Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (50)

Глава 49
Определено сатанински

Докато допиваха второто си кафе, Гърни им пусна скайп разговора с Джона Спалтър.

След края му Хардуик реагира първи.

— Не знам кой е по-голямото лайно — Мик Задника или този задник.

Гърни се усмихна.

— Полет Пърли, управителката на „Уилоу рест“, е убедена, че Джона е светец, дошъл, за да спаси света.

— Всички тези светци, които искат да спасяват света, трябва да бъдат смазани и превърнати в тор. Лайната са добри за почвата.

— По-добре да торят почвата, отколкото душите ни, така ли, Джак?

— Правилно говориш, братко мой. Не спирай — каза с проповеднически глас Хардуик.

— Получил е петдесет милиона долара като следствие от смъртта на брат си — каза Ести. — Вярно ли е?

— Не го отрече — каза Гърни.

— Доста добър мотив — отбеляза Хардуик.

— Всъщност — продължи Гърни — той не си направи труда да отрича нищо. Абсолютно спокойно призна, че се е облагодетелствал изключително много от смъртта на Карл. Призна откровено, че го е мразел. Изброи всички причини, поради които според него навярно всички са го мразели.

Ести кимна.

— Нарече го „чудовище“, „социопат“, „егоист с мегаломански идеи“…

— Използва и израза „определено сатанински“ — добави Хардуик. — Като противовес на самия себе си, защото явно се възприема за определено ангелска личност.

Ести продължи:

— Призна, че е готов да направи абсолютно всичко в името на своята Катедрала. Всичко. Сякаш се хвалеше. — Умълча се. — Странно е. Призна всички тези мотиви за убийство, сякаш са без всякакво значение. Сякаш знае, че не можем да го докоснем.

— Като човек, който има влиятелни връзки — добави Хардуик.

— Само на края беше различно — каза Гърни.

Ести се намръщи.

— Имаш предвид онова за майка му?

— Освен ако не е най-добрият актьор на света, мисля, че в онзи момент се разтревожи наистина. Но не съм сигурен дали беше, защото е била убита, или защото ние знаем за това. Освен това ми се струва странно, че искаше да знае какво доказателство имаме за твърдението, но не зададе по-основния въпрос: „Защо някой би искал да убива майка ми?“.

Хардуик оголи зъби в неособено весела усмивка.

— Някак се създава впечатлението, че на сърдечния и прекрасен Джона май не му пука за никого. Дори и за майка му.

Ести ги изгледа объркано.

— И какво правим сега?

Смразяващата усмивка на Хардуик стана още по-широка. Посочи към списъка с нерешени въпроси на Гърни, който лежеше на масата до отворения лаптоп.

— Лесно е. Следваме картата с подсказки и умни въпроси на нашия гениален детектив.

Двамата си взеха по едно копие от тези, които Гърни бе разпечатал. Прочетоха осемте точки наум.

Колкото повече четеше Ести, толкова по-стресирана изглеждаше.

— Този списък е… потискащ.

Гърни я попита защо мисли така.

— Показва пределно ясно, че за момента не знаем особено много, или поне не толкова, колкото би ни се искало. Не сте ли съгласни?

— И да, и не — каза Гърни. — Изброени са много нерешени въпроси, но вярвам, че разгадаването дори на един от тях ще хвърли по-добра светлина и върху останалите и всичко ще си дойде на мястото.

Ести кимна неохотно, но очевидно още не бе убедена.

— Разбирам какво казваш, но… откъде да започнем? Ако координираме усилията на службите — БКР, ФБР, ОБОП, пътната полиция и др., и хвърлим в случая огромна човешка сила, откриването на Паникос може и да е възможно. Но в сегашното положение… какво се предполага да направим? Дори ако оставим Паникос настрани, ние пак нямаме свободни ръце, крака и време, за да проследим и проучим отношенията и проблемните връзки в живота на Карл, Джона, Кей, Алиса — да не споменаваме Ангелидис, Гурикос и Бог знае още кого… — отчаяно поклати глава Ести.

Коментарът й предизвика най-дългото мълчание от началото на срещата.

Известно време Хардуик не реагира по никакъв начин. Като че ли бе зает изцяло с изучаването на палците си и с оценяване на размера и формата им.

Ести го погледна.

— Джак, какво мислиш?

Той вдигна глава, прокашля се и проговори.

— Така. Имаме две отделни ситуации. Едната е обжалването на Кей, което партньорът на Лекс ми каза, че се развива чудесно. Другата е опитът ни да отговорим на въпроса „Кой уби Карл?“, който е големият ни проблем. Но забелязвам оптимистичния поглед в очите на Шерлок и по този въпрос.

Ести погледна все така притеснено към Гърни.

— Оптимизъм? Наистина ли?

— Всъщност да, донякъде съм настроен оптимистично.

Още докато го казваше, Гърни сам се изненада от бързата промяна в отношението си, станала за краткото време, откакто бе съставил списъка — тогава бе реагирал раздразнено и с отчаяние заради сложността на проекта и липсата на ресурси, хора и средства, които някога бе приемал за даденост — същите проблеми, от които се бе оплакала и Ести преди малко.

Нито сложността, нито проблемът с ресурсите бяха изчезнали. Но някак бе осъзнал, че не се нуждае от отговори на безкрайна поредица от объркани въпроси, за да разреши загадката.

Ести изглеждаше все така скептично настроена.

— Как може да си оптимист, когато има толкова много неща, които не знаем?

— Може да не знаем много от отговорите, но… разполагаме с човек.

— Разполагаме с човек? Какъв човек?

— Питър Пан.

— Какво означава „разполагаме“ с него?

— Искам да кажа, че той е тук. В този район. Нещо в нашето разследване го задържа тук.

— И какво е това нещо?

— Мисля, че се бои да не открием тайната му.

— Тайната зад пироните в главата на Гурикос?

— Да.

Хардуик отново започна да потропва по масата.

— Защо смяташ, че това е тайната на Паникос, а не на човека, който го е наел?

— Заради нещо, което Ангелидис ми каза. Че Паникос приема само „чисти“ поръчки за покушения. Никакви ограничения. Никакви указания. Искаш някой да умре, даваш му пари и има голям шанс той наистина да умре. Но всички детайли си ги урежда Паникос. Така че, ако пироните предават някакво послание, посланието си е на Паникос — нещо, което е от значение за него.

Хардуик реагира с обичайната си гримаса, сякаш му се гадеше.

— Изглежда се доверяваш много на това, което ти казва Ангелидис — един гангстер, който лъже, мами и краде, за да си изкарва прехраната.

— Няма никаква причина да ме лъже за начина, по който работи Паникос. А и всичко друго, което сме научили за него — особено от приятеля ти в Интерпол, подкрепя думите му. Питър Пан действа по свои правила. Никой не му казва какво да прави и как.

— Предполагаш, че момчето може да е маниак на тема контрол?

Гърни се усмихна, доволен, че е бил разбран.

— Никой не му е наредил да стреля по къщата ти, Джак. Той не приема заповеди за такива неща. Не вярвам и че някой му е наредил да подпали къщите в Купърстаун или да се разхожда наоколо с главата на Лекс Бинчър в чантата си.

— Внезапно звучиш много сигурен за цялата тази гадост.

— Мислих много. Време беше да започна да виждам ясно поне една част от нещата.

Ести изумено размаха ръце.

— Съжалявам, може би съм тъпа, но какво точно виждаш ясно?

— Отворената врата, която е била пред очите ни през цялото време.

— Каква отворена врата?

— Самият Питър Пан.

— За какво говориш?

— Той реагира на нашите действия, на разследването ни на убийството на Карл. Реакцията е равна на общуване. Общуването е равно на отворена врата.

— Реагира на действията ни? — попита недоумяващо Ести, почти гневно. — Искаш да кажеш — със стрелбата по къщата на Джак? С това, че уби Лекс и съседите му?

— Опитва се да спре това, което правим.

— Значи ние разследваме, а неговият отговор е да стреля, да пали и убива. Това ли наричаш „отворена врата“?

— Доказва, че той ни обръща внимание. Доказва, че още е тук. Не е напуснал страната. Не се е напъхал обратно в леговището си. Доказва, че можем да стигнем до него. Трябва само да измислим как да го направим по начин, който да провокира реакция, която ще ни бъде от полза.

Ести присви очи, погледът й вече не излъчваше недоверие, а обмисляне на вариантите.

— Искаш да кажеш да използваме медиите например — може би онзи задник Борк, за да предложим на Паникос някаква сделка и той да ни разкрие кой го е наел.

— Борк може да играе определена роля в сценария ни, но не за да предлагаме сделка. Мисля, че нашият малък Питър Пан функционира на съвсем друга вълна.

— На каква вълна?

— Ами… просто виж какво знаем за него.

Ести сви рамене.

— Знаем, че е професионален убиец.

Гърни кимна.

— Какво друго?

— Високо платен, специализиран е в трудни поръчки.

— Невъзможни задачи, които никой друг не поема — така се изрази Дони Ейнджъл. Какво друго?

— Психопат?

Хардуик се намеси.

— И то психопат, излязъл от ада. Сънуващ кошмари. Така, както аз виждам нещата, този шибаняк е силно мотивирана машина за убийства — бесен луд, жаден за кръв, който няма шансове да се промени. Какво ще кажеш, Шерлок? Имаш ли да споделиш с нас други прозрения?

Гърни преглътна последната глътка от все още топлото си кафе.

— Просто се опитвам да събера на едно място всичко, за да разберем какво ни остава да добавим. Неговата категорична решимост да прави нещата по свой начин, високата му интелигентност, съчетана с пълна липса на емпатия, патологичният му гняв, уменията му да убива, апетитът му за масови убийства — събрано на куп, всичко това явно прави малкия Питър Пан върховен маниак на тема контрол, при това излязъл от ада. Да добавим и последния експлозивен елемент — липсващия край, тайната, каквато и да е тя, която отчаяно се опитва да скрие и се бои, че можем да научим. О, и още нещо, което Ангелидис ми каза — за малко да забравя да го спомена. Малкият Питър обича да пее, докато стреля по хората. Съберете всичко това заедно и то изглежда като перфектната рецепта за интересно финално действие на случая.

— Или като шибано вселенско бедствие — каза Хардуик.

— Предполагам, че може и така да се каже.