Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (54)

Глава 53
Ужасяващо спокойствие

Чувството, че подло е прехвърлил затруднението си на гърба на Ести, не го напусна цяла вечер. Смяташе, че откриването на отличителни характеристики в различни ситуации и свързването им една с друга е неговата сила.

Слънцето беше залязло и цветовете на хълмовете и полетата около къщата бяха избледнели. Беше минало времето за вечеря, но той нямаше апетит. Направи си чаша кафе и го изпи, като единственото признание за нуждата му от енергия бе добавянето на допълнителна лъжица захар.

Може би се бе взирал в проблема прекалено упорито, прекалено директно. Може би това бе още един пример за феномена на бледата звезда, който беше открил една нощ, докато лежеше в хамака и се взираше в небето.

Някои звезди са толкова далечни, че техните бледи примигващи светлинки не могат да бъдат регистрирани в центъра на ретината, който в някои отношения е по-малко чувствителен, отколкото останалата й част. Единственият начин да видиш някоя от тези звезди е да погледнеш няколко градуса встрани от нея. За директния поглед звездата е невидима. Но само погледни встрани и ето я и нея.

Понякога същото се отнасяше и за невъзможните за разгадаване, дразнещи загадки. Ако се отдръпнеш за малко от тях, отговорът може внезапно да се появи. Име или дума, които се мъчиш да си спомниш, изплуват в съзнанието ти в момента, в който си се отказал да ги търсиш.

Гърни знаеше всичко това, дори имаше собствена теория как работи този принцип, но упоритостта му — Мадлин я наричаше „инат“ — бе причината да му е трудно да оставя встрани каквото и да било.

Понякога го спасяваше обикновеното физическо изтощение. Друг път спасението идваше от външна намеса като телефонно обаждане — както се случи и в този момент.

Беше Кайл.

— Здрасти, татко! Как е положението?

— Добре. Още ли си в Сиракуза?

— Да, тук съм. Всъщност мислех да остана. Този уикенд в университета има мащабно арт шоу и Ким ще представя свои неща, някакви видеоинсталации. Така че реших да остана някъде до обяд, а после… после не съм сигурен. Първоначалната идея бе да се отбия на панаира, но сега… с положението при теб…

— Няма причина да не отидеш на панаира. Притеснявам се да оставаш тук — в къщата — и сигурно преигравам дори с това притеснение. Ако искаш да отидеш на панаира, отиди.

Кайл въздъхна несигурно.

— Наистина. Върви. Няма причина да не отидеш.

Последва втора въздишка, после пауза.

— Там важната вечер е събота, нали? Тогава са планирани всички главни събития.

— Доколкото знам.

— Е, може и да се отбия за малко на път към града. Може би за дербито с колите. Ще ти звънна отново, когато реша какво ще правя.

— Супер. И не се тревожи за нищо. Всичко ще бъде наред.

— Добре, татко. Просто бъди внимателен.

Въпреки че обаждането не продължи повече от две минути, то преобърна мислите на Гърни за следващия половин час — замествайки притеснението му за случая с убийството на Спалтър с бащини тревоги.

Накрая си каза, че вероятната връзка на Кайл и Ким не е негова работа и се опита да насочи мислите си към загадките, свързани със случая и с Питър Пан.

Този път не звънна телефонът, но се намеси изтощението, което правеше логичното мислене почти невъзможно.

И тогава, седейки до все още отворените френски прозорци и наблюдавайки здрача, превръщащ се в нощ, Гърни чу познатия зловещ звук от гората — онова умолително стенание, последвано от всепоглъщаща тишина, която бе по-странна и от самия звук. За затормозеното му съзнание това бе мълчанието на пустотата и самотата.

После тишината бе нарушена от тихо буботене, на пръв поглед без посока, като че ли идващо право изпод земята. Или пък от небето? Сигурно бе гръмотевица някъде на километри разстояние, отекваща и приглушена от близките хълмове и долини. Когато и този звук замря като ръмженето на старо куче, след него остана само ужасяващо спокойствие, като затишие пред буря, което по някакво нелепо и случайно преплитане на връзки в мозъка пробуди в него детския спомен за отчуждението между родителите му.

Този притеснителен обрат в потока на съзнанието му го убеди, че се нуждае от сън, и го изпрати в леглото — но не и преди да затвори вратите и прозорците, да почисти, да зареди своята берета и да постави верния малък пистолет на една ръка разстояние на нощната масичка, където лесно можеше да го достигне.