Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (24)

Глава 23
Щрак!

Неспокоен и разсеян, Гърни отби в първия подходящ хранителен магазин с паркинг, който намери, след като тръгна от „Емерлинг Оукс“.

Купи си голяма чаша силно кафе и две енергийни блокчета, за да компенсира пропуснатия обяд, и се върна в колата. Изяде едно от блокчетата — оказа се, че е твърдо, безвкусно и лепкаво. Метна другото в жабката за някакъв момент на отчаян глад и отпи няколко глътки от хладкото кафе.

После се захвана за работа.

Преди да напусне офиса на Каръл Блиси, беше свалил записите с доставчика на цветя и сега изпрати една част от тях на мобилния телефон на Боло със съобщението:

Малкият човек с цветята напомня ли ти на някого?

Изпрати същия материал до Хардуик с друго съобщение:

Човекът с цветята, може да е интересуващият ни субект по случая на Спалтър — възможна връзка между смъртта на Мери и убийството на Карл. Ще има още.

Изгледа частта от записа на паркинга още веднъж — мнението му за знака на цветарската фирма на минивана се потвърди; не беше изрисуван върху колата, а беше просто магнитна табела, която можеше да се сваля.

Освен това имаше само една реклама и тя беше от страната на шофьора, а не от другата, което бе странен избор, защото обикновено вратата от страната на пасажера се вижда по-често. Изборът бе съвсем логичен обаче, ако шофьорът е искал да я сваля бързо, без да му се налага да спира.

На знака нямаше изписан телефонен номер. Потърси в интернет „Цветята на Флорънс“ и намери няколко фирми с това име, но нито една не бе в радиус от петдесет километра около „Емерлинг Оукс“. И двата факта не го изненадаха.

Довърши кафето, вече направо ледено, и се запъти към Уолнът Кросинг. Чувстваше се едновременно въодушевен и разочарован от двете най-големи странности в този случай: първо, уличният стълб, който пречеше на изстрела и правеше предполагаемата позиция на стрелеца невъзможна, и второ, сравнително лесният обект на убийството, съчетан с прекалено, направо излишно сложния начин, по който бе извършено.

Карл бе убит така, както Осуалд бе застрелял Кенеди. Не както съпругите убиват съпрузите си. Не и както мафиотите се разправят с конкуренцията. На Гърни му се струваше, че въпросната цел — смъртта на Карл, е можела да бъде постигната по дузина много по-лесни начини; начини, за които нямаше да е нужно толкова сложно планиране, координиране и точност на снайперист за изстрел, направен със заглушител от сграда, пълна със скитници, към погребална церемония на петстотин метра разстояние през реката. Ако се приеме, че изстрелът наистина е дошъл от тази сграда, разбира се. От прозорец с чиста видимост по права линия към слепоочието на Карл Спалтър. А и защо първо да убива майка му? Най-очевидната причина, като се имат предвид следващите събития, е докарването на Карл на гробището. Но ако убиецът е имал съвсем друга цел?

Докато мислеше по тези преплетени въпроси, Гърни буквално не усети едночасовия път до дома си. Потънал във възможните обяснения и връзки между отделните събития, той почти не забелязваше откъде минава и къде се намира, докато пътят не свърши в очертанията на неговия имот, и точно тогава телефонът му не изпиука — беше получил съобщение. Звукът го откъсна от мислите и го върна отново в действителността. Продължи през наклоненото пасбище към къщата и едва когато спря, провери съобщението. Беше отговорът от Боло — и то точно този, на който се бе надявал.

„Да, да. Същите цайси. Смешен нос. Пикаещият мъж“.

Колкото и да беше спорен свидетелят — Хардуик със сигурност щеше да изтъкне това отново, — потвърждението, че странният малък образ присъства и в двете събития, даде на Гърни първата стабилна опора в този случай. Не беше повече от лекото „щрак“ при напасването на първите две парченца от гигантски пъзел с петстотин части, но все пак чувството беше хубаво.

Напасването си бе напасване. А първото „щрак“ винаги бе много специално.