Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (33)

Глава 32
Поредният липсващ играч

Хардуик предложи да чуят записа от езерото Винъс още веднъж и го направиха. Изглежда специално се интересуваше от частта, в която Алиса твърди, че Клемпър я е изнудвал да прави секс с него.

— Прекрасно! Харесва ми! Свършено е с този шибаняк, прецакан е, накълцан и изяден!

Сега Гърни гледаше скептично.

— Записът с признанието на Алиса сам по себе си не е достатъчен. Чухте я — държа се като смахната, определено не е образец за примерен и стабилен гражданин. Трябва да вземем клетвени показания с дати, места, детайли, а не вярвам да ни ги предостави. Защото е почти сигурно, че лъже. Ако някой е изнудвал някого, вероятно е точно обратният вариант. Така че тя няма да иска…

Ести го прекъсна.

— Какво искаш да кажеш с това „точно обратният вариант“?

— Да допуснем, че Алиса е съблазнила Клемпър, докато той все още е провеждал обективно разследване на стрелбата по баща й. Вътрешното чувство ми казва, че Алиса може да го завърти на пръста си много лесно. Да допуснем, че е записвала техните… срещи. И цената за това да не ги предостави на щатската полиция е била помощта на Клемпър — да обърне случая в желаната от нея посока.

— Няма голямо значение как точно са се озовали в леглото — каза Хардуик. — Изнудване, съблазняване, все тая. На кого му пука кой кого е изнудвал? Чукането на потенциален заподозрян си е чукане на потенциален заподозрян.

Гърни се облегна назад на стола си.

— Това е едната гледна точка.

— А другата е…?

— Всичко е въпрос на приоритети. От една страна, можем да притиснем Алиса да натопи Клемпър. От друга страна, можем да притиснем Клемпър да натопи Алиса.

Ести изглеждаше заинтересувана.

— Май повече ти харесва номер две, а?

Преди Гърни да отговори, Хардуик се намеси:

— Смяташ, че Алиса е главният манипулатор, но преди минута каза, че се е държала налудничаво и определено не е оставила впечатление за стабилна личност — и аз съм съгласен. Тя ти е звъннала, уредила си е среща с теб, но по време на разговора звучи много непоследователно — сякаш няма представа за какво ще разговаряте, сякаш няма никакъв план. Това ли е главният манипулатор?

Ести заговори с разбираща усмивка.

— Може би е свръхуверен в способностите си манипулатор. Но определено има план.

— Какъв план?

— Навярно същият, какъвто е имала и за Клемпър. Планът й днес е бил да вкара Дейв в леглото, да го заснеме със скрити камери и да го принуди да промени отношението си към случая.

— Дейв се оттегли от полицията. Пенсията му е гарантирана. Няма какво да губи — каза Хардуик. — С какво може да го изнудва?

— Има съпруга — отвърна Ести. — Запис, на който си в леглото с деветнайсетгодишна девойка, ще бъде проблем за жена ти, нали?

Въпросът дори не се нуждаеше от отговор.

Ести продължи:

— За Алиса това е бил план А. Когато това крехко създание покаже, че е свободно, се съмнявам, че има много мъже, които да й откажат. Фактът, че Дейв не е пожелал да играе нейната игра, сигурно доста я е изненадал. Не е имала план Б.

Хардуик се усмихна злорадо на Гърни.

— Свети Дейв е пълен с изненади. Но я ми кажи нещо, майсторе, защо изобщо да ти признава, че е правила секс с Клемпър? Защо просто не е отрекла всичко?

Гърни сви рамене.

— Може би и някой друг знае за това. Или тя си мисли, че някой друг знае. Затова признава факта, но лъже за причината. Често срещана техника за заблуда. Признай външното деяние, но измисли оправдателен мотив.

— Бившият ми беше много добър с оправдателните мотиви — каза Ести като че ли на себе си. Погледна часовника си. — Е, каква е следващата стъпка?

— Може би е време ние да поизнудваме малко — предложи Гърни. — Да разтърсим леко Клемпър и да видим какво ще падне от дървото.

Предложението му явно се хареса на Ести, защото тя се усмихна широко.

— Звучи ми добре. Всичко, което може да разтърси този кучи син…

— Искаш ли подкрепление? — попита Хардуик.

— Не мисля, че е нужно. Клемпър може да е задник, но не ми се вярва да ми извади оръжие. Не и на обществено място. Просто искам да му обясня в какво положение се е озовал, да му предложа един-два варианта.

Хардуик се загледа съсредоточено в масата, сякаш възможните резултати от тези действия бяха написани върху нея.

— Трябва да кажа на Бинчър докъде сме стигнали, да видя какво мисли той.

— Давай — каза Гърни. — Само гледай да не прозвучи така, сякаш искам разрешението му да направя каквото и да било.

Хардуик извади телефона си и набра номера. Очевидно попадна директно на гласовата поща. Намръщи се.

— Майната му! Къде, по дяволите, си, Лекс? Звъня ти за трети път. Обади ми се веднага!

Затвори и набра друг номер.

— Аби, скъпа, къде е той, по дяволите? Миналата нощ му оставих съобщение, после тази сутрин, преди трийсет секунди го търсих отново. — Докато слушаше отговора от другата страна, изражението му започна да се променя от досада в объркване. — Добре, веднага щом се свърже с теб, му кажи, че трябва да поговорим. Случиха се много неща. — Заслуша се отново, този път по-дълго, и на лицето му се забеляза притеснение. — Знаеш ли нещо повече?… Само това ли, без обяснение?… Нищо, откога…? Гласът не ти е бил познат?… Смяташ, че е нарочно?… Да, доста е странно. Добре… Моля те, когато се обади… Не, не… Сигурен съм, че е добре… Да… Добре.

Затвори телефона, остави го на масата и погледна Гърни.

— Лекс е получил обаждане вчера следобед. Някой твърдял, че има важна информация за убийството на Карл Спалтър. След обаждането Лекс бързо излязъл от офиса си. Аби не може да се свърже с него оттогава. Не отговаря на обажданията й на мобилния, не вдига телефона и у дома си. Мамка му!

— Аби е неговата асистентка, така ли?

— Да. Всъщност е бившата му жена. Не знам как работят заедно, но им се получава.

— Човекът, който се е обадил, мъж ли е бил или жена?

— Там е работата — Аби не можа да ми каже. Отначало помислила, че е дете, после, че е мъж, след това — че е жена; имал някакъв чуждестранен акцент — изобщо не разбрала с кого говори. После Лекс поел разговора. Няколко минути по-късно излязъл припряно. Казал й само, че е свързано с убийството в Лонг Фолс — можело да е сензационен пробив, и че щял да се върне след два-три часа. Но така и не се върнал — поне не в офиса.

— Мамка му! — изруга Ести. — Никъде ли не може да го открие?

— Постоянно се включвала гласовата му поща.

Тя погледна към Хардуик.

— Нямаш ли чувството, че прекалено много хора започнаха да изчезват?

— Прекалено е рано, за да си правим заключения — отвърна той.

Но не прозвуча особено убедително.