията му с Кей ще прераснат в нещо повече, след като тя получи всички пари? Какво мислиш, Дейв?

— На записа от процеса не ми приличаше на човек, който има смелостта и ума за нещо подобно. Малко лъжесвидетелстване — може би. Но съвършено организирано тройно убийство? Съмнявам се. Младежът е бил нископлатен спасител и момче за всичко на басейна в местния кънтри клуб на Спалтър — не точно материал, подходящ за убиец ала „Денят на чакала“^[2]. А и ми е трудно да си го представя да разбива главата на старата дама или да забива пирони в нечии очи.

Хардуик поклати глава.

— Мамка му! Нищо не изглежда както трябва тук. Трите убийства са извършени по напълно различен начин и с различен стил на действие. Не виждам никаква пряка връзка между тях. Нещо липсва. Някой да е на същото мнение?

Гърни кимна утвърдително.

— Липсват много неща. Като говорим за метода на действие, в досието няма информация M. O.^[3] да е бил проверяван в общата база данни. Прав ли съм?

— Според Клемпър Кей е застреляла Карл — каза Ести. — Точка. Защо да попълва формуляри или да проверява в каквато и да било база данни? Копелето няма много широк кръгозор.

— Това го разбрах. Но ще е от полза, ако успеем да открием такава информация сега — поне през базата на Бюрото. И ще е добре да разберем дали в Националния център за криминална информация^[4] имат нещо, за което и да е от ключовите лица в случая, независимо дали живо, или мъртво. Интерпол също може да има данни — поне за Гас Гурикос. — Погледът на Гърни се премести от Ести към Хардуик и обратно. — Някой от вас може ли да го направи, без да си създава проблеми?

— Може би аз ще се оправя с информацията от двете бази данни — каза Ести след миг. Начинът, по който изрече това „може би“, говореше, че ще уреди нещата, но по пътища, които не желае да разкрива. — Какво те интересува най-много от базата на ФБР?

— За да не излязат прекалено много резултати, е добре да се наблегне на странностите — най-необичайните елементи от всяко от местопрестъпленията — и ги използвай като думи за търсене.

— Като „220 Суифт“ — калибъра от Лонг Фолс?

— Точно така. И „заглушител“ заедно с „пушка“.

Тя бързо си записа думите.

— Добре. Какво друго?

— Фишеци.

— Какво?

— Свидетелите на гробището са чули гърмежи на фишеци по времето, когато Карл е прострелян. Като че ли е било опит да се прикрие остатъчният звук от детонацията на приглушеното дуло. Може да е техника, която стрелецът е използвал и преди, и ако имаме късмет, някой свидетел ще я е споменал на следователите и те ще са я вкарали в базата.

— Исусе — каза Хардуик. — Доста далечен изстрел.

— Струва си да опитаме.

Ести потропа с химикалката по бележника си.

— Смяташ, че стрелецът е професионалист?

— Така ми се струва.

— Добре. Други думи за търсене?

— „Гробище“ и „погребение“. Ако стрелецът си е направил целия този труд, за да докара главната си жертва на гробището, може би това е метод, който му е вършил работа и преди.

Докато тя записваше, Гърни добави:

— Трябва да потърсиш и всички имена, появяващи се в случая — Спалтър, Ангелидис, Гурикос. Както и името на Дарил, на другите свидетели на обвинението и бащината фамилия на Кей. Ще ги откриеш в стенограмата от процеса.

Хардуик се обади с глас, изпълнен с отвращение.

— Не забравяй да включиш „пирони“, „пирони в очите“, „пирони в ушите“, „пирони в гърлото“.

Ести кимна, после попита Гърни.

— Нещо от убийството на майката?

— Това не е толкова лесно. Можеш да потърсиш убийства, маскирани като падания във вана, убийства, в които са намесени доставчици на цветя, дори фалшивото име на цветаря — „Цветята на Флорънс“, но това ми се струва дори по-далечен изстрел от фишеците.

— Мисля, че това ми е достатъчно — ще имам с какво да се занимавам известно време.

— Джак, от случая „Джулиан Пери“ си спомням, че познаваш някого в Интерпол. Все още ли е там твоят човек?

— Доколкото знам.

— Може би ще провери какво имат за Гурикос?

— Ще опитам. Но не обещавам нищо.

— А мислиш ли, че ще можеш да издириш главните свидетели на обвинението?

Хардуик бавно кимна.

— Фреди, който свидетелства, че е видял Кей в апартамента по време на стрелбата… Джими Флатс, мошеникът, който каза, че Кей се е опитала да го наеме да очисти Карл… и Дарил, гаджето, което заяви, че и с него е пробвала същото.

— Да, поне тези тримата.

— Ще видя какво мога да направя. Мислиш ли, че можем да измъкнем признание за лъжесвидетелстване от някой от тях?

— Би било добре. Но най-вече искам да знам, че са живи и местоположението им е известно.

— Живи?

Изражението на Хардуик беше такова, сякаш знае какво подозира Гърни и е на същото мнение. Ако в дъното на мистерията стоеше човек, способен да стори това, което бе сторено на Гас Гурикос, той беше способен на всичко. Възможните версии бяха кошмарни.

А мисълта за кошмарните възможности извика в съзнанието на Гърни и образа на Клемпър.

— Почти забравих — каза той, — но любимият ви следовател от Бюрото ме чакаше този следобед, когато се прибрах у дома след срещата с Ангелидис.

Хардуик присви очи.

— Какво, по дяволите, е искал от теб?

— Искаше да разбера, че Кей е зла, лъжлива кучка и убийца; че Бинчър е зло, лъжливо еврейско копеле; и че той, Мик Клемпър, е кръстоносец в епичната битка на Господ срещу Злото. Призна, че може да е допуснал грешка или две, но това не променя факта, че Кей е виновна като самия грях и заслужава да умре в затвора — по възможност, скоро.

Ести се въодушеви.

— Сигурно е в паника, щом е дошъл в дома ти да вилнее така.

Хардуик като че ли се съмняваше.

— Сигурен ли си, че е искал само това? Да ти каже, че Кей е виновна.

— Изглежда отчаяно искаше да ме убеди, че всичко, което е направил, е законно — погледнато в един по-широк контекст. Може и да се е опитвал да измъкне — по доста недодялания си начин — информация какво точно знам. Според мен има един въпрос, на който трябва да си отговорим за Клемпър — да разберем дали е много сбъркан, или е много корумпиран.

Ести добави:

— Или много опасен.

Хардуик смени темата.

— Значи аз ще се опитам да открия тримата свидетели на обвинението, които могат да се превърнат в трима безследно изчезнали, а те — в Бог знае какво. И ще помоля приятелчето си в Интерпол за още една услуга. Ести ще се обади на своите връзки в ОБОП и ще помоли някого да направи проучване в базите. А ти какво ще правиш, Шерлок?

— Първо ще поговоря с Алиса Спалтър. После с Джона.

— Супер. Но как ще ги накараш да говорят с теб?

— С чар. Със заплахи. С обещания. Каквото потрябва.

Ести се изсмя кратко и цинично.

— Предложи на Алиса една хубава доза и тя ще те последва и на Луната. Виж за Джона, нямам идеи, сам ще трябва да измислиш нещо.

— Знаеш ли къде мога да намеря Алиса?

— Последното, което чух, беше, че е в семейното имение на езерото Винъс. След смъртта на Карл и задържането на Кей вече е съвсем сама. Но внимавай за Клемпър. Смятам, че все още се вижда с нея. Все още има чувства към това малко чудовище, което явно умее да го размеква.

Хардуик изсумтя.

— Май имаш предвид, че умее да го втвърдява?

— Отвратителен си! — Ести се обърна към Гърни. — Ще ти пратя адреса с есемес. Не, по-добре да ти го дам веднага. Имам го записан.

Стана от масата и излезе от стаята.

Гърни се облегна назад и лукаво погледна Хардуик.

— Може би си въобразявам, но ми се струва, че вече си малко по-близо до моя възглед за делото.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Интересът ти като че ли се разшири извън чисто техническите елементи на обжалването.

Отначало Хардуик сякаш се канеше да оспори твърдението, но после просто поклати глава.

— Тези шибани пирони… — Загледа се в пода. — Не знам… карат те да се питаш колко ужасни могат да бъдат хората. Безумно. Абсолютно. Зли. Мамка му! — Млъкна, все още поклащайки глава, като във филмова сцена на забавен каданс. — Попадал ли си някога на нещо… което просто те кара да се питаш: „какво, по дяволите…“? Искам да кажа… има ли някакъв предел за злото, което човек би могъл да извърши?

На Гърни не му беше нужно много време за мислене. В съзнанието му изплуваха образи. Отрязани глави, прерязани гърла, разчленени тела. Деца, изгорени живи от родителите си. Случаят „Сатанинският Дядо Коледа“, в който сериен убиец увиваше като подаръци части от телата на жертвите си и ги пращаше по домовете на местните ченгета за Коледа.

— Много неща ми идват наум, Джак, но най-новият образ, който не спира да ме тормози нощем, е лицето на Карл Спалтър — снимката, заснета, докато все още е бил жив, по време на делото на Кей. Има нещо ужасяващо в изражението му. Може би отчаянието, изписано в очите му, ми повлия така, както на теб ти влияят пироните в очите на Гас.

Никой от тях не каза нищо повече, докато Ести се върна с лист, който подаде на Гърни.

— Вероятно този адрес дори няма да ти е нужен — каза тя. — Можех да ти кажа просто да потърсиш най-голямата къща на Лейкшор драйв.

— С това все пак ще ми е по-лесно. Благодаря.

Тя седна на стола и любопитно ги изгледа един по един.

— Какво става? И двамата изглеждате доста… оклюмали.

Хардуик се изсмя пресипнало, но не особено весело.

Гърни сви рамене:

— От време на време виждаш реалността, с която се борим всеки ден. Голата реалност. Разбираш ли за какво говоря?

Гласът й се промени.

— Да, разбира се, че да.

Настана мълчание.

— Трябва да се фокусираме върху факта, че имаме напредък — каза след малко Гърни. — Предприели сме подходящи действия. Точната информация и ясната логика ще…

Думите му бяха прекъснати рязко от внезапен остър удар по дървената стена на къщата.

Ести се напрегна и се огледа притеснено.

Хардуик трепна.

— Какво, по дяволите, беше това?

Звукът се повтори — като рязък удар с върха на камшик — и всички светлини изгаснаха.