Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (36)

Глава 35
Мистериозен начин

Пътуването на Гърни обратно към къщи беше изнервящо. Отдаде напрежението на емоционалния срив, който настъпва винаги след като човек приключи с драматична среща, за която преди това е събрал всичките си сили.

Докато поемаше по последната отсечка от пътя, водеща към плевнята, внезапно му хрумна, че може да има и друга причина — несигурността на собствените му предположения не само за Клемпър, но и за целия случай. Ако провалът на Клемпър се дължи на самовнушението му за виновността на Кей, възможно ли е самовнушението на Гърни за невинността й да стане причина за неговия провал? Възможно ли и той, и Клемпър да са еднакво слепи за някои по-сложни сценарии, които включват Кей по начини, които не бяха хрумнали на нито единия от тях?

И каква беше ролята на пиенето на Клемпър? Дали беше пил по-рано през деня, докато е бил на работа? Или беше взел бутилка за няколко бързи глътки на път към „Ривърсайд“? И двете възможности предполагаха, че няма трезва преценка, че е подложен на голям стрес и сериозно злоупотребява с алкохола. Всеки от тези проблеми беше вероятна причина този мъж да се превърне в непредсказуема, още по-избухлива и опасна част от пъзела.

Първото, което Гърни забеляза, когато заобиколи плевнята, бе, че колата на Мадлин не е на обичайното си място до къщата, което извика някакъв смътен спомен, че тази вечер е една от срещите на някой от бордовете, в които членуваше, но не беше сигурен точно на кой.

Влезе в кухнята и изпита моментално облекчение от отсъствието й — освобождаваше го от необходимостта да реши на момента какво точно да й разкрие от срещата с Клемпър. Освен това му даваше време необезпокоявано да се опита да подреди парчетата от дългия ден.

Беше се насочил към кабинета, за да се въоръжи с бележник и химикалка, когато телефонът му звънна. Извади го от джоба си и провери кой го търси. Беше Кайл.

— Здрасти, татко! Надявам се, че не прекъсвам нещо.

— Нищо, което да не може да почака. Какво става?

— Позвъних тук-там, поразпитах за Джона Спалтър и Киберкатедралата. Никой от контактите ми не знаеше нищо, само един смяташе, че името му звучи познато, нещо уж ставало с нея, но нямаше по-конкретна информация. Щях да ти пращам имейл с текст от типа: „Съжалявам, нищо не падна от клона“. Но после един от познатите ми звънна. Каза, че е поразпитал и е открил свой приятел, който се занимавал с търсенето на венчър капитал^[1] за Джона Спалтър, като целта на това финансиране било разрастването на катедралата на Спалтър.

— Какво разрастване?

— Не знаеше нищо повече, освен че наистина щяло да струва купища пари.

— Интересно.

— Истински интересната част е, че Спалтър е прекратил търсенето на капиталови инвестиции в деня след смъртта на брат си. Позвънил на човека, с когото работел по това, завел го на обяд, сложил край на всичко…

Гърни го прекъсна:

— Това не ме изненадва. Семейната компания е била организирана от баща им така, че делът на Карл от „Недвижими имоти Спалтър“ е преминал директно към Джона — напълно отделно и независимо от другото състояние на Карл, чиято съдба е уточнена в завещанието му. Така че Джона е знаел, че съвсем скоро ще се сдобие с доста голямо състояние и ще бъде напълно свободен да ипотекира имотите, които пожелае.

И следователно вече не му е било нужно да търси капитал за разрастването на проекта си.

— Не ме остави да стигна до истински интересната част.

— О? Съжалявам. Казвай!

— Джона Спалтър се появил на обяда полупиян, после се напил съвсем. И постоянно цитирал онази фраза: „Неведоми са пътищата на чудесата Божии“. И според онзи тип не спирал да го повтаря и се смеел, сякаш го намирал за изключително забавно. Доста странно ми се струва.

Гърни мълча известно време, опитвайки се да си представи сцената.

— Каза, че разрастването на Катедралата ще струва много. Имаш ли идея колко?

— Проучването на капитала трябвало да бъде най-малко за петдесет милиона. Онзи тип, който Джона наел, е известен с това, че не се занимава с по-малки сделки.

— Което означава — каза Гърни, най-вече на себе си, — че имотите на компанията струват поне толкова, щом Джона е прекратил набирането на средства.

— Е, какво мислиш, татко? — попита заговорнически Кайл. — Петдесет милиона са доста добър мотив за убийство, нали?

— По-добър от много други. Твоят познат каза ли нещо друго за Спалтър?

— Само това, че бил много умен, много амбициозен, но това не е нищо специално, повечето са такива.

— Добре, благодаря ти. Беше ми много полезно.

— Наистина ли?

— Абсолютно. Колкото повече знам, толкова по-добре работи мозъкът ми. И без теб нямаше как да стигна до тази информация. Така че — благодаря ти отново.

— Радвам се, че помогнах. Между другото, смяташ ли да ходиш на Летния планински панаир?

— Аз ли? Не. Но Мадлин ще бъде там. Помага на свои приятели, които имат ферма в Бък Ридж. Гледат алпаки и всяка година ги водят на панаира и… не знам, карат ги да участват в някакви събития, предполагам…

— Не звучиш особено въодушевено.

— Да, може и така да се каже.

— Искаш да кажеш, че не си впечатлен от най-големия фермерски панаир на Северозапада? Теглене на трактор, дерби с разбиване на коли, скулптури от масло, захарен памук, състезание за най-красиво прасе, подстригване на овце, правене на сирене, кънтри музика, карнавални шествия, сини панделки като награда за най-голямата тиква — как може да не си впечатлен от това?

— Трудно ми е, но някак успявам да контролирам ентусиазма си.

След края на разговора с Кайл Гърни остана на бюрото известно време, обмисляйки икономическите факти по делото „Спалтър“. Чудеше се и за значението на този прочут цитат „Неведоми са пътищата на чудесата Божии“. Извади дебелата папка с досието по случая от чекмеджето на бюрото и се зарови в него, докато не попадна на показалеца с имената и адресите на основните фигури в делото. В колонката „Дж. Спалтър“ имаше два имейл адреса — един в Гугъл, а другият — свързан с домейна на Киберкатедралата. Имаше и физически адрес във Флорида с бележка, че е за правни и данъчни цели — това беше мястото, където бяха регистрирани и караваната на Джона и самата Киберкатедрала, но ставаше ясно, че човекът не живееше там. В допълнителна бележка пишеше: „Пощенската служба има указания да препраща пощата до различни пощенски кутии“. Очевидно Джона беше на път през повечето време, може би дори през цялото време.

Гърни изпрати съобщение и до двата адреса, в което казваше, че присъдата на Кей вероятно ще бъде отменена и че той спешно се нуждае от помощта на Джона във връзка с новопоявили се доказателства.