Джон Вердън
Питър Пан трябва да умре (48)

Глава 47
Все още липсваща

Гърни използва останалото му време — четвърт час — до срещата в девет с Хардуик и Ести, за да напечата и принтира три копия на това, което бе оформил предишния ден като основни точки по случая в бележника си.

Ести пристигна първа, точно навреме. Докато паркираше секси синия си мини купър до градинката с аспарагусите, червеното Джи Ти О на Хардуик избоботи покрай плевнята.

Тя излезе от малката си кола и тениската, изрязаните дънки и спокойната усмивка провъзгласиха тържествено, че днес е почивният й ден. Карамелената й кожа сияеше на утринната светлина. Докато приближаваше страничната врата, хвърли любопитен поглед към плоските камъни, бележещи гроба на петела. Гърни отвори мрежестата врата и се здрависа с нея.

— Здрасти — каза тя, — днес е чудесен ден, трябва да останем тук навън.

Гърни й се усмихна в отговор.

— Би било добре. Проблемът е, че имам някои записи, които искам ти и Джак да видите. — Добре, просто ми хрумна. Обичам да усещам слънцето по кожата си.

Хардуик паркира колата си до нейната, излезе и тресна силно тежката врата. Без да поздрави нито Ести, нито Гърни, заслони очите си длан и започна да оглежда околните полета и гористите хълмове.

Ести го изгледа изпод вежди.

— Търсиш ли някого?

Той не отговори, просто продължи да върши това, което вършеше.

Гърни проследи погледа му, докато стигна до Бароу Хил и осъзна какво си мисли Джак.

— Това е най-вероятното място — каза той.

Хардуик кимна.

— На върха на онази тясна пътека?

— Всъщност това е стар път към една каменна кариера.

Хардуик продължи да гледа съсредоточено към хълма.

— Доста добро разстояние. Трябва наистина да е голям майстор. Може би триста и петдесет метра?

— Малко повече. Не много по-различно от Лонг Фолс.

Ести ги погледна притеснено.

— За снайпериста ли говорите?

— За възможното местоположение на някой стрелец, да — каза Гърни. — Има едно място, близо до върха на хълма, което би било моят избор, ако исках да стрелям по някого в тази къща. Чиста гледка към страничната врата, чиста гледка към колите.

Ести се обърна към Хардуик.

— Сега това ли ще проверяваш навсякъде, където отидеш? Местата за снайперисти?

— С два куршума в стената на къщата ми напоследък си мисля често за това, да. Местата, които са лесна мишена, ме притесняват.

Очите й се разшириха.

— Тогава може би е по-добре да влезем вътре, вместо да стоим тук като патици на заколение, взирайки се в местата, откъдето биха могли да дойдат изстрелите.

Хардуик май се канеше да направи духовита забележка за сравнението й с патиците, но просто се ухили и я последва в къщата. Гърни хвърли още един поглед към хълма и тръгна след тях.

Извади лаптопа си и списъка с проблемните въпроси и тримата се настаниха на масата в трапезарията.

— Защо не започнем с новата информация? — предложи Гърни. — С Ести трябваше да се обадите тук-там. Нещо ново?

Ести започна първа.

— Гръцкият гангстер, Адонис Ангелидис. Според моята приятелка в ОБОП той е голяма работа. По-лек случай в сравнение с италианците и руснаците, но има голямо влияние. Работи с всички фамилии. Гурикос е бил същият — човекът със забитите в главата пирони. Той е уговарял големи удари за големи играчи. Имал сериозни и тежки връзки и заслужавал изключително доверие.

— Защо тогава е бил убит? — попита Хардуик. — Приятелката ти има ли някаква идея?

— Никаква. Според ОБОП Гурикос е бил в добри отношения с всички. Мек като коприна. Доверен източник.

— Е, явно някой не е бил съгласен с това мнение.

Тя кимна.

— Сигурно е станало така, както е казал Ангелидис на Дейв: Карл е отишъл при Гурикос да поръча удар срещу някого, после този някой е разбрал и е наел Паникос да убие и двамата. Звучи логично, нали?

Хардуик разпери ръце, изразявайки колебание.

Ести погледна към Гърни.

— Дейв?

— Донякъде ми се иска версията на Ангелидис да е вярна. Но ми се струва не съвсем правилна. Харесва ми, звучи почти логично. Проблемът е, че не се връзва с пироните в главата на Гас. Практичен превантивен удар срещу Карл и Гас е едно. Зловещо предупреждение да се пази тайна е съвсем друго нещо. Двете просто не пасват.

— Имам същия проблем с майката — каза Ести. — Не разбирам защо е трябвало да бъде убита.

Хардуик отбеляза неспокойно:

— Не е чак толкова голяма мистерия. За да бъде закаран Карл на гробището, където е трябвало да изнесе надгробната реч.

— Защо тогава Паникос не го е изчакал да застане на подиума? Защо го е застрелял, преди да стигне дотам?

— Откъде, по дяволите, да знам? Може би, за да го спре, преди да разкрие нещо?

Гърни не виждаше смисъл в това. Защо да усложняваш толкова нещата и да създаваш ситуация, в която някой ще се наложи да изнася реч, ако се боиш от това, което евентуално би могъл да каже?

— Имам още нещо — каза Ести. — За палежа в Купърстаун. Открих интересна подробност, но странна. Запалителните устройства, използвани в къщата на Бинчър, са били различни по размер и вид. — Погледът й се премести от Хардуик към Гърни и обратно. — Това говори ли ви нещо?

Хардуик засмука въздух през стиснатите си зъби и сви рамене.

— Може би по това време малкият Питър просто е разполагал с подобни неща в кутията си с играчки.

— Или може би неговият доставчик е разполагал с такива. Имаш ли някакви предположения, Дейв?

— Просто хрумване — експериментирал е.

— Експериментирал е? Защо?

— Не знам. Може би за да определи действието на всяко устройства за бъдеща употреба?

Ести се намръщи.

— Да се надяваме, че причината не е тази.

Хардуик се размърда в стола.

— Нещо друго, бейби?

— Да. Откритото на местопрестъплението безглаво тяло е идентифицирано със сигурност. — Направи пауза за драматичен ефект. — Лекс Бинчър. Сто процента.

Хардуик се втренчи напрегнато в нея.

Тя продължи бавно.

— Главата… все още липсва.

Мускулите на челюстта на Хардуик трепнаха.

— Исусе! Все едно сме в някакъв филм на ужасите.

Ести направи гримаса.

— Не разбирам защо това те разстройва толкова много. Доколкото знам, когато сте се запознали с Дейв, е имало история с жена, разрязана наполовина, нали? Чувала съм те да се смееш по този повод, да разказваш гадни шегички.

— Така е.

— Защо тогава тази глава те притеснява толкова?

— Виж, за бога… — Хардуик вдигна ръце в знак, че се предава, и поклати глава. — Едно е да намериш накълцано тяло. Тяло, нарязано на десет части. Достатъчно дълго си ченге, от доста време си и в този град, видяла си много неща — такива гадости постоянно се случват. Но има разлика в това да намериш отрязана глава и в това да не я намериш. Разбираш ли? Шибаното нещо липсва! Което означава, че някой я държи някъде. По някаква причина. Заради гнусното и противно нещо, за което смята да я използва. Повярвай ми, шибаното нещо ще се появи, когато най-малко очакваме.

— Когато най-малко очакваме? Мисля, че гледаш прекалено много „Нетфликс“^[1]. — Ести го погледна и му намигна закачливо. — Както и да е, това е всичко, което научих. А вие? Някакъв прогрес?

Хардуик потърка лице с длани, сякаш заличаваше лош сън и се опитваше да започне деня си отначало.

— Успях да открия един от липсващите свидетели — Фреди, онзи, който твърди, че е видял Кей в апартамента на Акстън авеню по време на убийството. Официално — Фредерико Хавиер Розалес. — Погледна към Гърни. — Има ли шанс да получа кафе?

— Няма проблем — каза домакинът и отиде до кафемашината до мивката.

Хардуик продължи.

— С Фреди си поговорихме приятелски. Наблегнахме на интересното малко различие между това, което действително е видял, и това, което Мик Задника му е казал, че е видял.

Ести го погледна изумено с широко отворени очи.

— Признал е, че Клемпър му е казал какво да заяви в съда?

— Не само, че Клемпър му казал какво да говори, но го уверил убедително, че за негово добро е изключително важно да го направи.

— Или…?

— Фреди има проблем с наркотиците. Дребен дилър, задоволяващ голямото си пристрастяване. Още една присъда би му спечелила автоматично двайсет години в затвор със строг режим, без право на обжалване. В такава ситуация кретен като Мик има доста сериозно предимство.

— И как така просто ти го сподели?

Хардуик се ухили зловещо.

— Момче като Фреди не умее да се концентрира в миналото, нито да мисли мащабно за бъдещето. За него най-голямата заплаха е тази, която е директно пред очите му, а в момента това бях аз. Но не ме разбирайте погрешно. Бях много цивилизован. Обясних му, че единствената възможност да избегне значителна присъда за лъжесвидетелстване в случай с убийство е да се отметне от лъжесвидетелстването си.

Ести го погледна изумено.

— Да се отметне от лъжесвидетелстването си?

— Готина концепция, не мислиш ли? Казах му, че може да се отърве от лавината лайна, която ще се изсипе върху него, ако опише как първоначалните му показания са били изцяло подменени от Мик Задника.

— Написал е всичко това?

— И го подписа. Дори имам шибания отпечатък от пръста му на листа.

Ести изглеждаше доволна, но все още скептична.

— Когато разговаряхте, Фреди смяташе ли те за член на БКР?

— Възможно е да е останал с впечатлението, че моята връзка с Бюрото е по-тясна, отколкото е в момента. Не ми пука особено какво мисли той. А на теб?

Тя поклати глава.

— Не и ако така Клемпър ще се махне от очите ми. Имаш ли следи къде може да са другите двама изчезнали свидетели — Джими Флатс и гаджето на Кей, Дарил?

— Още не. Но показанията на Фреди, заедно със записа на Дейв от разговора му с Алиса, категорично потвърждават обвинението в полицейска злоупотреба по време на разследването. Което, от своя страна, гарантира успеха на обжалването на Кей.

Щастливата реплика на Хардуик простърга мозъка на Гърни като пирон, драскащ по черна дъска. Но после му хрумна, че раздразнението му може да има и друга причина — нерешеният въпрос с вината на Кей — доста по-различна тема от въпроса за справедливостта или несправедливостта на делото. Вече нямаше съмнение в манипулирането на доказателства и на свидетели. Но нито едно от тези незаконни дела не правеше Кей Спалтър невинна.

Докато идентичността на човека, наел Петрос Паникос да убие Карл Спалтър, оставаше загадка, Кей Спалтър оставаше логичен заподозрян.

Гласът на Ести прекъсна размишленията на Гърни.

— Каза, че ще ни покажеш някакви записи.

— Да. Освен разговора с Джона имам два записа с кадри от Акстън авеню — близък кадър как някой влиза в сградата с апартамента преди стрелбата и далечен — на прострелването на Карл и падането му на земята. — Млъкна и погледна Хардуик. — Казал ли си на Ести как получих записите?

— Нещата се развиха прекалено бързо. Плюс това нямаше много информация в онова трийсетсекундно съобщение, което ми остави.

— А и предпочете да пренебрегнеш тази, която имаше?

— Какво искаш да кажеш, по дяволите?

— Съобщението ми беше пределно ясно в едно отношение. Казах на Клемпър, че нещата ще се развият благоприятно за него, ако липсващият запис от камерите се озове в ръцете ми. Той ми го даде. Но после ти направи невъздържаното си появяване в „Криминален конфликт“ и размаза на пух и прах „напълно корумпирания“ детектив от делото, който е натопил Кей с лъжливи показания. Всички в правосъдната система знаят, че детективът по делото е бил Мик Клемпър — така че ти буквално го назова и обвини, напълно пренебрегвайки моето споразумение с него.

Лицето на Хардуик помръкна като буреносен облак.

— Както казах, нещата се развиха прекалено бързо. Току-що си бях тръгнал от езерото — пожар със седем мъртъвци, седем мъртъвци, Дейв — и мислех много повече за главната битка, която водим, а не за любезностите, които сте си разменили с Мик Задника.

Хардуик продължи, напомняйки на Гърни, че двусмислените обещания и лъжите в името на постигането на целта са скритите основи на правосъдната система. Завърши с полуриторичен въпрос:

— А и защо, по дяволите, се тревожиш за лайно като Клемпър?

Гърни избра да отговори практично и просто, подтикнат към този избор от спомена за мириса на алкохол, носещ се от мъжа, и почти несвързаното съобщение, което той бе оставил на телефона му.

— Тревожа се, защото Мик Клемпър е бесен пияница, притиснат в ъгъла. И може да е достатъчно отчаян, за да извърши нещо глупаво.

Когато Хардуик не каза нищо, Гърни продължи.

— Затова държа беретата си по-близо от обикновено, за всеки случай. Така… Ести ме попита за записите. Нека да ги изгледаме. Първо ще пусна записа от улицата, после далечния към гробището.